Решение по дело №897/2023 на Административен съд - Плевен

Производство по чл. 284 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Производството е образувано въз основа на искова молба с вх.№6538/06.11.2023 г. подадена от М. Ю. М. от [населено място], [улица], с [ЕГН], чрез адв. Л. К., [населено място], [улица], ет.3, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” [населено място], с искане да се осъди ответникът да заплати на ищеца обезщетение в размер на 100 000 лв. /сто хиляди лв./, за претърпени от ищеца неимуществени вреди, причинени от бездействия на затворническата администрация в Затвора Плевен в периода 17.05.2023 г. – 18.05.2023 г. и периода 24.05.2023 г.- 20.07.2023 г.

Твърди се, че неимуществените вреди са последица от поставянето в неблагоприятни битови условия – наличие на хлебарки и дървеници в ареста, неосигуряване на медицинска помощ при поискване да бъде освидетелстван ищецът от съдебен лекар, отказан телефонен разговор с адвокат на 25.05.2023 г., настаняване в тесни помещения без достатъчно светлина, липса на топла вода в помещенията, режим на водата и тока, лишаване от излизане на открито, принуждаване да се ползва тоалетна и вземане на душ в присъствието на други затворници, насилствено бръснене на бради, които условия са повлияли негативно върху ищеца, в резултат на което той се почувствал малтретиран, подложен на жестоко, унизително и нечовешко поведение, изпитал чувства на страдание и непълноценност.

Претендира се и присъждане на сторените деловодни разноски по делото, както и адвокатско възнаграждение по чл. 38,ал.1, т.2 от ЗАдв..

В заседанието по съществото на спора ищецът редовно призован, не се явява и не се представлява, депозирано е писмено становище по съществото на спора от адв. К..

Ответникът, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” [населено място], редовно призована, се представлява от ю.к. П.. Депозиран е отговор по исковата молба, с който се оспорва предявения иск и се претендира присъждане на разноски за юрисконсулт.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Предметът на делото и ответника се определят от ищеца в исковата молба.

Съдът е обвързан от твърдения на ищеца при определяне предмета на делото. Дали те отговарят на обективната действителност се установява със съдебното решение. Съгласно чл. 144 от АПК във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, и твърденията на ищеца, намира за установено следното по конкретния спор:

Всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму.

Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на тази забрана се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

От твърденията в исковата молба се установява, че искането се основава на вреди, причинени от неблагоприятни битови условия в помещенията на Арест Плевен към Затвора Плевен в периодите 17.05.2023г. – 18.05.2023 г. и 26.05.2023 г. – 20.07.2023 г., в които е бил задържан под стража М. М.. Твърди се наличие на хлебарки и дървеници в ареста, неосигуряване на медицинска помощ при поискване да бъде освидетелстван ищецът от съдебен лекар, отказан телефонен разговор с адвокат на 25.05.2023 г., настаняване в тесни помещения без достатъчно светлина, липса на топла вода в помещенията, режим на водата и тока, лишаване от излизане на открито, принуждаване да се ползва тоалетна и вземане на душ в присъствието на други затворници, насилствено бръснене на бради.

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на престоя в Ареста Плевен към Затвора Плевен, като ръководството и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода се осъществяват от ГД "Изпълнение на наказанията", т. е. твърди се незаконосъобразна дейност на длъжностни лица на държавата. Исковата молба е подадена от лице с правен интерес.

Претенцията на ищеца е за заплащане на общо 100 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди и е насочена срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". ГДИН е надлежен ответник по предявения иск за претърпени неимуществени вреди за действия на администрацията на затворите след 01.09.2009 г.

Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Съгласно ал. 5 на разпоредбата, в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Фактическият състав на обезвредата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС включва три елемента: 1. нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, 2. настъпили вреди за ищеца, 3. пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Доказването на първия елемент е в тежест на ищеца, а за останалите два елемента съдът прилага принципа на кумулативния ефект на всички условия, при които е пребивавал лишения от свобода и презумпцията за понесени неимуществени вреди в случай на установено нарушение, съгласно чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 2 от ЗИНЗС.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Видно от представена справка с рег. № 10237/07.12.2023 г. ищецът М. е пребивавал в Ареста Плевен в два периода 17.05.2023 г. – 18.05.2023 г. и 26.05.2023 г. – 20.07.2023 г., като е бил настанен в килия № 316, ет.3 в корпуса на Затвора Плевен, която е с квадратура 36 кв. м. През първия период на задържане, който е продължил само едно денонощие – постъпил е на 17 май и е напуснал на 18 май 2023 г. – е бил настанен в килията с още 7 лица, което означава, че всеки е разполагал с площ от 5,14 кв. м. Във втория период на задържане в килията са били настанени различни лица, като най-много като брой са били в периода от 01.07.2023 г. до 20.07.2023 г. – 9 броя, което означава, че са разполагали с 4 кв. м. на човек, напълно в съответствие с нормативните изисквания. Очевидно не е налице задържане на ищеца в тясно помещение, както се твърди в иска.

Дневна светлина в помещението се осигурява от два прозореца с размери 1,70/1,73 м., т.е. два прозореца, всеки от които с площ около 3 кв. м., с отваряеми части широки 0,65 м., от които може да се проветрява. А осветление в килията се осигурява от два плафона с луминесцентни крушки. Следователно помещението е било достатъчно осветено и денем, и нощем, а не както се твърди в исковата молба.

Помещението е оборудвано с отделен изграден от ПВЦ санитарен възел, с отделно осветление, кран със студена вода и тоалетна чиния с казанче. Отоплението е с локално парно с радиатори, което по в периода май-юни не е било необходимо да се ползва, инсталирани са електрически контакти и дежурно осветление през нощта. На задържаните лица е предоставен достъп до кабелна телевизия с всички ефирни и с 20 кабелни програми. Осигурени са легла, шкафчета за всеки, маса за хранене и столове. На етажа има общ санитарен възел с три душа, който се ползва по график от всеки три пъти седмично и веднъж за пране с топла вода. Един път седмично е осигуряван достъп до бръснар и до пералнята на затвора за пране на чаршафи.

Осигурявал се е ежедневно престой на открито по час и половина.

Телефонни разговори са провеждани по график, тъй като са налични само 2 телефонни апарата в коридора на ареста за всички задържани.

Осигурено е медицинско обслужване в Медицинския център към Затвора.

На М. е наложено дисциплинарно наказание по време на задържането му, но не му е налагана забрана да ползва престой на открито, лафка или телефонен разговор, и не е лишаван от престой на открито.

Данните от справката се подкрепят от представените писмени доказателства: извлечения от дневник за престой на открито (лист 80-113), медицински справки, здравен талон, книга за вписване на лишени от свобода, които се нуждаят от медицински преглед (лист 27-37), фиш за спешна медицинска помощ (лист 41), два броя рецепти за лекарства (лист 45 - 46 и 50 - 51), дневник за проведените телефонни разговори (лист 117 -173) и справка за закупени от М. продукти от лафката на затвора в периода 24.05.2023 г. – 20.07.2023 г. (лист 174-182).

Представена е справка (лист 38) за извършените третирания против вредители – дървеници и хлебарки, от която се установява, че през 2023 г., до 07.12.2023 г., са извършени три третирания от външен изпълнител „Фаворит“ [населено място] (ДЗЗД „Фаворит мениджмънт“ [населено място], видно от публикувания на официалния сайт на ГДИН договор за възлагане на обществена поръчка № 650/1 от 20.01.2021 г.) и месечни третирания от служител на затвора с препарат „Айкън“.

От изложеното от разпитания по делото свидетел Р. М. М., който е пребивавал в същото помещение в същите периоди като ищеца, се установява, че чистотата в килията е трябвало да се поддържа от задържаните, като им се осигурявали препарати, но част от задържаните по същото време лица не са поддържали добра хигиена. Съдът не кредитира показанията на свидетеля, че в помещението са били настанени 12 човека, защото не се подкрепя от нито едно друго доказателство по делото. От данните се установява безспорно, че най-много са били 9 човека на брой едновременно в килия 316.

М. заявява, че ползването на телефон било проблем, тъй като имало много желаещи и само два телефона, като понякога им бил отказван достъп, поради многото чакащи. Двете телефонни кабини били почти винаги заети (лист 189).

От показанията на свидетеля, които кореспондират с представените доказателства за медицински прегледи на ищеца и предписани лекарства, се установява, че М. е бил нахапан от насекоми при престоя си в ареста през месец май 2023 г. (лист 32, 35, 46 и 40). Свидетелят твърди, че ищецът е бил нахапан от дървеници като останалите лица в килията, но понасял ухапванията по-тежко от тях, вероятно поради алергия. Извеждан е за прегледи няколко пъти и са му били дадени няколко вида мазила. По време на престоя в ареста на ищеца и свидетеля е извършвана дезинсекция поне два пъти, видно от показанията (лист 191, стр.8 от протокол от о.с.з.).

Следва да се отбележи, че възприятията на свидетеля, че е мръсно в килиите, са въпрос на лично усещане и лична отговорност. Относно хигиената в килията дори сам свидетелят излага, че замърсяването се причинявало от хората, настанени там. Очевидно е, че са били осигурени условия за ползване на тоалетна, баня, пералня и за почистване.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля по делото в частта, в която не противоречат на представените писмени доказателства, тъй като свидетелят е бил задържан в същото помещение в същите периоди, има непосредствени впечатления от обстановката в килиите. Но показанията му не могат да се кредитират изцяло, тъй като свидетелят посочва, че на ищеца е отказван достъп до лафката, достъп до медицинска помощ, че е имало режим на водата в затвора, а тези твърдения се опровергават от представените писмени доказателства. Видно е, че М. е бил преглеждан неколкократно, и в двата периода, от лекар от МЦ при Затвора Плевен, предписвани са му лекарства, от разпечатката с данни за пазаруванията на М. се вижда, че същият е имал достъп до лафката и е пазарувал множество стоки, доставена му е дори хладилна чанта.

От представените справки от ВиК и електроразпределителното дружество се установява по безспорен начин, че режим на водата или на тока не е имало в процесния период. Прекъсванията са били основно кратки, като само в по два от случаите е имало по-дълго прекъсване на водоснабдяването и на електроснабдяването, но причините за това са били отстранени същия ден (лист 199 и 201), а и прекъсванията поради аварии по никакъв начин не могат да се вменят в отговорност на ответника.

Не се представиха никакви доказателства, че задържаните лица са били принуждавани да ползват тоалетна в присъствието на други затворници. Напротив, дори свидетелят изрично посочва, че тоалетната е била обособена в самостоятелно помещение с течаща вода.

Относно твърденията за вземането на душ в кабини без врата не се представиха доказателства това да е било извършвано по унизителен за задържаното лице начин – обособяването на самостоятелни кабини за вземане на душ е именно с цел незасягане достойнството на задържаните лица.

За насилствено бръснене на бради не се събраха никакви доказателства. Администрацията на местата за лишаване от свобода и задържане под стража дори има задължение при постъпване да подлага лицата на първичен медицински преглед за оценка на общото здравословно състояние и санитарна обработка (чл. 139 от ЗИНЗС). Има задължение да предприема активни действия по поддържане на санитарно-хигиенния и противоепидемичен режим, с цел недопускане възникването и разпространението на заразни болести и епидемични взривове, в това число и да изисква съответно поведение от задържаните лица, за да се предотвратява възникването на зарази, епидемии, опаразитяване (с въшки, бълхи и подобни – например подстригване на дълги коси, бради, редовно къпане и пране, поддържане на хигиена в килиите и т.н.), за изпълнението на които задължения органите на ГДИН подлежат на проверка, съгласно чл. 53 във вр. с чл. 66 и сл., Глава шеста „Здравен контрол и противоепидемична дейност“, от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода.

Чл. 3 от ЗИНЗС забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение, като задължава държавата да осигури на лишените от свобода, от една страна, условия, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание над неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на наказанието, и от трета - тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани.

По делото няма данни за извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, до унизително отношение, което уронва човешкото достойнство, и до емоционални и физически страдания.

Съдът счита за доказани твърденията на ищеца, че е бил нахапан от насекоми. За това са му били предписвани лекарствени средства (лист 32, 40, 46 и 51) от лекар при МЦ при Затвора Плевен и от външен лекар, които М. е закупил. Т.е. осигурена е медицинска помощ и ищецът се е възползвал от това.

Но няма безспорни доказателства, че е нахапан от дървеници в килия 316 и то поради бездействие на администрацията на Затвора Плевен. Показанията на свидетеля не са достатъчно доказателство в случая. С оглед сезона, в който М. е бил задържан – май 2023 – юли 2023 г., няма как да се заключи, че ухапвания са били възможни само и единствено от паразити в помещение 316. Дори свидетелят М. изрично посочва, че два пъти е „ръсено“ в килиите против хлебарки и дървеници, докато е бил там в същите периоди като ищеца (лист 191, стр.8 от протокол от о.с.з.), т.е. извършвана е дезинсекция. Очевидно е, че администрацията на Затвора Плевен не е бездействала, а е предприела активно поведение за осигуряване на благоприятна среда за задържаните лица и унищожаване на паразити и вредители.

За ангажиране отговорността на държавата по чл. 284 от ЗИНЗС във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е необходимо да бъде установена незаконосъобразна административна дейност, която е довела до такива условия в Арест Плевен към Затвора Плевен, които да причиняват у задържаното лице негативни преживявания, емоционално и морално страдание, които надвишават неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на мярката "задържане под стража".

Страданията от ухапване от насекоми са присъщи в еднаква степен на всички хора през летния сезон. В случая няма безспорни доказателства, че ухапванията са изключително и само от паразитни дървеници в помещение 316, чието наличие да се дължи на незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора Плевен.

Твърдението, че на задържаните лица, в това число и ищеца, е отказвано ползване на телефон, не се доказа. От показанията на свидетеля и писмените доказателства по делото се установява, че за всички задържани са били на разположение два телефонни апарата, като всеки е искал да ги ползва, поради което са били постоянно заети и са се ползвали по график. Не се представиха доказателства за откази на администрацията да предостави възможност да се ползва телефон от ищеца. От показанията на свидетеля се вижда, че трудностите да се ползва телефон са произтичали от това, че „през цялото време има хора там“, защото „всеки има право на разговор, а някои говорят малко повече“ (лист 189, стр.4 от протокол от о.с.з.). Това са обективни обстоятелства, които не се дължат на незаконосъобразно бездействие на ответника. Телефони са осигурени, както и възможност да се ползват, но броят задържани лица и времето, което са прекарвали на телефона, са наложили ползването на телефоните по график. Видно от представените доказателства, ищецът е ползвал многократно телефон в периода на задържане.

Не се доказаха по делото незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на ответника, в следствие на които ищецът да се е оказал в неблагоприятна среда на изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“, в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, от което да е претърпял нематериални вреди в претендирания размер.

Предявеният иск не е доказан, поради което следва да бъде отхвърлен.

С оглед нормата на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС не следва да се уважава претенцията на ответника за присъждане на разноски, тъй като специалната разпоредба не предвижда възстановяване на разноски за юрисконсулт, а само разноски по производството.

Воден от горното и на осн. чл. 284 от ЗИНЗС във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ Плевенски административен съд, десети административен състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иск с вх.№6538/06.11.2023 г. предявен от М. Ю. М. от [населено място], [улица], с [ЕГН], чрез адв. Л. К., [населено място], [улица], ет.3, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” [населено място], с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 100 000 лв. /сто хиляди лв./, за претърпени от ищеца неимуществени вреди, причинени от бездействия на затворническата администрация в Затвора Плевен в периода 17.05.2023 г. – 18.05.2023 г. и периода 24.05.2023 г.- 20.07.2023 г.

Решението подлежи на касационно обжалване чрез АдмС Плевен пред тричленен състав на АдмС Плевен в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Да се изпрати препис от решението на страните и ОП-Плевен.