№ 3344
гр. София, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211110163615 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от Т. В. ЯНЧ., ЕГН **********, против
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********.
В исковата молба се твърди, че срещу Румен Георгиев Христов е издаден
изпълнителен лист от 10.11.2017 г. по ч. гр. д. № 36232/2017 г. по описа на СРС в полза на
„Топлофикация София” ЕАД. Въз основа на изпълнителния лист било образувано
изпълнително дело № 5330/2017 г. по описа на Частен съдебен изпълнител Сия Халаджова,
рег. № 863 КЧСИ и район на действие – Софийски градски съд. Румен Георгиев Христов
починал в хода на изп. д. като на негово място бил конституиран наследникът му по закон
Т. В. ЯНЧ.. Твърди, че вземането въз основа на изпълнителния лист е погасено по давност.
Последното валидно изпълнително действие било извършено на 22.05.2018 г. като
погасителната давност била настъпила на 23.05.2021 г. Моли да се признае за установено, че
не дължи на ответника сумите по изпълнителния лист, а именно 767.88 лв. – главница за
доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж. к. Обеля 2, бл. 250, вх. В,
ап. 70 с аб. № 267300, за периода 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от
02.06.2017 г. до изплащането на вземането, сумата от 82.90 лв. – лихва за забава за периода
15.09.2014 г. – 18.05.2017 г. и сумата 75 лв. – присъдени разноски. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Оспорва
се претенцията като неоснователна. Излага, че възраженията срещу дълга са преклудирани с
изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Намира, че погасителната давност е 5-годишна,
считано от влизане в сила на заповедта. Сочи, че давността е прекъсната с предявяването на
молбата за образуване на изп. д. Изпълнителното производство било спряно за периода от
1
смъртта на наследодателя до конституирането като длъжник на ищеца. Позовава се и на
ЗМДВИП. Моли искът да се отхвърли. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК:
Предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден
изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има
висящо изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора(бивш взискател) изпълнителен титул,
който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има
интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство - определение № 477 от
07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3407/2019 г. на IV г. о. на ВКС, определение №410/20.09.2018 г. по
ч. гр. д. №3172/2018 г. по описа на ВКС, IV г.о., определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д.№
1660/2016 г., І т. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч.гр.д.№510/2018 г., IV г. о. Наличието
на изпълнителен титул и оспорване на предявения отрицателен установителен иск за
дължимостта на вземането по изпълнителния титул, винаги обуславя наличието на правен
интерес за ищеца от предприетата защита.
С определение от 17.01.2022 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните, че в полза на Топлофикация София ЕАД за процесните вземания
е издаден изпълнителен лист от 10.11.2017 г. по ч. гр. д. № 36232/2017 г. по описа на СРС,
въз основа на който е образувано изпълнително дело № 5330/2017 г. по описа на Частен
съдебен изпълнител Сия Халаджова, рег. № 863 КЧСИ и район на действие – Софийски
градски съд, както и, че Т. В. ЯНЧ. е наследник по закон на Румен Георгиев Христов.
Налице са твърдения за настъпила погасителна давност. Доколкото се касае за
отрицателен установителен иск, в тежест на ответната страна е да установи съществуването
на задължението по процесния изпълнителен лист. Институтът на давността не се прилага
служебно, но доколкото в тази връзка са наведени твърдения в исковата молба за
недължимост на сумите по изпълнителния лист, то съдът е длъжен да се произнесе по
въпроса.
Представено е по делото удостоверение за наследници, от което се установява, че Т.
В. ЯНЧ. е единствен наследник по закон на Румен Георгиев Христов.
Не се спори, че процесният изпълнителен лист срещу Румен Георгиев Христов от
10.11.2017 г. е издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.06.2017 г.
по ч. гр. д. № 36232/2017 г. по описа на СРС, 43 състав.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът
на новата давност е всякога пет години. Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила
заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е
разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното
със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните
способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т.
2
1 и т. 5 ГПК, които са приложими за влязлото в сила съдебно решение. Влязлата в сила
заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща
страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение /виж определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на IV г. о. на
ВКС, определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на II т. о. на ВКС,
определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г. на IV г. о. на ВКС,
определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на IV г. о. на ВКС/. С
определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о. изрично
е посочено, че заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение.
Актуалната съдебна практика приема, че когато влиза в сила заповедта за
изпълнение, започва да тече 5-годишната давност за вземанията на основание чл. 117, ал. 2
ЗЗД – виж решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV г. о. на ВКС, решение
№ 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС, определение №
628/11.11.2019 г. по т. д. № 1075/2019 г. на ВКС, ІІ т. о. В този смисъл и преобладаващата
практика на СГС – напр. решение по в. гр. д. № 10383 по описа за 2020 г. по описа на СГС,
решение по в. гр. д. № 1625 по описа за 2020 година, решение по в. гр. д. №3543 по описа на
СГС за 2021 г., решение по в. гр. д. № 3173 по описа за 2021 г. и др.
Неподаването на възражение от страна на длъжника създава презумпция, че
вземането е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на
нея се издава изпълнителен лист, съгласно нормата на чл. 416 ГПК. Заповедта за изпълнение
е влязла в сила в хипотезата на чл. 416, пр. 1 ГПК най-късно на датата на издаване на
процесния изпълнителен лист - 10.11.2017 г. От този момент е започнала да тече
петгодишният давностен срок за всички суми /вкл. и за присъдените съдебни разноски,
което вземане има самостоятелен характер и за него давността е петгодишна/, присъдени със
заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 36232/2017 г. по описа на СРС, 43 състав на
основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Видно от представеното копие от изпълнително дело № 5330/2017 г. по описа на ЧСИ
Сия Халаджова, същото е образувано на 20.12.2017 г. за принудително събиране на сумите,
за които е издаден процесният изпълнителен лист, като ответникът е подал молба до
съдебния изпълнител за образуване на производство по принудителното изпълнение, като в
молбата е налице възлагане от страна на ответника по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Съгласно
ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва от предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В мотивите към т. 10
примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността –
налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане и т.н., както и действията, с които давността не се прекъсва –
образуването на изпълнителното дело, когато в молбата не е посочен изпълнителен способ,
изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на
удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др.
Няма спор и, че възлагането за изпълнение по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е действие
водещо до прекъсване на давността. В този смисъл освен мотивите на цитираното
тълкувателно решение и решение № 451/29.03.2016 г., по гр. дело № 2306/2015 г. на IV г. о.
на ВКС и решение № 28.02.2016 г., гр. д. № 4899/2014 г. на IV г. о. на ВКС.
Не се спори по делото, че на 22.05.2018 г. е наложен запор, от която дата е започнала
да тече нова петгодишна давност, която не е изтекла към настоящия момент. Следва да се
посочи, че дори да не беше наложен запор на посочената дата – 22.05.2018 г., то . – л. 58 от
изп. дело, то на 28.01.2019 г. е подадена молба от взискателя, с която е поискано налагането
на запор върху банкови сметки и трудови възнаграждения на длъжника – л. 48 от
3
изпълнителното дело, както и молба с вх. № 63110 от 26.11.2021 г. от взискателя, с която е
поискано налагането на запор върху банкови сметки и трудови възнаграждения на длъжника
– л. 76 от изпълнителното дело. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да приложи съответен
изпълнителен способ. Не е необходимо предприемането на действие от съдебния
изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е предприето и да е задължително
успешно, за да се счита давността прекъсната. Достатъчно е изпълнителният способ да е
поискан и възложен от взискателя на ЧСИ – в този смисъл решение № 1796 от 5.03.2020 г.
на СГС по в. гр. д. № 11628/2019 г., решение № 441 от 17.01.2020 г. на СГС по в. гр. д. №
12414/2018 г. и др.
Доколкото ищецът не спори, че давността е прекъсната в хода на изпълнителното
производство - на 22.05.2018 г., а дори и същата да се счита за прекъсната с молбата за
образуване на изпълнителното дело, съдържаща възлагане по чл. 18 ЗЧСИ на 20.12.2017 г.,
то до 30.11.2021 г. /дата на подаване на исковата молба/, а и до 14.03.2022 г. /последното
открито съдебно заседание/ не е изтекъл петгодишният давностен срок. Още повече, че
взискателят е бил активен в хода на изпълнителното производство № 5330/2017 г. по описа
на ЧСИ Сия Халаджова, като същият е подавал в хода му молби с посочени в тях
изпълнителни способи. Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат
единствено на ответника. На ответника ще се присъди сумата от 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. В. ЯНЧ., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к.
Надежда II, бл. 270, вх. Ж, ап. 135, иск по чл. 439 ГПК за признаване на установено по
отношение на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, че Т. В. ЯНЧ. НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация
София” ЕАД, следните суми: 767.88 лв. – главница за доставена топлинна енергия за имот,
находящ се в гр. София, ж. к. Обеля 2, бл. 250, вх. В, ап. 70 с аб. № 267300, за периода
01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 02.06.2017 г. до изплащането на
вземането, сумата от 82.90 лв. – лихва за забава за периода 15.09.2014 г. – 18.05.2017 г. и
сумата 75 лв. – присъдени разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от
10.11.2017 г. по ч. гр. д. № 36232/2017 г. по описа на СРС срещу Румен Георгиев Христов,
ЕГН ********** /чийто наследник е Т. В. ЯНЧ./, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 5330/2017 г. по описа на Частен съдебен изпълнител Сия Халаджова,
рег. № 863 КЧСИ и район на действие – Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Т. В. ЯНЧ., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. Надежда II, бл. 270,
вх. Ж, ап. 135, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 100 лв.– разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5