№ 60
гр. Варна, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Деница Славова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20243100502562 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 71304/05.09.2024г. от Г. С. Г.,
ЕГН **********, от гр. Варна, срещу Решение № 3179 от 30.08.2024 г., по
гр.д. № 20243110104224 по описа за 2024г. на Варненски районен съд, 46 с-в, с
което съдът ЗАДЪЛЖАВА Г. С. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по отношение на Г. П. Р.,
ЕГН **********, с адрес: ***, и детето С. Г. П., ЕГН **********, с адрес: ***,
на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че ВРС
неправилно приема, че активните действия във връзка с лечението на детето
могат да бъдат свързани само с оперативно лечение на сливиците му. Твърди
още, че заключението по приетата от съда СМЕ противоречи на други
експертизи, извършвани във връзка с други производства между страните. На
детето са извършени вече три СМЕ по въпроса за лечение на сливиците му,
1
като оперативното лечение се сочи от вещите лица като крайна мярка.
Оспорва наличието на бездействие във връзка с лечението на детето, като
сочи, че всички нейни активни действия са насочени към осигуряване на
най[1]добрата медицинска грижа за детето. Сочи, че в случай на различие
между родителите относно лечението на дете е налице друг ред на защита, по
който молителят вече е упражнил правата си и съдът се е произнесъл. Поради
това не е обосновано и заключението на съда, че молителят се е чувствал
безпомощен. Не е допустимо да бъде прието като акт на насилие едно
решение на отглеждащия родител, с което неотглеждащият не е съгласен.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да
постанови друго, с което да отхвърли молбата по ЗЗДН.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна
по жалбата. Същата сочи, че актът на съда е правилен и законосъобразен.
Събрани са били надлежни доказателства, въз основа на които е постановено
обосновано съдебно решение. Моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът поддържа
въззивната си жалба и оспорва отговора, а въззиваемата страна поддържа
отговора си и оспорва въззивната жалба.
Контролиращата страна ДСП Варна не изпраща представител и не
изразява становище.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с молби за защита от домашно
насилие, подадени от Г. П. Р., ЕГН **********, и от детето С. Г. П., ЕГН
**********, чрез неговият баща и законен представител Г. П. Р. срещу Г. С. Г.,
ЕГН **********, с искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие
спрямо двамата молители за осъществени на 06.04.2024 г., 16.04.2024 г.,
24.03.2023 г. и 10.03.2023 г. актове на насилие от ответницата. Иска се
постановяване на мерки за защита от домашно насилие, както следва: да се
задължи ответницата да се въздържа от извършване на домашно насилие
2
спрямо молителя и детето; временно да се определи местоживеенето на
детето С. Г. П. при неговия баща Г. П. Р., за срок от 18 месеца, както и да се
задължи ответницата да посещава специализирани програми.
В молбата за налагане на мерки за защита и в уточняващата молба към
нея от 25.04.2024 г. молителят Г. П. Р., чрез процесуалния си представител –
адв. К. П., излага, че с влязло в законна сила решение родителските права по
отношение на детето С. Г. П. са предоставени на майката Г. Г., а на него е
определен режим на личен контакт с дъщеря му.
Твърдят се следните актове на домашно насилие:
На 06.04.2024 г., когато молителят отишъл да вземе момичето, същото
било във видимо недобро здравословно състояние, със силна кашлица,
затруднено дишане, тъй като сливиците на С. постоянно са възпалени.
Поддържа, че дъщеря му е в това състояние от години, но майка й не
предприема никакви мерки за подобряване на здравето й. Твърди, че детето не
посещава в голяма част от учебната година училище, като има над 200
отсъствия от началото на учебната година, тъй като майката не предприема
мерки за неговото лечение и то е непрекъснато болно.
На 16.04.2024 г. детето му е предадено от дядото С., тъй като майката
често отсъства от дома. В тази връзка твърди, че детето изостава в училище,
тъй като майката не се занимава с обучението й, както и че майката има
връзки с различни мъже.
На 24.03.2023 г. ответницата не е разрешила на С. да присъства на
рождения му ден, не му е позволила да говори с дъщеря си. На 10.03.2023 г. не
е допусната С. на погребението на неговата майка /баба на детето по бащина
линия/. Счита, че с последните актове е налице принудително ограничение на
личния живот, личната свобода и личните права на малолетната.
Ответницата Г. С. Г. е депозирала писмен отговор, чрез процесуалния си
представител – адв. С. С.. Оспорва твърденията, че е извършила какъвто и да е
акт на домашно насилие по отношение както на молителя, така и на
малолетното дете. Твърденията, че умишлено не лекува детето, не отговарят
на действителността. Факт е, че момичето боледува често, като въпросът за
оперативно лечение на сливиците е бил обект на съдебни експертизи
нееднократно от 2019 г. до момента. Факт е, че има регистрирани отсъствия за
3
учебната 2023-2024 г., като всички те са с извинителна причина поради болест
или поради семейни причини. Твърди, че това не е попречило на учебния
процес, тъй като периодично е комуникирала с преподавателите и детето
методично е изучавало уроците си. Не е вярно и твърдението, че често
отсъства от дома си. Излага, че към настоящия момент Г. Р. се опитва
психически да я тормози, инициирайки различни съдебни производства срещу
нея.
Контролиращата страна – ДСП – гр. Варна в нарочна молба посочва, че
служителите в ОЗД познават случая на детето С. П.. Детето се отглежда от
майката, но отношенията между родителите му са силно конфликтни.
Обърнато им е внимание, че същността на работата, с оглед правомощията им,
дадени от закона, са не разрешаване на незрели конфликти между възрастни, а
опазване психиката и здравето на детето. И двамата родители, въпреки че не
живеят заедно, носят пълната отговорност за развитието, възпитанието и
отглеждането на малолетното дете С. П.. За целта са длъжни да уважават и
зачитат авторитета на другия родител. Това е необходимо, за да се запази
спокойствието на детето и да се задоволяват потребностите му, с пълноценен
контакт с всеки един от родителите му.
При така очертаните предмет на предявената молба, въззивната
жалба и постановеното по делото решение, въззивният съд при
проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява основателна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
В настоящия случай не се оспорва, че молителите и ответника имат
изискуемата от ЗЗДН връзка помежду си в хипотезите на чл.3, т. 2 и 4 от
ЗЗДН. Поради това молителите са активно легитимирани да предявят молбата
по ЗЗДН. Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.10, ал.1 от
ЗЗДН, поради което същата се явява процесуално допустима и съдът дължи
произнасяне на съществото на спора.
Съгласно чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
4
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка.
Съгласно чл. 2 ал. 2 от ЗЗДН за психическо насилие върху дете се смята
и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
В конкретния случа се твърди психическо насилие, извършено пряко
спрямо бащата и спрямо детето, както и принудително ограничение на личния
живот, личната свобода и личните права на малолетната.
ЗЗДН не дава легална дефиниция на термина: „психическо насилие“.
От психологична гледна точка психическото насилие, наричано още
психически тормоз /който термин сам по себе си предполага продължителност
на поведението/, е форма на насилие, което се характеризира с факта, че даден
индивид, чрез начина, по който се отнася спрямо друг човек, е пряко или
косвено отговорен за това лицето да попадне в състояние на психологическа
травма, от рода на тревожност, депресия или пост-травматичен стрес.
Видовете психично насилие могат да включват вербална агресия, унижение,
пренебрежение или всякакво друго нездравословно поведение, което може да
намали самочувствието на жертвата на емоционално насилие, неговото
достойнство и трезво мислене. Вербалната агресия съставлява използване на
негативни думи – обиди и заплахи, агресивна интонация – викове и крясъци,
както и предизвикващи послания за определено поведение.
В конкретния случай не се твърди нито едно от горепосочените
/вербална агресия, унижение, пренебрежение или друго/.
Принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права означава принудително отнемане на правото на свободно
придвижване /заключване, връзване и пр./, ограничаване на международни и
конституционно признати права и свободи на молителя като правото на труд,
на семеен живот и пр.
Наведените твърдения в молбата за защита сами по себе си са за
извършване на действия, които не отговарят на изискването на закона за
актове на психическо насилие или принудително ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права. Нито здравословното състояние на
детето при осъществяване на режима на личен контакт, нито предаването на
детето от друго лице /дядо на детето/ вместо от майката при вземането му от
5
бащата за режим на личен контакт, нито неприсъствието на детето на
рождения ден на бащата, нито неосъществена връзка по телефона, нито
неприсъствие на детето при погребение на прародител, могат да бъдат
проявна форма на домашно насилие.
Недопустимо е и разширяването на обхвата на защита по реда на ЗЗДН
чрез навеждане на твърдения за поведение извън твърдените актове за
домашно насилие /неосъществяване на контрол от страна на майката при
обучението на детето, поддържане на връзки с други мъже от нейна страна и
т.н./ Тези твърдения могат да бъдат основание за промяна в титулярството на
родителските права, но не и да бъдат разглеждани като проявни форми на
домашно насилие, доколкото липсват конкретни актове на насилие, които да
бъдат установявани.
Наред с твърдението за първия „акт на домашно насилие“ – предаване
на детето на баща му за режим на личен контакт в недобро здравословно
състояние, се навежда от молителя и твърдение за нежелание от страна на
майката за оперативно лечение на сливиците на детето, квалифицирано от
молителя като неглижиране на детето.
По принцип, съгласно чл. 129 ал. 1 от ГПК, всеки от родителите може
сам да представлява малолетното си дете и да дава съгласие за правните
действия на непълнолетното си дете в негов интерес. В случай обаче, че
родителите не живеят заедно, районният съд по реда на чл. 127 ал. 2 от СК
определя кой от родителите следва да упражнява родителските права по
отношение на детето /ако не постигнат съгласие за това по реда на ал. 1/. В
конкретния случай родителските права по отношение на детето С. Г. П. са
предоставени на майката Г. Г.. Титулярството на родителските права включва
правомощието на родителя, на който са предоставени правата, да взема
решения вместо малолетното дете и да дава съгласие за непълнолетното дете
по всички въпроси, касаещи детето, вкл. начинът, по който детето да се
лекува. Такова правомощие родителят, който не упражнява родителските
права, няма. Той може да придобие такива правомощия само след надлежно
ново решение по реда на чл. 127 ал. 2 от СК или евентуално в производство по
чл. 131 от СК. Не е допустимо заобикаляне на закона чрез навеждане на
твърдения, относими към производствата по чл. 127 ал. 2 от СК или чл. 131 от
СК, в производство по реда на ЗЗДН. ЗЗДН е закон, създаден за защита на
6
жертвите на домашно насилие и НЕ Е алтернативен начин за решаване на
спорове за начинът на упражняването на родителските права. Поради това
предмет на разглеждане по реда на този закон са само конкретни актове на
домашно насилие, а не начинът, по който се упражняват от страните
родителските права спрямо детето. С оглед на това въпросът дали детето се
нуждае от операция на сливиците или не, не се включва в предмета на
доказване в настоящото производство и е ирелевантен за изхода на
производството.
Предвид несъвпадащите крайни изводи на двете инстанции, Решение №
3179 от 30.08.2024 г., по гр.д. № 20243110104224 по описа за 2024г. на
Варненски районен съд, 46 с-в, следва да бъде отменено и да бъде
постановено друго, с което молбата за защита да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По делото няма направено искане за разноски от Г. С. Г..
Съгласно чл. 11 ал. 3 от ЗЗДН, при отказ за издаване на заповед или при
отмяна на заповедта, държавната такса и разноските по делото се заплащат от
молителя, освен когато молбата е за защита на лица, които не са навършили
18-годишна възраст, както и на лица, които са в безпомощно състояние
вследствие на тежко увреждане, заболяване или старост или са поставени под
запрещение. Доколкото молителят Г. П. Р. не отговаря на нито едно от
условията на чл. 11 ал. 3 от ЗЗДН, както и не е бил освободен от д.т., същият
дължи заплащане и на сумата от 25 лв., представляваща държавна такса за
производството пред първата инстанция, съгласно чл. 16 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3179 от 30.08.2024 г., по гр.д. № 20243110104224
по описа за 2024г. на Варненски районен съд, 46 с-в, и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбите за защита от домашно насилие, подадени от Г. П.
7
Р., ЕГН **********, и от детето С. Г. П., ЕГН **********, чрез неговият баща
и законен представител Г. П. Р. срещу Г. С. Г., ЕГН **********, с искане за
налагане на мерки за защита от домашно насилие спрямо двамата молители за
осъществени от ответницата на 06.04.2024 г., 16.04.2024 г., 24.03.2023 г. и
10.03.2023 г. актове на насилие.
ОСЪЖДА Г. П. Р., ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд, сумата
от 25 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща държавна такса за
производството пред първата инстанция, на основание чл. 11 ал. 3 от ЗЗДН във
вр. с чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно, на основание чл. 17 ал. 6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8