Р Е Ш Е Н И Е
№: 1002 31.07.2020г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На двадесет и трети юли две хиляди и двадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина
Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: И. Г.
Прокурор: Христо Колев
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 1228 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр.
чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на В.Т.Ч., ЕГН-**********,***, чрез
адвокат Г.К. ***, против решение № 45/27.04.2020г. постановено по НАХД № 16/2020г.
на Районен съд - Айтос, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 19-0237-000029/08.02.2019г.
на началник група към ОДМВР-Бургас, РУ Айтос, с което за нарушение и на
основание чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), са му наложени
административни наказания: глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 24 месеца.
В жалбата касаторът Ч. изразява становище за незаконосъобразност на
наказателното постановление и потвърждаващото го съдебно решение, като иска
тяхната отмяна. Счита, че районният съд едностранчиво е възприел фактическата
обстановка, описана от полицейските служители, като не е кредитирал показанията
на свидетеля доведен за разпит от него. Намира, че полицаите са предубедени и
заинтересовани от изхода на делото, докато воденият от него свидетел не е
такъв. Прави анализ на показанията на свидетелите, при който достига до извод,
че не може да носи отговорност за нарушението, защото автомобилът не е бил
негов, той не е бил водач и не го е управлявал. Освен това в НП неправилно били
описани часът и мястото на нарушението, виновно нарушените законови разпоредби,
които се свързват с отнетите контролни точки.
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК –
неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В съдебно заседание
касаторът се представлява от редовно упълномощения адвокат Г.К., която поддържа
жалбата на изложените основания.
Ответникът по касация – началник група към ОДМВР-Бургас, РУ Айтос, редовно
уведомен, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по
оспорването.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за правилност
и законосъобразност на оспореното съдебно решение, поради което пледира
касационната жалба като неоснователна да бъде оставена без уважение.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Административен съд - Бургас намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Районен съд - Айтос с оспореното решение № 45/27.04.2020г. по НАХД №
16/2020г., е потвърдил НП № 19-0237-000029/08.02.2019г., с което на касатора Панайотов
за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП са наложени административни наказания:
глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца, за това, че на 22.01.2019г., около 12.50 часа, в гр.Айтос, на ул.Славянска,
в близост до ПГСС Златна нива, с посока на движение от гр.Бургас към кръгово
кръстовище, управлявал автомобил марка Мерцедес Е 500, с рег.№ А-5339-НК,
собственост наИ.Г.Б., ЕГН-**********, като отказал да му бъде извършена
проверка с техническо средство „Дръг Чек 3000“, за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Издаден бил талон за изследване
№ 0005578, но водачът отказал такава.
За да постанови оспореното решение районният съд е изложил мотиви за
правилната правна квалификация на извършеното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, за съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН)
и издаването на НП при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, както и за санкционирането на нарушителя със съответните
административни наказания, предвидени в чл.174, ал.3 от ЗДвП за извършеното
нарушение. Приел е за защитна тезата на жалбоподателя, че той не бил управлявал
автомобила, защото в показанията си св.М. е заявил категорично, че при
разминаване е видял В.Ч. зад волана на проверения впоследствие автомобил. След
това свидетелят е предприел действия по преследването му, без да го губи от
поглед, докато Ч. е спрял и е изоставил автомобила си. За показанията на
доведения от жалбоподателя св.Р., счита същите за противоречащи на останалия
доказателствен материал.
Решението на Районен съд - Айтос е правилно и следва да се остави в сила.
Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на
районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността,
допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон
съдът следи служебно.
Съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с
материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, районният
съд пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, която следва да се
възприеме и от настоящия съдебен състав.
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, след изменението в ДВ, бр.77 от
2017г., в сила от 26.09.2017г. и действаща до сега, предвижда, че водач на МПС,
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв.
Следователно с отказа на дееца да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични
вещества,
съчетан с отказа му да даде кръвна проба за медицинско изследване –
изрично отбелязани и подписани от нарушителя в талон за изследване № 0005578 (л.13 от делото на районния съд), както и отразени от лекаря в медицинския документ (л.14), е осъществен състава
на нарушението, който е описан точно в акта и НП.
В случая не е спорно, че В.Ч. е отказал да бъде проверен за употребата на
наркотични вещества. Оспорва се единствено обстоятелството, че преди проверката
той е управлявал автомобила. Наличието на този положителен факт се установява от
събраните по делото доказателства, вкл. показанията на св.Стоян М. и изложеното
в изготвените в хода на проверката докладни записки от полицейските служители П.И.и
Н.Ц., чрез които с категоричност се установява, че контролните органи са видели
Ч. да управлява автомобила. Тъй като знаели, че той управлява МПС под
въздействието на наркотични вещества, го последвали и понеже се очаквало да
укаже съпротива, поискали съдействието от своите колеги. Видели как Ч. паркирал
автомобила пред сервиза за гуми, виждайки униформените служители, той побягнал,
но бил задържан чрез използване на физическа сила.
Съдът няма причина да не даде вяра на посоченото от полицейските служители.
Те са свидетели-очевидци на нарушението. Св.М. е дал показанията си пред съда и
под страх от наказателна отговорност. Показанията са от съществено значение и
допринасят за изясняването на фактическата обстановка по делото, досежно
събитията непосредствено предшестващи и последващи извършването на деянието,
установяват отделни елементи от състава му – времето за неговото осъществяване,
мястото, начина по който е извършено, предмета и неговото авторство.
Показанията са логични, последователни и кореспондират по между си и с
останалия събран по делото доказателствен материал, поради няма причина те да
не бъдат кредитирани. Не са налице никакви данни за предубеденост и заинтересованост на служителите от изхода на делото, а чрез
залавянето на нарушителя те са изпълнили своите служебни задължения.
Що се отнася до показанията на св.Р., на първо място той е доведен за
разпит от жалбоподателя, което е индиция за наличието на някаква връзка между
тях. Освен това Р. посочва, че е присъствал само на част от събитията – когато
той пристигнал мерцедесът вече бил там, т.е. не е видял кой го е управлявал, а
когато полицаите подгонили Ч., той „изчезнал“ за да не го „занимават“. Това
негативно отношение към полицейската проверка също внася силно съмнение за
достоверността на показанията на Р. и те обосновано не са били кредитирани от
първата съдебна инстанция.
Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при
тяхната съвкупна преценка мотивирано е изведен правният извод за
законосъобразност на наказателното постановление по отношение ангажиране
отговорността на водача за нарушение по
чл.174, ал.3 от ЗДвП. Фактическите констатации и правните изводи за
доказаност на нарушението, неговия извършител и вината му, формирани от районния
съд в тази насока, се споделят от настоящата инстанция, поради което не е
необходимо тяхното преповтаряне.
В НП съвсем ясно и точно са описани часът и мястото на нарушението, виновно
нарушението законови разпоредби. Оплакването пък във
връзка с отнемането на контролни точки е несъстоятелно. Константна е практиката
на ВАС, че режимът на контролните точки следва режимът на наложеното наказание
и отнемането на същите не подлежи на самостоятелно оспорване в производството
по оспорване на наказателното постановление по причина, че отнемането на
контролни точки няма характер на административна санкция.
С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а
решението на Районен съд - Айтос за валидно, допустимо и постановено в
съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в
сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по
смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. чл.218 от АПК, вр.
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 45/27.04.2020г.
постановено по НАХД № 16/2020г. на Районен съд - Айтос.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.