Р Е Ш Е Н И Е
№
21.07.2021 г., гр. Велинград
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на първи юли две хиляди
двадесет и първа година, в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: И. ПЕНЧЕВА
при участието
на секретаря Донка Табакова, като разгледа докладваното от съдия Пенчева гражданско дело № 33 по описа за 2020 година
на Районен съд Велинград и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание чл. 34 ЗС от И.Х.М. лично и в като настойник на поставената
под пълно запрещение негова сестра Л.Х.М., против В.И.М., за делба на съсобствени недвижими имоти, а именно: поземлен
имот с идентификатор 10450.502.1743 по КККР на гр. Велинград, одобрени със
Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с площ от 710 кв. м., с трайно предназначение на
територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10
м./, с номер по предходен план 2639, кв. 163, парцел ХХV, при граници и съседи: от север имот с
идентификатор 10450.502.1742, от изток имот с идентификатор 10450.502.3130, от
запад имоти с идентификатор 10450.502.1738 и 10450.502.1739 и от юг имот с
идентификатор 10450.502.1742, с адрес гр. Велинград, ул. ******+, ведно с
построената в имота жилищна сграда-еднофамилна, с идентификатор
10450.502.1743.1 по КККР на гр. Велинград, с площ 76 кв. м., брой етажи-1,
номер по предходен план-няма, при квоти по ¼ ид. част за всеки от
ищците И.Х.М. и Л.Х.М. и ½ ид. част за ответника В.И.М..
Твърди се, че съсобствеността между страните произтича
от правни сделки, придаване на реални части по регулация и наследяване.
Ищците се легитимират като собственици на общо
½ ид. част от поземления имот по силата на
наследствено правоприемство от тяхната майка М.И.М.,
починала на 11.12.1998 г.. Наследодателката придобила
имота чрез покупко-продажба, обективирана Нотариален
акт № 176/29.05.1958 г., том II, дело № 386/1958 г. на съдия при РС Велинград и
придаване на идеални части по регулация. По приращение
станала собственик на общо ½ ид. част на
построената върху имота жилищна сграда. След смъртта й съответните идеални
части преминали в патримониума на ищците, като
единствени нейни наследници.
Ответникът придобил собствеността на останалата
½ ид. част от поземления имот и ½ ид. част от построена жилищна сграда чрез дарение с
Нотариален акт № 137, том II, рег. № 1803, н. дело 327/25.09.2009 г. на Нотариус с
район на действие РС Велинград от неговата майка Б.Г.М.. Праводателката
станала собственик на процесната идеална част от
дворното място по силата на покупко-продажба, обективирана
в Нотариален акт № 44 том I, дело 118/1961 г. на съдия при РС Велинград и
придаване на реални части по регулация. По приращение
придобила собствеността и на общо ½ ид. част от
построената върху имота жилищна сграда.
Тъй като не могли да постигнат съгласие за доброволно
поделяне на имота, иска от съда да постанови решение, с което да допусне до
делба процесните имоти при квоти за И.Х.М. ¼ ид. част, за Л.Х.М. ¼ ид.
част и за В.И.М. ½ ид. част.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът В.И.М., чрез
назначения на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител адв. М. ***, счита иска за делба на процесните имоти за допустим и основателен. Иска от съда да
назначи съдебно-техническа експертиза, с която да се извърши оценка на делбените недвижими имоти по средни пазарни цени и
определяне на неговата поделяемост.
Съдът
като взе предвид доводите на страните и представените по делото доказателства,
счита за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищците И.Х.М. и Л.Х.М. са единствени наследници-деца на М.И.М., починала на 11.12.1998 г., родени от брака й с Х.
М. Н., сключен на 30.06.1966 г. и прекратен
с развод на 02.12.1971 г.
Ответникът В.И.М.
е син на Б.Г.М., починала на 23.09.2010 г..
На 29.05.1958
г. наследодателката на ищците М.И.М. придобива чрез покупка-продажба,
обективирана в Нотариален акт № 176, том I, дело 386/1958 г. на съдия при РС Велинград собствеността върху ½ ид. част от дворно място в гр. Велинград, кв. Лъджене, цялото с площ от 578 кв. м., при съседи: Ив. Д.,
Г. Б., Ив. Ц., съставляващо част от една нива в землището на гр. Велинград, кв.
Лъджене, в местността „Горна Ливада“, цялата от 9 ара,
при съседи на същата: наследници на С.П., В.Ц., П.Ц. и Г. Ил. Г.,
представляваща имот пл. № 79, за който по плана на града се отрежда парцел XXV-79 от кв. 163. Съответната идеална част е лично имущество
на М.-придобита е от нея преди да сключи брак с Х. М. Н. на 30.06.1966 г.,
прекратен с развод на 02.12.1971 г., видно от представения по делото Акт за
раждане на № 604 /дубликат от 29.12.1974 г./, издаден от Кирковския
народен съвет, окръг София.
На 04.03.1961
г. Б.Г.Н./М./, майка на ответника В.И.М., по време на брака си с И. Х.М. /сключен
на 28.02.1954 г./, придобива чрез покупко-продажба, обективирана
в Нотариален акт № 44 том I, дело 118/1961 г. на съдия при РС Велинград, собствеността
върху останалата ½ ид. част от дворно място в
гр. Велинград, кв. Лъджене, цялото с площ от 572 кв.
м., при съседи: И. Д., Г. Б., И. Ц., съставляващо част имот пл. номер 79, за
който се отрежда парцел XXV-79 от кв. 163 и
което е част от една нива в същия град и местност, цялата от 9 ара, при съседи:
наследници на С.П., В.Ц., П.Ц. и Г. Ил. Г.. Съответната идеална част от имота е
придобита от праводателката на ответника в режим на
съпружеска имуществена общност по силата на чл. 13, ал. 1, във вр. чл. 103 на ЗПР на СК 1968 г. /ДВ бр. 23 от 22.03.1968 г., в сила от 22.05.1968 отм., бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила
от 1.07.1985 г./.
След сключване
на сделката за покупко-продажба от 04.06.1961 г., М. М. и Б. М. /Н./ придобиват
в съсобственост при правни дялове- ½ ид. ч. за
М. М. и ½ ид. част в СИО за Б. М. недвижим
имот- дворно място в гр. Велинград, кв. Лъджене,
цялото с площ от 572 кв. м., при съседи: И. Д., Г. Б., И. Ц., съставляващо част
имот пл. номер 79, за който се отрежда парцел XXV-79 от кв. 163, при съседи: наследници на С.П., В.Ц., П.Ц. и Г. Ил. Г. от обезсиления
регулационен план на гр. Велинград от 1957 г.
С Нотариален акт № 260 от 28.09.1961 г. , том II, дело 481 на съдия при РС Велинград, М. М. и Б. М. са
признати за собственици на придаваеми реални части по
регулация от съседни имоти към парцел XXV-79 от кв. 163
и имотът придобива настоящото местонахождение, граници и съседи.
Имотът е идентичен
с УПИ XXV-2639 в кв. 163 по
действащия регулационен план на гр. Велинград от 2014 г. и с Поземлен имот с
идентификатор 10450.502.1743, видно от приложеното по делото Удостоверение за идентичност
на имот № 139/09.02.2021 г. на отдел ТСУ при Община Велинград.
Върху дворното
място е построена жилищна сграда, еднофамилна, с идентификатор 10450.502.1743.1
по КККР на гр. Велинград, със застроена площ от 76 кв. м., с брой етажи 1. Макар
да няма преки доказателства кога същата е изградена на етап груб строеж и е
възникнала като самостоятелен обект на правото на собственост и от кого е
построена, тъй като в архива на Община Велинград не са открити строителни книжа,
а от представените по делото нотариални
актове, с които М. М. и Б. М. придобиват собствеността върху съответните
идеални части от дворното място не е посочено, че върху него е построена сграда,
от обстоятелството, че за съществуването й се споменава в Нотариален акт № 137,
том II, рег. № 1803, н. дело №
327/25.09.2009 г. и в представената скица № 971/27.09.2012 г., където е
отбелязано, че е отразена в КП на гр. Велинград, одобрен със Заповед
РД-14-03-163/13.10.1983 г., съдът счита, че към октомври 1983 г. процесната жилищна сграда е съществувала.
Тъй като не се
твърди, че някой от съсобствениците на дворното място е давал съгласие на
другия да построи сградата и да стане неин изключителен собственик, съдът
приема, че по силата на чл. 92 ЗС, като собственици на земята М.И.М. и Б.Г.М.
са придобили по приращение правото на собственост
върху жилищната сграда, при права отговарящи на дела им в собствеността на дворното
място, върху което е построена- ½ ид. част за М.
М. и ½ ид. част в режим на СИО за Б. М. /Н./ и
И. Х.М..
М.И.М. умира на 11.12.1998 г. и оставя за свои
законни наследници двете си деца-ищците И.Х.М. и Л.Х.М., родени от брака й с Х.
М.. Със смъртта й притежаваната от нея ½ ид.
част от поземлен имот с идентификатор 10450.502.1743 по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, преминава в собственост по наследяване в патримониума на ищците при равни дялове от по ¼ за всеки, по арг. на
чл. 5, ал. 1 ЗН. Тъй като бракът на М. с бащата на ищците Х. Н. е прекратен
с развод на 02.12.1972 г., към датата на смъртта й, същият не се явява
наследник на починалата наследодателка на ищците и не
получава дял от притежаваната от нея идеална част от имота. Предвид че имотът
не е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, бащата на ищците Х. М.
Н. не придобива дял от него при прекратяване на брака му с тяхната майка М. М. с
решението за развод на Софийски градски съд на 02.12.1971 г..
По отношение
на жилищната сграда, дори да се приеме, че е изградена на етап груб строеж в
периода от 30.06.1966 г. до 02.12.1971 г., т.е. по време на брака на М. М. и Х.
Н. и придобитата по приращение ½ ид. част от
нея се включва в съпружеската имуществена общност, прекратяването й с развода
на родителите на ищците, не променя кръга съсобствениците. Видно от
представеното удостоверение за наследници на Х. М. Н., единствени негови
наследници са И.М. и Л.М., поради което дори
да се приеме, че е придобил ¼ ид. част от
жилищната сграда след развода с М. М. /арг. чл. 14,
ал. 3, във вр. ал. 1 СК 1968 г. отм./, със смъртта му
на 18.12.2003 г., тази идеална част е наследена от И.М. и Л.М.. Ето защо съдът
намира, че след смъртта на родителите им всеки от ищците придобива и по
¼ ид. част от построената върху имота жилищна
сграда.
Със смъртта на И. Х.М. /баща на ответника/ на 17.10.1997
г., върху придобитите от него и Б.Г.М. /Н./ в режим на СИО ½ ид. част от поземлен
имот с идентификатор 10450.502.1743 по КККР на гр. Велинград, одобрени със
Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на Изпълнителния
директор на АГКК и ½ ид. част от построената
върху имота жилищна сграда, еднофамилна с идентификатор 10450.502.1743.1, е възникнала обикновена
съсобственост при равни дялове от по ¼ ид.
част за преживялата съпруга Б. М. и ¼ ид. част
общо за наследниците на починалия съпруг по арг. на
чл. 26, ал. 1 и чл. 27 от действащия към датата на прекратяване на съпружеската
имуществена общност Семеен кодекс от 1985 г. /ДВ бр. 41 от
28.05.1985г., отм. ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 01.10.2009 г./. Наследници
към този момент са преживялата съпруга Б. М. и неговите деца В.И.М. и Л. И.М..
Така със смъртта на И. М. наследниците му по закон-неговата съпруга и двете му
деца придобиват правото да наследят съответната ¼ ид.
част от дворното място и сградата от прекратената със смъртта му съпружеска
имуществена общност.
Със заявление изх. № 4748 от 31.10.1997 г., вписано под № 404/1997 г. в
особената книга на Отказите от наследство при Софийски районен съд е вписан
отказ на В.И.М. от наследството на И. Х.М..
Със заявление изх. № 4739 от
31.10.1997 г., вписано под № 405/1997 г. в особената книга на Отказите от наследство
при Софийски районен съд е вписан отказ на Л. И.М. от наследството на И. Х.М..
Не се твърди, че към датата на вписване на отказите от наследство И. М. е
имал наследници от следващите редове, призовани да наследяват с негова съпруга-родители,
възходящи от втора или по-горна степен и/или братя или сестри. Ето защо съдът
намира, че след изричните откази на децата на И. М. от наследството на своя
баща, е увеличен наследствения дял на преживялата съпруга, която към своята
1/12 ид. придобитата по наследство от прекратената
съпружеска общност върху делбените имоти, е прибавила по 1/12 ид.
част от припадащите се на двамата низходящи на починалия идеални части и е
станала собственик на целия наследствен дял,
т.е. на ¼ ид. част, включена в наследството на
починалия съпруг. Заедно с притежаваната от нея ¼ ид.
част, придобита при прекратяване на съпружеската имуществена общност със
смъртта на И. М., праводателката на ответника В.М. е придобила
собствеността на ½ ид. част от имотите.
Приживе Б.Г.М. дарява на В.И.М. своята
½ идеална част имот пл. № 2639,
съставляващ УПИ XXV в кв. 163 по
КРП на гр. Велинград, одобрен със Заповед РД-14-03-163 от 13.10.1983 г., целият
с прощ от 702 кв. м.,, находящ
се в гр. Велинград, ул. ******+, ведно с ½ ид.
част от построената в него къща-калкан, със застроена площ 76 кв. м., при
граници на урегулирания имот-от запад улица, от север УПИ 2638, от изток УПИ IV 2634, от юг УПИ XXIV 2640. Сделката е обективирана в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
137 от 25.09.2009 г., том II, рег. № 1803,
нот. дело № 327/25.09.2009 г. на нотариус с район на
действие Районен съд Велинград. При сключване на сделката дарителката се
легитимира като собственик на имота с Нотариален акт № 44 том I, дело 118/1961 г. на съдия при РС Велинград и
Нотариален акт № 260 от 28.09.1961 г., том II, н. дело № 481/1961 г. на съдия при РС Велинград.
Правото на делба предполага съществуваща между
страните имуществена общност върху конкретно определена, движима или недвижима
вещ, която съществува като самостоятелен обект на правото на собственост,
възникнала на предвидените в закона основания.
От
представените по делото доказателства съдът счита, че между страните е
възникнала съсобственост върху процесните имоти.
Не се спори, а
и от представения по делото Нотариален акт №
176/29.05.1958 г., том II, дело №
386/1958 г. на съдия при РС Велинград, Нотариален
акт № 44 том I, дело 118/1961 г. на съдия при
РС Велинград и Нотариален акт № 260 от 28.09.1961 г. , том II, дело 481 на съдия при РС Велинград, се установява,
че бивши собственици на имот пл. № 2639, съставляващ УПИ XXV в кв. 163 по КРП на гр. Велинград, одобрен със
Заповед РД-14-03-163 от 13.10.1983 г., целият с площ от 702 кв. м.,, находящ се в гр. Велинград, ул. ******+, идентичен с ПИ с
идентификатор 10450.502.1743 са праводателките на
страните М. М. и Б. М. /Н./ при равни дялове за всяка от тях от по ½ ид. част. По приращение са
придобили собствеността и на построената върху имота жилищна сграда, при
дялове, съответни на притежаваните идеални части от правото на собственост
върху земята.
Съответната
идеална част на М. от дворното място е нейно лично имущество, придобито преди
сключване на брака й с Х. М. Н. /баща на ищците/ на 30.06.1966 г.. След смъртта
й на 11.12.1998 г., като единствени нейни наследници ищците са придобили по
наследство собствеността върху дворното място при равни дялове и всеки е станал
собственик на по ¼ ид. част. Предвид че бракът
на родителите на ищците е прекратен с развод на 02.12.1971 г., т.е. преди
смъртта на наследодателката, Х. М. Н. не се явява
неин наследник. Няма данни кога е възникнала като самостоятелен обект на
правото на собственост построената върху дворното място жилищна сграда и дали
това е станало по време на брака на М. М. и Х. Н., но в случая това
обстоятелство е правноиревантно, тъй като Л.М. и И.М.
са единствени наследници на Х. Н., което изключва възможността съответната
идеалната част от жилищната сграда да се притежава от други лица освен от
ищците след смъртта на техните родители.
Притежаваните от праводаталката
на ответника ½ ид. части от дворното място и ½
ид. части от жилищната сграда са придобити от нея по
време на брака й с И. Х.М., починал на 17.10.1997 г. и са в режим на съпружеска
имуществена общност, по силата на чл. 13, ал. 1, във вр.
чл.103 от СК от 1968 г.-придобиването на собствеността върху земята е по възмезден
начин, а по силата на чл. 92 ЗС собственика на замята е собственик и на
постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго, както е в
настоящият случай.
След смъртта
на съпруга на Б. М.-И. М. на 17.10.1997 г., съпружеската имуществена общност е прекратена
и се трансформирала в обикновена
съсобственост при равни дялове. М. е
получила ¼ ид. част от имотите, а останалата
¼ ид. част са наследени от нея и низходящите
на съпруга-децата му В.И.М. и Л. И.М. поравно, т.е. по 1/12 ид. част
за всеки. При изрично заявени откази от наследството от страна на децата на И. М.
и при липса на данни за наследници от следващите редове, призовани да
наследяват с преживелия съпруг, цялото наследство на починалия съпруг е получено от неговата съпруга, както
това е постановено в чл. 9, ал. 3 ЗН /в този смисъл ТР № 148 от 10.12.1986
г., ОСГК на ВС/ и Б. М. е придобила собствеността на ¼ ид. част дворното място и сградата, включено в наследството
на И. М.. Заедно с притежаваните от нея ¼ ид.
части от прекратената съпружеска имуществена общност, след смъртта на съпруга
си на 17.10.1997 г., е станала собственик на ½ ид.
част от имотите.
С договор за дарение, обективиран
в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 137 от 25.09.2009 г., том II, нот. дело № 327/2009 г. на
нотариус, с район на действие Районен съд Велинград, Б. М. се е
разпоредила с притежаваните от нея ½ ид. части
от делбените имоти в полза на ответника В.И.М..
Сделката е проявила вещнотранслативен ефект. Към
момента на сключването й праводателката на ответника е
титуляр на правото на собственост върху процесните
идеални части и сделката е сключена в предписаната от закона форма. С оглед
вида на правната сделка-дарение придобитото
от приобретателя е негова лична собственост. Така
след сключването на договора за дарение между ищците Л.Х.М. и И.Х.М. и
ответника В.И.М. е възникнала съсобственост на поземлен имот с идентификатор 10450.502.1743 по КККР на гр. Велинград,
одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 710 кв. м., с трайно предназначение
на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10
м./, с номер по предходен план 2639, кв. 163, парцел ХХV, при граници и съседи: от север имот с идентификатор 10450.502.1742, от
изток имот с идентификатор 10450.502.3130, от запад имоти с идентификатор
10450.502.1738 и 10450.502.1739 и от юг имот с идентификатор 10450.502.1742, с
адрес гр. Велинград, ул. ******+, и на построената в имота жилищна
сграда-еднофамилна, с идентификатор 10450.502.1743.1 по КККР на гр. Велинград,
с площ 76 кв. м., брой етажи-1, номер по предходен план-няма, при квоти по ¼ ид. част за всеки
от ищците И.Х.М. и Л.Х.М. и ½ ид. част за
ответника В.И.М..
Имотите подлежат на делба. Същите
представляват самостоятелни обекти на правото на собственост. По отношение на
дворното място не се твърди, че неговите собственици притежават правото на
собственост върху самостоятелни обекти в построената върху него жилищната
сграда, при което същото би представлявало обща част по смисъла на чл. 38 ЗС и
делбата му би била недопустима.
По тези
съображения съдът счита, че искът е основателен и следва да бъде уважен, като
се допусне до делба поземлен имот с
идентификатор 10450.502.1743 по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед
РД-18-1214/06.06.2018 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с площ от 710 кв. м., с трайно предназначение на
територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10
м./, с номер по предходен план 2639, кв. 163, парцел ХХV, при граници и съседи: от север имот с идентификатор 10450.502.1742, от
изток имот с идентификатор 10450.502.3130, от запад имоти с идентификатор
10450.502.1738 и 10450.502.1739 и от юг имот с идентификатор 10450.502.1742, с
адрес гр. Велинград, ул. ******+, и на построената върху имота жилищна
сграда-еднофамилна, с идентификатор 10450.502.1743.1 по КККР на гр. Велинград,
с площ 76 кв. м., брой етажи-1, номер по предходен план-няма, при квоти ¼ ид. за И.Х.М.,
¼ за Л.Х.М. и ½ ид. част за В.И.М..
Поради гореизложеното, настоящият
състав на Районен съд Велинград:
Р Е Ш И:
ДОПУСКА ДО ДЕЛБА поземлен имот с идентификатор 10450.502.1743 по КККР на гр. Велинград,
одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 710 кв. м., с трайно предназначение
на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10
м./, с номер по предходен план 2639, кв. 163, парцел ХХV, при граници и съседи: от север имот с идентификатор 10450.502.1742, от запад
имот с идентификатор 10450.502.3130, от изток имоти с идентификатор
10450.502.1738 и 10450.502.1739 и от юг имот с идентификатор 10450.502.1744, с
адрес гр. Велинград, ул. ******+, МЕЖДУ И.Х.М.,
ЕГН: **********, Л.Х.М., ЕГН: ********** и В.И.М., ЕГН: **********, при квоти ¼ ид. част за И.Х.М.,
¼ ид. част за Л.Х.М. и ½ ид. част за В.И.М..
ДОПУСКА ДО ДЕЛБА
жилищна сграда-еднофамилна, с идентификатор 10450.502.1743.1 по КККР на гр.
Велинград, с площ 76 кв. м., брой етажи-1, номер по предходен план-няма, находяща се в поземлен имот с идентификатор 10450.502.1743 по КККР на гр. Велинград, одобрени
със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г., при граници и съседи на поземления имот: от север
имот с идентификатор 10450.502.1742, от запад имот с идентификатор
10450.502.3130, от изток имоти с идентификатор 10450.502.1738 и 10450.502.1739
и от юг имот с идентификатор 10450.502.1744, с адрес гр. Велинград, ул. ******+
МЕЖДУ И.Х.М., ЕГН: **********, Л.Х.М.,
ЕГН: ********** и В.И.М., ЕГН: **********,
при квоти ¼ ид. част за И.Х.М., ¼ ид.
част за Л.Х.М. и ½ ид. част за В.И.М..
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Окръжен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
И. Пенчева