Р Е Ш Е Н И Е
№…..,
06.10.2020г. ГР.БАЛЧИК
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично съдебно заседание
на шестнадесети септември, през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ДАНИЕЛА
ИГНАТОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :1.
2.
при секретаря: СНЕЖАНКА ДЖАМБАЗОВА
и в присъствието на прокурора:.БЕЗ
като разгледа докладваното от Председателя НАХД №33 по описа за 2020 год.на БРС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявена жалба от „Ф. СП“ЕООД с ЕИК...,със седалище и адрес на управление ...,
представлявано от управителя С.П.Ф. , срещу Наказателно Постановление
№08-001248/371 от 18.10.2019г.на
Директора на Дирекция ”Инспекция по труда”-гр.Добрич,с правно основание
в разпоредбата на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Дружеството- Жалбоподател твърди в жалбата си,че
наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно.
В жалбата си, дружеството-жалбоподател оспорва
твърдяната от проверяващите фактическа обстановка, твърди, че лицето В.В.,установено
по време на проверката в обекта не е изпълнявало трудови функции,поради което и
не е бил назначен с трудов договор,бил е в обекта,за да се обучава,т.к.му е
предстояло да започва работа.
Моли съда да отмени изцяло наказателното
постановление,като незаконосъобразно.
В условията на алтернативност се пледира за намаляне
размера на санкцията,който според жалбоподателя е прекомерно завишен ,предвид
на това,че нарушението е за първи път.
Редовно призовано дружеството-жалбоподател се представлява в съдебно заседание от своя
процесуален представител адвокат В.Й. ***.
Адв.Й. поддържа жалбата.Сочи допълнителни
доказателства и иска събирането на допълнително такива.В последното съдебно
заседание,адвокат Й. пледира съда да отмени наказателното постановление,като
незаконосъобразно.
В условията на алтернативност се пледира за намаляне
размера на санкцията,към законовия минимум.
Въззиваемата страна,редовно
призована се представлява в с.з. от ю.к.
Н...
Процесуалният представител твърди,че възраженията на
жалбоподателя са неоснователни,а наказателното постановление е
правилно,обосновано и законосъобразно.Моли съда да го потвърди изцяло.Пледира
за присъждане на разноски.
По делото,като свидетели са разпитани актосъставителя
,св.Е.И..
Съдът след преценка на събраните писмени и гласни
доказателства,прие за установена следната фактическа обстановка :
На 08.08.2019г.около 18,00ч. била извършена проверка
от служители на ОИТ-Добрич-св.И. и М.Д.в снек-бар „С.“,стопанисван от „Ф. СП“ЕООД,находящ
се в с.К..
На място установили,че се извършва трудова
дейност,като лицето В.В. бил заварен да обслужва клиенти,като сервира риба и бил облечен с работно облекло-готварска
престилка.
В съседен обект се намирал управителя,който бил
повикан и му било снето обяснение.
От последното се установява,че е решил да наеме В. за
работник за един месец,поради което го поканил в обекта за да се запознае с
работата.
Същевременно на В. била дадена декларация за
попълване.Видно от която работил“Ф. СП“ЕООД,като готвач в обект „С.“ , с
работно време от 09,00 до 20,00 часа, няма сключен трудов договор нито
граждански договор и получава възнаграждение по 30 ,00лева на ден,с почивка от
12-13ч.
С призовка по чл.45,ал.1 от АПК,св.И. разпоредил на 21.08.2019г.
в ДИТ-Добрич ,управителя да се яви и да предостави трудовите досиета на
работниците,ведомост за заплати и др.документи изискани по реда на чл.402,ал.1
и 2 от КТ.
Призовката е връчена лично на управителя.
На 21.008.2019г. в ДИТ били представени документи от С.Ф.-управител
във вр.с изисканите с призовката.
Управителя,предоставил книга за начален инструктаж,от
който било установено,че на В. е проведен начален инструктаж по безопасност и
здраве,за което е положил подписа си.
От страна на служителите на ДИТ било прието,че въз
основа на декларацията,книгата за първоначален инструктаж,работното облекло в
деня на проверката и трудовата дейност която В. е осъществявал в обекта ,т.е.
било налице трудово правоотношение,без между страните да е сключен трудов
договор.
Извършената проверка,св.И. обективирал със съставянето
на ПИП №ПР1926407/23.08.2019г.
ПИП е връчен на управителя Ф. на 23.08.2019г.
Констатациите от протокола на са били обжалвани по
реда на АПК и са влезли в сила.
Въз основа на констатираното от проверката,Свидетелят И.
съставил Акт за установяване на административно нарушение на 23.08.2019г,който
е връчен на 23.08.2019год.на управителя на „Ф. СП“ЕООД,като приема,че е налице
административно нарушение на чл.61 ал.1,във вр.чл.1 ал.2 от Кодекса на труда.
АУАН е връчен без възражения.
В срока по
чл.44,ал.1 от ЗАНН също не били депозирани писмени възражения пред
наказващият орган.
Въз основа на образуваната
административна преписка,Административно наказващия орган издава наказателното
постановление №08-001248/371 на 18.10.2019г.,като постановява имуществена
санкция в размер на 3000,00/три хиляди/лв.
При така установената фактическа
обстановка,въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление,по отношение на
законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните
правни изводи:
По допустимостта на жалбата :
Жалбата е депозирана в срок.Наказателното
постановление,видно от разписката за връчване е връчено на 21.01.2020г.Жалбата
е подадена с вх.№20007263/27.01.2020г.
С оглед изложеното,съдът приема,че жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в законноустановения срок.
Жалбата
е процесуално допустима и е приета за разглеждане.
Относно компетентността на
административно-наказващия орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган-Директора на Дирекция”Инспекция по труда”-гр.Добрич съгл.чл.416,ал.5 от КТ.
Относно материално-правната и
процесуална законосъобразност и на обжалваното наказателно постановление.
От служебната проверка за процесуалноправна
законосъобразност на атакуваното НП ,съобразно правомощията си в настоящото
производство както и релевираните от дружеството жалбоподател доводи,съдът не
констатира допуснати процесуални нарушения при издаването му,които да са
съществени такива,представляващи формални предпоставки за неговата отмяна.
Както НП така и АУАН са издадени от компетентни органи
,спазени са формата и редът при постановяването им,като същите имат
задължителни реквизити съгл.чл.42и 57 от ЗАНН.
Съдържащото се в тях фактическо описание на
нарушението е достатъчно ,пълно и конкретно и позволява индивидуализацията му
като административно-наказателен състав по чл.414, ал.3 ,във вр.с чл.61,ал.1,във вр.с чл.1,ал.2 от КТ.
Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН
и НП досежно съдържание,като съдът не
констатира недостатъци във формата на оспорения санкционен акт с оглед липсата
на някой императивно изискуеми реквизити ,предвидени в чл.57 от ЗАНН.
Ето защо обжалваното НП се прецени изцяло като
законосъобразно от процесуална страна,издадено в напълно редовно започнало и
развило са производство по ангажиране на административно наказателната
отговорност на жалбоподателя,при липса на допуснати съществени процесуални нарушения
в тази фаза ,поради което да се предпоставя санкцията на отмяна на същото на
процесуално основание.
Фактическата обстановка,доказана от събраните писмени
и гласни доказателства е,че на 08.08.2019г.,св.И. и колегата му Д. -инспектори в Дирекция „Инспекция по
труда”-гр.Добрич, извършили проверка в снек-бар „С.“ в с.Кранево,общ.Балчик, при която заварили В. да сервира риба на
клиенти,облечен в работно облекло-престилка на готвач,т.к.в заведението тези
две функции можели и се изпълнявали от едно лице,като от снетите писмени
сведения от лицето, относно наличието на сключен трудов договор, установили че
такъв няма, а работодател е санкционираното дружество,в същото време лицето е
било на работа,изпълнявало е трудови функции.
От декларация
по чл.402,ал.1,т.3 от КТ на лицето В. е видно,че същото работило за „“Ф.
СП“ЕООД,като готвач в обект „С.“ , с работно време от 09,00 до 20,00 часа, няма
сключен трудов договор, нито граждански договор и получава възнаграждение по 30
,00лева на ден,с почивка от 12-13ч. .
От въззиваемата страна са връчили призовка до управителя на „Ф. СП”ЕООД да
представи трудови досиета на установените лица,включително и на В..
С оглед на гореизложеното,проверяващите достигнали до
извода,че е налице административно нарушение на чл.61 ал.1 във вр.чл.1 ,ал.2 от КТ,за което св.И. съставил АУАН.
АУАН бил съставен и връчен на 23.08.2019г.
По него както съдът посочи по -горе не са постъпили
възражения в срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН.
Горната
фактическа обстановка се
установява от приетите от съда писмени и гласни доказателства,приобщени по реда
на чл.283 от НПК-показанията на св. И.,досежно
съставянето на АУАН и извършената проверка.
Тези констатации ,а именно ,че В. е полагал труд
именно за дружеството –жалбоподател, без за това да има сключен трудов договор
,съгл.чл.61,ал.1 от КТ, не се опровергават от събраните писмени доказателства
по делото ,поради което и съдът ги кредитира изцяло.
Съдът дава вяра на отразеното в Декларацията попълнена
от В.В.,т.к. ако обстоятелствата са били други, той е положил подписа
си,предвид и това,че никой не му е оказвал натиск да подпише декларацията,ако
отразеното в нея не отговаряше на действителността,той е бил запознат със
съдържанието й,следваше да е отразил тези факти в декларацията .
Ако фактическата обстановка и по –специално трудовото
правоотношение е било друго или изобщо е липсвало такова,последният е следвало
да посочи този факт в декларацията .
Съставът на нарушението ,за което дружеството е
санкционирано е установен в чл.414,ал.3 от КТ,съгласно който „Работодател,
който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва
с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно
нарушение”.
Наказващият орган е приел ,че жалбоподателя е
нарушил разпоредбата на чл.61,чл.1 от КТ,съгласно който Трудовият договор се сключва между работника или служителя и
работодателя преди постъпването на работа.
Работодателя е длъжен да сключи трудов договор с
работника или служителя в писмена форма,която е условие за произтичащите от
него права и задължения и за двете страни ,преди обаче работника или служителя
да започне престирането на труда си.
В настоящият
случай безспорно се установява,че работодателя,санкционираното дружество е
допуснало на работа В. ,без преди това да е сключил с него трудов договор.
Безспорен е за съда и факта,че работодател на В. е било не друго юридическо лице ,а
именно дружеството „Ф. СП”ЕООД ,за което последният е престирал труда си поради
което и приема за доказано извършеното
нарушение от обективна страна.
По дефиниция и определение от закона –КТ ,трудово е
всяко правоотношение възникнало при и по повод предоставянето на работна сила
от работника на работодателя,за изпълнение на даден вид работа,при определен
работен режим и условия за нейното предоставяне и използване-работно време и
възнаграждение за конкретно възложената работа,със съответно произтичащите от това права и задължения и се
урежда от трудово правните норми.
Според императивната разпоредба на чл.1,ал.2 от КТ
предоставянето на работна сила е юридически факт и форма само на трудово
правоотношение.
От тук ,изводими са и особеностите на трудовото
правоотношение,предопределящи същите и за трудовия договор,като характерното е
не само относно предмета-престира се работна сила/жив труд/,при упражняване на
конкретна трудово функция и с уговорени съществени елементи-работно време и
място,характер на извършваната работа и трудово възнаграждение.
Типичното за същото са и продължителността –нееднократност на
престирането на задълженията,така и необвързаността с определен резултат а с дължимост на работната сила като поведение.Не
на последно място,присъща за трудовото правоотношение е и йерархичната
зависимост на работника от работодателя,като той-първият е задължен да спазва
определен ред и трудово дисциплина,работно време и др.които са създадени от
работодателя и са разписани от него.
Гласните доказателства пряко и абсолютно
безпротиворечиво доказват фактите: за местонахождението на лицето в обекта ,
както и изпълняваната от него конкретна трудова функция, пряко свързана с
реализация на стопанската дейност и обективирана в извършване на фактически
действия по Сервиране на клиенти с продукция,предлагана в обекта, бил е облечен
с престилка за готвач,дори според показанията на св.И. имало зацапвания,характерни
за този вид трудова дейност,което субсумира престиране на работна сила, при
това на определено място и под контрола на работодателя,т.к.по време на
проверката,в непосредствена близост до обекта е бил управителя.
Същевременно,
от съдържанието на депозираната декларация от работника В.В., изготвена в
момента на проверката, установими са и др. релевантни признаци, от
действителното фактическо положение, предопределящи трудово-правна връзка по
правоотношението, в частност правнозначими се явяват: началната дата от която
работи на това място и в същото дружество-08.08.2019г., описаното работно време
и почивки,договореност на възнаграждението,длъжността.
Относно
тези факти, съдържанието на декларацията на работника, не се опровергава от др.
доказателствени средства по делото, които съдът кредитира.
Интерпретирайки писмените доказателствени средства и
съобразно установените факти по делото, в конкретния случай съдът приема, че
работата извършвана от В. в полза на „Ф. СП”ЕООД, представлява престиране на
работна сила и последният е осъществявал такъв труд,но същевременно за
процесната дата,тази на проверката извършена от служители на ДИТ-Добрич с
лицето не е имало сключен трудов договор.
Изложеният правен извод, безспорно се
налага предвид категорично доказаните факти, въз основа на показанията на
свидетелите И. , че лицето В. е бил нает на работа и е работило на обекта,
както и че той е изпълнявал конкретна трудова функция, пряко свързана с тази
дейност, в организационен и оперативен режим на работа, създадени от
работодателя и под негов контрол. В тази насока, дадените сведения от свидетелят
са еднозначни и безпротиворечиви, изградени на лични възприятия, като и св.И.
поддържа, че лицето В. е бил заварен в момента на проверката на 08.08.19г. там,
да престира непосредствено работната си сила, извършвайки пряко действия по сервиране
на изпържена риба, от тук пряко установима и доказана е неговата трудовата
функция, в този смисъл налице е определено работно място на работника,намиращ
се в обекта към момента на проверката.Не на последно място бил му е проведен
инструктаж,във вр.с работата му относно осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд,за което свидетелства положения върху книгата за начален
инструктаж подпис.
След
като това е така и между страните е съществувало трудово правоотношение, с
произтичащите от това права и задължения, предмет на уредба от трудовоправните
норми, безспорно обусловено е тяхното приложение, в т.ч. и императивната
разпоредбата на чл. 61, ал.1 КТ.
Според съдържимата се диспозиция на
цитираната правна норма, изрично обвързва сключването на трудовия договор ,между
страните,преди постъпване на работа, от
тук изводимо е императивното правило за дължимо поведение, респ. задължение на
работодателя, като последният се явява и негов адресат.
Обективно е вярно, като доказано
обстоятелството, че в конкретния случай работещото лице – В.В. в деня на
проверката -08.08.19г се е намирал в обекта, т.е. явил се на работа и е
работил, престирал е работната си сила на определеното му място, изпълнявайки
възложената му работа, но в конкретния случай с него не е бил сключен трудов
договор, нарушавайки императивната норма на чл. 61, ал.1 КТ.
От тук и по аргумент за обратното, безспорно,
осъществено от обективна страна е вмененото административно нарушение, тъй като
работодателят - ТД жалбоподател очевидно не е изпълнил императивното си
задължение, предписано от чл. 61, ал.1 КТ и не е сключил
с работника трудов договор,преди постъпването му на работа,съобразно
разпоредбата на чл.1,ал.2 от КТ.
С това си бездействие, дружеството, безспорно е
консумирало административно
наказателният състав на чл. 414, ал.3 от КТ.
Такъв, трудов договор, обективиран в
писмен документ, с реквизитите и данни задължителни за съдържанието му, не е
бил налице към момента на проверката, което по категоричен начин се установява
от събраните по делото доказателства.
Съдът приема,че с бездействието от страна
на дружеството „Ф. СП”ЕООД ,без да
сключи трудов договор,преди работника или служителя да е постъпил на работа,
съгласно чл.61,ал.1,във вр.с чл.1,ал.2 от КТ с лицето В. е осъществило
административно наказателния състав на нарушение по чл.414,ал.3 от КТ и
дружеството си като субект на тази отговорност не е изпълнило задължението си
да сключи с В. трудов договор ,преди
постъпването му на работа,поради което приема,че правилно е било санкционирано
от страна на Дирекция Инспекция по труда-Добрич в лицето на нейния Директор.
Нарушението е извършено от юридическо лице,поради
което въпросът за неговата субективна страна не следва да се обсъжда,защото в
случая се касае за ангажиране на отговорност ,която е обективна и безвиновна.
От което следва извода,че не следва да се анализира
липсата или наличието на вина у представляващия дружеството или у други
лица,свързани с осъществяване на дейността му,нито да се определя нейната
форма.
Както бе посочено по-горе при съставянето на АУАН и НП
не се констатираха нарушения на
процесуалните права на дружеството,които съществени и да са основание за отмяна .Както в АУАН ,така
и в НП е посочено какво е нарушението,каква е правната му квалификация,въз
основа на какви доказателства са съставени,от лица,в кръга на правомощията им
,предявени са надлежно ,своевременно е упражнено правото на жалба.
По отношение определяне на наказанието:
Разпоредбата на чл.415в ,ал.2 от КТ,регламентира,че
нарушенията по чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ не са
маловажни,след като процесното нарушение е по чл.61,ал.1 ,във вр.с чл.1 ал.2 от КТ,за него чл. 28 от ЗАНН е неприложим
,като в тази насока изводите на наказващият орган са правилни като съобразени
изцяло с разпоредбата на закона - чл. 415в, ал. 2 от КТ.
Този извод на наказващият орган изцяло се споделя и от
настоящият състав на съда.
Съдът не споделя изводите на наказващият орган по
отношение размера на наказанието и това,че от нарушението са произтекли вредни
последици за работника и че нарушението се отличава с висока степен на
обществена опасност.
При определяне
размера на санкцията ,наказващият орган не е взел предвид факта,че нарушението
е за първи път,дават основание на съда да приеме,че така определен размера на
санкцията,за конкретното нарушение е завишен
и немотивиран,определен в нарушение на чл.27 от ЗАНН.
С оглед на изложеното съдът,счита,че следва да измени
НП,като намали размера на наложената санкция,към предвидения законов минимум от
1500,00лева,като приема,че в този вид и размер наказанието ще постигне целите
на индивидуалната и генералната превенции.
По делото се претендират разноски само от страна на
юр.к.Н.. и при този ход ,следва да се обсъждат само тези за процесуално
представителство на наказващият орган.
От юр.к.Н.. се претендират разноски за юр.к.
Възнаграждение по реда на чл.63,ал.5 от ЗАНН.
Съдът приема,че следва да се присъди
юр.к.възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП,съгласно препращащата
разпоредба на чл.63,ал.5 от ЗАНН.
Съгласно чл.37,ал.1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
Наредба на МС по предложение на НБПП.
В случая,за защитата по дела по ЗАНН правно приложение
намира разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ ,която
предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Съдът счита,че следва да определи размер на
възнаграждението от 80,00лева,т.к.делото не е с правна и фактическа сложност .
Мотивиран от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН,СЪДЪТ,
Р
Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ Наказателно
Постановление №08-001248/371 от 18.10.2019г.на
Директора на Дирекция ”Инспекция по труда”-гр.Добрич,с което на „Ф.
СП“ЕООД с ЕИК...,със седалище и адрес на управление, представлявано от
управителя С.П.Ф. , на основание чл.416 ал.5, във вр.чл.414, ал.3 от КТ е
наложено наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 3000,00лв.(три хиляди лева),за нарушение на чл.61,ал.1,във вр.с
чл.1 ,ал.2 от КТ,като ПОСТАНОВЯВА „ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ“ в размер на 1500,00/хиляда и
петстотин/лева!
ОСЪЖДА „Ф.
СП“ЕООД с ЕИК...,със седалище и адрес на управление гр.Добрич,ул.“Велико
Търново“№№5, ет.2,ап.4, представлявано от управителя С.П.Ф.,на осн. чл.63,ал.5
от ЗАНН във вр.с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ,да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-Добрич
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00/осемдесет/лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението му до
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: