МОТИВИ
към Присъда №421 от 06.12.2012г. по НОХД №8292/2012г. по описа на ПРС - ХVІІІ
н.с.
Районна
прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия А.М.И., ЕГН:**********,
за това, че на 30.11.2012г. в гр. ***, обл. Пловдивска, макар и непълнолетен,
но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот
– стъклена входна врата, е направил опит да отнеме чужди движими вещи – пари –
сумата от 2782,59 лева от владението на фирма „***” ЕООД гр. *** без съгласието
на ръководството на фирмата и с намерение противозаконно да я присвои, като
деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини –
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр.
чл.18 ал.1 от НК.
Производството
по делото е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по Глава ХХVІІ
от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, като съдът е обявил, че при
постановяване на присъдата си ще се ползва от самопризнанието на подсъдимия И.,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата
правна квалификация на деянието. Заема становище, че събраните по делото
доказателства по несъмнен и категоричен начин установяват описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка и водят до извод, че именно подсъдимият
е автор на възведеното спрямо него обвинение. По отношение на реализиране на
наказателната отговорност предлага подсъдимият И. да бъде признат за
виновен в извършване на инкриминираното деяние, като му бъде наложено наказание
лишаване от свобода, което с оглед проведеното съкратено съдебно следствие да
бъде намалено с една трета. Счита, че наказанието, на което следва да бъде
осъден подсъдимият, трябва да бъде в размер на шест месеца лишаване от свобода,
като бъде приложен институтът на условното осъждане и бъде определен изпитателен
срок от три години. Не взема отношение относно направените по делото разноски.
Подсъдимият
И. в съдебно заседание признава вината си и съжалява за стореното. Декларира,
че желае делото да приключи чрез провеждане на предварително изслушване по реда
на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, както и че не
оспорва фактическата обстановка, посочена в обвинителния акт и се съгласи да не
се събират доказателства за изложените в обвинителния акт факти. В хода на
съдебните прения поддържа защитника си, а в дадената му последна дума изразява
съжаление за стореното.
Служебният
му защитник - адв. Н. К., пледира на подсъдимия
И. да бъде наложено наказание лишаване от свобода, с приложение на института
на условното осъждане. Прави искане и за приложението на чл.59, ал.1, т.1, вр.
ал.2 от НК, като бъде приспаднато времето, през което подсъдимият е бил
задържан по реда на ЗМВР.
Нито
подсъдимият, нито защитникът му вземат становище относно направените по делото
разноски.
Съдът,
въз основа за събраните и приложени по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Подсъдимият А.М.И. е
роден на ***г. в гр. Пловдив, живущ ***, бълг. бълг гр., неженен, неосъждан,
неграмотен, работещ, ЕГН:**********.
Подсъдимият И. ***. Родителите му – свид. М. И.
и свид. С. М. работели в с. ***, общ. *** като животновъди и не проявявали
необходимите грижи и контрол върху неговото поведение. Подс. И. не учел и не
работел, като предвид недостига на финансови средства в семейството му, той
неколкократно се опитвал да си набави такива, извършвайки взломни кражби от
различни места. В резултат на това подсъдимият често извършвал
противообществени прояви - основно кражби от магазини, за което, поради твърде
младата му възраст, му била наложена възпитателна мярка по ЗБППМН – „Поставяне
под надзор на обществен възпитател” по чл.13, ал.1, т.5 от закона. Въпреки това
обаче подс. И. продължил с престъпната си дейност, като посочената възпитателна
мярка не е оказала необходимото въздействие.
На
30.11.12012г. вечерта подс. И., отново без финансови средства, се разхождал из
гр. ***, като минал покрай намиращия се на ул. ”***” №*** магазин на фирма „***”
ЕООД гр. ***, занимаваща се с търговия на дребно и франчайзинг на „***”.
Витрината на магазина била осветена и всичко вътре се виждало добре, поради
което подс. И. решил да проникне в магазина, като разбие стъклената врата, за
да се сдобие с така необходимите му парични средства. В касата на магазина в
този момент се съхранявали пари – сумата от 2782,59 лева. След като взел
решението си подс. И. потърсил някакво средство за разбиване на стъклото. Огледал
се наоколо и съзрял в близост до стойка за велосипеди парче от тротоарен
бордюр. Навел се към земята, взел камъка и го хвърлил към вратата на магазина,
но не успял да я счупи, тъй като същата била от закалено стъкло с дебелина 10
мм. Поради това и тъй като твърдо бил решил да открадне пари от касата на
магазина подсъдимият потърсил още едно каменно парче от бордюр и като намерил
такова повторно замахнал към стъклото. Този път опитът му бил успешен и
стъклената врата на магазина се счупила, като парчета от нея паднали наоколо. В
този момент се задействала алармата на помещението. Подс. И. се изплашил и
избягал, прескочил стената на намиращата се в близост църковна ограда и се
скрил зад нея.
Сигналът
от задействаната аларма бил получен в офиса на фирма „***” ООД, която
осигурявала охраната на магазина. Веднага на мястото пристигнал екип в състав
свид. Л. С. и свид. Б. Ш., които установили опита за проникване в магазина. Оглеждайки
се наоколо те забелязали подс. И., който се опитал да избяга от мястото, където
се криел. След като го заловили същият признал за извършеното от него деяние с
цел кражба на парична сума от магазина. Своевременно била уведомена дежурната
група при РУ “Полиция” - ***, като на мястото пристигнали полицейските
служители свид. Т. Б. и свид. В. К.. Те също узнали от подсъдимия, че именно той
е извършителят на деянието, след което го отвели в районното управление за
изясняване на случая.
На
мястото бил извършен оглед и изготвен протокол за оглед на местопроизшествие,
към който бил приложен и фотоалбум.
В хода
на досъдебното производство била назначена и изготвена стоково - оценъчна
експертиза, от чието заключение става ясно, че стойността на входна врата от
закалено стъкло с размери 2,10
м х 0,90
м и дебелина на стъклото от 10 мм е 930 лева.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото гласни доказателства – изцяло от показанията на свидетелите
Л.С., Б. Ш., М. М., Т. Б., В. К., депозирани в хода на досъдебното
производство, надлежно приобщени към доказателствата по делото. Показанията на
цитираните свидетели, съдът намира за обективни, логични, последователни,
вътрешно непротиворечиви, незаинтересовани, в съответствие помежду си и с
писмените доказателства по делото, подкрепящи направеното от подсъдимия
самопризнание. Противоречие относно релевантните факти от предмета на доказване
в събраните гласни доказателства – свидетелски показания, не се наблюдава, като
всеки от разпитаните свидетели описва застъпените в настоящите мотиви
фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от
протеклите събития е станал непосредствен очевидец.
При
постановяване на присъдата си съдът взема предвид и заключението на назначената
в хода на досъдебното производство стоково – оценъчна експертиза, надлежно
приобщено към доказателствената съвкупност, което според преценката на съда е
извършено компетентно и безпристрастно с нужните професионални знания и опит и
съответства на останалите доказателства, относими към изследваните
обстоятелства.
Описаната
по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин и
от приложените по делото писмени
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и прочетени на
основание чл.283 от НПК – протокол за оглед на местопроизшествие от
30.11.2012г. /л.5 – 8 от дос.пр./, ведно с приложен фотоалбум /л.9 – 12/,
справка за съдимост /л.30/, характеристична справка /л.31 – 32/, копие на
Заповед за полицейско задържане /л.38/, протокол за задържане на лице /л.41 –
42/, протокол за предаване на зъдаржано лице по реда на чл.32 от ЗЧОД /л.43/,
копия на дневен отчет /л.46/, копия на вносни бележки /л.47 - 48/, карта на
ЦСМП /л.49/.
На
база на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка
съдът намира, че подсъдимият А.М.И., ЕГН:**********
е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението
по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.18 ал.1 от НК, тъй като на 30.11.2012г. в гр. ***, обл. Пловдивска, макар и непълнолетен, но
като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот
– стъклена входна врата, е направил опит да отнеме чужди движими вещи – пари –
сумата от 2782,59 лева от владението на фирма „***” ЕООД гр. *** без съгласието
на ръководството на фирмата и с намерение противозаконно да я присвои, като
деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини.
Подсъдимият
е реализирал обективните съставомерни признаци на указаното престъпно
посегателство, като е направил опит да отнеме чужди движими вещи – пари –
сумата от 2782,59 лева от владението на „***” ЕООД гр. ***. Без съгласието на
ръководството на дружеството е започнал изпълнението на деянието по отнемане на
парите и прекъсване на упражняваната от „***” ЕООД гр. *** фактическа власт
върху тях. Кражбата е останала на фазата
на опита, доколкото изпълнителното деяние не е завършено, тъй като подсъдимият
не е могъл да установи свое владение върху вещите.
Деянието
е съставомерно по чл.195, ал.1, т.3 от НК, тъй като същото е извършено чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – стъклена входна
врата, която е била предназначена да изключи достъпа на външни лица до
намиращите се в магазина вещи.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, с
целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал неговия
общественоопасен характер, т.е., че това, което върши е противоправно и
наказуемо, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му
последици. Намерението му за противозаконно присвояване на чужди движими вещи –
пари, намира пряк обективен израз в предприетите от него действия, а и не се
отрича от него.
Причините
за извършване на престъплението съдът намира в ниското правосъзнание на
подсъдимия, слабите му волеви задръжки и
незачитане на установения в страната правен ред.
При така
приетото за извършено престъпление от страна на подсъдимия А.И. и определената
правна квалификация на деянието – по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.18 ал.1 от НК, при обсъждане на вида и размера на
наказанието, което следва да му бъде наложено и целите на същото, настоящият
съдебен състав е задължен да приложи разпоредбата на чл.58а от НК, което
ограничение е наложено от нормата на чл.373, ал.2 от НПК с оглед на особеното
производство, по реда на което беше проведено съдебното следствие – по Глава ХХVІІ
от НПК в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. При
индивидуализиране на наказанието, съобразно разпоредбата на чл.58А, ал.1, вр.
чл.54 от НК съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства направеното самопризнание на подсъдимия, оказаното от него
съдействие в хода на досъдебното и съдебното производство, изразеното
съжаление, младата му възраст и чистото му съдебно минало. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът прецени лошите му характеристични данни,
както и високата степен на обществена опасност на деянието, предвид на немалкия
размер на паричните средства, които се е опитал да отнеме. Като анализира така
индивидуализиращите отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав
счете, че следва да определи на подсъдимия наказание в размер на ДЕВЕТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на осн. чл.58А, ал.1 от НК да се намали с една
трета, като наказанието което следва да се изтърпи от подсъдимия да се счита в
размер на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Това наказание съответства както на
обществената опасност на извършеното, така и на личността на подсъдимия и
според преценката на съда би постигнало своето поправящо и превъзпитателно
въздействие спрямо него, а така също би се отразило възпитателно и
предупредително и на останалите членове на обществото.
Не е
налице изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да налагат приложението на чл.55 от НК, като в случая не следва да се
прилага и разпоредбата на чл.58, б.”А” от НК.
С оглед
посочената липса на предходни осъждания, както и за постигане целите на
индивидуалната и генералната превенция, настоящият съдебен състав е на
становище, че така наложеното на подсъдимия наказание в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА не е необходимо да се изтърпи от същия реално. Поради това и
на основание чл.69, ал.1, вр. чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието
следва да бъде ОТЛОЖЕНО за срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата
в законна сила.
На основание чл.59, ал.1, т.1, вр. ал.2 от НК от
така наложеното на подсъдимия А.М.И. наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА следва да бъде приспаднато времето, през което същият е бил задържан по реда на ЗМВР на 30.11.2012г. като един ден задържане
да се зачита за един ден лишаване от свобода.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият А.М.И. следва да бъде осъден ДА
ЗАПЛАТИ, със съгласието на законния му представител, по сметка на ВСС сумата от
30,00 /тридесет/ лева, представляваща направените по делото разноски за стоково
– оценъчна експертиза.
По
делото няма приложени веществени доказателства.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!
ДТ