№ 11
гр. Тополовград, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Милена Ив. Семерджиева
при участието на секретаря К.П.П.
като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Административно
наказателно дело № 20252320200008 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят твърди, че издаденото против него наказателно
постановление е незаконосъобразно и неправилно, като се изтъкват мотиви
относно липсата на субективния елемент на нарушението посочвайки в
жалбата, че не е знаел, че автомобила е с прекратена регистрация, тъй като по
никакъв начин не е бил уведомен, а и няма как да знае, че управлява
автомобил със служебно прекратена регистрация, както и че са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, тъй
като нарушението не е доказано по несъмнен и категоричен начин.
Поради което се претендира да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно издаденото НП на Началника на РУ – Тополовград.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но процесуалния
му представител явявайки се в съдебно заседание поддържа жалбата,
доразвива мотивите и съображенията си и претендира да бъде отменено
изцяло като незаконосъобразно обжалваното НП или алтернативно, ако съда
приеме, че е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН да
1
отмени обжалваното НП и да предупреди жалбоподателя, че ще бъде
санкциониран при подобно такова нарушение.
Началникът на РУ – Тополовград към ОД на МВР Хасково не се явява и
не изпраща представител в съдебно заседание, като в придружителното
писмо, с което се изпраща преписката посочва, че подадената жалба е
неоснователна и не следва да се уважава.
Контролиращата страна РП – Ямбол не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
На 20.12.2024 г. е съставен АУАН № 41593 на жалбоподателя, за това, че
на 20.12.2024 г., около 00.35 часа в гр.Тополовград, на кръстовището на
ул.“Младежка“ и ул.“Сергей Румянцев“, до сградата на РУ - Тополовград,
управлява лек автомобил, марка „*******“, собственост на Ю.Д.В. от село С.,
за който при извършената проверка в АИС ПП се установи, че МПС-то е със
служебно прекратена регистрация на 13.12.2024 г. по чл.143, ал.15 от ЗДвП и
не е пререгистрирано. Актът е съставен от актосъставителя П., в присъствието
на свидетеля Д.. Актът е подписан от актосъставителя, свидетеля и
нарушителя без възражения и съответно връчен срещу разписка. Въз основа
на този акт е издадено НП № 24-0358-000157/10.01.2025 г. от Началника на РУ
– Тополовград, с което на жалбоподателя е наложено наказание: „глоба“ в
размер на 250 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест
месеца на основание чл.175 ал.3 предл.1-во от ЗДвП. В НП е записано, че
водачът виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП. НП е връчено срещу
разписка на 13.02.2025 г. На 25.02.2025 г. е входирана жалба в РУ -
Тополовград.
По делото са разпитани актосъставителя и свидетеля – полицейски
служител, присъствал при установяване на нарушението и при съставянето на
акта, които посочват подробно обстоятелствата при които е установено
нарушението и при които е съставен акта и между техните показания не са
налице съществени противоречия.
От приложените към преписката документи е видно, че за процесното
МПС е бил подписан договор за покупко-продажба от 11.10.2024 г. на
Нотариус № 558 с район на действие РС-София, видно от който купувач на
2
процесното МПС е трето лице различно от жалбоподателя,а именно Ю.Д.В. и
по електронен път е подадена информация на сектор „Пътна полиция“ СДВР.
След направената проверка в АИС КАТ е установено, че автомобила е със
служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДвП от 13.12.2024 г. От
показанията на разпитаните по делото актосъставител и свидетел –
полицейски служители се установява, че жалбоподателят когато е бил спрян
за проверка и е установено, че управлява автомобил със служебно прекратена
регистрация е заявил пред служителите, че той не е знаел, че автомобила е със
служебно прекратена регистрация и е представил договор за покупко-
продажба на третото лице. По делото няма данни жалбоподателя освен в
качеството на водач да има и качеството на нов собственик на автомобила и да
е придобил процесния автомобил с последващ договор за покупко-продажба
от В.. В писмените обяснения на жалбоподателя приложени към преписката,
той посочва, че единствено е управлявал автомобила като го е взел за да си
свърши някаква работа и да вземе приятели които да закара до Сливен, като
изрично собственика на колата му е заявил, че тя е редовна с всички
документи.
Към преписката е приложена справка за нарушител/водач, от която е
видно, че водачът има съставени и други АУАН за нарушения на ЗДвП,
фишове и НП.
Приложено е и постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 02.01.2025 г. на РП – Тополовград, в което се приема, че не е
налице престъпление по смисъла на чл.345 ал.2 вр.ал.1 от НК и се отказва
образуването на наказателно производство по образувана преписка на ЯРП. В
това постановление, във фактическите обстоятелства е записано от прокурора,
че жалбоподателя Г. е взел автомобила от свой познат за временно ползване,
който го е уверил, че всички документи на автомобила са изрядни.
Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените
към делото писмени доказателства, които съдът кредитира, тъй като са
издадени в съответната форма и ред, и от показанията на актосъставителя и
свидетеля, на които съдът дава вяра, тъй като са обективни, логични и
непротиворечиви, в съответствие с всички други събрани по делото
доказателства. Единствено е налице разминаване в показанията на
актосъставителя П. и на свидетеля Д. относно това, дали водача им е
3
представил договор за продажба на МПС-то или са го видели в
автоматизираната система. Актосъставителя П. посочва, че не си спомня дали
е представен такъв договор от водача, а свидетеля Д. посочва, че такъв
договор е представен и от него свидетеля Д. е видял, че е изтекъл срока за
пререгистрация. Това разминаване в показанията на двамата не е съществено,
тъй като актосъставителя посочва само, че не си спомня, а свидетеля
установява обстоятелството което е от значение. Т.е. не е налице противоречие
и то съществено. Още повече, че самия договор за покупко-продажба е
приложен към полицейската преписка и съответно от него може да се направи
извода за наличието на такъв договор и да се установи неговото съдържание, а
факта дали водача го е предоставил при проверката на полицейските
служители или не е без значение за преценка на съставомерността на
нарушението.
С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице, имащо правен
интерес, в законно установения срок и са спазени всички изисквания за
нейното редовно разглеждане.
Жалбата е и основателна и доказана, и следва да бъде уважена, а
обжалваното НП да бъде отменено, като незаконосъобразно и неправилно.
Съображенията за това са следните:
На жалбоподателя е съставен АУАН и съответно НП за извършено
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Съгласно този член по пътищата отворени за обществено ползване се
допускат само МПС-та, които са регистрирани. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установява, че към
момента на съставяне на АУАН и извършената проверка от полицейските
органи, управляваното от жалбоподателя МПС не е било регистрирано по
надлежния ред, тъй като регистрацията му е била служебно прекратена на
13.12.2024 г. по чл.143, ал.15 от ЗДвП и не е пререгистрирано. Но видно от
приложените по делото доказателства, жалбоподателя има единствено и само
качеството на водач, който е управлявал процесното МПС въз основа на факта,
че то му е било предоставено за временно ползване от собственика който
видно то договора за покупко-продажба е Ю.Д.В. с уверението, че за
4
автомобила са налице всички необходими документи и че последните са
изрядни. Няма данни по делото жалбоподателя да има качеството на купувач и
да е придобил въпросното МПС на основание сключен последващ договор за
покупко-продажба от В.. Напротив, установено е по делото и от
постановлението на ЯРП и от обясненията на жалбоподателя, които не са в
противоречие с другите събрани по делото доказателства и по-специално с
приложената справка от АИС, че жалбоподателя е имал единствено и само
качеството на водач на процесното МПС. А съгласно разпоредбата на чл.145,
ал.1 от ЗДвП, единствено и само приобретателя на пътно превозно
средство/какъвто водача не е в случая/ е бил длъжен в срок до един месец да
регистрира придобитото МПС и този приобретател е новия собственик на
автомобила съгласно договора за покупко-продажба, а именно третото лице
Ю.Д.В.. Именно той, а не водача в случая, следва да носи отговорност по
горепосочения текст.
По делото са налице категорични доказателства, че едномесечния срок
за регистрация е бил изтекъл на 11.11.2024 г. и видно от събраните
доказателства писмени и гласни такива, превозното средство не е било
пререгистрирано и законосъобразно на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП е
служебно прекратена регистрацията на процесното МПС след изтичане на
двумесечния срок от придобИ.ето на превозното средство, а именно на
11.12.2024 г., т.е. налице са доказателства, че е извършено нарушението по
чл.140 ал.1 от ЗДвП, но субекта на административнонаказателната
отговорност която е ангажирана и проведена с издаването на обжалваното НП
по чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП не следва да бъде жалбоподателя, въпреки че
има качеството на водач и съгласно този законов текст носи отговорност, тъй
като съдът приема, че в конкретния случай липсва субективния елемент –
непредпазливост или небрежност у жалбоподателя. В случая анализирайки
събраните доказателства следва да се приеме,че той не е могъл да предвиди
въпреки, че е бил длъжен, че управлявания от него автомобил който е взел за
временно ползване от новия собственик не е пререгистриран в
законоустановения срок, след като такова задължение за пререгистрация има
единствено и само новия собственик В. в качеството му на приобретател, а не
и жалбоподателя като водач/временно ползващ автомобила/ и от там не е
могъл да предвиди, че автомобила е със служебно прекратена регистрация.
Още повече, че от данните по делото е видно, че жалбоподателя вземайки
5
автомобила за ползване от неговия собственик е бил уверен от последния, че
автомобила е с изрядни документи и това е възприето като фактическо
обстоятелство и доказан факт в постановлението за отказ на ЯРП.
Следва да се отбележи с оглед възраженията на процесуалния
представител на жалбоподателя, въпреки че тези възражения са неотносими
към изводите на съда в случая, че регистрацията на процесния автомобил е
прекратена законосъобразно, като собственика не се уведомява, а
регистрацията се прекратява автоматично с отбелязване в АИС, а не от
конкретно длъжностно лице. В случая, действително не е необходимо
уведомяване и това е изрично записано в текста на ЗДвП – чл.143, ал.15, че
прекратяването на регистрацията се извършва „служебно с отбелязване в
АИС“. Затова в случая не може да се приеме като мотив за липса на умисъл
факта, че липсва уведомяване след като такова не се осъществява по закон.
С оглед на изложеното съдът приема ,че жалбоподателя като водач който
само временно ползва автомобила не следва да носи
административнонаказателна отговорност поради липса на осъществено от
субективна страна нарушение, въпреки, че от обективна страна нарушението е
безспорно установено и доказано предвид изложените по-горе съобръжения.
Като не е съобразил всички факти и обстоятелства при издаването на
АУАН и НП и като не е установил по безспорен и категоричен начин вината на
жалбоподателя АНО е ангажирал незаконосъобразно и неправилно
отговорността на жалбоподателя по чл.175, ал.3, предл.1-во от ЗДвП и е
наложил санкциите предвидени в текста. За това атакуваното НП следва да се
отмени като незаконосъобразно, противоречащо на материалния и
процесуалния закон.
При този изход на делото и след направено искане следва да се присъдят
направените разноски от жалбоподателя които са в размер на 400 лева –
адвокатско възнаграждение, видно от приложения договор за правна защита и
съдействие.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно и необосновано НП № 24-0358-000157
от 10.01.2025 год. на Началника на РУ на МВР – Тополовград, с което на И. И.
Г. с ЕГН ********** от ************** е наложена „глоба“ в размер на
250,00 лева /двеста и петдесет лева/ и „лишаване от правото да управлява
МПС“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА на основание чл. 175, ал.3, предл.1-во от
ЗДвП, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА РУ – Тополовград, ОДМВР Хасково ДА ЗАПЛАТИ на И. И. Г.
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
400,00 лв./четиристотин лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Ямбол в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
7