Р Е
Ш Е Н
И Е № 291
В ИМЕТО НА НАРОДА
24.02.2020 г. гр.
Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На четвърти декември две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разгледа докладваното от съдията
АНД №
5325
по описа за 2019 година
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 344/09.05.2019г. на Началник
на РУ-Стамболийски при ОД на МВР - гр. Пловдив, с което на С.В.К.,
ЕГН **********, на основание чл.80, т.5 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/ е
наложено административно наказание ГЛОБА
в размер на 80 /осемдесет/ лева,
за нарушение на чл.6
от ЗБЛД, като НАМАЛЯВА размера на наложената
глоба от 80 /осемдесет/ лева на 50 /петдесет/ лева.
Решението подлежи
на обжалване пред Пловдивски административен съд по реда на АПК в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О
Т И В
И:
Производството е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 344/09.05.2019г. на Началник
на РУ-Стамболийски при ОД на МВР -
гр. Пловдив, с което на С.В.К., ЕГН **********, на основание чл.80, т.5
от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/ е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 80
/осемдесет/ лева, за нарушение на чл.6 от ЗБЛД.
Жалбоподателят С.В.К.
в жалбата и в съдебно заседание чрез
процесуалния представител – адв.М. оспорва НП като неправилно и
незаконосъобразно. Излага становище за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Алтернативно пледира за намаляване размера на наложената санкция.
Въззиваемата страна
РУ-СТАМБОЛИЙСКИ, редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Пловдивският
районен съд - VІI н.с., като прецени събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок, допустима е, и разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 29.04.2019
г. от актосъставителят Н.Г.И., заемащ длъжността „**** при РУ – Стамболийски е
съставен АУАН № 344/29.04.2019 г. против С.В.К., ЕГН ********** за това, че на 29.04.2019
г. около 16:00 часа в гр.Стамболийски, ул.“Г.С.Раковски“ срещу № 21 при извършена полицейска проверка било
установено, че жалбоподателят не може да представи документ за самоличност.
Констатираното
било квалифицирано от св.И. като нарушение на чл.6 от ЗБЛД.
Въз
основа на посочения АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление, с
което на жалбоподателя С.В.К. било наложено административно наказание глоба в
размер на 80 лв. за нарушение на чл.6 от ЗБЛД.
В хода на съдебното
следствие, в качеството на свидетел е
разпитан актосъставителят Н.Г.И., който излага в свободен разказ обстоятелствата около
съставянето на акта. Сочи, че
жалбоподателят не могла да представи документ за самоличност. На същото лице
били съставени два акта – един по ЗМВР и един по ЗБЛД. Свидетелят уточнява, че е
оправомощен да съставя актове, без такива по ЗДвП.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля като последователни, обективни и подкрепящи целият
доказателствен материал по делото.
След
като се запозна с административнонаказателната преписка и всички представени по
делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че жалбоподателят е извършила
вмененото й административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗБЛД, която
разпоредба задължава гражданите при поискване от компетентните длъжностни лица,
определени със закон, да удостоверят своята самоличност. Самоличността се
удостоверява чрез документ за самоличност, чрез съдържащите се в тях данни,
така както повелява разпоредбата на чл.3 от ЗБЛД. Документите за самоличност са
вид български лични документи по чл. 1, ал. 5, т. 1 от ЗБЛД и са изброени в
разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ЗБЛД, а именно: лична карта; паспорт,
дипломатически паспорт, служебен паспорт, моряшки паспорт, военна карта за
самоличност; свидетелство за управление на моторно превозно средство.
Законодателят е предвидил още, че самоличността може да се удостоверява и със
заместващи документи, а за българските граждани и със свидетелство за управление
на моторно превозно средство. Предвид горните разпоредби и с оглед събраните и
проверени по делото доказателствени материали в настоящият случай се
установява, че при поискване от страна на св.И., жалбоподателят К. не е удостоверила
самоличността си по никой от предвидените в закона начини. Не е представила
нито лична карта, което е най-честият способ за удостоверяване на
самоличността, нито друг документ за самоличност или заместващ го такъв. Съдържащото
се в жалбата твърдение, че удостоверила самоличността си като показала на
полицейския служител копие на личната й карта, снимана с телефон, не
представлява изпълнение на вмененото й с разпоредбата на чл.6 от ЗБЛД
задължение като гражданин, доколкото снимана с телефон лична карта не може да
бъде съотнесена към никой от предвидените в закона способи за удостоверяване на самоличността. Именно това
поведение на жалбоподателя, осъществено чрез бездействие, съставлява
изпълнителното деяние на нарушението от обективна страна. По делото деянието се
доказа категорично от показанията на св.И., който категорично потвърди,
констатациите си по съставения АУАН. Самото административно нарушение е
формално и е довършено с непредставянето от страна на
административнонаказателно отговорното лице на български личен документ при
поискване от компетентните длъжностни лица. Ирелевантно за съставомерността на
деянието е дали самоличността на проверяваното лице е била установена по друг
начин. Непредставянето на документ за самоличност от жалбоподателя е
съставомерно и защото то е било направено в отговор на поискване от страна на
компетентни длъжностни лица в хода на проведена полицейска проверка. Това
обстоятелство е изрично отбелязано както в акта, така и в издаденото въз основа
на него НП. Същевременно за извършилият проверката св.И. се установи да заема
длъжността „****“ в РУ-Стамболийски. Следователно е разполагал с правомощие, регламентирано
съответно в чл.70,
ал.1, т.3 от ЗМВР да изисква от гражданите да удостоверяват своята самоличност.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк
умисъл.
Съдът намира, че в
конкретния случай, при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП, са
спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Нарушението е описано в достатъчна степен на конкретика и яснота с посочване на
всички елементи от визирания състав на нарушената административна разпоредба.
Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането
на отговорността на дружеството-жалбоподател, не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
С оглед извършеното
нарушение на чл.6 от ЗБЛД законосъобразно наказващият орган е определил
санкцията по реда на чл.80, т.5 от ЗБЛД, която разпоредба предвижда наказание с
глоба от 50 до 300 лв. за лице, което не представи български личен документ при
поискване от компетентните длъжностни лица. Изхождайки обаче от събраните по
делото доказателства съдът намира, че административнонаказващият орган не е
съобразил в пълнота обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН при определяне
размера на административното наказание. С обжалваното постановление на
жалбоподателя е наложена глоба над предвидения в закона минимум, а именно в
размер от 80 лева, който съдът намира за необоснован, доколкото в НП не се
сочат никакви мотиви за определяне на наказание по-високо от минималното с
оглед вида и тежестта на деянието. По делото не са ангажирани доказателства за
това жалбоподателя да е била санкционирана за друго такова по ЗБЛД с влязъл в
сила санкционен акт. Ето защо и доколкото в случая съдът не отчете наличието на
отегчаващи обстоятелства, които да обосновават налагането на наказание над
предвидения в закона минимум, счете, че същият следва да бъде редуциран до 50
лв., като намира, че този размер на санкцията се явява съответен на извършеното
нарушение и би способствал за постигането на целите на ЗАНН.
Съдът не намери
основания да квалифицира случая като маловажен такъв по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Констатираното нарушение и обстоятелствата по същото разкрива една степен
на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на процесното
деяние. Ето защо следва да се сподели изводът на наказващия орган, че не са
налице предпоставките за квалифициране на извършеното нарушение като „маловажен
случай“.
Мотивиран от
гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!
МГ