Определение по дело №48316/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 17897
Дата: 18 май 2023 г. (в сила от 18 май 2023 г.)
Съдия: Розалина Георгиева Ботева
Дело: 20221110148316
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 5 септември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17897
гр. С., 18.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Частно гражданско
дело № 20221110148316 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 415 ГПК.

Конкретиката на случая сочи, че съдът е сезиран със заявление за издаване на
заповед за изпълнение.
С разпореждане от 10.03.2023г., постановено по настоящето дело, съдът е
указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си срещу М. М. А.,
като е указал и неблагоприятните последици от неизпълнение на дадените указания. В
конкретния случай определението, с което на заявителя се указва да предяви иск за
установяване на вземането си, е връчено на последния на 23.03.2023г. С оглед това,
при спазване на разпоредбата на чл. 60, ал. 3 ГПК, срокът за изпълнение на указанията
е изтекъл на 24.04.2023г. Във визираният срок заявителят не е предявил иск за
установяване на вземането си.
Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на
молителя. За изпълнение на това задължение, с оглед предотвратяване на евентуалното
обезсилване на заповедта за изпълнение, молителят следва да представи пред съда,
издал заповедта, доказателства за предявяване на иска и за датата на депозиране на
исковата молба. "Представянето" на посочените доказателства по смисъла на чл. 415,
ал. 2 ГПК предполага не само изпращане и постъпване в регистратурата на искова
молба от заявителя, но и уведомяване на съда - по делото, образувано по заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, че искът е съдебно предявен. Уведомяването би
могло да се осъществи, както изрично със заявление, придружено с копие от исковата
молба и данни за депозирането й, така и със съдебно удостоверение, издадено от съда,
пред който е образувано исковото производство. Единствено фактът на предявяване на
исковата молба в съда, включително и когато е налице съвпадение в институцията
(един и същ конкретен съд) по заповедното и по исковото производство, не е
1
достатъчен за доказване, че са спазени изискванията по чл. 415, ал. 2 ГПК. Съдът не е
задължен служебно да извършва проверка дали искова молба, с предмет, съвпадащ със
заявлението по чл. 410 ГПК, е постъпила в съда, както и да събира данни за датата на
депозирането й. Съдът по заповедното производство би могъл единствено да извърши
справка, ако представените му доказателства са неясни или съдържат противоречиви
данни. В т.см. са постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 123 от
27.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 736/2009 г., I т. о., ТК; определение № 127 от
11.02.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 880/2010 г., I т. о., ТК. С оглед изложеното, следва да
се приеме, че заявителят не е предявил за иск за установяване на вземането си в
определения месечен срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 415 ГПК, в едномесечен срок заявителят следва да
предяви иск за установяване на вземането си и да представи затова доказателства пред
съда, издал заповедта за изпълнение, в който смисъл са и дадените до заявителя
указания. Неизпълнението на указанията от заявителя за предявяване на иск за
установяване на вземането му обуславя обезсилване на издадената заповед за
изпълнение. В т.см. са постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 115
от 11.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 91/2010 г., II т. о., ТК; определение № 123 от
27.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 736/2009 г., I т. о., ТК; определение № 127 от
11.02.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 880/2010 г., I т. о., ТК.

Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
01.11.2022г., издадена по ч.гр.д. № 48316 по описа за 2022г. на Софийския районен
съд, с която е разпоредено М. М. А., с ЕГН **********, да плати на „....“ ООД, с ЕИК
...., сумата 1 000,00 лева (хиляда лева), представляваща главница по договор за паричен
заем от 26.05.2021 г., ведно със законна лихва за период от 02.09.2022г., до изплащане
на вземането, сумата 153,40 лева (сто петдесет и три лева и 40 стотинки),
представляваща договорна лихва за период от 26.05.2021 г. до 26.01.2022 г., сумата
92,26 лева (деветдесет и два лева и 26 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 01.09.2021 г. до 01.08.2022 г., и разноски съразмерно на уважената част от
заявлението за държавна такса в размер на 24,91 BGN /двадесет и четири лева и 91
стотинки/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 34,68 BGN /тридесет и
четири лева и 68 стотинки/, на основание чл. 415, ал. 2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмичен срок от връчването му
пред Софийския градски съд.
2

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3