Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………23.10.2020 година……………..Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД…………Седми граждански състав
На………двадесет
и пети септември..….…………..….……..……..Година 2020
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Теодор Петков…...………………………………………………………
Прокурор…………………………………..………………………………………..
като
разгледа докладваното от……………………………съдията Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 3292…по описа за………….….…………2019 година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 -
355 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Ищецът Н.Д.Н. твърди, че с Решение на
ОС Стара Загора постановено по гр. д. 197/89г. Лиляна Д.Н. била поставена под
пълно запрещение поради наличие на заболяване - дебилност в средна към тежка
степен и което заболяване я прави недееспособна. Същата е починала на
10.05.2007г., като нейни наследници били дъщеря й Н.Д.Н. и съпругът й Диньо Д.Н.
починал на 27.03.2015г. като негов наследник по нотариално заверено завещание
от 13.02.2013г. бил ищеца.
Починалата Лиляна Н. била наследник на Желязко
Драганов Палиев, заедно с ответницата Д.Д.Д.. Негови наследници са и лицата Н.К.Д.
починала на 14.03.2005г. и М.Ж.К. починала на 07.05.2015г. Наследници на Н.К.Д.
били Д.Д.Д. и Лиляна Д.Н. починала на 24.07.2017г. Наследници на М.Ж.К. били
синът й Ж.П.Ц. и дъщеря й С.П. Цонева.
Преди смъртта си Желязко Драганов Палиев е притежавал
недвижими имоти в землището на с. Горно Ботево и които имоти представляват
както следва: Нива от 9 дка., четвърта категория находяща се в местността
„КЮТЮКЛЮКА“, в землището на с. Горно Ботево общ. Стара Загора, ЕКНМ 16710,
съставляваща имот № 040009 по плана за земеразделяне, при граници и съседи -
имот № 040010 - нива на наследниците на у Драган Желязков Палиев; кад. № 000160
- полски път на Кметство с. Горно Ботево; имот № 040016 - нива на наследниците
на Драган Желязков Палиев; имот № 040008 - нива на Стоянка Стоянова Господинова
при административни ограничения на имота с основание Санитарно - охранителна
зона на водоснабдителен обект - Пояс „Б“ - Забраняват се и се ограничават
дейностите от селскостопански характер, като се разрешава ограничено ползване
на орни земи, хидромелиоративна дейност и пасища, Нива от 7 дка., четвърта
категория находяща се в местността „СУЛЮКЛЮК“, в землището на с. Горно Ботево
общ. Стара Загора, ЕКНМ 16710, съставляваща имот № 081012 по плана за
земеразделяне, при граници и съседи - имот № 081020 - нива на наследниците на
Драган Желязков Палиев; кад. № 000092 - полски път на Кметство с. Горно Ботево;
имот № 081011- нива на наследниците на Влади Колев Владев, Господина Вълкова;
имот № 081001 - нива на наследниците на Руси Диков Златев.
Ищецът разбрал, че въпросните имоти били поделени
между Лиляна Д.Н. и ответниците по делото. Успял да се сдобия с копие от
договора за доброволна делба на въпросните имоти - № 197 том I, per, № 1515,
канц. дело 81/2000г. на нотариус Бойко Георгиев, вписан в регистъра на
Нотариалната камара под № 394. Сочи, че при изслушването на сделката пред
нотариуса не са спазени императивни изисквания на закона. Така например,
предвид факта, че един от съделителите - Лиляна Д.Н. е поставен под пълно
запрещение, пред нотариуса не е представено необходимото по закон разрешение
дадено от съд, за изслушването на делбата и с което разрешение би се
гарантирало, че правата на този съделител ще бъдат охранени по най-добрия
начин. Сделката е изслушана и без участието на назначения настойник/попечител/
на Лиляна Н., като по този начин отново е нарушено изискването на закона
поставения под пълно запрещение да бъде представляван от оправомощено за това лице.
Липсата на законен представител при изслушване на една сделка представлявало
заобикаляне на закона, което е основание за обявяване на нищожност на договора
за доброволна делба на въпросните имоти. Тъй като в изготвения документ било
отразено, че Лиляна Н. не желае да получи реален дял от наследствените имоти,
както и обезщетение за дела си понеже отношенията и с останалите съделители са
били уредени по друг начин, счита, че подобно уреждане на отношенията между
страните представлява друго основание за обявяване за нищожност на договора тъй
като същото противоречи на закона и е нарушение на добрите нрави. Правно
недопустимо е едно лице, имащо право на част от наследство, да не получава
никакъв дял от него или поне определено обезщетение за компенсация за това, че
не придобива реален дял от делените имоти.
Моли съда да постанови решение, с което да бъде обявен
договора за доброволна делба на въпросните имоти - № 197 том I, per. № 1515,
канц. дело 81/2000г. на нотариус Бойко Георгиев за нищожен поради
обстоятелството, че противоречи на закона, заобикаля го и противоречи на
добрите нрави.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпило възражение
от Д.Д., като се сочи, че на същата дата друг договор за доброволна делба, като
тя не получила имот. С договора посочен в исковата молба и договора посочен от
ответницата отношенията между страните били уредени изцяло. Излага съображения
относно размера на квотите на страните по договорите.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, въз основа на приложимото право намери за установено следното:
Старозагорски районен съд, VII състав, е бил сезиран с
обективно съединени установителни искове с
правно основание в чл. 26, ал. 1, предл.
1, 2 и 3 и ал. 2 предл. 2 ЗЗД.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за безспорно между
страните по делото, че има сключен договор за доброволна делба от 08.0.9.2000
г. чиято нищожност се претендира и че Лиляна Н. към момента на сключване на
договора, преди и след него е била поставена под пълно запрещение, което се
установява и от представените договор за доброволна делба № 197, том I, рег. №
1515 /л. 4-5 от делото/ и решение на Старозагорски окръжен съд по гр.д. №
197/1989 г. /л. 8-9 от делото/.
По делото бе
представен от ответницата Д.Д. договор за доброволна делба № 196, том I, рег. №
1514 /л. 85-89 от делото/ и удостоверение от Кметство Стара Загора, от което се
установява, че за попечител на Лиляна Н. е назначена нейната майка Н.Д..
Приживе Лиляна Н. /починала на 11.05.2007 г., така
препис извлечение, л. 10 от делото/ е била в брак с Диньо Д.Н. /така
удостоверение за сключен граждански брак, л. 7 от делото/, като след смъртта на
Лиляна Н. нейни наследници са били Диньо Н. и Н.Н. /удостоверение за
наследници, л. 11 от делото/.
Диньо Н. е завещал цялото свое движимо и недвижимо
имущество на ищеца Н.Н. /така нотариално завещание № 1, том 1, рег. № 898 по
нот.д. № 3/2013 г., л. 17от делото/.
Ответницата Н.Н. /първоначална ищца/ е поставена под
пълно запрещение, а нейн настойник е ищеца Н.Н. /така решение № 63/06.07.2005
г. на Старозагорски окръжен съд по гр.д. № 135/2005 г. и удостоверение от 2015
г., л. 13-16 от делото/, поради което й бе назначен особен представител по
делото, след като се установи, че е приела наследството на Лиляна Н. по опис съгласно
чл. 61, ал. 2 ЗН /така определение № 95/10.03.2017 г. на Радневски районен съд
по гр.д. № 323/2016 г., л. 208-211 от делото/.
Нотариалната
преписка по изповядване на сделката е унищожена, поради изтичане на пет
годишния срок за съхранение, според писмо
и акт за унищожаване на документи /л. 139-141 от делото/.
Други доказателства от значение за правния спор не са
ангажирани.
При така установената фактическа обстановка
Старозагорски районен съд намира от правна страна следното:
Следва да бъде посочено, че когато са предявени искове
за недействителност на правна сделка, начинът на съединяването на исковете не
зависи от волята на ищеца. Каквато и поредност и каквото и съотношение да е
посочил ищецът, всички искове са предявени в условията на евентуалност, тъй
като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание, нито е
възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с
това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност.
Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност,
подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона или
заобикалянето му, през по – леките – липса на основание, липса на съгласие,
привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма. Ако съдът
приеме, че сделката е валидна, той е длъжен след това да разгледа основанията
за унищожаемост, също подредени според тежестта на порока: от най-тежкия –
поради неспазване на режима на настойничеството и попечителството, през
по-леките – поради неспособност да се разбират или ръководят действията, поради
заплашване, поради измама, поради грешка или поради крайна нужда. Ако съдът
приеме, че сделката не подлежи на унищожение поради посочените пороци, той е
длъжен след това да разгледа съответните основания за висяща недействителност
като извършването й без или извън надлежно учредената представителна власт
/така решение № 2/22.04.2020 г. на ВКС по гр.д. № 1153/2019 г., IV г.о., решение №
198/10.08.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5252/2014 г., IV г.о./.
Поради това първо ще бъде разгледан твърдения порок на
договора за доброволна делба – 1/ противоречие със закона поради липса на
уравнение на дяловете на съделителите, водещ до нищожност на договора, 2/ липса
на съгласие, водещо до нищожност на договора и 3/ твърденията за нарушение на
правилата за настойничеството при сключване на договора.
1/ Противоречие със закона поради липса на
уравнение на дяловете на съделителите, водещ до нищожност на договора:
Не е налице твърдяното в исковата молба противоречие
със закона на процесния договор за доброволна делба поради липса на уравнение
на дяловете. Договорът, респ. съдебната делба-спогодба ще породи предвиденото в
закона и целяно от страните вещно-правно действие, ако е сключен в предвидената
в чл. 35, ал. 1 ЗС писмена форма с нотариална заверка на подписите. Договорът
за доброволна делба представлява самостоятелен вид договор, целта на който е
всеки съсобственик да получи реален дял от съсобственото имущество, доколкото
това е възможно, срещу което и останалите съсобственици при възможност
получават такъв реален дял, максимално близък по стойност на стойността на дела
им в съсобствеността. Ако всеки от съсобствениците получи реален дял,
съответстващ на стойността на дела му в съсобствеността или при минимално
несъответствие е постигнато съгласие за уреждане на отношенията, допълнително
уравнение на дяловете не е необходимо. Ако обаче стойността на получения от
някой от съсобствениците реален дял значително се различава от стойността на
дела му в съсобствеността, договорът за доброволна делба, респ. съдебната
делба-спогодба, следва да съдържа и клауза за начина, по който се извършва
уравняването. Законът не установява императивно изискване за вида на дължимото
уравнение при постигнато съгласие между съсобствениците за доброволно поделяне
на съсобствено имущество с договор за доброволна делба или съдебна
делба-спогодба, макар в чл. 69, ал. 2 ЗН да е предвидено, че неравенството в
дяловете при делбата се изравнява с пари или имот.
В случая договорът за доброволна делба от 08.09.2000
г. би могъл да породи /при евентуално отсъствие на другите негови пороци
констатирани по-долу/, тъй като е сключен в предвидената в чл. 35, ал. 1 ЗС
писмена форма с нотариална заверка на подписите. Същият следва да се преценява
заедно с другия представен договор за доброволна делба от същата дата, като
изводът, който следва е, че съделителите получават реални дялове вследствие на
доброволната делба, която е била извършена с два отделни договора сключени
непосредствено един след друг. Освен
това е налице изявление на страните, че всички техни отношения във връзка с
наследството са уредени, което е достатъчно /така решение № 172/02.03.2010 г.
на ВКС по гр.д. № 62/2009 г., IV г.о., решение № 40/04.03.2014 г. на ВКС по гр
д. № 5600/2013 г., I г. о./.
Независимо от това, дори и намерението на страните при
извършването на делбата да е било дарствено или за придобиване на дял срещу
друго задължение, естеството на договора е за делба - постигнато е съгласие да
бъде намален броя на съсобствениците, като двама от съсобствениците не
получават в дял земеделски имоти, но заявяват, че са съгласни с договора, тъй
като с него се уреждат всички отношения във връзка с оставените в наследство от
покойния им наследодател земеделски земи, поради което сделката е валидна /така
решение № 172/02.03.2010 г. на ВКС по гр.д. № 62/2009 г., IV г.о./.
Поради това искът за прогласяване на нищожност поради
противоречие със закона е неоснователен.
2/ Липса на съгласие, водещо до нищожност на договора:
В съдебната практика, за разлика от правната доктрина,
не съществува спор, че недействителната сделка е родово понятие, обхващащо
всички сделки с недостатък, предвиден в закона, които не пораждат или не могат
да породят своето действие. Нищожните сделки са вид недействителни сделки, при
които недействителността е абсолютна - изначална, настъпваща по право,
непоправима, освен при приет валидизационен закон и водеща до пълна
невъзможност да се породи желаното от сключването й действие. Волята, респ.
съгласието, е основен конститутивен елемент на сделката, а липсата на съгласие
е основание за нейната нищожност, установено в чл. 26, ал. 2 ЗЗД /така
Тълкувателно решение № 1/07.03.2019 г. на ВКС по т.д. № 1/2018 г., ОСТК/.
Този тежък порок е непоправим и непреодолим - за
да породи действие, договорът трябва да бъде сключен отново /така определение №
785/19.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1941/2019 г., III г.о. и сочената в него
съдебна практика/.
Независимо, че с поставяне на едно лице под пълно
запрещение, то става недееспособно/съгласно чл. 5, ал. 1 ЗЛС/, това не изключва
възможността му да извършва правни действия. Съгласно чл. 5, ал. 3 ЗЛС - то
извършва такива действия, но не лично, а чрез законния си представител -
какъвто е назначения му настойник. Последният извършва правните действия от
името и за сметка на поставения под запрещение, без да придобива права или
задължения на свое име и за своя сметка /така определение № 600/12.05.2011 г.
на ВКС по гр.д. № 154/2011 г., III г.о./. В договор, по който малолетно лице/пълно
запретено лице е страна, негова воля не се съдържа. Такъв договор съдържа воля
единствено на законния му представител /така решение № 535/13.09.2010 г. на ВКС
по гр.д. № 1224/2009 г., IV г.о., решение
№ 89/10.09.2010 г. на ВКС по гр.д. № 4133/2008 г., IV г.о., а поставените
под пълно запрещение за приравнени на малолетни от гл. точка на
недееспособността – чл. 5, ал. 3, вр. ал. 1 и чл. 3, ал. 2 ЗЛС/.
Липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД е
налице, когато изявлението е направено несериозно, без намерение за създаване,
изменение или прекратяване на правоотношение, при насилие или в състояние,
изключващо въобще формирането на воля, но по причини, не дължащи се на някое от
посочените заболявания - малолетие, поставяне
под пълно запрещение, тежко алкохолно опиянение, тежка интоксикация и др. /така
решение № 813/07.09.2011 г. на ВКС по гр.д. №
256/2010 г., IV г.о., решение № 129/18.02.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1758/2008
г., IV
г.о., решение № 1117/28.12.1999 г. на ВКС
по гр.д. № 425/99 г., II г.о./.
В решение
№ 143/16.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2729/2018 г., III г. о., също се сочи,
че напълно недееспособното /малолетното или поставеното под пълно запрещение/ е
адресат на основанието по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ЗЗД, а правото на иск за прогласяване на нищожността, включително
при основанието по чл. 26, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, не се погасява по давност.
В настоящия случай бе обявено за безспорно с доклада
по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК между страните, че към момента
на сключване на договора за доброволна делба Лиляна Н. е била поставена под
пълно запрещение, което не е било отменено /така и решение на Старозагорски
окръжен съд по гр.д. № 197/1989 г. /л. 8-9 от делото/. От текста на самия
договор за доброволна делба се установява, че тя не е участвала в сделката чрез
нейния настойник Н.Д. /така удостоверение, л. 220 от делото/ - 1/ посочено е,
че нотариусът се е уверил в самоличността и дееспособността на присъстващите
лица, т.е. и на Лиляна Н. и 2/ записано е в текста на договора, че
„наследничката Лиляна Н., заяви, че не желае да получи реален дял от
наследствените имоти“, т.е. Лиляна Н. е „изявила“ воля лично. Поради пълната й недееспособност тя не е могла да
извършва самостоятелно правни действия.
Непонятно остава за съда при все, че при сключване на договора за делба е
участвал в лично качество и настойника на Лиляна Н., а именно Н.Д., по какви
причини се е стигнало до изповядване на една явно порочна сделка, тъй като
законният представител не е обективирал воля от името и за сметка на Лиляна Н..
Поради това в настоящия случай се установи, че Лиляна Н.
към момента на сключване на договора за доброволна делба е била поставена под
пълно запрещение, като при липсата на волеизявление от нейния законен
представител Н.Д. правните последици да настъпят за Лиляна Н. е налице липса на
съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро ЗЗД и искът е
основателен.
Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно
от сочените от ищеца основания, разгледани в поредност според тежестта на
порока, отпада вътрешнопроцесуалното условие под което са предявени останалите
евентуално съединени искове, основаващи се на по-леки пороци. Съдът не може да
се произнася в решението си по тези искове, тъй като условието, под което те са
предявени не се е сбъднало, а постановеното решение по тези искове подлежи на
обезсилване като недопустимо /така решение № 2/22.04.2020 г. на ВКС по гр. д. №
1153/2019 г., IV г.о./.
С уважаване на иска за нищожност поради липса на съгласие
не следва да се разглеждат евентуалните - за обявяване на нищожност на
процесния договор за доброволна делба поради нарушаване на правилата за
настойничеството при неговото сключване.
Поради това настоящият съд само ще отбележи принципно по правото /без да анализира фактите по настоящото дело поради
недопустимост за разглеждане на останалите евентуални искове при констатираната
по-горе нищожност поради липса на съгласие/ и без това да бъде предмет на
обсъждане в мотивите на съдебното решение или намиращо отражение в диспозитива
по това съдебно производство, че съгласно
чл. 35, ал. 2 ЗС когато в делбата участвуват недееспособни или отсъствуващи,
необходимо е предварително разрешение на районния съд /вж. решение № 154/18.06.2013
г. на ВКС по гр.д. № 880/2012 г., I г.о./. Разпоредбата на чл. 165, ал. 4 СК
изрично и еднозначно препраща към правилата на чл. 130, ал. 3 и ал. 4 СК
относно разпореждането с имущество на лица под настойничество, каквито са и
напълно запретените /чл. 153, ал. 1, изр. 2 СК/. Поради това, в практиката на
съдилищата, включително задължителната такава на ВКС, никога не е имало
съмнение, че нормите на чл. 130, ал. 3 и ал. 4 СК са приложими и относно
действията на разпореждане с имущество на лица, поставени под пълно запрещение,
тъй като поставеният под пълно запрещение се
приравнява на малолетно дете /така определение № 358/01.06.2015 г. на ВКС по
ч.гр.д. № 2332/2015 г., IV г.о./. Общият принцип, въведен с нормата на чл. 130 СК, е за забрана за разпореждане с имущество и права на непълнотелните лица
/респ. поставените под запрещение/, освен по изключение, визирано в ал. 3 –
след издадено разрешение на РС по настоящия адрес на лицето и ако това не
противоречи на интересите на детето. Същата е правната уредба при действието
на СК от 1985 г., и разлика между разпоредбите на чл. 165 и 130 СК и тези на
чл. 118 и чл. 73 СК /отм./ относно изискването за предварително разрешение на
районния съд при разпореждане с имущество на недееспособни няма, като дори
уредбата на СК /отм./ е била по-строга относно възможните правни действия –
напр. при обезпеченията. Нормата
на чл. 165, ал. 4 СК въвежда същото изискване за разрешение от районния съд,
както и преди това - мнението на настойническия съвет. Безпротиворечиво в решение № 33/19.02.2015 г. на ВКС
по гр.д. № 3050/2014 г., IV г.о.,
определение № 1060/21.11.2015 г. на ВКС по гр.д. № 3440/2015 г., III г.о., определение № 499/28.05.2020 г. на ВКС по гр. д.
№ 9/2020 г., III г.о., се приема, че за действителността на подчинените на
разрешителен режим сделки, правно значение има наличието или отсъствието
на разрешение.
Освен това при сключване на договор за делба когато
участва законният представител на пълно запретен или малолетен налага на пълно
запретения/малолетния да бъде назначен особен представител на основание чл. 29,
ал. 4 ГПК, чл. 16, ал. 6 ГПК /отм./. Назначаването на особен представител по
чл. 29, ал. 4 ГПК, респективно чл. 16,
ал. 6 ГПК /отм./ е предвидено в процесуалния закон като правен способ за
преодоляване на противоречия между интересите на представляван и представител
за целите на конкретно производство. Противоречие
в интересите по смисъла на чл. 29, ал. 4 ГПК е налице, когато представителят
действа от името на представлявания и от свое или чуждо име в един и същ процес
и интересите им са насрещни, т.е. представляван и представител са насрещни
страни по материалноправния спор, предмет на делото, или двете насрещни страни
се представляват от едно и също лице /така решение № 171/27.12.2018 г. на ВКС
по гр.д. № 3015/2018 г., I г.о./. При
доброволна или съдебна делба без съмнение съсобствениците са насрещни страни
/при съдебната делба напр. всеки е ищец по своето право на делба и ответника по
правото на делба на останалите съделители/. Липсата на особен представител, назначен от съда в хипотезата на чл. 16, ал. 6 ГПК /отм./ води до нищожност на
сделката като противна на закона,
на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. /така напр. решение № 42/14.03.2012 г. на Варненски апелативен съд
по в.гр.д. № 37/2012 г., решение № 210/08.07.2016 г. на Старозагорски окръжен
съд по т.д. № 58/2015 г./.
Възражението за изтекла придобивна давност в полза на
ответницата освен, че е преклудирано /направено е след изтичане на срока за
отговор на исковата молба – становище – л. 127 от делото/ е и неотносимо, тъй като настоящите искове са за установяване
единствено на нищожност на договора за доброволна делба, а не за собственост
или съдебна делба, където е възможно това възражение да бъде предявено. Извън
предмета на настоящото дело е установяване собственика на недвижимите имоти
предмет на доброволната делба, а се обсъжда единствено действителността на
договора.
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответницата Д.Д. следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в
общ размер на 588,00 лв. С отбелязването в договора /за ищеца плащането е в
брой/ е изпълнено изискването на т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г.
на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235,
ал. 1 ГПК, Старозагорски районен съд
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА
ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД договор за доброволна делба № 197/08.09.2000 г., том 1, рег. №
1515 по нот.д. № 81/2000 г., по
описа на нотариус Бойко Георгиев, рег. № 394 на НК, сключен между Н.К.Д., ЕГН: **********,
Лиляна Д.Н., ЕГН: **********, Д.Д.Д., ЕГН: ********** и М.Ж.К., ЕГН: **********,
поради липса на съгласие на Лиляна Д.Н..
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д.Д.Д., ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати
на Н.Д.Н., ЕГН: ********** и адрес: ***, сума от общо 588,00 лв. /петстотин и
осемдесет и осем лева/, представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи
препис от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: