ПРОТОКОЛ
№ 2
гр. Смолян , 11.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на единадесети януари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Любен Д. Хаджииванов
Членове:Дафинка Т. Чакърова
Елен М. Маламов
Секретар:Зорка Т. Янчева
Сложи за разглеждане докладваното от Елен М. Маламов Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20205400600085 по описа за 2020
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателите Ант. Ст. К. и В. Ст. К. , чрез законният им
представител Н. Ш., се явява лично и се представляват от адв. Д. – надлежно
упълномощена.
Въззиваемият С. К. К., редовно призован, се явява лично и с адв. Ст.
М. - редовно упълномощена отпреди.
За Окръжна прокуратура - Смолян, редовно призована, се явява
прокурор Станчев.
Съдът разясни на страните правата им по реда на чл. 274 и 275 от НПК
ОТВОДИ НЕ ПОСТЪПИХА.
Прокурор Ст.: Не намирам процесуални пречки да се даде ход на
делото.
Адв. Д.: Да се даде ход.
Адв. М.: Моля да дадете ход на делото.
1
За Съда няма пречки за даване ход на делото и затова
О П Р Е Д Е Л И :
Дава ход на делото.
Докладва се делото с прочитане на Жалбата и Частната жалба.
Адв. Д.: Поддържаме Частната жалба и съответно Въззивната жалба.
Прокурор Ст.: Уважаеми Окръжни съдии,
В случая намирам Частната жалба на Частните обвинители срещу
Определението по чл. 249, ал. 3 от НПК на Районния съд за недопустимо и
като такова считам, че не следва да бъде разглеждано по същество. В
конкретния случай с Частната жалба се атакува Определението на Съда, с
което е приключено Разпоредителното заседание, при условие, че в
Разпоредително заседание Частните обвинители по делото не са имали
никакви възражения по въпросите разгледани по чл. 248 от Съда, и нещо
повече, те са дали съгласие за преминаване на разглеждане на делото по
особените правила, с което са преклудирали и възможността за обжалване
на това определение. Още повече, в конкретния случай е изтекъл и срокът по
чл. 249, ал. 3 от НПК за допускане на обжалване на атакуваното с Частната
жалба определение. В този смисъл намирам Жалбата за недопустима и
считам, че не следва да бъде разглеждана по същество.
По отношение на Жалбата срещу крайния акт - срещу Присъда № 4 от
17.11.2020 г. по НОХД № 130/20 г. по описа на Районен съд – Чепеларе, в
частта, с която не е наказан Подсъдимия, намирам същата за допустима. По
отношение основателността на същата ще взема отношение по същество.
Няма да соча други доказателства, нямам доказателствени искания. Намирам
делото за изяснено от фактическа страна. В случай, че и останалите страни
нямат искания в тази насока ще моля Съдът да даде ход по същество.
Адв. М.: Уважаеми Окръжни съдии,
Считам, че и двете жалби са неоснователни, тъй като не са налице
сочените в нито една от тях - нито в тази против Протоколното определение,
нито против Присъдата, процесуални нарушения, нито пък е допуснато
2
нарушение от Районен съд – Чепеларе на прилагането на материалния закон.
Също няма да соча нови доказателства и нямам доказателствени искания.
Адв. Д.: Също нямаме доказателствени искания.
Страните нямат доказателствени искания и нови доказателства, затова
следва да се приключи съдебното следствие, като се прочетат и приобщят към
доказателствата по делото доказателствата по ДП № 9 от 11.05.2020 г. на РУП
– Чепеларе, събраните по първоинстанционното НОХД № 130/20 г.
доказателства, затова Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Прочита и приобщава посочените доказателства.
Приключва съдебното следствие.
Дава ход на съдебните прения.
Адв. Д.: Уважаеми Окръжни съдии,
Ще Ви моля на първо място да приемете, че така депозираната Частна
жалба срещу Определението по въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е
допустима. Не е вярно посоченото от представителя на Окръжна
прокуратура, че Жалбата не е подадена в срок. Напротив! Подадена е именно
в законоустановения срок за обжалване на Определението на Съда. В същия
ден, в който се гледа Разпоредителното заседание, се премина и към
разглеждане на делото по специалният ред, ето защо срокът е спазен.
На следващо място, не е вярно също така, че жалбата е недопустима,
защото Частните обвинители не са направили възражение в Разпоредително
заседание по въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 3. При поставен изричен въпрос на
Съда, дали Частните обвинители заявяват становище, Частните обвинители
заявиха, че предоставят на Съда по този въпрос, не са заявили, че нямат
възражение, а в самото Разпоредително заседание двустранно са коментирани
именно възраженията, именно оплаквания за недостатъците на Обвинителния
акт, които те са обективирани в съдебния протокол. В този смисъл, аз считам,
че Жалбата е допустима, като моля да приемете, че същата е и основателна,
дотолкова доколкото внесеният Обвинителен акт действително има сериозни
3
недостатъци, и по-конкретно те са такива, които са съществени по смисъла и
на Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. по НД № 2/2002 г. на ОСНК на
ВКС, а именно в обстоятелствената част не са посочени всички факти, които в
случая обуславят обективната страна на деянието, за което се повдига
обвинението. По-конкретно, заявено е само в Обвинителният акт, че се
повдига обвинение за неплатени издръжки за периода м. декември - м. април,
а съответно неконкретизиран начален падеж – първият падеж на първата
месечна вноска, което не е изпълнено задължението от Прокуратурата, и
съответно за крайният период, краен падеж. Няма как да се прецени има или
няма неизпълнение при положение че дори не е посочен падежа, в който
всъщност Подсъдимият е следвало да изпълнява това си задължение, за което
е осъден с Решение на Гражданския съд. По-нататък това дава отражение и
върху конкретния размер на общо месечните вноски, която Подсъдимият
дължи.
В този смисъл моля да приемете, че Частната жалба е основателна.
Моля Уважаемият съд да приеме, че Въззивната жалба срещу
постановената Присъда, която е допустима, също се явява основателна. На
първо място, следва да се отбележи, че процесуалните пропуски, които са
допуснати в Обвинителния акт след това са довели до постановяване на
Присъда, която страда от сериозни недостатъци именно поради тази причина,
тъй като без да е посочен падеж отново Съдът приема, че са налице пет
неплатени вноски, че те са именно в този размер, без да имаме начален и
краен период на престъплението, което в случаят е продължавано
престъпление. Значи за това продължавано престъпление следва да имаме
начален и краен период, за който се твърди, че то е осъществявано. Такъв
няма в Обвинителния акт.
И на следващо място, по-същественото може би по отношение на
Присъдата, всъщност основно наше оплакване е относно това, че Съдът не
наложи наказание на Подсъдимият, като прие, че е налице основание на
същия да не бъде налагано основание, а именно по основание по чл. 183, ал. 3
от НК. Съдът прие, неоснователно, че Подсъдимият е заплатил всички суми,
за които е бил задължен с Решението на Гражданския съд, а именно пет
месечни вноски за двете деца в общ размер 1 500 лева. Но, Съдът наруши
4
материалния закона, като приема обосновано, че в случая от престъплението
не са настъпили други вреди, защото за да бъдат приложен чл. 183, ал. 3,
следва от така извършеното деяние да не са настъпили други вредни
последици. В случая обаче, в следствие на извършеното престъпление имаме
настъпили други вредни последици. На първо място, да, съгласна съм, има
Решение на Върховния касационен съд, че относно съставомерността на
деянието по чл. 183, ал. 1 от НК, в случая не е от значение дали са заплатени
законните лихви. Действително на тази плоскост дали има деяние или няма
деяние, не е решаващо дали са погасени задълженията за законна лихва.
Когато обаче преценяваме дали от деянието има настъпили други вредни
последици, дължимостта на законната лихва за неплатените месечни
издръжки, е именно такава вредна последица. Касае се за неизплатено
обезщетение за забава, което по съществото си е вредна последица в пряка
причинно-следствена връзка с извършеното деяние.
На следващо място, безспорно е установено от представената по делото
Покана за доброволно изпълнение, че всъщност вследствие неплащането в
срок на именно тези пет месечни вноски за двете деца, преди образуване на
съдебното наказателно производство, е образувано изпълнително дело, като
в хода на това изпълнително дело за Частните обвинители е възникнала
необходимостта да заплащат и разноски по изпълнително дело за събиране на
техни неплатени издръжки. Това са все вреди, които са настъпили вследствие
на извършване на престъплението от страна на подсъдимия. Съдът е следвало
да вземе предвид тези факти и обстоятелства и да приеме, че дори
Подсъдимият да е изплатил издръжките, ако приемете, че Обвинителният акт
няма недостатъци, то Подсъдимият не е обезщетил настъпилите други вредни
последици, поради което няма основание да се приложи разпоредбата на чл.
183, ал. 3 от НК и съответно не е следвало Съда да не налага наказание на
Подсъдимия.
Ето защо аз Ви моля да считате Въззивната жалба за основателна и
съответно върнете делото за разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд, евентуално да измените постановената присъда,
като наложите наказание на Подсъдимия.
Прокурор Ст.: Уважаеми Окръжни съдии,
5
По отношение на Частната жалба вече взех отношение и считам същата
за недопустима, но с оглед навежданите в днешно съдебно заседание от
представителя на Частните обвинители твърдения за допуснати съществени
процесуални нарушения на Разпоредителното заседание, налагащо връщане
на делото на Съда и на Прокурора. В случая искам да изясня, че Подсъдимият
е предаден на Съд за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК – неплащане на
издръжка. Интересното в случаят е, че Подсъдимият не прави възражение да
не му е ясно обвинението от внесения Обвинителен акт и евентуално да е
допуснато същественото процесуално нарушение по чл. 249, ал. 4, т. 1, да не
става ясно за какъв период е обвинен. В случая не мога да споделя доводите
на представителя на Частните обвинители, че обвинението е неясно, още
повече, че самия Подсъдим ясно е заявил в самото производство и е разбрал в
какво е обвинен, заявил го е пред Съда, и в точен размер е възстановил и
месечните вноски, за които е бил предаден на съд с Обвинителен акт на
Района прокуратура - Чепеларе. В случая обвинението е 4 месечни вноски м.
декември 2019 г. до м. април 2020 г. Четири месечни вноски по 300 лева са
1 500 лева, а това, че не е посочен конкретния период от датата на падежа - за
м. декември до м. април, в случая би довело само и единствено до
евентуално затрудняване и реализиране на следващата наказателна
отговорност на Подсъдимия, при евентуално продължаване на неплащането
на издръжката оттук нататък, за да се определи точно за кой период е осъден
и да отговаря оттук нататък. В този смисъл не споделям доводите на
представителя на Частните обвинители за допуснато съществено процесуално
нарушение, налагащо връщането на производството на Съда.
Във Въззивната жалба са навеждани доводи за нарушение на
процесуалния и материалния закон от страна на Частните обвинители,
аргументирано най-вече със същите доводи. За допускане на материалните
нарушения се твърди, че не е ясно за кой месец и за какъв период е бил
осъден подсъдимият в хода на производството, оттам и неправилно
определени дължими издръжки по Присъдата. Като цяло намирам
изложеното във Въззивната жалба, без да искам да засягам някой, като
неразбиране на престъпния състав на чл. 183, ал. 1 от НК и в последствие по
ал. 3. Отдавна съдебната практика е наложила, че предмет на това
престъпление е гарантиране на минималната жизнено-необходима издръжка
6
на децата, които се нуждаят от нея и неизпълнението от страна на
задълженото лице да я даде. В този смисъл богата е съдебната практика, че на
наказателно преследване в случая подлежат единствено неплатениет месечни
вноски, без да се интересуваме от допълнителните разходи – лихви,
пропуснати ползи и т.н. Това нееднократно Върховният съд го е подчертал в
решенията си. В случая Подсъдимият е бил предаден за 5 месечни вноски, по
150 лева за двете деца, по 300 лева месечно, общо 1 500 лева, който в хода на
същото съдебно производство е заплатил това задължение, с което намирам,
че е изпълнил и особените изисквания на чл. 183, ал. 3, водеща до отпадане на
наказуемостта в конкретния случай, и в този смисъл на мога да споделя
доводите на представителя на Частното обвинение, че са липсвали
предпоставките за прилагане на чл. 183, ал. 3 от НК по отношение на
Подсъдимия. Напротив! В тази насока Чепеларският районен съд е изложил
подробни мотиви защо не приема доводите на представителя на Частното
обвинение, които са били изтъквани и пред Районния съд. В случая споделям
изцяло тези доводи, като искам да подчертая, че правилно Районният съд не е
приел за настъпили вредни последици, лихвите, които се дължат, разноските
които се дължат по образуване на изпълнително производство във връзка с
неплатените издръжки и т.н. Тези разходи, действително материални вреди за
Частните обвинители подлежат на обезщетение по реда на Гражданско-
процесуалния кодекс и затова не веднъж Върховния съд е имал възможност
да се произнесе по това. Вреди в наказателните производства, само на теория,
отдавна е приел, че това са както материалните, така и нематериалните. В
случая обаче сме изправени не пред вреди, а пред вредни последици, казва
законодателят, и отново Върховният касационен съд не веднъж се е
произнасял по този въпрос, приемайки, че вредните последици трябва да
засяга пряко лицето, на което се дължи издръжката и те трябва да са от
характер да е пропуснал нещо в личен план - да не е имал достъп до
образование, храна, облекло, елементарни човешки нужди. В конкретния
случай такива доказателства пред Районния съд не са били представяни. Дори
нещо повече, не е било твърдяно такова нещо. Единствените вредни
последици, извлечени от представителя на Частните обвинители се извежда
от материалните такива, настъпили в следствие на неплатени лихви и
разноски по образуване на изпълнително производство, които считам, че не са
относими към престъплението по чл. 183. Искам да подчертая още, че
7
дори и в днешно съдебно заседание, дори и във Въззивната жалба е записано,
че престъплението съставлява продължава продължавано престъпление.
Продължаваното престъпление е различно от продълженото престъпление, а
престъплението по чл. 183, ал. 1 е типично продължено престъпление и
отдавна е давано като пример в правната теория за типично продължено
престъпление, което трае непрекъснато във времето, а не както при
продължаваното престъпление, няколко извършени през непродължителен
период престъпления, връзка между тях в обстановка или .…. При
продълженото престъпление, каквото е това по чл. 183, ал. 1, деянието се
счита за довършено с окончателното изпълнение на цялото задължение. В
случая подсъдимият в хода на съдебното следствие е изплатил изцяло
дължимата издръжка за периода, за който е бил привлечен в качеството на
обвиняем. Съдебната практика приема, че с повдигането на обвинението се
прекъсва и периода на продължаваното престъпление. Действително няма
пречки оттук нататък при продължаващо неплащане от страна на
Подсъдимия да му бъде търсена отговорност за следващите, но към момента
същият е изпълнен в пълен размер задълженията, с което считам, че
продълженото престъпление е довършено. В този смисъл, от всичко изложено
до тук, намирам, че Районен съд - Чепеларе е взел предвид всички тези факти
и обстоятелства, която застъпих в моята пледоарията си до момента, и въз
основа на тях е направил едни правилни и законосъобразни правни изводи,
относно извършеното престъпление и редът по който следва да бъде
реализирана наказателната отговорност спрямо подсъдимия. Правилно
считам, че същият е намирал основание за прилагане на чл. 183, ал. 3 по
отношение на Подсъдимия, признавайки го за виновен го е освободил от
наказателна отговорност.
В този смисъл считам, че атакуваният пред настоящата инстанция
съдебен акт – Присъда № 4, следва да бъде потвърдена изцяло като правилна
и законосъобразна, а Въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
Адв. М.: Уважаеми Окръжни съдии,
Аз ще Ви моля също да оставите без уважение както Частната жалба
против Протоколното определение, така и тази против присъдата. По
съществото си и двете са с едни и същи мотиви. Присъединявам се изцяло
8
към думите на представителя на Държавното обвинение, с оглед на
процесуална икономия да не се преповтарям, държа да отбележа, че
действително в съдебното заседание пред първоинстанционния съд, от
пълномощника на Частните обвинители не бяха направени нито възражения,
нито дори и твърдения, че на Досъдебното производство са допуснати
процесуални нарушения, които биха довели до връщане на делото за ново
разглеждане.
Моля Ви като правилна и законосъобразна да потвърдите Присъдата на
Районен съд – Чепеларе.
Адв. Д.: Във връзка с пледоарията на представителя на Държавното
обвинение, искам да взема отношение. Както правилно отбеляза
представителя на Държавното обвинение, необходим е период, в който е
извършвано инкриминираното деяние да бъде коректно посочен, с оглед
обстоятелството, че в противен случай ще се затрудни по-нататъшно
наказателно преследване с ново извършване на престъпление от страна на
Подсъдимия. Ние сме изправени именно пред тази хипотеза, може би не е
наясно представителя на Държавното обвинение и на нас ни е известно,
подадена е Жалба, има образувано вече и Досъдебно производство.
Доколкото и след м. април 2020 г. Подс. К. продължава системно да не
изплаща дължимата от него месечна издръжка на Частните обвинители. В
този смисъл действително считам, че ще се затрудни по-нататъшното
наказателно преследване на Подсъдимия и ако в този вид бъде допуснато да
остане Обвинителния акт, крайният съдебен акт в производството, това ще
представяла по-нататък трудно за органите по разследването.
На следващо място, съвсем накратко искам да отбележа отново, че сме наясно
с практиката на Върховния касационен съд, че тогава когато следва да се
прецени дали е налице съставомерност на извършеното, няма значение дали
са заплатени мораторните лихви. Тогава обаче, когато преценяваме за вредни
последици, според нас правилното приложение на Закона изисква да се
прецени именно, че лихвите, останалите разноски са именно вредни
последици с имуществен характер за Частните обвинители. Няма какви други
вредни последици да настъпят за Частните обвинители освен тези.
В този смисъл поддържам искането си.
9
Прокурор Ст.: Във връзка със становището на представителя на
Частните обвинители, от контекста на моята пледоария се изведе едва ли не
основание от страна на представителя на Частното обвинение за основателно
за връщане на делото. Действително, едно такова непосочване на период би
дало затруднение при следващо реализиране на наказателна отговорност, но
то не е непреодолимо. В новото производство няма проблем да бъдат
изяснени датите на падежа, още повече, че те са цитирани в приложените по
делото Съдебни решения на Гражданския съд. Само по себе си обаче, това не
води до нарушаване на правото на Подсъдимия да разбере в какво е бил
обвиняван - говорим за 5 месечни вноски, за точна конкретна сума от месец
до месец. Така, че в този смисъл намирам, че дори и да е някакво нарушение,
то не се явява съществено обоснованото връщане на делото на Съда и
Прокурора.
Последна дума на подсъдимия.
Подс. К.: Приемам обвиненията и искам да кажа, че имам желания да си
внасям детските, но в момента нямам възможност, защото съм без работа. От
няколко месеца си търся работа и не мога. Тези 1 500 лева съм ги взел на заем
и ги връщам. Искам да си внасям издръжката, но в момента нямам
възможност.
Съдът обяви, че ще се произнесе с Решение в срок.
Заседанието приключи в 10:35 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10