РЕШЕНИЕ
№ 724
гр. Бургас, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20222120104855 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на Л. А. Г., ЕГН
**********, със съдебен адрес *** против “Бровнет“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от М. Д. К., с която се иска да бъде отменена заповедта
за прекратяване на трудовото му правоотношение като незаконосъобразна, да бъде
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност ”***”, да се осъди ответника да му
заплати обезщетение в размер на 16900.80 лева за периода от 01.07.2022г. до 31.01.2023г. за
оставането му без работа поради незаконното уволнение, да се осъди ответникът да заплати
сумата от 6981.92 лева нетни трудови възнаграждения за периода от 01.09.2020г. до
31.12.2020г., сумата от 26216.21 лева нетни трудови възнаграждения за периода от
01.01.2021г. до 31.12.2021г., сумата от 13114.62 лева нетни трудови възнаграждения за
периода от 01.01.2022г. до 30.06.2022г., сумата от 1408.80 лева обезщетение по чл.224 КТ за
неизползван отпуск от 10 дни, ведно със законната лихва върху всички главници. Твърди се,
че ищецът е изпълнявал трудовите си задължения към работодателя-ответник до края на
юни 2022г. След април 2020г. работодателят спрял да му заплаща дължимите заплати,
въпреки че ищецът продължавал да работи. На ищеца са платени само суми, с които
частично са погасени трудовите му вземания за 2020г. Не са платени трудовите му
възнаграждения за посочените по-горе периоди. Установил, че ответникът е заявил пред
НАП прекратяване на трудовия му договор, считано от 01.07.2022г., с правно основание
чл.327 КТ, т.е. по инициатива на работника. Заявява, че не е подавал заявление до
работодателя в такъв смисъл, не му е връчена заповед за прекратяване на ТПО, поради което
уволнението му е незаконно. В резултат на уволнението ищецът останал без работа и му се
дължи обезщетение по чл.225 КТ. Дължи му се и обезщетение за това, че не е ползвал
полагаемия си отпуск. Моли се за уважаване на исковете. Исковете са по чл.344, ал.1, т.1-3
КТ, чл.128 КТ и чл.224 КТ.
Ответникът е представил писмен отговор, с който изцяло оспорва исковете. Заявява,
че трудовият договор не е подписан от лицето, което е представлявало дружеството-
работодател, а е подписан от друго лице. Ищецът е идвал на работното си място единствено
през периода от 20.01.2020г. до средата на април 2020г. След това не се е явявал на работа,
не е вдигал телефона си и не е изпълнявал трудовите си задължения. Оспорва заявения от
1
ищеца размер на трудовото възнаграждение, като заявява, че няма данни то да е по-голямо
от минималната работна заплата. Оспорва се изцяло дължимостта на претендираните
трудови възнаграждения и обезщетения и размерите им. Управителят на дружеството не е
участвал в подбора на персонала и не е подписвал трудовия договор. Моли исковете да се
отхвърлят.
В съдебно заседание ищецът е заявил, че в исковата молба е допусната техническа
грешка по отношение на претенцията за 2020г., като тя продължава да е в общ размер от
6981.92 лева, но неправилно е посочен начинът на нейното формиране, като тя е формирана
от нетни възнаграждения, а не от брутните в размер на по 2800 лева, т.е. съдът приема, че се
търсят по 2172.74 лева нетни възнаграждения.
Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства,
становищата на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Установява се, че страните са свързани от трудов договор № 3/20.01.2020г., с който
ищецът е бил назначен на длъжността *** в Бровнет ЕООД, с месторабота гр.***, местност
***, комплекс ***, на пълен работен ден, с основно месечно възнаграждение от 610 лева. С
протокол от същата дата ищецът е постъпил на работа. Така е възникнало трудовото
правоотношение между страните.
Наистина с отговора си ответникът е оспорил автентичността на трудовия договор
досежно авторството на положения подпис за работодателя – дружеството Бровнет ЕООД. В
тази връзка изготвената съдебно-графологична експертиза е установила, че подписът за
работодател в трудовия договор не е положен от М. Д. К., който е представляващият
дружеството. Следователно, оспорването е успешно проведено и следва да се приеме, че
договорът е подписан от лице без представителна власт. Това обаче не значи, че той е
недействителен, за какъвто иска ответникът да бъде прогласен. Според чл.74, ал.6 КТ
недействителността не се обявява, ако недостатъкът на трудовия договор отпадне или бъде
отстранен. Работодателят не може да се позове на недостатък на трудовия договор, който
може да се отстрани. В случая съдът намира, че този недостатък, а именно подписването на
трудовия договор от лице без пълномощия, е отпаднал по волята на работодателя. Това е
така, доколкото работникът е приет на работа, работодателят е декларирал в НАП всеки
месец колко дни е отработил ищецът и какъв е осигурителният му доход за периода от
януари 2020г. до юни 2022г. и накрая е декларирал пред НАП, че е прекратил трудовия
договор с Г. на 01.07.2022г. Всички тези действия на работодателя сочат несъмнено, че той е
валидирал трудовия договор, подписан без представителна власт и затова този договор не е
недействителен по смисъла на чл.74 КТ. Той е породил целените с него правни последици.
По исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, съдът намира следното:
Исковете са основателни. По делото не е представено цялото трудово досие на
ищеца, макар работодателят да е бил длъжен да го съхранява. Представени са само отделни
документи, в това число трудовият договор, протокол за встъпване на работа, подписани
декларации и др. Не е представена заповедта за прекратяване на ТПО. То всъщност се счита
за прекратено от работодателя, от 01.07.2022г., като ответникът е декларирал неговото
прекратяване в НАП. Ищецът също в исковата си молба приема, че оттогава датира
уволнението му. Впрочем има противоречие в позицията на ответника, понеже той е
посочил пред НАП, че е прекратил ТПО на 01.07.2022г., но от друга страна към
2
становището си е представил уведомление за прекратяване на трудовия договор от
18.05.2020г., адресирано до Л. Г., с което на основание чл.71 КТ /договорът е бил със срок за
изпитване/ е уведомен, че трудовото му правоотношение ще бъде прекратено, считано от
18.05.2020г. Няма данни обаче това уведомление да е било връчено на работника, самият
работодател е заявил, че не е могъл да намери Г., за да извърши връчване. Ето защо
трудовият договор не е прекратен на 18.05.2020г., защото това уведомление е трябвало да се
връчи на работника /арг. чл.335 КТ/, но не е било връчено и не е породило правните си
последици. Друг е въпросът, че датата му беше оспорена от насрещната страна като
недостоверна, но това в крайна сметка няма значение, след като този документ така или
иначе не е бил връчен. Следва да се приеме, че ТПО е прекратено, считано от 01.07.2022г.,
както е заявено пред НАП.
Няма заповед за прекратяване на трудовия договор, поради което съдът е в
невъзможност да установи на какво основание той е бил прекратен и какви са фактите,
послужили като повод за прекратяването. Както беше казано, трудовото досие не е
представено в цялост. След като не се установява защо ТПО е било прекратено, само това е
достатъчно основание да се приеме, че уволнението е незаконно. Дори и да се счете, че ТПО
е прекратено на основание чл.327 КТ, със заявление на работника без предизвестие, то
отново следва извод, че уволнението е незаконно. Това е така, доколкото няма представено
подписано от работника заявление да се прекрати трудовия му договор. В исковата си молба
ищецът изрично е заявил, че не е подавал документ с такова съдържание и не е искал
прекратяване на трудовия му договор. След като това е така и не се представя самото
заявление по чл.327 КТ, нямало е основание работодателят да прекрати ТПО. Уволнението е
незаконосъобразно извършено и трябва да бъде отменено.
Оттам е основателен и искът по чл.344, ал.1, т.2 КТ и трябва ищецът да бъде
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност “***“ в ответното дружество.
По имуществения иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ и по исковете за неплатени трудови
възнаграждения за 2020г., 2021г. и 2022г. съдът съобразява следното:
Спорен е въпросът работел ли е фактически ищецът през цялото това време или не,
като ответникът твърди, че Л. е престирал труд само от 20.01.2020г. до към средата на април
2020г., след това е спрял да идва на работа, понеже претърпял операция от херния. Тази
операция впрочем се установява от представената епикриза, но от нея става ясно, че ищецът
е пребивавал в болнично заведение само в периода между 04.03.2020г. и 06.03.2020г., който
въобще не е част от процесния период /той започва от 01.09.2020г./. За да се установи дали
Л. наистина е работел през цялото време /негова е тежестта да докаже престирането на
труд/, съдът събра по делото свидетелски показания, както и изслуша самият ищец по реда
на чл.176 ГПК. Г. при изслушването си е заявил, че работното му място било именно в
комплекс ***, представляващ затворен комплекс на брега на морето. Там е работил до
октомври 2021г. След това до края на договора е работил в ресторант на дружеството в
гр.***. Св.К., контрагент на “Бровнет“ ЕООД е заявил, че е виждал Л. на обекта на
дружеството няколко пъти в периода от 2019г. до есента на 2020г. Св.М., колега на Л. в
3
Бровнет ЕООД е заявил, че ищецът е работил във фирмата до 01.07.2022г. За целия период
на работа Л. отсъствал само когато му правели операцията. Той работел в комплекса, но не
ходел всеки ден там, защото имал да изпълнява задачи извън работното си място.
Доведените от ответника свидетели са по-конкретни в показанията си. Св.Р., работник в
“Бровнет“ ЕООД и живуща и до момента в ***, е споделила, че Л. е идвал на работа в
комплекса през 2019г. и тя го е виждала там. След това не е идвал в комплекса, понеже
претърпял операция. Някъде през лятото на 2021г. той отново започнал да идва в комплекса.
Св.Р., също служител на фирмата и живущ в комплекса, е заявил, че през 2019г. Л. идвал
всеки ден на работното си място. След като му направили операция през пролетта на 2020г.,
вече не идвал всеки ден на работа. Когато трябвало да се върне на работа, след като
оздравял, не му плащали вече заплата, а само внасяли осигуровки на негово име.
Тогавашният управител М. разпореждал да не му се плаща заплата. Л. се бил скарал с М.
заради неуредени други финансови отношения и затова не получавал заплата от
дружеството. Свидетелят изрично е споделил, че понеже не получавал заплата, Л. спрял да
ходи на работа. През лятото на 2021г. ищецът и М. се сдобрили и той се върнал на работа.
Съдът намира показанията на свидетелите на ответника за подробни и достоверни, макар и
те да продължават да са служители на “Бровнет“ ЕООД и принципно да са заинтересовани
лица. И двамата свидетели не само работят, но и живеят в комплекса, където е било
работното място на Л. и затова имат и преки наблюдения дали той е идвал на работа. И
двамата заявяват, че след операцията той известно време не е идвал в комплекса, а се е
върнал на работа през лятото на 2021г. Дори и обаче Л. да не е идвал в комплекса няколко
месеца, съдът намира, че в случая това обстоятелство няма значение, доколкото по делото са
налице други факти, сочещи, че работодателят е приемал без възражения това положение.
Както беше установено, от страна на работодателя постоянно са подавани данни до НАП за
отработените часове от ищеца всеки месец. Видно е, че и преди лятото на 2021г., т.е. още от
януари 2020г. работодателят е декларирал в НАП, че ищецът работи всеки месец на пълно
работно време, като е отработвал всички дни от месеца /посочени са отработените часове
общо за всеки месец/. Според данните на НАП, декларирането, че работникът е изпълнявал
трудовите си задължения обхваща период от януари 2020г. до септември 2021г. Изготвената
първоначална съдебно-икономическа експертиза е посочила, че от страна на ответника са
предоставени фишове за заплати на ищеца, като последното начислено трудово
възнаграждение е било за септември 2021г., т.е. начислявани са заплати в полза на ищеца за
периода от септември 2020г. до септември 2021г. При това положение БРС намира, че
ответникът извънсъдебно е признал пред друг държавен орган, в случая НАП, че за периода
до септември 2021г. ищецът е изпълнявал трудовите си задължения и е престирал труд. Това
е явно от декларирането пред НАП и от издаваните фишове за заплати на името на ищеца.
Ето защо в случая е без значение дали за определен период от време ищецът физически е
отсъствал от комплекса. Работодателят е приемал, че той работи и изпълнява трудовите си
функции.
По отношение на периода от октомври 2021г. до юни 2022г. работодателят е
декларирал пред НАП, че работникът не е работил. Вещото лице е посочило, че тогава
4
ищецът е бил неплатен отпуск, позовавайки се на записванията във фишовете за заплати.
Съдът намира, че тези декларирания пред НАП са неверни. Няма подадени молби от ищеца
за разрешаване на неплатен годишен отпуск. Самите свидетели на ответника са заявили, че
след лятото на 2021г. ищецът е започнал отново да идва в комплекса т.е. да идва на работа.
Не са споделили, че е бил в неплатен отпуск. Нещо повече, св.Р. е заявил, че Г. М. е ползвал
Л. да работи на друго място за фирмата и той работел така до края. Това кореспондира с
обясненията на Л. пред съда, че след октомври 2021г. е работел в ресторант на фирмата в
Бургас. Ето защо се налага извод, че ищецът е полагал труд и за останалия период – от
октомври 2021г. до юни 2022г., независимо, че не му е било начислявано трудово
възнаграждение.
По отношение на исковете за заплащане на трудови възнаграждения:
Както беше казано, ищецът е полагал труд през процесния период. Претендира
заплащане на месечни възнаграждения в нетен размер от по 2172.74 лева и 2185.77 лева, за
различните месеци, като е явно, че брутните размери на заплатите се равняват на 2800 лева.
В трудовия му договор обаче е записано, че трудовото възнаграждение е 610 лева на месец.
Съдът намира, че не следва да взема предвид записаното в трудовия договор по отношение
размера на възнаграждението. Това е така, доколкото в данните, които работодателят е
изпращал всеки месец към НАП, е записано, че на ищеца е начислен месечен облагаем
доход от 2800 лева, който през 2021г. е увеличен на 2816.80 лева. Вещото лице в
експертизата си също е записало, че в представените от самия ответник фишове брутното
трудово възнаграждение на ищеца е в размер от 2800 лева, в последствие 2816.80 лева. При
това положение следва да се приеме, че страните са постигнали съгласие действителният
размер на заплатата да не е 610 лева, а да е много по-висок. Самият работодател в писмени
документи е отразил по-висок размер на възнагражденията, т.е. това е вид извънсъдебно
признание за действителния размер на дължимите заплати. Ето защо следва делото да бъде
решено на базата на този действителен размер. В съдебно заседание вещото лице е
пояснило, че ако работодателят е начислявал заплата на ищеца след октомври 2021г. /такава
не е начислявана заради неплатен отпуск, който обаче не се доказва да е ползван/ тя би била
в размер на 2816.80 лева бруто, съответно в нетен размер от 2185.78 лева и това положение
би се запазило до края на януари 2022г. От февруари до юни 2022г. брутното трудово
възнаграждение би било 2833.60 лева, а нетното – 2198.82 лева.
В исковата молба се съдържат признания на ищеца, че на няколко пъти по банков
път му са му плащани суми за заплати. Това е видно и от представеното извлечение от
банковата му сметка. Видно е, че на 25.02.2020г. са платени 2200 лева за възнаграждение, на
18.03.2020г. са платени 2200 лева за заплата за месец 02.2020г., на 15.10.2021г. са платени
2000 лева за заплата за месец 09.2021г., на 12.11.2021г. са платени 2000 лева за заплата за
месец 11.2021г. и на 15.12.2021г. са платени 2000 лева за заплата за декември 2021г.
Частично неправилно е виждането на ищеца, че с тези суми били погасени
задължения за по-стари заплати. Наистина с плащанията от 25.02.2020г. и 18.03.2020г. са
погасени задължения за стари заплати, предвид датите на плащане. На другите три дати
5
обаче плащанията са с конкретно посочено основание – платени са заплати за септември,
ноември и декември 2021г. Такава е била волята на работодателя-длъжник и съдът трябва да
я съобрази.
За септември 2020г. се е дължала нетна заплата от 2172.74 лева. Претенцията на
ищеца обаче е за 463.70 лева, поради което, с оглед диспозитивното начало, искът му следва
да бъде уважен само за този размер.
За октомври, ноември и декември 2020г. няма плащания. Според вещото лице за
всеки от месеците се дължи нетна заплата от по 2172.74 лева, която следва да се присъди.
Исковете са изцяло основателни и трябва работодателят да се осъди да заплати на работника
по 2172.74 лева нетно трудово възнаграждение за всеки един от месеците.
За 2021г., за месеците от януари до август, също няма плащания на заплатите.
Според експертизата, за януари се дължи нетно възнаграждение от 2172.74 лева, а за другите
месеци – по 2185.78 лева. Следва решение, с което за януари на ищеца се присъдят 2172.74
лева, а за другите месеци – по 2185.77 лева, колкото е поискано с исковата молба.
За септември 2021г. са платени 2000 лева по банков път. Според вещото лице се
дължи нетна заплата от 2185.78 лева. След като са платени 2000 лева, остават неплатени
само 185.78 лева и за толкова е основателен искът. Следва решение, с което ответникът се
осъди да заплати на ищеца 185.78 лева нетно възнаграждение за септември 2021г., като в
останалата си част искът трябва да се отхвърли.
За октомври 2021г. според поясненията на вещото лице в съдебното заседание се
дължи нетна заплата от 2185.78 лева. Няма данни да е платена. Следва решение, с което на
ищеца се присъдят 2185.77 лева, колкото са поискани в исковата молба.
За ноември 2021г. според вещото лице се дължи нетна заплата от 2185.78 лева.
Платени са обаче 2000 лева от работодателя. С решението следва да се осъди ответникът да
заплати остатъка от 185.78 лева, като за горницата искът се отхвърли като неоснователен.
За декември 2021г. според вещото лице се дължи нетна заплата от 2185.78 лева.
Платени са обаче 2000 лева от работодателя. С решението следва да се осъди ответникът да
заплати остатъка от 185.78 лева, като за горницата искът се отхвърли като неоснователен.
За януари 2022г. според уточненията на вещото лице в открито съдебно заседание
се дължи нетна заплата от 2185.78 лева. Тя не е платена. Следва решение, с което
ответникът се осъди да заплати на ищеца 2185.77 лева, колкото е поискано с исковата
молба.
За периода от февруари до юни 2022г. според уточненията на вещото лице се дължи
нетно възнаграждение за всеки месец от по 2198.82 лева. Следва с решението ответникът да
се осъди да заплати на ищеца по 2185.77 лева, колкото се търси с исковата молба, за всеки
един от месеците.
По иска по чл.224 КТ:
Няма данни ищецът да е ползвал платен годишен отпуск, поради което му се дължи
6
обезщетение за неползвани 10 дни от отпуска, пропорционално на времето през 2022г., през
което е действал трудовият договор. Според експертизата се дължи 1349.33 лева в брутен
размер за обезщетение по чл.224 КТ. Следва решение, с което ответникът се осъди да
заплати на ищеца сумата от 1349.33 лева за посоченото обезщетение, като се отхвърли иска
за горницата до 1408.80 лева.
По иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225 КТ:
Както стана ясно, уволнението е незаконно. В резултат на уволнението ищецът е
останал без работа. Няма данни след 01.07.2022г. той да е сключил друг трудов договор. За
6-месечния срок за оставане без работа, а именно до 01.01.2023г. на ищеца се дължи
обезщетение по чл.225 КТ. Изчислено на базата на 2833.60 лева брутно възнаграждение за
юни 2022г. /последния месец на ТПО/, обезщетението за оставане без работа възлиза според
експертизата на 17001.60 лева. С исковата молба се търси по-малка сума, а именно 16900.80
лева и следва с решението да се осъди работодателят да заплати на работника именно тази
сума.
Върху всички присъдени суми трябва да се осъди ответникът да заплати и законни
лихви от завеждане на делото до изплащането.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски от 2084.67 лева, съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът трябва да бъде осъден да заплати на
ответника разноски от 459.69 лева, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати по
сметка на БРС такса за уважените искове от 2346.52 лева и разноски за експертиза от 163.15
лева.
Мотивиран от изложеното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението и ОТМЕНЯ акт на работодателя “Бровнет“
ЕООД, ЕИК ***, с който е прекратено трудовото правоотношение с Л. А. Г., ЕГН
**********.
ВЪЗСТАНОВЯВА Л. А. Г., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението в
“Бровнет“ ЕООД, ЕИК *** длъжност ”технически ръководител, строителство”.
ОСЪЖДА “Бровнет“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М. Д. К. да заплати на Л. А. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес ***
сумата от 16900.80 лева /шестнадесет хиляди и деветстотин лева и осемдесет стотинки/
брутно обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за оставане без работа в резултат на уволнението за
периода от 01.07.2022г. до 01.01.2023г., ведно със законната лихва върху посочената сума от
предявяване на иска – 28.07.2022г. до окончателното плащане.
7
ОСЪЖДА “Бровнет“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М. Д. К. да заплати на Л. А. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес ***
сумата от 1349.33 лева /хиляда триста четиридесет и девет лева и тридесет и три стотинки/
брутно обезщетение по чл.224 КТ за неползван платен годишен отпуск от 10 дни за 2022г.,
ведно със законната лихва върху посочената сума от предявяване на иска – 28.07.2022г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 1349.33 лева до 1408.80
лева.
ОСЪЖДА “Бровнет“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М. Д. К. да заплати на Л. А. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес ***
сумата от 6981.92 лева /шест хиляди деветстотин осемдесет и един лева и деветдесет и две
стотинки/ нетно трудово възнаграждение за периода от 01.09.2020г. до 31.12.2020г., от които
463.70 лева за септември 2020г. и по 2172.74 лева за всеки от месеците октомври, ноември и
декември 2020г., ведно със законната лихва върху общата сума от 6981.92 лева от
предявяване на иска – 28.07.2022г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА “Бровнет“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М. Д. К. да заплати на Л. А. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес ***
сумата от 20216.24 лева /двадесет хиляди двеста и шестнадесет лева и двадесет и четири
стотинки/ нетно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2021г., от които
2172.74 лева за януари 2021г., по 2185.77 лева за всеки от месеците от февруари до август
2021г., 185.78 лева за септември 2021г., 2185.77 лева за октомври 2021г., 185.78 лева за
ноември 2021г. и 185.78 лева за декември 2021г., ведно със законната лихва върху общата
сума от 20216.24 лева, от предявяване на иска – 28.07.2022г. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горниците над 185.78 лева до 2185.77 лева за септември, ноември
и декември 2021г.
ОСЪЖДА “Бровнет“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М. Д. К. да заплати на Л. А. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес ***
сумата от 13114.62 лева /тринадесет хиляди сто и четиринадесет лева и шестдесет и две
стотинки/ нетно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2022г. до 30.06.2022г., сбор от
по 2185.77 лева за всеки един от месеците, ведно със законната лихва върху общата сума от
13114.62 лева от предявяване на иска – 28.07.2022г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА “Бровнет“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М. Д. К. да заплати на Л. А. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес ***
сумата от 2084.67 лева /две хиляди и осемдесет и четири лева и шестдесет и седем
стотинки/ разноски по делото.
ОСЪЖДА Л. А. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес *** да заплати на
“Бровнет“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.
Д. К. сумата от 459.69 лева /четиристотин петдесет и девет лева и шестдесет и девет
стотинки/ разноски по делото.
ОСЪЖДА “Бровнет“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
8
представлявано от М. Д. К. да заплати по сметка на БРС сумата от 2346.52 лева /две хиляди
триста четиридесет и шест лева и петдесет и две стотинки/ държавна такса за уважените
искове и сумата от 163.15 лева /сто шестдесет и три лева и петнадесет стотинки/ разноски за
експертиза.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Вярно с оригинала.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
9