№ 1904
гр. София, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Евгени Георгиев
при участието на секретаря Ю. Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело №
20241100102966 по описа за 2024 година
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРА.ТЕ, И ИСКА.Я НА
СТРА.ТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[1] Ю. Т. е заявила в искова молба от 13.03.2024 г., че Б.Т. е бил
собственик на недвижим имот. Този имот е бил апартамент 105 с
идентификатор 68134.604.24.1.105 от 56,12 кв. метра, избено помещение 2 и
0,739% идеални части от общите части на сградата (процесния имот).
Апартаментът се намира в София, ж. к. „*******. 3.
[2] През 2020 г. Б.Т. е починал и е оставил за свой единствен наследник
по закон съпругата си М..Д.Д.-Т., която е придобила процесния имот от Б.Т. по
наследяване. М.Д.-Т. е починала през 2023 г., като тя е завещала на Ю. Т.
процесния имот. Същевременно, на 14.08.2023 г. е било обявено саморъчно
завещА.е от 20.05.2018 г. от Б.Т. за ответницата В. И., с което Б.Т. е завещал на
1
В. И. процесния имот.
[3] Ю. Т. заявява, че е нищожно завещА.ето от 20.05.2018 г. от Б.Т. за В.
И., тъй като то не е било изписано и подписано от Б.Т.. Затова Ю. Т. моли
съда:
1. да прогласи нищожността на завещА.ето от 20.05.2018 г.;
2. да я признае спрямо В. И. за собственик на процесния имот и да
осъди В. И. да предаде владението му (исковата молба, л. 2-5; молбата за
изменение на иска, л. 86; определението на съда за допускане на изменение на
иск, л. 88).
2. На ответника
[4] В. И. не е подала писмен отговор в срока за това, не се е явила в
съдебно заседА.е и не е оспорила предявените искове.
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД
КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРА.ТЕ И
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРА. ПО ДЕЛОТО
[5] През 1981 г. Б.Т. е придобил процесния апартамент (нотариалния
акт, л. 7). Б.Т. е починал през 2020 г., като е оставил за свой единствен
наследник по закон съпругата си М.Д.-Т. (удостоверението, л. 14).
[6] На 06.12.2022 г. М.Д.-Т. е завещала на Ю. Т. цялото си движимо и
недвижимо имущество (саморъчното завещА.е, л. 55). М.Д.-Т. е починала на
14.01.2023 г. (акта за смърт, л. 15). На 23.01.2023 г. нотариус Н. е обявила
завещА.ето на М.Д.-Т. в полза на Ю. Т. (протокола, л. 57).
[7] На 14.08.2023 г. нотариус Ц.Д. е обявила саморъчно завещА.е от
20.05.2018 г. от Б.Т. в полза на В. И. (протокола, л. 11). Това завещА.е не е
било написано и подписано от Б.Т.. Съдът приема това, защото В. Тотева не е
2
оспорила това твърдение на Ю. Т., както и не е направила никакви
доказателствени искА.я за установяване на това, че завещА.ето е било
написано и подписано от Б.Т..
[8] На 18.12.2023 г. нотариус Н. е признала Ю. Т. за собственик на
процесния апартамент по завещА.е (нотариалния акт, л. 8). Не се спори, че В.
И. владее процесния апартамент.
[9] Ю. Т. е заплатила: 540,58 лева за адвокат (л. 6 и л. 43); 8 400,00 на
адвокат (л. 78). Така тя е направила разноски за 8 940,58 лева. В. И. не е
направила разноски по делото.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ
ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА
[10] Ю. Т. е предявила два иска. Първият иск е по чл. 42, б. „б“, връзка с
чл. 25, ал.1, пр. 1 от Закона за наследството ЗН) за прогласяване нищожността
на саморъчно завещА.е, защото то не е изписано и подписано от завещателя.
Вторият иск е по чл. 108 от Закона за собствеността. Исковете са основателни
и съдът ги уважава.
1. По иска по чл. 42, б. „б“, връзка с чл. 25, ал.1, пр. 1 от ЗН
[11] Съгласно чл. 42, б. „б“, връзка с чл. 25, ал.1, пр. 1 от ЗН, нищожно е
саморъчното завещА.е, което не е изцяло написано ръкописно от самия
завещател и не е подписано от него. Следователно предпоставка за
уважаването на иска е процесното завещА.е да не е изписано изцяло и
подписано от Б.Т.. Съдът установи, че завещА.ето от Б.Т. за В. И. не е било
написано и подписано от Б.Т.. Налице е предпоставката за уважаването на
иска. Затова съдът прогласява нищожността на завещА.ето.
3
2. По иска по чл. 108 от ЗС
[12] Съгласно чл. 108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от
всяко лице, което я владее или държи без да има основА.е за това.
Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. Ю. Т. да е
собственик на процесния апартамент; 2. В. И. да държи/владее процесния
апартамент без основА.е и без да е негов собственик.
[13] Съдът установи, че Б.Т. е придобил процесния апартамент. След
смъртта на Б.Т. негова единствена наследница по закон е била М.Д.-Т..
Следователно тя е придобила собствеността на апартамента. М.Д.-Т. пък е
завещала на Ю. Т. цялото си движимо и недвижимо имущество. Ето защо чрез
това завещА.е Ю. Т. е придобила процесния апартамент. Налице е първата
предпоставка за уважаването на иска.
[14] Съдът установи, че В. И. владее процесния апартамент, като тя не
е негов собственик и няма основА.е да го владее. Налице е и втората
предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът признава Ю. Т. спрямо В.
И. за собственик на процесния апартамент и осъжда В. И. да предаде на Ю. Т.
владението му.
[15] Ю. Т. е поискала от съда да постанови неприсъствено решение.
Съдът приема, че искането е неоснователно, защото при дела за права върху
недвижими имоти не е удачно постановяването на неприсъствено решение
поради възможността да бъдат засегнати права на трети лица. Затова съдът
отхвърля искането за постановяване на неприсъствено решение.
3. По разноските
[16] Ю. Т. търси разноски. Тя е направила такива за 8 940,58 лева.
[17] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски
съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете изцяло. Затова
4
съдът осъжда В. И. да заплати на Ю. Т. 8 940,58 лева разноски по делото.
РЕШИ:
[18] ОТХВЪРЛЯ искането на Ю. Н. Т. за постановяване на
неприсъствено решение.
[19] ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на основА.е чл. 42, б. „б“,
връзка с чл. 25, ал. 1, пр. 1 от Закона за наследството на саморъчно завещА.е
от 20.05.2018 г. от Б.Д.Т. в полза на В. Т. И., което е било обявено на 14.08.2023
г. от нотариус Ц.Д..
[20] ПРИЗНАВА на основА.е чл. 108 от ЗС Ю. Н. Т. спрямо В. Т. И. за
собственик на недвижим имот и ОСЪЖДА В. Т. И. да предаде на Ю. Н. Т.
владението на имота. Имотът представлява апартамент 105 с идентификатор
68134.604.24.1.105 от 56,12 кв. метра, избено помещение 2 и 0,739% идеални
части от общите части на сградата. Апартаментът се намира в София, ж. к.
„*******. 3. Съседи на апартамента са имоти с идентификатори: на същия
етаж - 68134.604.24.1.127 и 68134.604.24.1.104; под него - 68134.604.24.1.102;
над него - 68134.604.24.1.108. Ю. Т. е с адрес в гр. София, ж. к. „******* и
съдебен адрес – адвокат А. В., гр. София, бул. *******, ап. 10. В. И. е с адрес в
гр. София, ж. к. „*******. ******.
[21] ОСЪЖДА В. Т. И. да заплати на Ю. Н. Т. 8 940,58 лева на
основА.е чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото.
[22] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му.
[23] Ако В. И. подаде въззивна жалба срещу решението, с нея тя следва
да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 270,29 лева
държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне
въззивната жалба.
5
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6