Р Е Ш Е Н И Е
№ 2020 г.,
гр. ***
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав, на пети август две хиляди и
двадесета година в публично заседание в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Светлана Стоянова,
като разгледа докладваното от съдия Д. Недева адм. дело № 2750 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172 от Закона за
отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), във вр. с чл.
203 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искова молба от П.С.Г. ЕГН **********,***,
чрез пълномощника адв. К. от ВАК, против Военно формирование *****-*** за
заплащане на сумата в размер на 6 420 лева, представляваща обезщетение по
смисъла на чл. 172, ал.1 от ЗОВСРБ за това, че ищецът е останал
без работа за периода от 24.05.2017 г. до 13.02.2019 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Сочи
се, че претендираното обезщетение е във връзка с влязло в сила решение по
адм.д.№2368/2017 г. на Административен съд- ***, потвърдено с решение по
адм.д.№7128/2018 г. на Върховен административен съд. Твърди се, че ищецът е бил
в трудови правоотношения с „Управление на движението на влаковете и гаровата
дейност Горна Оряховица” за периода от 03.05.2017 г. до 13.07.2017 г. Посочва,
че от 17.07.2017 г. се е регистрирал, като безработен в Агенция по заетостта
„Бюро по труда”-***, за което представя доказателства. Изложени са доводи, че е
изпратил искане до Командир в.ф. *****-*** на основание чл.172, ал.1 от ЗОВСРБ,
да му бъде изплатено обезщетение в размер на месечното възнаграждение, за
времето, през което е останал без работа, но за не повече от 6 месеца. Посочва,
че до момента на депозиране на исковата молба няма произнасяне на Командира на
в.ф.*****-***. Отправя искане да бъде осъден ответника да изплати дължимото обезщетение
в размер на месечното възнаграждение от 1 070 лв. за времето, през което
ищеца е останал без работа за периода 24.05.2017 г. – 13.02.2019 г., но за не
повече от 6 месеца, в общ размер на 6 420 лв., ведно със законната лихва
върху дължимото обезщетение, считано от датата на внасяне на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на сумата. В съдебно заседание, ищеца лично и
чрез процесуалният си представител, прави изменение на иска, като увеличава
същия в размер на 8 005.20 лв. след представяне от ответника на удостоверение
за размера на брутното месечно трудово възнаграждение за длъжността към
13.02.2019г. Отправя искане предявения иск да бъде уважен с присъждане на
сторените по делото разноски, съобразно представен списък.
Ответникът – Военно формирование *****-***, чрез пълномощника
гл.юрисконсулт С., с писмен отговор оспорва исковата претенция. Твърди, че след
като работникът е бил назначен със срочен трудов договор по реда на чл.144,
ал.3 от ЗОВСРБ, отговорността на работодателя е ограничена в рамките на
уговореното време, но за не повече от 6 месеца. Посочва, че договора за военна
служба с ищеца е бил сключен за срок от 5 г. считано от 2010 г. до 2015 г. В този
смисъл, навежда доводи, че само в този период уволненият работник може да търпи
последиците от принудителна безработица, които да подлежат на репариране и са в
причинно-следствена връзка с прекратения договор. Твърди се, че с решение по
адм.д.№2368/2017 г. на Административен съд-*** е прогласена нищожността на
заповедта на командира на в.ф. *****0-***, с която е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение” и от същата дата ищеца е отчислен от списъчния състав.
Посочва, че като мотив за прогласяване нищожността на заповедта, с която на
ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, съдът е приел, че към
датата на издаване на оспорените заповеди между страните не е съществувало
правоотношение по изпълнение на военна служба, поради изтекъл срок на договора.
Навеждат се доводи, че по безспорен начин правоотношението по изпълнение на
военна служба на П.Г. е прекратено на 21.05.2015 г. – датата на изтичане на
срока на договора за военна служба. В този смисъл се позовава на разпоредбата
на чл.162, ал.1, т.1а от ЗОВСРБ, според която договорът за военна служба се
прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба, без която и да е
от страните да дължи предизвестие с изтичане на уговорения срок. Ответникът по
иска се позовава на чл.66, ал.4 от ППЗОВСРБ, според която разпоредба, ако нито
една от двете страни не отправи предложение по чл.66, ал.1 до другата за
удължаване на срока, договорът се прекратява с изтичането на уговорения срок.
Изложени са твърдения, че предвид мотивите на решението на Административен съд-***,
потвърдено от Върховен административен съд, в правния мир не съществува
правоотношение между страните. Посочва, че обезщетение на основание чл.172 от
ЗОВСРБ е било изплатено на ищеца в размер на 6 014.49 лв. По изложените съображения
отправя искане за отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан.
Искът е подаден от надлежна страна с правен интерес
срещу Военно формирование *****-***, съгласно изрично направеното уточнение от
процесуалния представител на ищеца с молба от 17.10.2019 г., т.е. срещу пасивно
легитимирания ответник, съгласно чл.205 от АПК, във вр. с чл.172, ал.1 от
ЗОВСРБ. Правото на обезщетение по чл.172,ал.1 ЗОВСРБ се поражда след отмяната
на заповед за освобождаване от военна служба и е пряка последица от отменен
акт. Пълната защита на лицата, адресати на незаконосъобразните актове – по
оспорване на административния акт и по реализиране на обезщетенията, причинени
от незаконосъобразния акт, се осъществява в производство по реда на АПК пред
административните съдилища. С оглед изложеното съдът приема, че предявеният иск
с правно основание чл.172, ал.1 от ЗОВСРБ е процесуално допустим
и подлежи на разглеждане в производство по чл.203 и сл. от АПК от
Административен съд-***. В този смисъл е и тълкуването дадено в Определение №
30/17.07.2012 г. по гр.д.№ 26/2012 г. по описа на ВКС, смесен петчленен състав
на ВКС и ВАС.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Съгласно Договор №47 от 21.05.2010 г./л.79-84 от делото
образувано пред Районен съд-***/ ищеца е назначен на длъжност „командир на
станция той и шофьор”, поделение *****-***, срока на договора е 5 години.
С влязло в законна сила решение по адм.д.№640/2015 г.
по описа на Административен съд *** /л.55-65/, потвърдено с решение по адм.д.№12736/2015г.
на Върховен административен съд, е отменена заповед на командир на в.ф.*****0-***,
с която на П.Г. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратен
договора за военна служба, освободен е от длъжност и от военна служба и е
зачислен в запаса. Административен съд-*** е отменил и заповедта, с която ищеца
е отчислен от списъчния състав.
С решение по адм.д.№2368/2017г. по описа на
Административен съд-***, потвърдено с решение по адм.д.№7128/2018 г. на Върховен
административен съд, са прогласени за нищожни Заповед от 15.06.2017 г. на
командир на в.ф.*****-***, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение” и Заповед от 15.06.2017 г., с която е отчислен от списъчния състав.
В мотивите си съдът е посочил, че след връщане на преписката ДНО е следвало да
съобрази силата на пресъдено нещо - влязло в сила съдебно Решение
1869/23.09.2015г., с което спорът във връзка с дисциплинарни нарушения и
наложеното за тях дисциплинарно наказание /уволнение/ е решен със сила на пресъдено
нещо, с което е преклудирана възможността за повторно произнасяне по
образуваното 2013г. дисциплинарно производство. Посочил е, че постановената заповед
№ ЛС-01-8/15.06.2017г. се явява в противоречие с влязлото в сила
решение на съда, респ. нищожна на основание чл.177 ал.2 вр. ал.1 от АПК,
доколкото дисциплинарното производство е образувано служебно и към момента на
издаване на оспорената заповед е налице произнасяне на съда. Прието е, че
заповедта от 15.06.2017г., с която е наложено дисциплинарното наказание е
издадена след изтичане срока на договора – 21.05.2015г. В производството
пред съда не се е твърдяло и не е установено след тази дата да е подписван нов
договор, поради което съдът е приел, че към момента на издаване на оспорения
акт, в правния мир не е съществувало правоотношение между страните, подлежащо
на прекратяване на посочените в заповедта основания, т.е. същият е бил лишен от
предмет.
На 10.07.2017 г. от ищеца е бил подаден рапорт до
Командира на в.ф.*****-***, с който желае на основание чл.169 да бъде освободен
от военна служба, поради придобито право на пенсия при условията на чл.69 от КСО. На подадения рапорт е поставена нечетлива резолюция.
Отправено е искане /л.31-32 от делото на Районен съд-***/
от 15.02.2019 г. от ищеца до Командира на в.ф.*****-***, във връзка с влезли в
сила решения по адм.д.№2368/2017 г. на Административен съд ***, потвърдено от
Върховен административен съд, да му бъде изплатено дължимото обезщетение за
времето, през което е останал без работа за периода от 24.05.2017 г. до
13.02.2019 г., но за не повече от 6 месеца.
Със Заповед №ЛС-01-2 от 08.04.2019 г. на Командир на
в.ф.*****-*** е прекратен договора за военна служба от 21.05.2010 г. и е
освободен от длъжност и от военна служба и зачислен в запаса главен старшина П.С.Г..
На основание чл.227, ал.1 от ЗОВСРБ е наредено да бъде изплатено еднократно
парично обезщетение в размер на 20 брутни месечни заплати, изчислени към
21.05.2015 г. и на основание чл.227, ал.5 от ЗОВСРБ е наредено да бъде
изплатено еднократно парично доволствие в размер на 520 лв.
Със Заповед №ЛС-01-5 от 08.04.2019 г. на Командир на
в.ф.*****-*** е отчислен от списъчния състав главен старшина П.С.Г., считано от
22.05.2015 г.
С решение по адм.д.№1144/2019 г. на Административен
съд ***, и след служебна справка се установява, че е потвърдено с решение по
адм.дело №2237/2020г. на Върховен административен съд, е отхвърлена жалбата на
ищеца против Заповед №ЛС-01-2/08.04.2019г., с която е
прекратен договор за военна служба № 47/21.05.2010 г. считано от
22.05.2010 г. и е отхвърлена жалбата на ищеца против Заповед
№ЛС-01-5/08.04.2019г., с която е отчислен от списъчния състав, считано от
22.05.2010 г.
По делото са приобщени и Справка актуално състояние на
действащи трудови договори за ищеца от НАП – л.86, Справка данни за
осигуряването на ищеца от НАП – л.87, Удостоверение от Военноморски сили,
Военно формирование *****-***, в което е посочено, че брутното месечно трудово
възнаграждение за длъжността, на която е бил назначен ищеца към дата 13.02.2019
г. е в размер на 1 334.20 лв. /л.107/.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 172 ал.1 от ЗОВСРБ при отмяна на освобождаването от съда военнослужещият има право на
обезщетение в размер на месечното му възнаграждение за времето, през което е
останал без работа, но за не повече от 6 месеца. Когато през това време е
работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата във
възнагражденията. Ал.2 предвижда, когато заповедта за освобождаване бъде отменена,
военнослужещият се възстановява в двумесечен срок на предишната или на друга
длъжност, която съответства на притежаваните от него военно звание и
професионална квалификация, ако подаде писмено заявление до министъра на
отбраната в 14-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение.
По делото не е налице спор, че договорът за военна
служба № 47/21.05.2010г. между командира на поделение ***** и жалбоподателя /сега
ищец е в сила от посочената дата – 21.05.2010г. и е сключен за срок от 5
години. Съгласно чл.162 ал.1 т.1а от ЗОВСРБ при изтичане на срока на договора
за военна служба, същият се прекратява и военнослужещият се
освобождава от военна служба, без която и да е от страните да дължи
предизвестие. В действителност заповедта от 15.06.2017г., с която е наложено
дисциплинарното наказание е издадена след изтичане срока на договора –
21.05.2015г. В този смисъл, към момента на издаване на този акт, в правния
мир не е съществувало правоотношение между страните, подлежащо на прекратяване
на посочените в заповедта основания, поради което оспорения акт е бил лишен от
предмет. След като не е съществувало правоотношение между ищеца и командира на
в.ф.*****-***, то не са налице предпоставките, настъпили вредни последици в
патримониума на ищеца – оставане без работа, тъй като не е съществувало
правоотношение, от което да се претендират имуществени вреди за оставане без
работа. Дори и издадени, заповедите от 15.06.2017 г. от Командир на в.ф.*****-***,
поради липсата на предмет, са нищожни, с влязло в сила съдебно решение е
прогласена тяхната нищожност и не са породили правни последици, както за ищеца,
така и за органа, който ги е издал, съответно не е било налице правоотношение
между страните. Нищожният акт не произвежда очакваното правно действие –
възстановяване, налагане на дисциплинарно наказание и отчисляване от списъчния
състав, за да има нужда това действие да се преустановява. Съдът е обявил
неговата нищожност, констатиран е най-тежкия порок пълна недействителност на
административен акт. В случая няма данни, не се и твърди Заповед
№РД-01-161/15.06.2017 г. на Командир на в.ф.*****-***, да е била обжалвана, респ. отменяна, но предвид
гореизложените мотиви за нищожност на заповедите, с които е наложено
дисциплинарно наказание и отчисляване от списъчния състав, то аналогично и тази
заповед не е произвела очакваното правно действие, поради липса на предмет.
Съдът споделя възраженията на процесуалният
представител на ответника, изразени в депозирания писмен отговор, че заповедите
издадени след 21.05.2015 г., дата, на която изтича срока на договора за военна
служба с ищеца, към момента на издаването им не е съществувало правоотношение
между страните.
В случая не са налице материалноправните предпоставки
на 172, ал.1 от ЗОВСРБ, тъй като в производството по обжалване на
заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание и е отчислен от списъчния
състав ищеца, съдът е обявил заповедите за нищожни, тъй като липсва предмет.
Исковата претенция е неоснователна, доколкото не е налице хипотезата на чл.172,
ал.1 от ЗОВСРБ и не е съществувало правоотношение, от което ищеца да черпи
право на обезщетение, поради оставане без работа. Договорът на ищеца за военна
служба е изтекъл на 22.05.2015 г., като няма данни, не се и твърди, да е
приложен реда по чл.66, ал.1 от ППЗОВСРБ. След като не са били налице
предпоставките на чл.66, ал.1 от ППЗОВСРБ, то приложима е разпоредбата на
чл.66, ал.4 от с.з., според която, ако нито една от двете страни не отправи
предложение по ал. 1 до другата за удължаване на срока, договорът се прекратява
с изтичането на уговорения срок.
Установените в
чл. 172, ал.1 от ЗОВСРБ материалноправни предпоставки - с влязло в сила
съдебно решение да е отменена заповедта за уволнение, като незаконосъобразна не
са налице. Ищецът се позовава на съдебно решение по адм.д.№2368/2017 г. по
описа на Административен съд-***, с което е прогласена нищожността на
заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, като съдът е
изложил мотиви, че не са били налице предпоставки за „продължаване“ на
дисциплинарното производство, съответно налагане на такова. Съдът е приел, че
към датата на издаване на заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ е бил изтекъл срока на договора с лицето от 21.05.2015 г. В този
смисъл не са възникнали права/задължения между ищеца и Военно формирование *****-***,
след 21.05.2015 г. Няма произнасяне с влязло в сила съдебно решение, че
заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищеца е
отменена, като незаконосъобразна, т.е. липсва отменен акт с последица
възникване на правоотношение. В случая не са били налице предпоставки за
възстановяване на ищеца на съответната длъжност.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав
намира, че предявеният от П.С.Г. иск за обезщетение по чл. 172, ал.1
от ЗОВСРБ, ведно с акцесорната претенция за присъждане на лихва за забава,
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид изхода от спора и своевременно направеното
искане за присъждане на разноски е основателно и съдът след като съобрази, че
ответника се е представлявал от надлежно упълномощен юрисконсулт, който е
изготвил писмен отговор на исковата молба и е осъществил процесуално
представителство в хода съдебното производство, в полза на Военно формирование *****-***
следва да се присъдят разноски в размер на 730.26 лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно материалния интерес от претендираните
8 005,20 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от П.С.Г., ЕГН **********,***, *** срещу Военно
формирование *****-***, за заплащане на сума в размер на 8005.20 лева,
представляваща обезщетение по чл. 172,
ал.1 от ЗОВСРБ за това, че ищецът е останал без работа за периода от 25.05.2017
г. до 13.02.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА П.С.Г. ЕГН **********,***, да заплати на Военно формирование *****-***, сумата
в размер на 730.26 лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: