№ 258
гр. Дупница, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20231510100042 по описа за 2023 година
Р. П. Д., с ЕГН ********** с адрес: гр. ***, и С. П. К., ЕГН **********, с адрес: с.
***, чрез адвокат Ю. С., с адрес за призоваване: гр. ***, са предявили срещу Е. Й. И., ЕГН
**********, и К. Й. И., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. ***, отрицателен
установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и иск по чл.537, ал.2
ГПК. Искането е за признаване за установено, че ответниците не са собственици на ½ ид.
част от имот с планоснимачен № 51, за който е отреден парцел V в квартал 5, ½ ид. част от
имот с планоснимачен № 48, за който е отреден парцел II в квартал 5 и ½ ид. част от имот с
планоснимачен № 42, за който е отреден парцел IV, попадащ в квартал 4 по регулационния
план на с.Грамаде, общ.Дупница, утвърден със Заповед № 7297/30.09.1944 г.; за отмяна на
основание чл.537, ал.2 ГПК на нотариален акт № 79, том II, дело № 261/2018 г. на нотариус
Е. К.; нотариален акт № 88, том II, дело № 261/2018 г. на нотариус Д. Г.; нотариален акт №
87, том II, дело № 260/2018 г. на нотариус Д. Г. до размер от ½ ид. част.
Ищците твърдят, че са собственици на основание наследство от С.К.Х. по право на
заместване на П.С.К. на ½ ид. част от:
1. Имот с планоснимачен № 51, за който е отреден парцел V, попадащ в квартал 5 по
регулационния план на с.Грамаде, общ.Дупница, утвърден със Заповед № 7297/30.09.1944г.,
с площ за целия имот от 849 кв.м., с отпаднало отчуждително действие на плана по
отношение на бившите придаваеми се и отчуждаеми се от имота места, неприложен по
отношение на същите места, при настоящи съседи на имота по скица: имот с планоснимачен
№ 50, за който е отреден парцел IV, в квартал 5, по плана на с.Грамаде, имот с
планоснимачен № 52, за който е отреден парцел , в квартал 5, по плана на с.Грамаде, улица с
осови точки 19,25 и улица с осови точки 30,31, и 32.
Имотът бил разделен по равно между П.С.К. и наследодателите на ответниците, като
частта на ищците е оградена с мрежа, входната врата се заключва с катинар. Имотът
представлява овощна градина, засадени са ябълки, орех и сливи. Частта на ответниците не е
1
заградена и не се стопанисва, обрасла е с бурени и всеки може да преминава през нея.
2. Имот с планоснимачен № 48, за който е отреден парцел II, в квартал 5 по
регулационния план на с.Грамаде, общ.Дупница, утвърден със Заповед № 7297/30.09.1944г.,
с отпаднало отчуждително действие на плана по отношение на бившите придаваеми се и
отчуждаеми се от имота места, неприложен по отношение на същите места, с площ за целия
имот от 2276 кв.м., при настоящи съседи на имота по скица: имот с планоснимачен № 47, за
който е отреден парцел I, квартал 5 по плана на с. Грамаде, имот с планоснимачен № 49, за
който е отреден парцел III, в квартал 5, по плана на с. Грамаде, улица с осови точки 17, 18,
19 и улица с осови точки 31, 32, ведно с ½ ид.ч. от построената в имота паянтова жилищна
сграда.
В собствената на ищците половина от имота майка им Р. К. е поставила кошери и
целогодишно се грижи за тях, обработва и зеленчукова градина, прекарала вода до този
имот и направила чешма. В имота има паянтова сграда. Този имот също е ограден. Има
метална врата с ключ, доставена и монтирана от родителите на ищците. На границата на
имота има геран, построен съвместно от наследодателите на страните.
3. Имот с планоснимачен № 42, за който е отреден парцел IV, попадащ в квартал 4 по
регулационния план на с. Грамаде, общ. Дупница, обл. Кюстендил, утвърден със Заповед №
7297/30.09.1944 г., с площ за имота по сега съществуващите му имотни граници от 323 кв.м.,
след отчуждаване за улица с осови точки 34, 35 и 36 на площ от 106 кв. м., с приложена на
място улична регулация, при настоящи съседи на имота по скица: имот с планоснимачен №
41, за който е отреден парцел III, квартал 4, по плана на с. Грамаде, имот с планоснимачен №
43, за който е отреден парцел V, квартал 4, по плана на с. Грамаде, улица с осеви точки 34,
35, 36, ведно с ½ идеална част от построената в имота паянтова жилищна сграда, който
поземлен имот се владее по сега съществуващите имотни граници.
Този имот представлява дворно място с изградена в същото много стара, паянтова
сграда. Имотът е заграден от три страни с мрежа, а от задния край е гората. Собствената на
ищците половина е откъм тази задна част. Тяхна собственост по наследство е и половината
от старата къща, където майка им прибира багаж и понякога остава да преспива в къщата.
Къщата е разполагала с четири стаи за живеене, коридор между тях и две мази, построени от
прадядо им К.Х.С.. От него С.К.Х. получил една стая и достроил със собствени средства
още две стаи и мазе, с достъп от ползващ се до момента отделен вход.
Описаните имоти първоначално са били собствени на прадядото на страните К.Х.С.,
който бил известен в село Грамаде като К. /Н./ Х.М.. В разписния лист по плана на селото е
записан с името Н. Х.М.. След неговата смърт наследниците му направили доброволна и
извънсъдебна делба, като земеделските имоти останали на дъщерите, а парцелите на
синовете му С.К.Х. /дядо на ищците/ и И.К.Х. /дядо на ответниците/ при равни права. По
този начин в условията на съвладение процесните имоти са ползвани от двамата, като са
живеели в къщата, ползвали са стопанските постройки и са засаждали празните
пространства от парцелите, както и са се грижили за имотите - съвместно, в дух на
разбирателство и взаимопомощ.
След смъртта на И.К.Х., половината от имотите са ползвани и владяни само от сина
му С. И. К., който е чичо на ответниците и техен наследодател.
Другата половина от описаните имоти се владеела от бащата на ищците П.С. К., тъй
като С. К. извършил приживна делба на децата си на останалите му от баща му имоти. До
1994 г., когато починал П.С. К., имотите се ползвали от него като собствени с помощта на
съпругата му Р. К.. След 1994 г. ги ползват ищците чрез Р. К. за производство на зеленчуци
и отглеждане на пчели.
Ответниците по делото са се снабдили с нотариални актове за собственост върху
целите имоти след смъртта на баща си и чичо си, което не съответства на действителните
2
им права на собственост.
В постъпилия писмен отговор от ответниците се сочи, че доброволна извънсъдебна
делба между наследниците на К.Х.С. не е имало; ответниците са собственици на описаните в
исковата молба имоти като наследници на И.К.Х. – само той и съпругата му са живели в
имотите и са ги стопанисвали. След тяхната смърт в жилищната сграда живял С. И. К. до
смъртта си през 2016 г. и обработвал другите описани имоти.
С.К.Х. напуснал с. Грамаде и се установил да живее в гр. Дупница, където живял и
П.С. К., който също не е ползвал процесните имоти. Поставянето от Р. К. на пчелни кошери
в един от имотите било след дадено разрешение от С. И. К..
В съдебното заседание ответниците са уточнили, че техният дядо И.К.Х. е придобил
собствеността върху процесните имоти на основание давност в периода след смъртта на
К.Х.С. през 1952 г., като ги е владял до смъртта си през 1998 г.; след това са владени от
неговите наследници С. И. К., починал през 2016 г., и Й. И. К.в, починал през 2017 г. /баща
на ответниците/.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
Между страните не е спорно, с оглед на изразеното от тях становище в първото
съдебно заседание, че приживе К.Х.С. /известен и с името Н. Х.М./ е бил собственик на
процесните имоти.
С доклада по делото е прието за безспорно, че К.Х.С. е общ наследодател на страните
и част от неговите наследници по закон са синовете му С.К.Х. /дядо на ищците/, починал на
10.03.1998 г., и И.К.Х. /дядо на ответниците/, починал на 06.06.1990 г. Видно от
представеното удостоверение за наследници, останалите наследници по закон на К.Х.С. са
дъщерите му В. К.ва А., починала на 10.06.1987 г. и З. К. Е., починала на 04.11.1988 г.
С представените нотариален акт № 87, том II, дело № 260/2018 г. на нотариус Д. Г. и
нотариален акт № 88, том II, дело № 261/2018 г. на нотариус Д. Г. на 16.07.2018 г. Е. Й. И. и
К. Й. И. са признати за собственици при равни права на основание давностно владение
съответно на УПИ V-51, кв.5 и на УПИ IV-42, кв.4 по плана на с. Грамаде, а с представения
нотариален акт № 79, том II, дело № 261/2018 г. на нотариус Е. К. на 23.11.2018 г. Е. Й. И. и
К. Й. И. са признати за собственици на основание давностно владение на 1906/2276 кв.м. ид.
част от ПИ с пл. №48, за който е отреден парцел II в кв. 5 по плана на с. Грамаде, с площ
1906 кв.м.
Ищците са представили документи относно извършен ремонт на водомера и
заплащани суми за вода за УПИ II-48 и документи във връзка с извършено преустановяване
на електрозахранването на процесната жилищна сграда в УПИ IV-42.
В показанията си свидетелите Д.Х. и Д.К. сочат, че процесната жилищна сграда била
разделена на две части, с два отделни входа, ползвани съответно от С. К. и от И. К., а след
тяхната смърт – от техните наследници. Останалите процесни имоти също били ползвани от
двамата братя и семействата им, впоследствие – от наследниците им, като били разделени
на две части. Между С. К. и И. К., впоследствие – между наследниците им, нямало спорове
допреди около две години. Дъщерите на К.Х.С. – З. и В., нямали претенции за процесните
имоти, като според свидетеля Д.К. /син на В. К.ва А./ при сключването на брак тя и сестра й
получили от баща им земеделски имоти, а имотите в селото оставил на синовете си.
Според свидетелите Й.ка А. и Е.З. процесните имоти са ползвани само от И. К. и
семейството му, а след смъртта му – от неговите наследници. Процесната жилищна сграда
имала само един вход, водещ към всички налични в къщата стаи. Свидетелят Е.З. също
сочи, че споровете във връзка с процесните имоти са възникнали преди около две години.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се
установява, че процесната жилищна сграда в УПИ IV – 42 е с два входа, единият от които
3
води през външно стълбище до коридор и три стаи, а другият – до други две стаи и складово
помещение.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост, който е допустим
съгласно разясненията, дадени с ТР № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г.,
ОСГТК, предвид претендираното право на собственост от ищците върху процесните имоти
и оспорването му от ответниците посредством снабдяването с нотариални актове за имотите.
Искът е допустим и поради липса на идентичност между страните по делото и тези по гр.
дело № 1460/2019 г. по описа на ДнРС, а производствата са и с различен предмет
/положителен установителен и отрицателен установителен иск за собственост върху
процесните имоти/.
В тежест на ответниците е да установят при условията на пълно и главно доказване
качеството си на собственици, съобразно твърдяното придобивно основание, а в тежест на
ищците е да наведат и установят правоизключващи, правопогасяващи или други възражения
срещу правото на ответниците. Ответниците твърдят, че са придобили собствеността върху
имотите по давност, тъй като от смъртта на К.Х.С. те се владеят само от техния дядо,
впоследствие от техния баща и от тях.
Наследниците, предявили иск за защита на право, притежавано от техния
наследодател, са обикновени, а не необходими другари, тъй като всеки другар има
самостоятелно материално-правно положение /Решение № 221 от 5.06.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 1190/2011 г., I г. о., ГК/. С предявения от част от сънаследниците иск е въведен спорен
предмет относно техните материални права. Неупражненото от останалите сънаследници
право не е процесуална пречка за разглеждането на иска по същество и неговото уважаване,
респективно отхвърляне следва да касае само правата на тези сънаследници, поискали
установяване правото им на собственост /Решение № 953 от 26.11.2001 г. на ВКС по гр. д.
№ 1115/2000 г., II г. о./.
Другарите помежду си не са обвързани от силата на пресъдено нещо. Те са обвързани
от констатациите, които съдът е направил в мотивите, относно общите факти. Ето защо, при
успешно проведен иск за собственост от наследниците на един наследодател против лицето,
което неоснователно владее имота, не може да се счита, че споровете между сънаследниците
относно участието им в съсобствеността и дяловете им са преклудирани от силата на
пресъдено нещо на решението по иска за собственост, след като тези отношения не са били
предмет на спора /Решение № 50 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6235/2013 г., II г. о., ГК/,
какъвто е и конкретният случай /в този смисъл и Решение № 247 от 18.06.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 449/2011 г., I г. о., ГК/.
Предвид посочените принципни положения, в тежест на ответниците по конкретното
производство е установяването на придобиването по давност на наследствения дял от
процесния имот на С.К.Х. /дядо на ищците/; извън предмета на спора са правата на
останалите сънаследници върху имота. По делото остана недоказано твърдението в исковата
молба, че след смъртта на общия наследодател К.Х.С. между наследниците му е извършена
доброволна делба, съгласно която процесните имоти останали в общ дял на двамата му
синове. Писмени доказателства в тази насока не са ангажирани, такава уговорка се отрича
от ответниците, а разпитаният по инициатива на ищците свидетел Д.К. твърди за извършена
делба приживе от К.Х.С., като в тази насока също липсват други доказателства и това
твърдение също се оспорва от ответниците.
По делото е безспорно, че приживе К.Х.С. е бил собственик на процесните имоти, а
страните са част от неговите наследници по закон.
Презумпцията на чл.69 от ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима,
4
но следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена
фактическата власт, показва съвладение /Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК/. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал
да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо
владението на останалите, намерението му за своене се предполага. Тогава е достатъчно да
докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в сроковете по чл.79 от ЗС.
Когато обаче основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение и
съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като
обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се
счита за оборена.
Предвид безспорния наследствен характер на съсобствеността, възникнала след
смъртта на К.Х.С. през 1952 г., основанието, на което е установена фактическата власт от
неговите наследници, показва съвладение.
Поначало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на
което е започнало, докато не бъде променено. И.К.Х., а впоследствие – наследниците му С.
И. К., починал през 2016 г., и Й. И. К.в, починал през 2017 г., са започнали упражняването
на фактическата власт като държатели на идеалната част на другия съсобственик. За да
придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът,
който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен
начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици.
По делото не бяха ангажирани доказателства за извършване на такива действия от
наследодателите на ответниците. От свидетелските показания се установи, че в периода до
2017 г. наследодателите на ищците са имали безпрепятствен достъп до съсобствените имоти,
като от гласните доказателства безспорно се установи възникването на спорове във връзка
със собствеността върху имотите едва в последните години, след смъртта на С. И. К. и Й. И.
К.в.
Заявеното от свидетелите Й.ка А. и Е.З., че процесната жилищна сграда имала само
един вход, водещ към всички налични в къщата стаи, се опровергава от заключението на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, от което се установява обособяване на
сградата на две части, с отделен вход за всяка от тях. Поради това съдът не кредитира
твърдението на свидетелите Й.ка А. и Е.З., че процесните имоти са ползвани само от И. К. и
семейството му, а след смъртта му – от неговите наследници.
Посредством снабдяването с гореописаните нотариални актове през 2018 г.
ответниците са извършили такива действия, които недвусмислено да сочат намерението им
да владеят в цялост процесните имоти. До датата на предявяване на иска по чл.124, ал.1 ГПК
/с който е прекъсната давността на основание чл.84 ЗС вр. чл.116, б. «б» ЗЗД/ - 16.01.2023 г.,
давностният срок за недобросъвестно владение не е изтекъл.
Поради гореизложеното съдът приема, че процесните имоти не са изгубили
съсобствения си характер и ответниците не се легитимират като собственици на идеална
част от имотите, съответстваща на наследствения дял на ищците, като наследници на
починалия на 10.03.1998 г. С.К.Х. по право на заместване на П.С.К., починал на 29.05.1994
г. Съобразно представеното удостоверение за наследници, притежаваната от С.К.Х. ¼ ид.
част се разпределя между наследниците му по закон, както следва: за В.В. и И.В. по право на
заместване на К.С.Г. – по 1/16 ид. част и за ищците – по 1/16 ид. част.
По гореизложените съображения относно приложението на презумпцията на чл.69 от
ЗС в отношенията между сънаследници по делото остана недоказано и възражението, че
ищците са владели наследствената част на останалите наследници на К.Х.С. и така са
станали собственици на разликата от общо 1/8 ид. част до ½ ид. част от процесните имоти.
От доказателствата не се установи ищците или техните наследодатели да са манифестирали
5
по явен и недвусмислен начин пред останалите наследници на К.Х.С., че отричат
владението им, като самото ползване на имотите не е такова действие.
Предвид обстоятелството, че ответниците не са придобили по давност идеалните
части от процесните имоти, наследствени на ищците, следва да се уважи като основателно
искането по чл.537, ал.2 от ГПК за съответна отмяна на нотариален акт № 79, том II, дело №
261/2018 г. на нотариус Е. К., нотариален акт № 88, том II, дело № 261/2018 г. на нотариус
Д. Г. и нотариален акт № 87, том II, дело № 260/2018 г. на нотариус Д. Г. - за размер от 1/8
ид. част от имот с планоснимачен № 51, за който е отреден парцел V в квартал 5, 1/8 ид. част
от имот с планоснимачен № 48, за който е отреден парцел II в квартал 5 и 1/8 ид. част от
имот с планоснимачен № 42, за който е отреден парцел IV, попадащ в квартал 4 по
регулационния план на с. Грамаде, общ. Дупница, утвърден със Заповед № 7297/30.09.1944
г.
Съобразно изхода на делото, направеното искане и на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците разноски по производството за
възнаграждение за вещо лице и за внесени държавни такси в размер на 102, 25 лв.,
съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят
на ответниците разноски по производството за адвокатско възнаграждение /основателно е
възражението за прекомерност, тъй като твърденията на двамата ответници са идентични,
идентична е и защитата на техните интереси в производството; поради това размерът му
следва да се определи на 1500 лв. общо за двамата ответници/ в размер на 1125 лв.
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. П. Д., ЕГН **********, и С. П.
К., ЕГН **********, че Е. Й. И., ЕГН **********, и К. Й. И., ЕГН **********, не са
собственици на 1/8 ид. част от:
1. Имот с планоснимачен № 51, за който е отреден парцел V, попадащ в квартал 5 по
регулационния план на с.Грамаде, общ.Дупница, утвърден със Заповед №
7297/30.09.1944г., с площ за целия имот от 849 кв.м., с отпаднало отчуждително
действие на плана по отношение на бившите придаваеми се и отчуждаеми се от имота
места, неприложен по отношение на същите места;
2. Имот с планоснимачен № 48, за който е отреден парцел II, в квартал 5 по
регулационния план на с.Грамаде, общ.Дупница, утвърден със Заповед №
7297/30.09.1944г., с отпаднало отчуждително действие на плана по отношение на
бившите придаваеми се и отчуждаеми се от имота места, неприложен по отношение на
същите места, с площ за целия имот от 2276 кв.м., както и на 1/8 ид. част от
построената в имота паянтова жилищна сграда;
3. Имот с планоснимачен № 42, за който е отреден парцел IV, попадащ в квартал 4 по
регулационния план на с. Грамаде, общ. Дупница, обл. Кюстендил, утвърден със
Заповед № 7297/30.09.1944 г., с площ за имота по сега съществуващите му имотни
граници от 323 кв.м., след отчуждаване за улица с осови точки 34, 35 и 36 на площ от
106 кв. м., с приложена на място улична регулация, както и на 1/8 ид. част от
построената в имота паянтова жилищна сграда,
като ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено, че ответниците не са
6
собственици на имот с планоснимачен № 51, за който е отреден парцел V в квартал 5, на
имот с планоснимачен № 48, за който е отреден парцел II в квартал 5, ведно с построената в
имота паянтова жилищна сграда и на имот с планоснимачен № 42, за който е отреден парцел
IV, попадащ в квартал 4, ведно с построената в имота паянтова жилищна сграда, всички по
регулационния план на с. Грамаде, общ. Дупница, утвърден със Заповед № 7297/30.09.1944
г., за разликата от 1/8 ид. ч. до ½ ид. ч.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт № 87, том II, дело №
260/2018 г. на нотариус Д. Г., с който Е. Й. И. и К. Й. И. са признати за собственици при
равни права на основание давностно владение на УПИ V-51, кв.5 по плана на с. Грамаде,
нотариален акт № 88, том II, дело № 261/2018 г. на нотариус Д. Г., с който Е. Й. И. и К. Й.
И. са признати за собственици при равни права на основание давностно владение на УПИ
IV-42, кв.4 по плана на с. Грамаде, ведно с построената в имота паянтова жилищна сграда и
нотариален акт № 79, том II, дело № 261/2018 г. на нотариус Е. К., с който Е. Й. И. и К. Й.
И. са признати за собственици на основание давностно владение на 1906/2276 кв.м. ид. част
от ПИ с пл. №48, за който е отреден парцел II в кв. 5 по плана на с. Грамаде, с площ 1906
кв.м., ведно с построената в имота паянтова жилищна сграда за размер от 1/8 ид. част от
имот с планоснимачен № 51, за който е отреден парцел V в квартал 5, 1/8 ид. част от имот с
планоснимачен № 48, за който е отреден парцел II в квартал 5 и от построената в имота
паянтова жилищна сграда и 1/8 ид. част от имот с планоснимачен № 42, за който е отреден
парцел IV, попадащ в квартал 4 и от построената в имота паянтова жилищна сграда, всички
по регулационния план на с. Грамаде, общ. Дупница, утвърден със Заповед №
7297/30.09.1944 г.
ОСЪЖДА Е. Й. И., ЕГН **********, и К. Й. И., ЕГН **********, да заплатят на Р.
П. Д., ЕГН **********, и С. П. К., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 102, 25
лв., съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Р. П. Д., ЕГН **********, и С. П. К., ЕГН **********, да заплатят на Е. Й.
И., ЕГН **********, и К. Й. И., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 1125 лв.
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7