№ 1830
гр. София, 14.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно
гражданско дело № 20221000501815 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248, вр.78 от ГПК.
Производството е образувано по повод частна жалба от Н. А. А., с която
обжалва определение № 340 от 17.01.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 10 476/21 г. по описа
на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 2-г въззивен състав, с което съдът е
обезсилил определение по чл.248 от ГПК с № 20 116 582/14.05.2021 г., постановено по гр.д.
№ 67 007/19 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 56 с-в, и е
оставил без разглеждане като просрочена, молба вх.№ 23 073 498 от 14.12.2020 г., подадена
от адв. Т. Ч., като пълномощник на Н. А. А., за допълване на определението от 10.07.2020 г.
по делото с произнасяне по разноските на длъжника Н.А. А..
В частната жалба се твърди от жалбодателя, че определението е недопустимо.
В тази връзка твърди, че съдът неправилно е записал, че определението от 10.07.2020 г. на
Софийски районен съд е за обезсилване на обезпечителна заповед, а същото е за
обезсилване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
27.11.2019 г., както и че не е известно защо съдът е приел, че указанията на районния съд от
13.11.2-020 г. приравняват двете молби за издаване на изпълнителен лист на молби по
чл.248 от ГПК, като такива изводи липсват в определението от 14.05.21 г. Оспорва изводите
на съда по отношение на просрочването на молбата за допълване на определението в частта
за разноските, като твърди, че определението му е връчено на 14.12.2020 г., а молбата е
подадена на 07.12.2020 г. Твърди, че определението е незаконосъобразно, тъй като съдът
неправилно е приел, че длъжникът се е уведомил на 16.10.2020 г. В тази връзка твърди, че
съгласно чл.7, ал.2 от ГПК съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на
обжалване. От друга страна твърди, че липсват доказателства по делото, че длъжникът е
узнал съдържанието на определението от 10.07.2020 г., тъй като по делото липсва писмено
заявление от длъжника за издаване на препис от определението. В тази връзка твърди, че
подаването на молба за изпълнителен лист означава, че същият е направил справка по
движението на делото, а не че се запознал с него. Твърди, че липсват данни, съобразно чл.38
от ПАС какви действия е извършил деловодителят, на страните по делото не е даден
електронен достъп. Твърди, че не са му връчване призовки чрез системата за електронно
призоваване. Твърди, че искането за издаване на изпълнителен лист не означава, че е
запознат с цялото определение, за цялото конкретно съдържание на определението, поради
1
което това не означава, че знае и признава, че липсва произнасяне по отношение на
разноските. Твърди, че в конкретния случай интересите на заявителя са поставени над тези
длъжника, което смята за противоконституционно и противоречащо на чл.6 от КЗПЧОС.
Ето защо моли съда да постанови определение, с което да отмени атакуваното и да се върне
делото на Софийски градски съд с указание за продължаване на съдопроизводствените
действия, за да се създава и утвърждава от българските съдилища правилна съдебна
практика, съответна на европейската, за да се увреждат интересите на длъжника.
Ответникът „4 финанс“ ЕООД нередовно призован не взима становище по
жалбата.
Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в жалбата и като взе
предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото,
че с атакуваното определение № 340 от 17.01.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 10 476/21 г.
по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 2-г въззивен състав, с което
съдът е обезсилил определение по чл.248 от ГПК с № 20 116 582/14.05.2021 г., постановено
по ч.гр.д. № 67 007/19 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 56 с-в,
и е оставил без разглеждане като просрочена, молба вх.№ 23 073 498 от 14.12.2020 г.,
подадена от адв. Т. Ч., като пълномощник на Н. А. А., за допълване на определението от
10.07.2020 г. по делото с произнасяне по разноските на длъжника Н.А. А..
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
с определение от 10.07.2020 г., на осн. чл.415, ал.4 от ГПК, заповедният съд е обезсилил
издадената по делото заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, тъй като заявителят „4
финанс“ ЕООД в указания му 1-месечен срок, не е представил доказателство да е предявил
иска по чл.422 от ГПК за вземанията си срещу Н. А. А., за които е била издадена заповедта
по чл.410 от ГПК. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че
определението е връчено на заявителя „4 финанс“ ЕООД на 10.08.2020 г., поради което
заповедният съд е счел определението за влязло в сила на 18.08.2020 г., което обстоятелство
се установява от поставения печат върху оригинала на определението.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
след подадено възражение от длъжника (настоящ частен жалбодател) и дадени указания до
заявителя за предявяването на установителен иск с определение № 146 236 от 10.07.2020 г.,
постановено по ч.гр.д. № 67 007/19 г. по описа на Софийски районен съд, съдът е обезсилил
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, поради не
представянето на доказателства за завеждането на установителния иск.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с молба вх. №
23 058 944/16.10.2020 г. длъжникът в заповедното производство е поискал издаването на
изпълнителен лист за разноски в производство в размер на 500 лв., и, като е твърдял, че
същите са изцяло заплатени. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че
с разпореждане от 13.11.2020 г. заповедния съд е дал указания на молителя да уточни дали
иска допълване на постановеното определение за обезсилване на издадената заповед за
изпълнение. Така дадените указания са връчени на страна на 07.12.020 г., което
обстоятелство се установява от приложеното по делото уведомление.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
със заявление вх. № 25 165 532 от 12.11.2020 г. длъжникът в заповедното производство
отново е поискал издаването на изпълнителен лист, като е приложил копие от молбата от
2
16.10.2020 г., както и копия от доказателства установяващи процесуално представителство и
заплащане на уговореното възнаграждение.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с молба вх. №
23 073 498 от 14.12.2020 г., в указания 1- седмичен срок от съобщението, пълномощникът на
длъжника в заповедното производство адв. Т. Ч. е уточнила, че с двете молби от 16.10.20 г. и
от 12.11.20 г. е поискала присъждане на разноски 500 лв., както и е поискала допълване на
определението от 10.07.2020 г. в този смисъл.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че ответникът по
молбата за допълване на постановеното определение и заявител „4 финанс“ ЕООД писмено с
молби от 26.01.2021 г. и от 04.03.2021 г., е възразил срещу искането.
Не се спори, а се установява и от определение № 20 116 582 от 14.05.21 г.,
постановено по ч.гр.д. № 67 007/19 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско
отделение, 56 състав заповедния съд е допълнил определение от 10.07.2020 г., поставено по
същото дело, като е осъдил „4 финанс“ ЕООД да заплати на Н. А. А. сумата в размер на 300
лв., представляваща разноски в заповедното производство.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Подадената частна жалба е недопустима.
С атакуваното определение № 340 от 17.01.2022 г., постановено по ч.гр.д. №
10 476/21 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 2-г въззивен състав,
с което съдът е обезсилил определение по чл.248 от ГПК с № 20 116 582/14.05.2021 г.,
постановено по ч.гр.д. № 67 007/19 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско
отделение, 56 с-в, и е оставил без разглеждане като просрочена, молба вх.№ 23 073 498 от
14.12.2020 г., подадена от адв. Т. Ч., като пълномощник на Н. А. А., за допълване на
определението от 10.07.2020 г. по делото с произнасяне по разноските на длъжника Н.А. А..
С подадената частна жалба се атакува постановено от въззивен съд
определение в заповедното производство. Съгласно задължителните указания по
тълкуването на закона дадени с ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК на
ВКС е приел т.8, че актовете, с които заповедният съд се произнася по съществото на
производството, са заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, респ. разпореждането, с което
се отказва издаване на такава, и заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, респ.
отказ за издаване на такава. Според изричните разпоредба на чл. 413, ал. 1 ГПК заповедта за
изпълнение не подлежи на обжалване (освен в частта за разноските) - обжалваем е отказът
за издаване на заповед за изпълнение или заповед за незабавно изпълнение (чл. 413, ал. 2 и
чл. 418, ал. 4 ГПК), а при издадена заповед за незабавно изпълнение може да се обжалва
разпореждането за незабавно изпълнение (чл. 419, ал. 1 ГПК). При преценка дали
заповедното производство е двуинстанционно или триинстанционно следва да се изхожда
именно от обжалваемостта на тези актове. Законът не е предвидил, че в посочените
3
хипотези въззивните определения, независимо дали с тях се уважава или отхвърля частната
жалба, подлежат на касационно обжалване (за сравнение - разпоредбата на чл. 396, ал. 2
ГПК изрично предвижда в определена хипотеза касационно обжалване на въззивното
определение по обезпечаване на иска). След като на това основание заповедното
производство е по същество двуинстанционно, по силата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат
на обжалване пред ВКС изобщо постановените в това производство определения -
включително преграждащите, и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни
въпроси, свързани с предмета на заповедното производство (въззивното определение,
постановено по частна жалба срещу заповедта в частта за разноските, вкл. и срещу
определението, с което е допълнено/изменено постановеното определение, в частта за
разноските). Този извод се подкрепя от тълкувателните мотиви по въпроса за
приложимостта на чл. 248 ГПК в заповедното производство. ОСГТК е приел, че следва да
бъдат разграничени хипотезата, при която заповедният съд изобщо не се е произнесъл по
искането за разноски, от тази, при която произнасянето му е погрешно - т.е. несъобразено с
правилата на чл. 78 ГПК, включително когато не са присъдени всички направени разноски в
полза на страната, която има право на такива. В последния случай заинтересуваната страна
разполага с изрично уредената в чл. 413, ал. 1 ГПК възможност да подаде частна жалба
срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските. Ако обаче съдът е пропуснал да се
произнесе по това искане, както и когато длъжникът е поискал присъждане на разноски след
обезсилване на издадена заповед за изпълнение е налице непълнота (на заповедта и/или на
определението за обезсилване на издадена заповед), която подлежи на отстраняване по
общия ред на чл. 248 ГПК, но при спазване на двуинстанционния характер на заповедното
производство.
С оглед на изложеното настоящия състав намира, че подадената частна жалба
срещу определението на въззивния съд, с което той се е произнесъл по подадена частна
жалба срещу постановено определение по чл.248 от ГПК и което не подлежи на обжалване е
недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по
настоящето дело да се прекрати.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ оп частна жалба от Н. А. А., с която обжалва
определение № 340 от 17.01.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 10 476/21 г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, 2-г въззивен състав, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 1 680/22 г. по описа на Софийски
апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5