О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 74, 08.04.2020 г., град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав, на 08.04.2020 г., в закрито съдебно заседание,
в следния състав:
СЪДИЯ
: ЙОВКА БЪЧВАРОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 287 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е
образувано на 13.06.2018г. по искова молба, подадена от К.Й.Д., Ж.Й.Ж., В.Й.М.,
С.И.С., Р.И.Ш., С.К.С., П.К.С., С.К.К., С.М.С., Ж.Г.Р., Г.Ж.Р., Т.М.И. и В.М.И. против ОбСГ Котел. Ищците твърдят, че са наследници на С. П. С.,
починала на 12.07.1929г., която била собственик на земеделски имоти в землището
на село Пъдарево, община Котел, подробно описани в десет пункта. Тъй като били
пропуснали срока по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ да подадат заявление пред ОбСЗ Котел, предявявали срещу ОбСЗ
Котел настоящия иск за собственост.
Първоначалният определен за
съдия-докладчик с разпореждане от 20.06.2018г. е указал на ищците да внесат
държавна такса в размер на 80.00 лева.
В изпълнение на указанията, на 18.06.2018г.
е подадена допълнителна исковата, в която като ответник е посочена Община
Котел, като в обстоятелствената част е описано, че неправилно били посочили ОбЗС Котел. В тази молба е направено искане да се признае
за установено по отношение на Община Котел, че ищците са собственици на
земеделските имоти.
В съдебно заседание, проведено на
21.11.2018г. пълномощникът на ищците заявил, че поради техническа грешка като
ответник била посочена Община Котел, вместо ОбСЗ
Котел и би искал Община Котел да бъде привлечено като трето лице – помагач и
моли съда да му даде такава възможност.
С
протоколно определение от същото съдебно заседание съдът е оставил исковата
молба „без движение“ и е дал на ищеца едноседмичен срок да отстраните нередовностите, каквито обаче не са посочени от съда, като
вероятно се прави препратка към съображенията за недопустимост, развити в
съдебно заседание от пълномощника на Община Котел, която е била призована като
ответник за това съдебно заседание.
На 23.11.2018г. е постъпила допълнителна
искова молба, в която като ответник отново се появява ОбСЗ
Котел, а Община Котел е посочена като трето лице – помагач. Фактическите
обстоятелства и петитумът са идентични на тези,
формулирани в първоначалната искова молба.
С определение № 18/15.01.2019г.
съдът е прекратил производството по отношение на Община Котел и е осъдил ищците
солидарно да заплатят на общината разноски в размер на 1080.00 лева. Разпоредено е преписи от допълнителната искова молба от
23.11.2018г. и приложенията към нея да се изпратят „на ответната страна на
помагащата страна в изпълнение на разпоредбата на чл.131 от ГПК“.
Определението за прекратяване е било
съобщено на ищците, чрез пълномощника им, на 21.01.2019г, и на Община Котел –
на 18.01.2019г.
В срока по чл.131 от ГПК са
постъпили отговори, както следва :
От ОбСЗ
Котел – вх. № 118/23.01.2019г., в който се навеждат възражения за
недопустимост, тъй като е е подаден след срока по §22
от ПЗРЗИДЗСПЗЗ (обн, ДВ, бр.13 от 2007г), изтекъл на
14.05.2007г.
От Община Котел – вероятно като
трето лице-помагач, в която се заявяват възражения за нередовност на исковата
молба, както и за недопустимост на предявения иск.
На 30.01.2019г. ищците са подали
частна жалба срещу определение № 18/15.01.2019г. в частта му относно
присъдените разноски с твърдения, че сумата не отговаряла на разпоредбата на
чл.8, ал.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и следвало да е 300.00 лева.
Срещу частната жалба е подаден
отговор от Община Котел, в която се възразява срещу основателността на жалбата
– в открито съдебно заседание пълномощникът на ищците не бил противопоставил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като в тази насока
се позовава на определение на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК. От
друга страна, се акцентира на фактическата и правна сложност на делото, идваща
от невъзможността да се формулира прецизно правният спор в продължение на
няколко месеца, вкл. и към момента на подаване на отговора.
С определение № 266/11.03.2019г.,
постановено по въззивно гражданско дело № 125/2019г.
на ОС Сливен, частната жалба е оставена без разглеждане като недопустима и
производството по нея е прекратено. Делото е върнато на РС Котел с указания за
разглеждане и произнасяне по направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на основание чл.78, ал.5 от ГПК и свързаното с него
искане за изменение за определение № 18/15.01.2019г в частта относно
разноските, обективирани в частната жалба.
Делото е върнато на РС Котел на
01.04.2019г. и оттогава по него е преустановено извършването на всякакви
процесуални действия.
На 04.02.2020 г. делото е
разпределено на настоящия съдия – докладчик.
Съдът, като разгледа материалите по
делото и се съобрази с указанията, дадени от въззивната
инстанция, установи следното :
Производството по делото е
образувано по недопустим иск и следва да бъде прекратено. Изложените в исковата
молба фактически обстоятелства сочат на предявен иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ,
който в последвана му актуална редакция към ДВ, бр.13 от 2007г., гласи следното
: „Лицата, пропуснали
да подадат заявления в срока по ал. 1, могат да установят
с иск срещу съответната общинска служба по земеделие
само с писмени доказателства правото да възстановят собствеността си върху земеделските земи. Писмени декларации и/или
свидетелски показания не могат да
бъдат основание за доказване на
правото на собственост. По делото се призовава общината по местонахождението на имота. Въз основа на
постановеното решение общинската служба по земеделие при
спазване изискванията на този закон
определя земите, върху които се
възстановява собствеността.“
Още с образуването на делото
исковата молба е насочена срещу ОбСЗ Котел и тя е
ответник, вкл. и към настоящия момент, тъй като производството срещу нея не е
било прекратявано в хода на производството.
Според § 22 от ПЗРЗИДЗСПЗЗ, обн., ДВ, бр. 13 от 09.02.2007г., в сила от 13.02.2007г.,
исковете по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, какъвто е квалифициран и настоящият, се предявяват
в тримесечен срок “от влизане на този закон в сила”, т.е. на ЗИДЗСПЗЗ.
Тримесечният срок е изтекъл на 12.05.2007 г., а искът по настоящото дело е
предявен, както се посочи по – горе, на 13.06.2018 г. – единадесет години след изтичане на
срока, който по по характера си е преклузивен
и погасява правото на иск, за което съдът следи служебно.
С настоящото определение съдът
следва да се произнесе и по въпроса за изменението на определение №
18/15.01.2019г. в частта му относно разноските.
Съдът не следва да инициира последващо администриране на частната жалба, имаща характер
на молба по чл.248 от ГПК, тъй като ответната страна е взела становище срещу
нея, депозирайки отговор по чл.276 от ГПК.
Искането се явява неоснователно и
следва да се остави без уважение. Както правилно посочва в отговора си
пълномощникът на Община Котел, в определение № 36 от 26.01.2015 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 5936/2014 г., I г. о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, е дадено разрешение на случай, идентичен на настоящия, което съдът споделя
изцяло. В молбата на ищците се съчетават две искания – за изменение на
определението в частта му за разноските, като се прави и възражение за
прекомерност – като основание за изменението. В цитираното определение на ВКС
се казва, че когато страната,
която се позовава на прекомерност,
е имала възможност да се запознае
и вземе отношение по искането на
насрещната страна за разноски в рамките
на производството, преди то да
бъде прекратено, то тя не
може да го
изтъква като основание за изменение
на присъдените разноски по реда
на чл.248
от ГПК.
Данните по делото сочат точно на такава фактология –
в единственото проведено по делото открито съдебно заседание на 21.11.2018г. са
присъствали както адв. Г.М. – пълномощник на всички
ищци, така и адв. С.Р. – пълномощник на ответника
Община Котел. В това съдебно заседание адв. Р. е
представил пълномощно и договор за правна помощ, сключен между Община Котел и
„Адвокатско дружество – С.Р., Н. К.“, в който е уговорено възнаграждение в
размер на 1080 лева, платимо по банков път. Представена е фактура и
инициираното въз основа на нея платежно нареждане с дата 18.09.2018г.
Представен е и списък на разноските по чл.80 от ГПК, изчерпващи се с
адвокатското възнаграждение. Адв. Р. е развил
съображенията си за недопустимост на предявения срещу Община Котел, направил е
искане за прекратяване на делото и за присъждане на разноските, съобразно
представения списък. Адв. М. не е взел отношение по
искането.
Преклудиране
на възможността да се направи възражение за прекомерност обаче не води до преклудиране на възможността да се иска изменение по реда
на чл.248 от ГПК, което води не до недопустимост на искането за изменение, а до
неговата неоснователност.
Доколкото не са релевирани
други основания за изменение на определението за разноски, съдът не може да
служебно да ги изследва, дори и да са налице очевидни пороци в съдебния акт.
Ръководен
от изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно искането на адв. М. –
пълномощник на ищците, за изменение на определение № 18/15.01.2019г. в частта
му, в която ищците са осъдени солидарно да заплатят на Община Котел сумата
1080.00 лева разноски, като намали адвокатското възнаграждение на 300.00 лева
поради прекомерност.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гражданско дело № 287 по описа на РС Котел за 2018 г. поради
недопустимост на предявения иск.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му.
С Ъ
Д И Я :