РЕШЕНИЕ №
01.10.2019 г.,
гр. Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на тринадесети
септември две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА
МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР:
Иванка Панчева
разгледа
докладваното от съдията гражд. дело № 1957 по описа на съда за 2019 година.
Производството
е образувано по иск на Р.Й.З. от гр. Х.о срещу „МБАЛ Е.“ ООД – гр. Пазарджик,
за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 23 636,72 лв.,
представляващи нетно трудово възнаграждение за периода от 18.01.2018 г.
до 19.01.2019 г., 2 918,40 лв., представляващи обезщетение за неползван
платен годишен отпуск за същия период, заедно със законната лихва върху тях за
времето от предявяването на иска. Претендира се и лихва за забава върху
трудовото възнаграждение за времето от 18.01.2018 г. до предявяването на иска
на 06.03.2019 г. в размер 2 000 лв. В последното съдебно заседание е
допуснато изменение на исковете, като искът за присъждане на трудово
възнаграждение е увеличен по размер до 23 911,43 лв., искът за присъждане
на мораторна лихва – намален по размер до 994,27 лв., а искът за заплащане на
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск – намален до 1 552 лв.
нетна сума за получаване.
В
исковата молба се твърди, че ищецът е работил по трудово правоотношение с
ответника на длъжност лекар в хирургично отделение от 18.01.2018 г. до
19.01.2019 г., когато трудовото му правоотношение било прекратено. За периода
на работата си ищецътполучил само две частични плащания в общ размер 4600 лв.,
като неплатени и дължими останали сумите, предмет на исковата молба.
Поискано
е и е допуснато обезпечение чрез запор на банкови сметки на ответника.
Ответникът
е представил отговор, с който оспорва иска като неоснователен. На първо място
оспорва действителността на представения от ищеца трудов договор, заявявайки,
че липсва съгласие между страните, изразено писмено от страни, разполагащи с
необходимата представителна власт – при представляваното дружество не се
съхранява екземпляр от този трудов договор или други документи, удостоверяващи
волеизявленията на страните. Не са представени и доказателства за добросъвестно
изпълнение от ответника на трудовите му задължения. Ответникът заявява, че с
това предявява инцидентен иск за установяване на недействителност на трудовия
договор. Ако все пак съдът счете, че трудовият договор е действителен,
ответникът заявява, че липсват непротиворечиви данни за размера на договореното
възнаграждение и то ще следва да се определи при условията на чл. 162 от ГПК,
като се вземат предвид минималните осигурителни прагове, МРЗ, средният размер
на заплатите в бранша и останалите обстоятелства, вкл. колективните трудови
договори за сектор здравеопазване от 2016 и 2018 г.
Производството
се движи по общия ред.
Исковете
са с правна квалификация по чл. 128, т. 2
от КТ, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 224, ал. 1 от КТ. Инцидентният
иск е с правна квалификация по чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 26, ал. 2 от ЗЗД
и чл. 74, ал. 2 от КТ.
По
делото се установява от писмените доказателства, свидетелските показания и
заключението на вещото лице, че в процесния период ищецът е полагал труд в
дружеството ответник. Една от свидетелките – Делка Чочева, сочи, че ищецът е
работил всяка седмица от сряда вечер до събота на обяд, според другата
свидетелка, Красимира Шопова, той е работил от сряда вечер до неделя на обяд.
Представено
е копие от трудов договор, в който са положени подписи от името на ищеца и на
тогавашния управител на дружеството ответник - Емил Тричков, в качеството му на
управител. Ответникът не доказа твърдението си, че подписът за Тричков не е
положен от него.
В
трудовия договор е уговорено пълно работно време при 8-часов работен ден
съобразно график и 20 дни платен годишен отпуск.
На
19.12.2018 г. ищецът подал до управителя на болницата ответник заявление за
прекратяване на трудовото му правоотношение на осн. чл. 326, ал. 1 от КТ с
едномесечно предизвестие – такова, каквото е уговорено в представения трудов
договор.
Нетните
размери на сумите, начислени за процесния период като трудово възнаграждение на
ищеца в счетоводните книги на ответника, според вещото лице са в общ нетен
размер 28 511,43 лв., от тях са били платени 4 600 лв., които погасяват
задължението за януари, февруари и част от март 2018 г., а остатъкът възлиза на
23 911,43 лв. Тук влиза възнаграждение за целия месец януари в нетен размер 2
264, 62 лв. Според вещото лице в проверената от него документация на болницата
не е отразено прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца и трудови
възнаграждения са му начислявани и след м. януари 2019 г.
Лихвата
върху дължимите трудови възнаграждения възлиза според вещото лице на 994,27 лв.
към 06.03.2019 г. (деня на предявяването на иска), в това число лихвата върху
възнаграждението за целия януари в размер 2 264,62 лв. за периода
30.02.2019 г. – 06.03.2019 г. е в размер 4,40 лв.
Работодателят
не е начислил обезщетение за неползван отпуск, тъй като не е отразил в
счетоводството си прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца.
Ноторен
факт е, че м. януари 2019 г. има 22 работни дни, от които 13 са делнични.
Въз
основа на горните факти съдът направи следните правни изводи:
Инцидентният
иск на ответника следва да се отхвърли – той не доказва основанията, на които
се позовава, и в частност – липсата на писмено изразено съгласие на страните.
Исковете,
предявени от ищеца, са основателни, като трудово възнаграждение за времето от
19 януари 2019 г. до края на януари 2019 г. не му се дължи предвид
прекратяването на трудовото му правоотношение – без значение е липсата на
отразяване в счетоводството на ответника. Предвид режима на работа в болницата
и уговорката за работа съобразно график не е ясно в кои точно дни и часове
ищецът е работил – макар свидетелките да дават известни данни за това, те не са
конкретни и почасови. Затова единственият начин при наличните по делото данни
да се изчисли дължимото трудово възнаграждение за януари 2019 г. от това, което
сочи вещото лице, е то да се изчисли пропорционално на 13-те работни дни, или
като 13/22 от 2 264,62 лв., което прави 1 338,18 лв., а за разликата
от 925,44 лв., съответстваща на останалата част от месеца, искът следва да се
отхвърли. В същото съотношение следва да се присъди лихвата от 4,40 лв., или
искът да се уважи само за 2,60 лв. от тях.
Няма
данни ищецът да е ползвал платен годишен отпуск за исковия период, за който му
се полагат 20 дни отпуск. Януари 2019 г. е и последният месец с отработени поне
10 работни дни, и съобразно чл. 177 от КТ обезщетението за тези 20 дни би
следвало да бъде в брутен размер 2 058,75 лв., или около 1 600 лв.
нетен размер, т.е. искът в намаления си размер също следва да се уважи.
При
изчисляването на разноските следва да се вземе предвид и частта от исковете, за
които производството е прекратено. При изчисляване на съотношението на
разноските, които следва да поеме всяка от страните, следва да се вземе предвид
съотношението на държавните такси по оценяемите и неоценяемия (инцидентния)
искове.
По
изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
иска на „Многопрофилна болница за активно лечение Е.” ООД – гр. Пазарджик, ЕИК ...,
срещу Р.Й.З., ЕГН **********, от гр. Х.о, за признаване за установено, че
трудовият договор на З. с „Многопрофилна болница за активно лечение Е.” ООД от
18.01.2018 г. е недействителен поради липса на съгласие, изразено писмено от
лица, разполагащи с представителна власт.
ОСЪЖДА
„Многопрофилна болница за активно лечение Е.” ООД – гр. Пазарджик, ЕИК ..., да
заплати на Р.Й.З., ЕГН **********, от гр. Х.о, сумата 22 985,99 лв.
(двадесет и две хиляди две хиляди деветстотин осемдесет и пет лв. 99 ст.),
представляваща нетно трудово възнаграждение за периода от 18.01.2018 г. до 18.01.2019
г. включително, заедно с лихва за забава върху тази сума за времето от
18.01.2018 г. до 06.03.2019 г. в размер 992,47 лв., както и със
законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска – 06.03.2019
г., до изплащането на сумата, като отхвърля исковете за разликата над 22 985,99
лв. до 23 911,43 лв. и над 992,47 лв. до 994,27 лв.
ОСЪЖДА
„Многопрофилна болница за активно лечение Е.” ООД – гр. Пазарджик, ЕИК ..., да
заплати на Р.Й.З., ЕГН **********, от гр. Х.о, сумата 1 552 лв.,
представляващи нетен размер на обезщетение за неползван отпуск от общо 20
работни дни за периода от 18.01.2018 г. до 18.01.2019 г., заедно със законната
лихва върху сумата за времето от предявяването на иска – 06.03.2019 г., до изплащането
на сумата.
Допуска
предварително изпълнение на решението в частта за трудовите възнаграждения и
лихвата за забава върху тях.
Осъжда
„Многопрофилна болница за активно лечение Е.” ООД да заплати на Р.Й.З. сумата 1273,14
лв., представляваща направени от него разноски за адвокатско възнаграждение.
Осъжда
„Многопрофилна болница за активно лечение Е.” ООД да заплати по сметката на
Пазарджишкия районен съд сумата от 1 021,22 лв. държавна такса, както и
120 лв. разноски за възнаграждение на вещо лице.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок, считано
от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: