О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 19.12.2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав
в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
мл.с. СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Йовчева
гр. дело № 15932 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал.
2 ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника В.А.Х.
– М. срещу разпореждане от 30.08.2019г. на ЧСИ Р.Г.по изп. дело № 20189250402375, с което е оставено
без уважение възражение на жалбоподателката – длъжник вх. № 5212/21.08.2019г. за
коригиране размера на дълга по делото.
В жалбата се твърди, че първоначално
изпълнителното производство е било образувано по описа на ЧСИ И.Ч., срещу
когото е образувано дисциплинарно производство и запечатана кантората му, без
жалбоподателката да е уведомена за това. Жалбоподателката поддържа, че е
плащала дължимите вноски до запечатването на кантората на 24.08.2018г., като е
заплатена общо сумата 2900 лв., след което е спряла да плаща, но делото не било
разпределено на друг съдебен изпълнител. Поддържа, че остатъкът от дълга следва
да бъде в размер на 200 лв. Предвид изложеното, моли съда да отмени обжалваното разпореждане на ЧСИ Г.и да
постанови, че остатъчната сума по дълга е в размер на 200 лв.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е заявено
становище от взискателя по изпълнителното дело Столична община – Дирекция
„Ревизии и събиране на вземания“.
В
срока и на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК ЧСИ Ч.е изложила мотиви, в
които поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и данните по изпълнителното дело, намира следното:
Жалбата е недопустима.
Изпълнително дело № 20157830400763 по
описа на ЧСИ Ч.е образувано въз основа на възлагателно писмо от СО – ДРСВ по
искане от 17.11.2015г. на отдел ОП – Средец/Триадица срещу жалбоподателката за
незаплатени задължения за патентен данък за периода 2010г. – 2014г.
По делото са извършвани плащания от
длъжника – жалбоподател за периода до 2017г., като със съобщение, връчено на
14.08.2018г., същата е уведомена, че на основание чл. 33 ЗЧСИ служебният архив
на ЧСИ е прехвърлен при ЧСИ Ч., като в съобщението са посочени дължимите към
този момент суми – главница, лихва и такси в общ размер на сумата 1124. 73 лв.
С възражение вх. № 0512/21.08.2018г.
жалбоподателката Х. – М. е заявила, че не е съгласна с посочения общ размер на
задължението от 1124. 73 лв.
С атакуваното в настоящото производство
разпореждане възражението за коригиране размера на дълга е оставено без
уважение.
Разпоредбата на чл. 435 ГПК въвежда изчерпателно изброяване
на подлежащите на обжалване действия в изпълнителното производство, като определя
лимитативно основанията за обжалване на
атакуемите действия, както и кръга от субекти, имащи правото на жалба. На
длъжника, като страна в изпълнителния процес, е предоставена правната
възможност да обжалва посочените в чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК изпълнителни
действия при ограничаване възможността за оспорването им до визираните в тези
норми нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т.1 -
7 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението
върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка;
определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 ГПК, както и в случаите на чл. 486, ал. 2 ГПК; отказа на съдебния изпълнител да
спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение, както и постановлението
за разноските.
В случая обжалваните действия на ЧСИ
от длъжника не попадат в изчерпателно изброените в закона, които подлежат на
обжалване по реда на чл. 435 ГПК. Твърденията за неправилно изчислен размера на
остатъчен дълг, включително и досежно таксите по изпълнението, само с оглед
извършените доброволни плащания в рамките на изпълнителния процес, могат да
обосноват друг вид защита на длъжника по исков ред, но не обосновават допустима
защита по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК. Не се твърди да е налице заплатена цялата
сума и да са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното
производство, респ. разноските по изпълнението да са неправилно определени, а
дължимите суми са оспорени с възражението само с оглед неправилно приспадане на
извършените плащания. Във възражението, депозирано пред ЧСИ, е направено искане
остатъчната сума да бъде определена в размер на 400 лв., а с частната жалба се
иска единствено коригирането й в размер на 200 лв. Ето защо не е налице
обжалваем акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Предвид
изложеното, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба
на длъжника В.А.Х. – М. срещу разпореждане от 30.08.2019г. на ЧСИ Р.Г.по изп. дело № 20189250402375.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба в 1-седмичен срок от
съобщенията пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.