Решение по дело №45/2024 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП).

Образувано е по жалба на М. Г. К., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], чрез адвокат В. К. от АК – Перник, пълномощник срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № РД-14-159 от 12.01.2024 г. на и.д. началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ (ООАА) – [област], в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (РДАА) – София (чл. 2, ал. 1 и чл. 17 от Устройствения правилник на ИАА, актуална редакция), към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА), в частта по т. 2, с която спрямо М. Г. К. е приложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № *********, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 (дванадесет месеца), за извършване на обществен превоз на товари с МПС, без да има заверено копие към лиценз на Общността.

Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна – издадена при неспазване на установената форма, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби в несъответствие с целта на закона. По същество излага доводи, както следва: Счита, че в оспорения акт липсват описание на фактическите и правни основания за издаването му. Няма яснота кой е адресата му. Смята, че фактическия състав на нормата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, посочена като нарушена в АУАН, не кореспондира с чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтП, тъй като неносенето на документ не е основание за прилагане на ПАМ. Твърди, че в оспорената заповед не са отразени всички данни, в това число при какви обстоятелства жалбоподателят е управлявал МПС и чия собственост е същото. Излага съображения за нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК с прилагането на ПАМ, тъй като на практика „отстраняване на нарушението“ може да бъде извършено само от собственика на МПС, но не и от водача-несобственик. Моли съда да отмени административния акт в обжалваната част. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответникът по жалбата – началник на ОААА – [област], не застъпва становище по същата.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адвокат В. К. от АК – Перник, която поддържа жалбата по изложените в същата аргументи, като излага и допълнителни съображения по съществото на спора . Претендира присъждане на разноски за държавна такса в размер на 10 лв. и за адвокатски хонорар по реда на чл. 38, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА).

В съдебно заседание ответникът по жалбата – началник на ООАА – [област], редовно призован, се явява лично. Възразява срещу жалбата, моли съда да я отхвърли като неоснователна. Поддържа становище, че водачът е следвало да знае, че МПС, което управлява не е вписано в регистъра към издадения на собственика на МПС лиценз, както и следва да знае, какви документи са му необходими за извършване на този превоз. Твърди, че ако към момента на проверката водачът представи заверено копие на лиценз на Общността и се окаже, че МПС, което управлява не е включено към лиценза, водачът не носи отговорност, тъй като вписването е задължение на превозвача, а водачът не може да извърши това, но при извършената проверка жалбоподателят не е представил заверено копие, а въпросното МПС не е включено към издадения на превозвача лиценз. Пледира законосъобразност на оспорваната заповед.

Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото, включително представените с административната преписка документи, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 11.01.2024 г. Г. Г. – инспектор в РДАА – София, в присъствието на свидетеля Й. Г. – очевидец, присъствал и при установяване на нарушението, съставя на М. Г. К. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 02117 от 11.01.2024 г. (л. 4), за това, че на 11.01.2024 г., около 19:26 часа, на ПП I Е-79, км 356 при КПП „[населено място]“, в посока [населено място], управлява МПС – „*** “, с рег. № [рег. номер], категория N3, с прикачено към него полуремарке „***“, с рег. № [рег. номер], категория О4, като извършва международен превоз на товар (вар) срещу заплащане, по маршрут от Република [държава] до Република България, видно от товарителница CMR от 11.01.2024 г., като към момента на проверката не представя заверено копие към лиценз на Общността, което трябва да се намира на борда на ППС. При справка в ИС на ИААА по електронен път е установено, че „Д. и СИН ТРАНС“ ООД, [ЕИК], собственик на процесното ППС, притежава лиценз на Общността с № 22679/06.11.2020 г., с валидност до 05.11.2030 г., като за МПС с рег. № [рег. номер] няма издадено валидно заверено копие към лиценза. Нарушението в АУАН е [жк], ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари. С цитирания АУАН е установено и друго нарушение – процесното ППС не е не е преминало периодичен технически преглед, като няма издадено валидно удостоверение за техническа изправност, нарушението е установено при проверка в ИС на ИААА по електронен път.

Съставеният акт за административно нарушение се цени от съда като официален свидетелстващ документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му, ползващ се с доказателствена сила за установените в него факти и обстоятелства до доказване на противното от лицето, спрямо което мярката е приложена.

С оспорената по т. 2 ЗППАМ № РД-14-159 от 12.01.2024 г., въз основа на така съставения АУАН, А. Й. Я., и.д. началник на ООАА – [област], в РДАА – София, при ИААА, прилага спрямо М. К. принудителна административна мярка по чл.106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтП – временно отнемане на СУМПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца (една година). Заповедта е мотивирана от фактическа страна с констатациите в съставения АУАН, а именно, че на 11.01.2024 г., около 19:26 часа, на ПП I Е-79, км 356 при КПП „[населено място]“, в посока [населено място], М. Г. К. е управлявал МПС – „*** “, с рег. № [рег. номер], категория N3, с прикачено към него полуремарке „***“, с рег. № [рег. номер], категория О4, с което се извършвал международен превоз на товар (вар) срещу заплащане, по маршрут от Република [държава] до Република България, видно от товарителница CMR от 11.01.2024 г., като в момента на проверката не представя заверено копие на лиценз на Общността № 22679, което трябва да се намира на борда на превозното средство. Посочени са в заповедта и резултатите от справка в ИС на ИААА по електронен път, извършена от проверяващите – че „Д. и СИН ТРАНС“ ООД, [ЕИК], собственик на процесното ППС, притежава лиценз на Общността с № 22679/06.11.2020 г., с валидност до 05.11.2030 г., но за МПС с рег. № [рег. номер] няма издадено валидно заверено копие към лиценза. Изрично разпоредено е в заповедта, същата да се доведе до знанието на собственика на МПС с рег. № [рег. номер] - „Д. и СИН ТРАНС“ ООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], с управител М. Г. К. – водач към момента на проверката.

Въз основа на извършена служебно справка в Търговския регистър се установява, че считано от 16.02.2024 г. „Д. и СИН ТРАНС“ ООД, [ЕИК] е с променена правна форма – ЕООД, съответно с едноличен собственик на капитала и управител М. Г. К., съответно към момента на издаване на оспорения административен акт същият е бил управител на дружеството с правна форма ООД.

Заповедта е връчена на М. Г. К. на 12.01.2024 г.

По делото се представиха и приобщиха още следните писмени и гласни доказателства:

Заповед № РД-01-553 от 23.11.2021 г. на изпълнителния директор на ИААА (л. 20), с т. 7 на която оправомощени да прилагат с мотивирани заповеди ПАМ включително по чл.106а от ЗАвтП са началниците на ООАА в РДАА.

Заповед № 378 от 01.09.2023 г. на изпълнителния директор на ИААА (л. 21), с която е разпоредено А. Й. Я. – инспектор в Отдел „Контрол“ към РДАА – София, да съвместява свободната длъжност началник на ООАА – [област], в РДАА – София, считано от дата на връчване на заповедта (04.09.2023г.) до назначаване на служител на незаетата длъжност, но за не повече от шест месеца.

Справки от ИААА – отдел „Лицензи“, за МПС с рег. № [рег. номер] (л. 12 и л. 13), от които се установява, че за МПС с регистрационен номер рег. № [рег. номер] няма издадено заверено копие на лиценз на Общността.

Свидетелство за регистрация на МПС, част II, № ********* (лист 18), от което е видно, че автомобил с рег. № [рег. номер] е собственост на „Д. и СИН ТРАНС“ ООД, [ЕИК].

Жалбоподателят представи, в съдебна зала, като доказателство в подкрепа на жалбата: заверено копие № **********, перфориран № 303605, на лиценз за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение, издаден на „Д. и СИН ТРАНС“ ООД, валиден от 06.11.2020 г. до 05.11.2030 г. (л. 41).

Изслушаха се показанията на свидетеля Г. Г. – съставил АУАН № 02117 от 11.01.2024 г. Свидетелят потвърждава отразеното в съставения АУАН, че към момента на проверката е установено въз основа на справка в системата на ИААА, че дружеството-превозвач, чието МПС е управлявал жалбоподателят, има издаден лиценз на Общността, но това МПС не е вписано в регистъра към този лиценз, т.е. не разполага със заверено копие на лиценза на Общността за МПС, с което превозът е извършван. Сочи, че на завереното копие на лиценз на Общността не се вписва регистрационен номер на съответното МПС, но че водачът е длъжен да представи такова, въз основа на което да се извърши проверка дали МПС е вписано в регистъра на автомобилите към лиценза. Потвърждава, че към момента на проверката водачът не е представил в оригинал заверено копие на лиценз на Общността, като сочи, че ако такова е било представено, акт е нямало да бъде съставен на това лице.

С оглед така установеното от фактическа страна, А. съд – Перник, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт с оглед наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, срещу акт подлежащ на основание чл. 107, ал. 2 от ЗАвтП на пряк съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Обжалваният акт е издаден от материално и териториално компетентен орган.

Съгласно чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП принудителните административни мерки по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на ИААА или упълномощени от него длъжностни лица.

Оспорваната ЗППАМ от 12.01.2024 г. е издадена в хипотезата на предл. второ на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП – от А. Й. Я., инспектор в Отдел „Контрол“ към РДАА – София, съвместяващ към този момент и за не повече от шест месеца, считано от 04.09.2023 г., свободната длъжност началник на ОААА – [област], въз основа на заповед № 378 от 01.09.2023 г. на изпълнителния директор на ИААА, т.е. от длъжностно лице – началник на ООАА, упълномощено от изпълнителния директор на ИААА с т. 7 на заповед № РД-01-553 от 23.11.2021 г. да прилага с мотивирани заповеди ПАМ, включително по чл.106а от ЗАвтП.

С оглед изложеното, не са налице основания за отмяна на оспорената заповед в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.

По отношение на съответствието на акта с установената от закона форма съдът съобрази следното:

Оспорената заповед е издадена в писмена форма, мотивирана е съгласно чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП във вр. с чл. 59, ал. 2. т. 4, във вр. с ал. 1 от АПК, както и има съдържанието, установено в чл. 59, ал. 2, т. 1 – 3, 5, 7 и 8 от АПК.

Без основание са доводите в жалбата, свързани с неяснота относно адресата на ЗППАМ. Приложена по т. 2 на оспорваната заповед ПАМ е по чл. 106, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтП – временно отнемане на СУМПС [номер], притежавано от водача М. К., до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 (дванадесет месеца). Това кореспондира и с отразеното в съставения АУАН, обосновал издаването на оспорваната заповед, че на процесната дата и при вписаните обстоятелства, при извършена проверка по спазване разпоредбите на ЗАвтП, именно М. К. е лицето, управлявало спряното на 11.01.2024 г. за проверка МПС с рег. № [рег. номер], с което е извършван обществен международен превоз на товари, по отношение на което МПС е извършена проверка за наличие на борда на заверено копие на лиценз на Общността.

С оглед изложеното не са налице основанията по чл. 146, т. 2 от АПК за отмяна на оспорвания акт.

По отношение на спазването на административно- производствените правила при издаване на оспорения акт.

При извършената служебна проверка, не се констатираха допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на оспорвания административен акт по чл. 146, т. 3 от АПК.

По отношение на съответствието на акта с материалноправните разпоредби на закона съдът съобрази следното:

Съдебният контрол за материална законосъобразност обхваща преценката налице ли са приетите за установени от административния орган юридически факти, изложени в мотивната част на акта и доколко същите се субсумират в посочената, като правно основание за издаването му, правна норма, респективно следват ли се разпоредените с акта правни последици. Т.е. фактическите основания, визирани в индивидуалния административен акт трябва да са съответни на приложената правна норма.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП, свързано с легалната дефиниция на § 1, т. 14, във вр. с т. 1 от ДР на ЗАвтП, международен обществен превоз на товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на международен превоз на товари – лиценз на Общността. Съгласно изр. второ. предл. първо на цитираната разпоредба, ИААА води регистър включително на лицензите на Общността.

Съгласно чл. 7, ал. 1 във вр. с § 1, т. 14 от ДР на ЗАвтП, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощени от него длъжностни лица издават лицензите по този закон, като за всяко МПС, с което се извършва дейността издава заверено копие на лиценза на Общността.

На свой ред разпоредбата на чл. 7а, ал. 1 от ЗАвтП регламентира, че лицензираните превозвачи (т.е. тези, притежаващи лиценз по чл. 7, ал. 1 във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП) могат да осъществяват превоз на товари на територията на Република Българи само с МПС, за които има издадено заверено копие на лиценз на Общността.

Правно основание за издаване на заповедта в обжалваната ѝ част е чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтП. Приложената разпоредба предвижда, с цел преустановяване на административните нарушения, отнемане на СУМПС на водач, който извършва обществения превоз на товари с МПС, без да има заверено копие към лиценз на Общността. Мярката се прилага до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

Анализът на цитираните норми обосновава извод, че за да бъде приложена ПАМ на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтП, следва да са налице кумулативно следните предпоставки: 1) водач, извършващ обществен превоз на товари 2) с МПС „без да има заверено копие към лиценз на Общността“. Тези обстоятелства следва и да са надлежно предявени на лицето, спрямо което мярката се прилага.

По отношение наличието на първата, положителна по своя характер предпоставка:

Установява се от доказателствата, че с процесното МПС е извършван обществен международен превоз на товари по смисъла на разпоредбата на § 1, т. 14 от ДР на ЗАвтП, във вр. с т. 1 и т. 2 от ДР на ЗАвтП. Без основание са доводите в жалбата, че в заповедта липсват каквито и да било данни, за чия сметка е превоза. Видно е от представените по делото три броя копия на международна товарителница (CMR) от 11.01.2024 г., превозвач по същата е „Д. и СИН ТРАНС“ ООД. Съгласно чл. 49 от ЗАвтП, с договор за автомобилен превоз на товари, превозвачът се задължава срещу заплащане да превози с превозно средство до определено местоназначение товар, който изпращачът му предава. Според чл. 50, ал. 1 от същия закон, договорът за превоз се установява с товарителница. От друга страна по делото не се представят доказателства превозът да покрива характеристиките на „превоз за собствена сметка“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАвтП, т.е. че превозът е извършван без заплащане.

Относно наличието на втората, отрицателна по своя характер предпоставка:

Фактическо основание за издаване на оспорваната заповед е управлението от М. К. на МПС с рег. № [рег. номер], собствено на „Д. и СИН ТРАНС“ ООД, [ЕИК], с което се извършва международен превоз на товар. Предявено на М. К. със съставения АУАН, възприето от административния орган в оспорваната ЗППАМ, е че в момента на проверката не представя заверено копие към лиценз на Общността № 22679, което трябва да се намира на борда на превозното средство – МПС с рег. № [рег. номер]. Посочено е на следващо място в тази част на заповедта, че при справка в ИС на ИААА по електронен път е установено, че дружеството ‚“ ООД, [ЕИК], притежава лиценз на Общността с № 22679/06.11.2020 г., с валидност до 05.11.2030 г., като за МПС с рег. № [рег. номер], с което се извършва превоза няма издадено валидно заверено копие към лиценза.

С оглед нормативното предписание на приложената като правно основание, за прилагане на процесната мярка, разпоредба на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтП, имаща за обективни елементи управление на МПС, с което се извършва международен превоз на товар, „без да има заверено копие към лиценз на Общността“, преценено ведно с фактическите основания, посочени в акта, съдът приема, че заповедта е съответна и на приложения материален закон.

Приетите за установени, съответно предявени на адресата, с оспорваната заповед, фактически обстоятелства, основани на извършена справка е ИС на ИААА, подкрепено с представените и по делото разпечатки на справки, извършени от отдел Лицензи – че за управляваното от М. К. МПС с рег. № [рег. номер], собствено на ‚“ ООД, [ЕИК], няма издадено заверено копие, на притежаван от дружеството лиценз на Общността с № 22679/06.11.2020 г., валиден до 05.11.2030 г., изпълват обективния фактически състав на административно нарушение по чл. 93, ал. 1 от ЗАвтП, във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари. Именно преустановяването на това административно нарушение цели прилагането на мярката, тъй като идентични обективни факти съставляват и хипотезата на приложената разпоредба на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтП. При констатация за осъществяване на предвидените в хипотезата на правната норма на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтП юридически факти административният орган разполага с една възможност за законосъобразно произнасяне, т.е. действа в условията на обвързана компетентност – да приложи предвидената ПАМ – временно отнемане на СУМПС на водача на МПС, за което няма издадено копие на лиценза на Общността. Каквото е и сторено.

От изложеното следва, че са налице материалноправнатите предпоставки за прилагането на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтП.

Не е налице основание за отмяна на акта в условието на чл. 146, т. 4 от АПК.

Относно срока на приложената ПАМ и целта на закона:

Мярката е приложена за срок до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, каквото предвижда разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтП. Преобладаващата актуална съдебна практика, следвана и от А. съд – Перник, при тълкуването и прилагането на визираната разпоредба приема, че при проявлението на юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на цитираната норма органът е длъжен освен да приложи предвидената в санкцията на разпоредбата мярка, също и за посочения срок и чрез регламентираните способи. Т.е. при констатация за осъществяване на предвидените в хипотезата на правната норма на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтП, юридически факти административният орган действа в условията на обвързана компетентност, освен относно прилагането на мярката и касателно предвидения нормативно срок на действие на мярката – до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца (една година). Приема се, че независимо относително определен, този срок не е неопределен, а така формулирана, разпоредбата не предоставя на административния орган възможност за преценка.

Предвид горното неоснователни са доводите за нарушение на принципа за съразмерност по смисъла на чл. 6, ал. 2 от АПК. Обстоятелството, че с процесната заповед спорната мярка – отнемане на СУМПС на М. К., е наложена до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца (една година), не води до незаконосъобразност на акта, нито до противоречие с целта на закона.

От една страна, с това нормативно разрешение законодателят предоставя на нарушителя 12 месеца срок, в който същият при желание може да отстрани нарушението. Действително, адресатът на мярката в качеството му на физическо лице в общия случай не разполага с възможност да инициира процедура по издаване на заверено копие на лиценз на Общността за управляваното от него МПС, тъй като не това лице е лицензираният превозвач. Но в настоящия случай е безспорно обстоятелството, че процесното МПС е собственост на „“, към настоящия момент с правна форма ЕООД (считано от 16.02.2024 г., по данни от Търговския регистър), с [ЕИК]. Едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е физическото лице М. Г. К.. В случая е безспорно обстоятелството, че управителят и едноличен собственик на капитала на „“ ЕООД, и настоящият жалбоподател са едно и също лице. При това положение, независимо че в общия случай физическото лице не би разполагало с възможност да инициира производство, за да се снабди с копие на лиценза на Общността, в процесния случай нарушението е „отстранимо“ и преди изтичане на едногодишния срок. Т.е. в рамките на този срок именно от волята на М. К. зависи момента на прекратяването на мярката.

От друга, с цел да се гарантира, че мярката няма да засегне нарушителя в степен, по-голяма от необходимото, нормативно е определен и едногодишен краен срок. С неговото изтичане, независимо от неотстраняване на нарушението, ще се прекрати неблагоприятното въздействие върху адресата, за да се гарантира, че последният няма да бъде засегнат в степен, по-голяма от необходимото.

За пълнота на изложеното съдът ще посочи, че въпросът относно справедливостта, обосноваността и пропорционалността на предвидените в ЗАвтП принудителни административни мерки е в компетентността на законодателя. Съответно негова е преценката, че към настоящия момент, с оглед вида на регламентираните обществени отношения в ЗАвтП разумно се засяга правната сфера на адресатите чрез конкретна мярка и за посочения период. Включително в хипотеза, сходна с настоящата – управление на МПС, с което се извършва международен обществен превоз на товари, от физическо лице, без наличие за конкретното МПС, на заверено копие на лиценза на Общността, което предопределя и че същото няма как да се намира и на борда на МПС, след като не е издадено, независимо, че с такъв лиценз може да се снабди само съответният превозвач.

При наличие на визираните предпоставки, административният орган е длъжен да се съобрази с тази предварително определена и като интензивност и като период на действие държавна принуда, съответно да я приложи така, както тя е определена по нормативен ред в случай на установяване на правопораждащия прилагането ѝ фактически състав.

По изложените съображения жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Заповедта в оспорената ѝ част – за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтП, е издадена от компетентен орган, в изискваната форма, в производство без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, основана на приложимия материален закон и съответна на неговата цел, поради което същата е законосъобразна.

Относно разноските:

Право на разноски с оглед изхода на делото има ответникът. Такива не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, А. съд – Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Г. К., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-159 от 12.01.2024 г. на и.д. началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“– [област], към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в частта по т. 2, с която спрямо М. Г. К. е приложена прилагане на принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство № *********, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 (дванадесет месеца), К. Н..

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.