№ 5
гр. София, 02.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И.С.С.
при участието на секретаря Е.Б.Б.
като разгледа докладваното от И.С.С. Административно наказателно дело №
20241110210349 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по подадена жалба от Б. П. А. срещу
Наказателно постановление (НП) № ***/23.5.2024 г., издадено от Заместник-
кмета на Столична община, направление “Транспорт и градска мобилност”, с
което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 5000,00 лева за
нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 17 от Наредбата за организация на движението
на територията на Столична община и на основание чл. 154а, ал. 2 от същата
наредба.
В жалбата са изложени оплаквания, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно поради неправилно тълкуване на
разпоредбите на чл. 29а, ал. 1, т. 17 от Наредба за организацията на
движението на територията на Столична община. Посочва се, че в обекта не се
извършват строително-монтажните работи (СМР), изискващи устройство за
измиване на ходова част на строителни машини, излизащи от строителния
обект, тъй като извършваните дейности към момента се изразявали в
направата на кофраж и полагане на арматурна заготовка и се изпълнявали
ръчно. Подчертава се, че органът не е констатирал замърсяване на околната
среда и тежкотоварни превозни средства на място. Посочва се, че съгласно
нормативната уредба не е задължително изграждането на стационарни
1
устройства за измиване, като се ползвало мобилно устройство за тази цел.
Поддържа се, че наказанието е прекомерно. Направено е искане за отмяна на
обжалваното наказателно постановление, а в условията на евентуалност – за
намаляване на наложеното наказание.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се е явил лично и отново е
отправил искане към съда за отмяна на обжалвания акт или намаляване
размера на наложеното наказание.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна и
административнонаказващ орган, представляван от процесуален
представител, е направила искане за потвърждаване на обжалваното НП.
Възразява се срещу основателността на подадената жалба, като се посочва, че
жалбоподателят не е изпълнил законовите изисквания за изграждане на
измивно устройство. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното
наказателно постановление и за присъждане на разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 29.01.2024 г. свидетелите Г. М. Г. и П. К. Й. – инспектори в Столичен
инспекторат към Столична община, посетили строителен обект „П.е.ж.с.“,
находящ се в гр. ***, район „***“, ул. „***” срещу № ***. Технически
ръководител на обекта бил жалбоподателят Б. П. А.. В хода на проверката
инспекторите констатирали, че в обекта се извършвали строително-монтажни
работи без налично устройство за измиване на ходовата част на строителни
машини. На място свидетелите възприели следи от замърсяване от
автомобили, излизащи от обекта, въпреки че в обекта в момента на проверката
имало само една лека кола. На място била констатирана и изградена цялостна,
плътна строителна ограда. За констатациите бил съставен констативен
протокол № КП-24-0003681/29.01.2024 г.
При тези констатации на 01.02.2024 г. свидетелят Г., в присъствието на
колегата му – свидетеля Й. и жалбоподателя, съставила срещу последния
АУАН № ***/01.02.2024 г. за нарушение на разпоредбата на чл. 29а, ал. 1, т. 17
от Наредбата за организация на движението на територията на Столична
община, за това, че в качеството на технически ръководител на обекта е
допуснал извършването на СМР без устройство за измиване на ходовата част
2
на строителните машини, излизащи от строителния обект. Жалбоподателят
подписал предявения му АУАН. Като възражение същият вписал, че е съгласен
да сключи споразумение. Към АУАН бил приложен и снимков материал. В
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу АУАН
от страна на жалбоподателя.
Въз основа на така съставения АУАН, при пълна идентичност на
описаното нарушение и дадената му правна квалификация, на 23.05.2024 г.
Заместник-кметът на Столична община, направление „Транспорт и градска
мобилност“, издал обжалваното наказателно постановление, с което на
основание 154а, ал. 2 от Наредбата за организация на движението на
територията на Столична община на жалбоподателя било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 5000,00 лева за нарушение на
чл. чл. 29а, ал. 1, т. 17 от същата наредба.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства
– представените с преписката актове; показанията на свидетелите Г. и Й.;
снимков материал; констативен протокол № КП-24-0003681/29.01.2024 г.;
заповед № СОА24-РД09-2149/20.02.2024 г. на кмета на Столична община,
длъжностна характеристика за длъжността „старши инспектор“ при Столичен
инспекторат към Столична община, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Същите са непротиворечиви помежду си и налагат еднопосочни изводи в
горепосочения смисъл, тълкувани поотделно и съвместно.
С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу
подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна.
В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва
да извърши проверка за законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП отговарят по форма и
съдържание на изискванията на ЗАНН, издадени са от компетентните за това
административни органи, при спазване на сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН,
3
като е спазена и процедурата по връчване и обезпечаване възможността за
защита от нарушителя. Актовете за установяване на нарушенията на
Наредбата за организация на движението на територията на Столична община
се съставят от посочените в разпоредбата на чл. 137, ал. 1 от Наредбата
длъжностни лица, сред които са и служителите на Столичен инспекторат,
каквото качество има актосъставителят. Наказателното постановление е
издадено от заместник – кмет на Столична община, който е оправомощен от
кмета на Столична община да издава наказателни постановления, видно от
приетата като писмено доказателство заповед и на основание чл. 137, ал. 2 от
Наредбата и съобразно правилото на чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА. Съгласно
посочената законова разпоредба наказателните постановления (за нарушения
на наредбите на общинския съвет) се издават от кмета на общината или от
негов заместник въз основа на акт, съставен от длъжностни лица, посочени в
наредбата.
АУАН и оспорваното наказателно постановление по форма и
съдържание отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, респ. чл.
57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, тъй като съдържат изчерпателно описание на
констатираното нарушение, включително мястото и времето на извършването
му, описание на обстоятелствата, при които е извършено, посочени са
нарушените законови разпоредби, които от своя страна съответстват на
словесното описание на нарушението.
Ето защо съдът намери, че в случая не са допуснати съществени
нарушения при провеждането на процедурата по издаване на обжалваното
наказателно постановление, които да налагат неговата отмяна.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателствени източници се
доказа обективната страна на процесното нарушение - че на 29.01.2024 г. в
качеството на технически ръководител на строителен обект „П.е.ж.с.“,
находящ се в гр. ***, район „***“, ул. „***” срещу № ***, жалбоподателят А. е
допуснал извършването на строително-монтажни работи без в строителния
обект да има устройство за измиване на ходовата част на строителните
машини, излизащи от същия. С това е осъществен съставът на нарушение по
чл. 29а, ал. 1, т. 17 от Наредба за организация на движението на територията
на Столична община, която разпоредба забранява извършването на
строително-монтажни работи, ремонтни дейности и премахване на строежи
4
без устройство за измиване на ходовата част на строителните машини,
излизащи от строителният обект. По делото не са събрани каквито и да е
доказателства за съществуването към момента на проверката на стационарно
измивно устройство или на мобилно такова, каквито са твърденията в жалбата,
още повече, че посочената като нарушена разпоредба на чл. 29а, ал. 1, т. 17 от
Наредбата вменява в задължение строителния обект да разполага с устройство
с такова предназначение. Изводът за липса на такова устройство, както и за
липса на почистване по друг начин на ходовата част на строителните машини,
се потвърждава и от гласните доказателства на свидетели, посетили обекта,
които възпроизвеждат сведения към момента на извършване на проверката да
е имало следи от превозни средства, следващи от обекта. Предвид това и
доколкото се установява от свидетелските показания към момента на
проверката да е имало изградена ограда, съдът счита за неоснователни
възраженията в жалбата, че към онзи период не са извършвани СМР-та в
строителния обект, изключващо необходимостта от изграждането на измивно
устройство.
От субективна страна жалбоподателят А. е действал виновно, при форма
на вината евентуален умисъл, като е съзнавал всички елементи от обективната
страна на нарушението, въпреки което е допуснал настъпването на
общественоопасните му последици, а именно извършването на строително-
монтажни работи без налично устройство за измиване на ходовата част на
строителните машини, излизащи от строителният обект. В тази връзка съдът
счита, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя, тъй като в качеството си на технически ръководител на
обекта не е следвало да допуска извършването на нарушението.
Съдът намира, че случаят не може да бъде третиран като маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са налице факти и обстоятелства,
които да занижават обществената опасност на извършеното в сравнение с
обичайното проявление на нарушенията от съответния вид. Напротив, видно
от показанията на свидетелите, както и приложения снимков материал, към
момента на извършване на проверката е имало замърсяване от обекта, което
изключва извода за маловажност на случая.
Предвидената съгласно санкционната разпоредба на чл. 154а, ал. 2 от
Наредбата глоба за физически лица е в размер от 100,00 до 5000,00 лева, като
5
на жалбоподателя е наложена глоба в максималния размер от 5000,00 лева.
Като аргументи, обуславящи индивидуализацията й, наказващият орган е
изтъкнал, че нарушението е резултатно и целите на Наредбата, насочени към
ограничаването на източниците на замърсяване и намаляване на емисиите на
фини прахови частици, превенцията на ПТП и цялостната програма на
Столична община, насочена към предотвратяване на нерегламентирани
замърсявания и опазване на чистотата на атмосферния въздух и градската
среда. Посочвайки това, органът е приел, че деянието се отличава с по-висока
степен на обществена опасност, което обуславя налагането на глоба в
максимален размер. Липсват обаче реални мотиви от кои точно конкретни
особености на нарушението се извежда по-високата степен на обществена
опасност на деянието, за да се наложи именно максимумът на санкцията.
Следва да се посочи, че по делото се установява, че вследствие на
нарушението са констатирани следи от реално замърсяване от обекта, но не и
мащаба им (дали са обхващали улицата около/пред обекта или обкръжаващия
параметър и т.н.). Всяко замърсяване потенциално може да доведе до
затруднение в движението на автомобили и граждани, но такива конкретно не
се доказаха, поради което следва да се вземе предвид обикновения
дискомфорт, който подобно замърсяване може да причини неминуемо. Следва
обаче да се отчете, че това е и първо нарушение на жалбоподателя, което
наказващият орган не е взел предвид. Поради това съдът счита, че следва да
бъде определено наказание към минималния предел, като размерът на
наложената глоба бъде намален до размер от 500,00 лева, който ще се яви
справедлив, в съответствие с тежестта на нарушението и последиците от него.
По изложените съображения съдът прие, че атакуваното наказателно
постановление е постановено при правилно приложение на материалния закон
и при съобразяване с процесуалните правила, и следва да бъде изменено
единствено в частта относно размера на наложената глоба, като последната
бъде намалена до размер от 500,00 лева.
С оглед изхода на спора разноските по делото следва да бъдат
определени по правилата на съразмерното уважаване и отхвърляне на
исковите претенции по ГПК, доколкото по въпросите на разноските по ЗАНН
се препраща към АПК, а за неуредените в АПК въпроси по разноските се
прилага ГПК по аргумент чл. 143, ал. 1 и ал. 3, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78,
6
ал. 1 и чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Това е така, тъй като в
чл. 143 от АПК е регламентирана отговорността за разноски, но не са уредени
случаите на частично уважаване на жалбата. Административното наказание
„глоба“ в случая се намалява от 5000,00 лева на 500,00 лева. По делото не са
представени доказателства за направени от жалбоподателя разноски, нито е
направено искане от негова страна за присъждане на такива, поради което и
такива не следва да му се присъждат. На основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в
полза на Столична община следва да бъде определено юрисконсултско
възнаграждение, тъй като административнонаказващият орган в съдебното
производство е бил защитаван от юрисконсулт. Отчитайки изискванията на чл.
63д, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, както и предвид ниската фактическа и правна сложност
на делото, съдът счете, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80,00 лева. Съразмерно на неоснователната част от жалбата в
полза на страната следва да се присъди сумата в размер на 8,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № ***/23.5.2024 г., издадено от
Заместник-кмета на Столична община, направление “Транспорт и градска
мобилност”, с което на Б. П. А. е наложена глоба в размер на 5000,00 лева за
нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 17 от Наредбата за организация на движението
на територията на Столична община и на основание чл. 154а, ал. 2 от същата
наредба, като НАМАЛЯВА размера на глобата от 5000,00 лева на 500,00 лева.
ОСЪЖДА Б. П. А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
Столична община, Код по БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. София, ул.
„Московска“ № 33, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН сума в размер на 8,00
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното съдебно производство, съобразно неуважената част от
жалбата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8