Решение по дело №4976/2020 на Районен съд - Бургас

  Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260010

 

07.01.2021 г., гр. Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Бургас, в публично заседание на 18.12.2020 г.,

22. наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Н. Гемеджиев

 

секретар Златка Калоянова,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 4976 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от Н.Д.Й., ЕГН ********** ***.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №22-0000357/27.10.2020 г. издадено от и.д. Директор на РД „АА“ – гр.Бургас.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.177, ал.3, т.1, предл.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от същия закон във връзка с чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредба №11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (обн. ДВ,бр. 65/24.07.2001 г.), издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството на жалбоподателя е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 3 000.00 лева.

            Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. В жалбата се посочва, че при издаване на процесното НП са допуснати нарушения на императивните изисквания на разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. По същество се отрича авторството на вмененото деяние. Претендира се присъждане на направените по делото разноски във вид на адвокатско възнаграждение.

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Явява се представител, който отправя искане за потвърждаване на процесното НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

           

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 13.11.2020 г., видно от приложената към него разписка, а жалбата е постъпила при АНО на 16.11.2020 г. с вх.№52-00-50-7067/1/16.11.2020 г. Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.2, ал.3 и ал.4 НПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е повод за намаляване размера на наложеното административно наказание по вид „глоба“ до предвидения в закона минимум.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 15.10.2020 г. около 17:10 часа в гр.Бургас срещу „Лукойл Нефтохим“ до КПП 1, жалбоподателят бил спрян за проверка от С.Д. ***), докато управлява товарен автомобил марка „М***“ модел „А***“ с рег.№ В **** ВТ. Като водач на МПС Н.Й. осъществявал обществен превоз на товари ВСМ-хоризонт 95 (скална маса), видно от товарителница серия Т №20/15.10.2020 г. МПС било с четири оси, две от които задвижващи. Била извършена проверка с техническо средство, представляващо електронна мобилна везна марка „DINI ARGEO”с платформа модел “WWSE/OTMRS” индикационен блок модел “DFWKR” с №****. При тази проверка било констатирано, че процесния товарен автомобил има натоварване на една двойна задвижваща ос в размер на 24 435 кг, при позволени 18 000 кг, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредбата. За посочения товар водача нямал разрешение от администрацията, стопанисваща пътя. Разстоянието между двете задвижващи оси било измерено с ролетка и установено като 1.36 м. Резултатите от двете измервания били представени на водача Й..

В резултат на посочената проверка на място и в тримесечния давностен[1]  срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, св.С.Д. съставил против жалбоподателя Акт №270661/15.10.2020 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетел Пеньо Русчев от гр.Бургас. На същата дата срещу подпис на жалбоподателя бил връчен препис от АУАН. В цифров вид вмененото на жалбоподателя нарушение било по чл.139, ал.1, т.2, предл.3 ЗДвП във връзка с чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредбата.

На 27.10.2020 г., в рамките на давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН от съставянето на АУАН и в рамките на инструктивния срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, и.д. Директор на РД „АА“ – гр.Бургас издал процесното наказателно постановление, което, както бе посочено по-горе, било връчено на жалбоподателя на 13.11.2020 г.

На 16.11.2020 г., в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК с вх.№52-00-50-7067/1/16.11.2020 г. при наказващия орган постъпила процесната жалба.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.189, ал.12 ЗДвП.

Съгласно чл.139, ал.1, т.2 ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението.

Поднормативният акт, с който са установени нормите е НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредбата допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за сумата от нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa моторни превозни средствa, когато рaзстоянието между осите е от 1,3 включително до 1.8 м - 18 т (19 т), т.е. 18 000 кг, респективно 19 000 кг. В настоящия случай разстоянието между осите на процесния товарен автомобил е измерено с ролетка и е било установено като 1.36 м, т.е. попадащо в диапазона, регулиран от чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредба, като при това положение с следвало максималното натоварване на ос да не надвишава 18 000 кг или 18 тона. В случая то е било установено като такова в размер на 24 435 кг, т.е. с 6 435 кг повече.

При посоченото дотук деянието на жалбоподателя се приема от настоящия състав за съставомерно.

Наложеното административно наказание е максимално предвидения в закона размер от 3 000.00 лева, като в обжалваното НП не са посочени никакви мотиви в тази посока. Това от своя страна препятства съда да прецени дали наложеното на жалбоподателя Й. административно наказание е адекватно на извършеното. Това от своя страна е причина за съда да намали този размер от 3 000.00 лева на 500.00 лева.

Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.[3] Случаят понастоящем не разкрива някакви особености, които да са по-съществени и които да налагат приложението на чл.28 ЗАНН. Предвид посоченото съдът не приема, че настоящия случай е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН, поради което правилно наказващия орган е пристъпил към издаване на обжалваното сега НП.

На основание посоченото дотук, настоящия съдебен състав приема, че следва процесното НП да бъде изменено, като размера на административното наказание бъде намален в неговия минимум от 500.00 лева.

 

Доколкото се касае за намаляване размера на наложеното административно наказание 6 пъти, т.е. до размер от 1/6, то следва наказващия орган да понесе направените от жалбоподателя разноски. Същите са в размер на 440 лева, съгласно представения Договор №28/16.11.2020 г. за правна защита и съдействие.

 

Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения този размер следва да бъде 440 лева, т.е. колкото е договорен между жалбоподателя и неговия процесуален представител. В настоящия случай обаче с решението съда не отменя изцяло процесното НП, а намалява размера на наложеното административно наказание с 5/6, в какъвто размер и следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски, т.е. 366.66 лева.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №22-0000357/27.10.2020 г. издадено от и.д. Директор на РД „АА“ – гр.Бургас,

с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.177, ал.3, т.1, предл.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от същия закон във връзка с чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредба №11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (обн. ДВ, бр.65/24.07.2001 г.), издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството,

на Н.Д.Й., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 3 000.00 лева, като НАМАЛЯВА този размер на 500.00 лева;

 

ОСЪЖДА РД „АА“ – гр.Бургас да заплати на Н.Д.Й., ЕГН ********** *** сумата от 366.66 лева, представляваща направени по делото разноски.

                                                                                                                      

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:___________________

Вярно с оригинала!

М.Д.