РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Силистра, 06.11.2020
г.
Административен
съд – Силистра, в открито заседание на осми октомври ,
две хиляди и двадесета година, в състав: СЪДИЯ: Павлина Георгиева -Железова, с
участието на секретаря Антония Стоянова разгледа адм. дело № 176 по описа на
съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 215
от ЗУТ.
Образувано е по жалба на П.Е.М.
с ЕГН: ********** *** срещу Заповед № РД-20-19 от
25.03.2020 г. на Областен управител - Силистра, с която е наредено
премахване/демонтиране на ограда в поземлен имот с идентификатор 73496.501.3701
в гр.Тутракан, област Силистра. Права спрямо посочения поземлен имот имат
държавата, в качеството й на „гол собственик“ и жалбоподателят, в качеството му
на суперфициар – собственик на сграда, респ. на право на строеж в имота.
С жалбата се сочи, че оспорващият е
изградил процесната ограда, за да охрани сградата и правото си да ползва
прилежащия терен. Оградата е положена след геодезическо заснемане на границите
на имота, спрямо който той е суперфициар. Навежда аргументи, че в хода на
административното производство по издаването на заповедта не е бил конституиран
като заинтересовано лице и не е участвал в същото, поради което съществено са
нарушени правата му на участие и защита.По същество излага аргументи,че оградата
не се нуждае от разрешение за строителство и от инвестиционен проект, тъй като
изцяло се състои от телена,прозирна мрежа без плътна част /чл.148, ал.1, т.3, 5,
7 и 9 от ЗУТ/. Претендира за отмяна на заповедта и за присъждане на разноски.
Ответникът, чрез процесуален
представител, чрез писмено становище оспорва жалбата като недопустима. Счита,
че държавата, в качеството си на собственик, е предприела действия за
управлението на имота като в лицето на Областния управител се е разпоредила за
премахването на оградата, за да се осигури достъп за преминаване на съседи, при
липсата на съответна инфраструктура. Отрича относимостта на вещни права на
оспорващия към правото да огради имота, спрямо който той е суперфициар. Моли за
прекратяване на производството. Счита, че жалбоподателят не е заинтересовано
лице по повдигнатия спор. В тази връзка се признава, че не е бил конституиран
като заинтересовано лице и процесната заповед не му е била връчвана. За да отрече
качеството на оспорващия като заинтересовано лице се позовава и на обезсилено
решение № 136/27.12.2018 г. на Административен съд – Силистра, по което
Върховен административен съд е приел, че жалбоподателят не е заинтересовано
лице.
По повод на позоваването на обезсиленото
решение, настоящият състав на съда отбелязва, че спорът по посоченото
обезсилено решение не е идентичен, респ. не е сходен с настоящия. Предмет на
оспорване по адм. дело № 135/2018 г. по описа на АС - Силистра, приложено към
настоящото дело, е бил спор, повдигнат от жалбоподателя, срещу заповед, издадена
от Началника на служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - гр.Силистра
по повод изменение на границата между имоти,спрямо които жалбоподателят не е
имал права и сред които не се включва процесния имот с ид. 73496.501.3701 в
гр.Тутракан. Процесни са били: три поземлени имота, съответно собственост на
държавата, респ. на община Тутракан и четири - собственост на търговски
дружества. Жалбоподателят не е бил заинтересовано лице по посочения спор по АД
№ 135/2018 г.по описа на АД - Силистра, тъй като е нямал права спрямо
засегнатия с изменението на КК и КР имот, респ. нямал е обща граница.
Процесният случай касае имот с
идентификатор 73496.501.3701 в гр.Тутракан, по повод на ограда, разпоредена за
премахване от ответника - областен управител, поставена от жалбоподателя в
имот, спрямо който оспорващият е суперфициар.
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбоподателят притежава право на
собственост върху сграда с ид.73496.501.3701.1 със застроена площ от 270 кв.м.
/НА № 68/2004 г./, застроена в държавен поземлен имот с ид.№ 73496.501.3701 по
КК и КР, находящи се в гр.Тутракан, област Силистра.
Правото на собственост върху сграда,
застроена върху чужд поземлен имот, включва освен абсолютното вещно право на
собственост /ползване, управление и разпореждане/ върху сградата, още и право
да ползва прилежащия терен /ползване и управление/. В това си качество
жалбоподателят е заинтересовано лице по повод управлението и ползването на
прилежащия терен. В обхвата на действията по охраняване на прилежащия терен и
сградата се включват и правото да се огради прилежащия терен, каквото действие
жалбоподателят е сторил чрез поставянето на процесната ограда по геодезически
заснетите граници на поземления имот. При това положение той се явява заинтересовано
лице в административното производство и легитимиран да оспори процесната
заповед за премахване на оградата. По делото не е спорно, че жалбоподателят не
е бил конституиран като страна в административното производство и в тази връзка
не му е била връчена заповедта за премахване на оградата.Счита се че, невръченият
оспорен акт е получен на датата на подаване на жалбата, поради което преклузивният
срок за оспорване се счита за спазен.
Процесният акт – заповед за премахване/демонтиране
на ограда съставлява административен акт
по чл.214,т.3 от ЗУТ – заповеди за премахване на незаконни строежи.
Характерът на акта се определя не от наименованието,не от издателя и не от
адресата му, а от съдържанието на волеизявлението.След като областният
управител е издал заповед за премахване на строеж /ограда/, то тази заповед
засяга неблагоприятно и негативно правната сфера на лицето, което я е изградило
в имот, спрямо който лицето е суперфициар. Въпросите, касаещи качеството
„адресат“ на заповедта и правомощията на издателя й са въпроси по същество, по
основателността, а не по допустимостта на производството.В обобщение съдът
приема, че жалбата е допустима, като подадена от лице с правен интерес, против
акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност,поради което подлежи на
разглеждане по същество. /Определение № 7104
от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. №
4705/2020 г., II отд; Определение № 7023 от 09.06.2020
г. на ВАС по адм.д. № 4 381/2020 г. на II отд./
От фактическа страна съдът приема
следното:
Жалбоподателят притежава право на
собственост върху сграда с ид.73496.501.3701.1 със застроена площ от 270 кв.м.
/НА № 68/2004 г./, застроена в урегулиран държавен поземлен имот с ид.№
73496.501.3701 по КК и КР, находящи се в гр.Тутракан, област Силистра.
През 2019 г. жалбоподателят е
инициирал геодезическо заснемане на поземления имот и по границата му със
съседните имоти, предназначени за улици, е поставил прозирна ограда от мрежа. Посочените
две улици фактически не се ползват по предназначение, което налагало съседите
да преминават през държавния имот, спрямо който жалбоподателят е суперфициар. Ограждането
му създало затруднения на лицата, ползващи процесния имот за преминаване, което
мотивирало областният управител, в качеството на управляващ имот, държавна
собственост, да разпореди премахването на оградата чрез процесната заповед.
От правна страна:
Както бе споменато по-горе процесният
акт съставлява административен акт по чл. 214, т.3 от ЗУТ, с който се нарежда
премахване на строеж - ограда. Категорията на строежа - VI /чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ във вр. с
чл.147, т.7 от ЗУТ/ сочи, че материално компетентен да издава актове от този
вид, е кметът на общината. Областният управител не разполага с правомощие да
разпорежда премахването на строежи, независимо от категорията им. Липсата на
компетентност е признак за нищожност на административния акт, която следва да
се прогласи дори и без да бъде изрично поискано /чл.168, ал.2 от АПК/. В тази
връзка оспореният акт се явява невалиден/нищожен. Налице е отменителен порок по
чл.146, т.1 от АПК. Счита се, че актът не е породил желаните правни последици.
Актът е мотивиран, тъй като в
преписката се съдържат достатъчно фактически обстоятелства, които позволяват
съдържанието на волеизявлението да се възприеме адекватно и да се разберат
мотивите му. Не е налице отменителен порок по чл.146, т.2 от АПК.
В административното производство по
издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които съставляват отменително основание по чл.146, т.3 от АПК - жалбоподателят,
в качеството му на заинтересовано лице, не е бил конституиран и не е участвал
като страна. В тази връзка правото му на участие е било нарушено до степен на
самостоятелно отменително основание /чл.168, ал.4 от АПК/. Освен това е
допуснато съществено нарушение на правилата по чл.34 - чл.36 от АПК като в
административното производство не са анализирани относимите към предмета на
преписката факти, които касаят хипотезата на премахване/демонтиране на
незаконен строеж.
Въпреки възможността за непроизнасяне
по отменително основание по 146, т.4 и т.5 от АПК при положение, че е установен
порок, засягащ достоверността на фактите - съществено нарушение на
производствените правила, за пълнота на изложението, следва да се отбележи, че
настоящият състав не намира признаци за незаконен строеж. По делото няма спор, че
процесната ограда няма плътна част, следователно не е необходима преценка за
височина на плътна част, за да се прецени необходимостта от строително
разрешение. Оградата е поставена по геодезически заснетите граници на имот,
спрямо който жалбоподателят има суперифиция. Следователно има право да
управлява имота чрез предприемане на действия за запазването му, охраняване на
целостта и обозначаването му с трайни знаци. Строежът е изграден след 2008 г.,
поради което не е налице необходимост за проверка за търпимост в хипотезите на §16,
респ. § 127 от ПР на ЗУТ.
Обобщавайки
гореизложеното, настоящият състав на Административен съд гр.Силистра намира, че
са налице отменителни основания по чл.146, т.1, т.3, т.4 и т.5 от АПК - липса
на компетентност, съществени нарушения на административно-производствените
правила, противоречие на оспорения акт с материалния закон и с целта на закона,
поради което атакуваният акт следва да бъде прогласен за нищожен.
Предвид
изхода на спора искането на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да
се уважи /10 лева държавна такса и 400 лева адвокатски хонорар./
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр.1-во от АПК съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Заповед № РД-20-19 от
25.03.2020 г. на Областен управител - Силистра, с която е наредено
премахване/демонтиране на ограда в поземлен имот с идентификатор 73496.501.3701
в гр.Тутракан, област Силистра по оспорване на П.Е.М. с ЕГН: ********** ***.
ОСЪЖДА
Областна администрация – Силистра ДА ЗАПЛАТИ на П.Е.М. с ЕГН: ********** ***
разноски в размер на 410 /четиристотин и десет/ лева.
Решението може да се оспорва в
14-дневен срок от съобщаването му пред ВАС на Р България.
Административен съдия: