МОТИВИ към присъда от 16.09.2019г по
НОХД № 4902 / 2018г по описа на Варненския Районен Съд, ХХIII наказателен състав
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по депозиран от Варненска Районна
Прокуратура обвинителен акт против А.Н.А.- ЕГН ********** за престъпление от
общ характер по чл.144 ал.3 пр.1 вр.
ал.1 от НК , за това че на 14.06.2018 г. в с. Гроздьово, обл. Варна, се заканил на Н.Н.К.
с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му.
Производството по делото се
проведе по общите правила, предвидени в НПК.
Участващият в производството
представител на ВРП поддържа предявеното
против А.А.
обвинение, като счита, че по безспорен
начин в хода на съдебното следствие се е установило, че е извършено
престъпление от общ характер.Прокурорът изтъква наличието на достатъчно събрани
по делото гласни доказателства за това, че от страна на подс. А. е била изречена заплаха към св. К., която е
могла и е породила у нея основателен страх за осъществяването й .Поради това и
отчитайки предходната съдимост на подсъдимия, както и обстоятелството, че
деянието е извършено при условията на « домашно насилие» , пледира А. да бъде
признат за виновен и да му бъде наложено наказание «Лишаване от свобода» над
средния размер, предвиден за престъплението, което да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим.
Подс.
А.А. участва в
производството лично и с надлежно упълномощен
процесуален представител. В хода
на досъдебното производство се е възползвал от правото си да не дава обяснения.
В хода на съдебното следствие дава подробни обяснения по предявеното му
обвинение, като отрича както да е нанасял побой на св.К., така и да е я
заплашвал.Подс.А. обяснява, , че предната вечер действително й се скарал
за това, че викала на децата, които се гевезели, но отрича да я е удрял.Той
пояснява още, че с родителите на св.К. са в лоши отношения от
десет години, че няма обяснения защо тя е отишла при тях, но твърди, че те тъй
като не одобряват връзката им, искат да ги разделят.Подс.А.
потвърждава, че е ходил пред къщата на родителите на св.К. и че е разговарял с
нея и с майка й, като е искал да види децата и е молил съпругата си да се върне
в къщи, но отрича да я е заплашвал.Той
сочи, че св.К. се е върнала при него два-три месеца след случилото се и в
момента са « добре».В последната си думи подсъдимия сочи, че работи в Германия
с трудов договор , че със св.К. вече имат трето дете, родено през м.август
2019г. , че обича жена си и децата си и иска да « си гледат живота».
Защитата на подсъдимия в лицето на адв. А.А. ***, безалтернативно пледира
за оправдателна присъда , тъй като обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин.
Изтъква още, че в случая са налице усложнени
междуличностни отношения между подсъдимия, съпругата му и нейните
родители .Адв.А. анализира събраните по делото доказателства и сочи, че в хода
на съдебното следствие св.К. не е потвърдила, че подс.А. й е отправял закани ,
така както е описано в обвинителния акт, и че нейните показания за това, че
случаят се е развил по този начин поради желанието й да «угоди» на родителите
си, с които в момента отново не си говорят, следва да бъдат кредитирани.Поради
тези и други съображения защитата пледира за постановяване на оправдателна
присъда. .
След преценка на събраните
в производството релевантни гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното :
Подс.А.А. и св.Н.К. живеели заедно от 2009г., като не били
сключили граждански брак.Родителите на свидетелката не одобрявали тяхната
връзка и преустановили всякакви отношения и контакти с дъщеря си, въпреки че
живеели в едно село-с.Гроздьово.Подсъдимият и св.К. имали две деца- А. на 7
години и Н. на 2 години.Всички живеели в една къща заедно с родителите на подс.А.-
св.Ю. М. и св.Н.М..Бащата на подсъдимия бил в тежко здравословно състояние, с
нарушение зрение и трудно подвижен.Подс.А. по време
на съвместното си съжителство със св.К. бил осъждан три
пъти за деяния по чл.129 ал.1 от НК, по чл.195 ал.1 т.4, т.5 и т.7 от НК
и по чл. 343 «в» ал.2 от НК. Част от наложените му наказания били «Лишаване от
свобода», като първото от тях от 10 месеца , било изтърпяно на 28.01.2013г., а
последното от 3 месеца- на 18.03.2018г.Подсъдимият бил известен на органите на
МВР като криминално проявен и бил регистриран като « лице, представляващо
интерес».По отношение на него районните инспектори за с.Гроздьово редовно
извършвали наблюдение по местоработата му и средата му на общуване.
В семейството на подс.А. и
св.К. се случвало да има кавги и скандали.През 2014г. св.К. го напуснала и била
настанена в кризисен център.Било образувано и гражданско дело по ЗЗДН, като по
отношение на подс.А. била издадена ограничителна заповед.След изтичане на
нейния срок, свидетелката се върнала при мъжа си и отново
заживели заедно.
На 13.06.2018 г. около 23,00 ч. подс.А. се
прибрал в дома и се скарал със св.К..Казал й да се маха и че не я иска повече,
като й нанесъл удари с юмруци по главата и гърба. Родителите на подс.А., които били в
съседната стая, чули че двамата съпрузи се карат, но не се намесили .
Около
06,30 ч. на 14.06.2018 г. подс.А.
събудил св.К. с удари по лицето и отново
й крещял да се маха. Малко по-късно той и майка му отишли да събират
билки.Тогава св.К. взела малко багаж и заедно с децата си отишла в дома на
своите родители, с които не била разговаряла от 9 години.Тя им разказала, че
подс.А. я бие и тормози и че не издържа повече.Тогава баща й й казал, че я приемат обратно в семейството и че ще
направят всичко възможно да й помогнат.Така св.К. останала в дома на родителите
си с двете си деца.
По-късно
същият ден подс.А. се прибрал и видял, че жена му и децата му ги няма.Той
отишъл пред къщата на родителите на св.К. и започнал да вика.На двора
първоначално излязла св.Н.М.- майка на св.К.. Подс.А.
й казал, че иска да говори с жена си и че иска да види децата си.След това на
двора излязла и св.К..Подсъдимият й казал да се прибира при него, но свидетелката
отказала.Тогава подс.А. се ядосал и започнал да крещи и да заплашва.Св.К. се
поколебала дали да не се върне при мъжа си, но майка й я разубедила.След това
подсъдимият си тръгнал.Той обаче не се отказал да си върне жената и децата.За
това в следващите дни продължавал да ходи пред дома на родителите на св.К.,
като заплашил, че ако св.К. не се върне при него, ще убие нея и децата, а после
ще се самоубие.
Тъй като
св.К. и нейните родителите били притеснени от случващото се, те осъществили
контакт с хора от кризисния център, в който била настанена първия път.С помощта
на адвокат била изготвена жалба, която била подадена във ВРП на 18.06.2018г. В
нея било посочено, че подс.А. упражнява върху свидетелката непрестанен тормоз и
психическо и физическо насилие, че поради това преди около 3 години тя се
принудила да го напусне, че била настанена в специален дом за закрила, където
прекарала пет месеца.Подсъдимият обаче я намерил след около 3 месеца и я
уговорил да се върне при него с обещанието, че повече няма да упражнява
психически и физически тормоз.Тя се съгласила, но въпреки даденото обещание,
подс.А. продължавал да й нанася безпричинно побои, като почти всеки ден се
връщал дрогиран или пиян и ставал агресивен към нея.В жалбата било посочено
още, че на 13.06.2018г. около 23.00ч.
подс.А. се прибрал дрогиран, започнал да крещи, да обижда, да псува и да нанася
удари с юмруци по главата, по гърба и по корема на св.К., което било видяно от
дъщеря й А..Детето било побягнало в стаята на родителите на подсъдимия, които
веднага отишли, но не могли да направят нищо.След като подсъдимия я пребил,
легнал и заспал.На сутринта я събудил с юмрук в главата и й казал да се маха и да не я сварва в къщи, когато се прибере.Поради това св.К.
същия ден го напуснала и отишла при родителите си.В жалбата било посочено и че
подсъдимият започнал да ходи посреднощ в дома на
родителите й пиян и дрогиран, да псува и да крещи.Заплашвал, че ще убие св.К. и
децата, ако не се прибере при него, поради което и свидетелката много се
страхувала от него, тъй като вече губел контрол над себе си.Родителите й също
били много уплашени за нейното здраве и живот.В заключение била поискана спешна
намеса като бъде отправено предупреждение подс.А. да преустанови заплахите над
свидетелката и децата и да преустанови да тормози родителите й.Св.К. попълнила
и бланка с Обяснения на осн.чл.145 ал.1 т.1 от ЗСВ, в които описала
осъществените според нея актове на домашно насилие.В обясненията било посочено,
че след като св.К. отишла в дома на родители си, подс.А. започнал да идва през
нощта да я заплашва, че ще убие нея и децата.
На
19.06.2018г. отново с помощта на адвокат била изготвена и подадена Молба до ВРС
с правно основание чл.18 ал.1 от ЗЗДН, като било образувано гр.дело №
9538/2018г. по описа на ВРС, 48-ми с-в. Със
Заповед за незабавна защита № 81/ 19.06.18 г. били постановени мерки за закрила
спрямо св.К. и децата й, като подс.А.
бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо тях, както
и да не приближава на по-малко от 50 м. св.К..Заповедта била връчена на
подсъдимия.
На
19.06.2018г. в ОЗД постъпил сигнал от Кризисен център към фондация „ SOS деца и
семейства в риск“, към който било приложено заявление от св.К. за настаняването
на нея и двете й деца в центъра, в което било посочено, че тя е жертва на
системно домашно насилие от партньора си.Поради това на 19.06.2018г. били
издадени съответните направления и св.К. и двете й деца били настанени в
Кризисен център-Варна .Предоставената социална услуга била с продължителност до
19.12.2018г.
Междувременно,
образуваното гражданско дело било разгледано в открито съдебно заседание, в
хода на което били приобщени предоставената от св.К. декларация и копия на
удостоверения за раждане на децата, и била разпитана св.Юрмюз
М.-майка на подсъдимия.С Решение № 3712/16.08.2018г., влязло в законна сила а
18.09.2018г., било прието, че на 05.06.2018г., 13.06.2018г. и 14.06.2018г.
подс.А. е осъществил домашно насилие по
отношение на св.К. , като я заплашвал, удрял и блъскал.Със съдебният акт
подсъдимият отново бил задължен да се въздържа от домашно насилие по отношение
на св.К. и децата си и било му забранено да се доближава на по-малко от 50м. от
нея.
Подс.А. не нарушил
издадената заповед за защита.През м.09.2018г. св.К. напуснала кризисния център
и отишла в дома на родителите си.Една вечер обаче тя отново си събрала багажа и
заедно с децата си , се върнала при подс.А., с когото и към момента продължават
да живеят заедно .През м.август 2019г. те станали родители на трето дете.Подс.А. започнал работа в Германия, за да може да издържа
децата си.
Въз основа
на подадената от св.К. жалба до ВРП било образувано настоящото досъдебно
производство.
В хода на
разследването била назначена и изготвена съдебно-психиатрична експертиза на
подс.А., чието заключение поддържано от вещото лице в съдебно заседание, съдът
кредитира.От него се установява, че при подсъдимия не са налице анамнестични
и клинични белези за зависимост към алкохол и психоактивни вещества. Тъй като
не е бил в краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието и не
страда от тежко слабоумие, към момента на извършване на деянието ,той е бил в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
Съдебно-психиатричнаа
експертиза е била назначена и на св.К., чието заключение, поддържано от вещото
лице съдът кредитира.От него се установява, че тя не страда от психично заболяване, зависимост към алкохол и
психоактивни вещества и интелектуално-паметов
дефицит. На св.К. е била назначена и
изготвена и съдебно-психологична
експертиза, чието заключение съдът също кредитира.От него става ясно, че към
момента на изследването, което е било проведено докато свидетелката е била
настанена в кризисния център, тя е била в своеобразна криза на личността,
породена от конфликтите отношения с подс.А..При изследването свидетелката е
заявила, че от страна на подсъдимия са й били отправени заплахи, за които
вещото лице е приело, че са породили страхове за нейното съществуване, както и
такива по отношение на децата.Обобщавайки поведението на мъжа си през годините,
св.К. достигнала до изводи, които са й дали възможност да предприеме решителни
крачки, а именно да се раздели с него окончателно.Било е установено още, че св.К.
е по-нестабилна и с интровертна насоченост, с
приоритетни черти и особености на т.нар. меланхоличен темпераментов
тип личност.В ситуация на фрустрация свидетелката е
била внимателна и добронамерена, толерантна , склонна да омаловажа фрустриращите обстоятелства и фрустраторите.Когато
следвало обаче да защитава значими потребности, когато е засегната нейната чест
и достойнство, когато е потискала дълго време неудоволствени
емоции и преживявания, тя е в състояние да става себезащитна,
да взема решения и да ги реализира чрез действия.В ежедневни ситуации може да
бъде много търпелива и толерантна, да потиска неудоволствени
емоции , да изчаква и да взема компромисни решения.
Подс.А.Н.А. е роден
на ***г. в гр.Провадия, живее в с.Гроздьово, български гражданин, с начално
образование, не женен, работи.По отношение на него са били постановени и влезли
в сила четири присъди, с които за престъпления против личността на гражданите,
собствеността и транспорта , са му били наложени наказания , част от които
«Лишаване от свобода», изтърпени ефективно.Последното наказание от 3 месеца
«Лишаване от свобода» е било изтърпяно на 18.03.2018г.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните в производството
гласни доказателства – отчасти от обясненията на подсъдимият, отчасти от
показанията на св.Н.К. и на св.Н.М., депозирани в хода на съдебното следствие,
от показанията на свидетелите Н.М., св.Н.М.,
св.Ю. М., св.С.Р. и св.С.С., депозирани в хода на
съдебното следствие, отчасти от показанията на св.Н.К. от досъдебното
производство, приобщени на основание чл.281 ал.5 вр. ал.3 вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК, които са последователни, взаимно обвързани и допълващи се, и кореспондират
с писмените доказателства по досъдебно производство № 3205/2018г на ІV РПУ-Варна – жалба, обяснения на основание
чл.145 ал.1 т.1 от ЗСВ, справки, докладни записки, заверени копия от Заповед за
незабавна защита от 19.06.2018г., протокол за полицейско предупреждение от
25.06.2018г., заверено копие от гр.дело
№ 9538/2018г. на ВРС, 48-ми състав, справки от Агенция «Социално подпомагане» ,
направления за ползване на социални услуги, справка от УМБАЛ «Св.Марина»-Варна,
справка за съдимост и др., инкорпорирани
по реда на чл.283 от НПК, с приетите в
хода на съдебното дирене заключения на
съдебно-психиатричните и съдебно- психологични експертизи, с приобщените справки от тел.112 и ІVРУ-Варна
и с влязло в сила съдебно решение по гр.дело № 9538/2018г. на ВРС, чийто съвкупен анализ не налага различни
изводи.
При така установената по
делото фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи, а именно че деянието по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК, вменено във вина на подс.А. за това, че на 14.06.2018г. се е
заканил с убийство на св.К. , е недоказано
от обективна страна.
За да
направи този извод, съдът обсъди поотделно и в съвкупност събраните по
делото писмени и гласни доказателства.Те са безспорни за това, че подс.А. и св.К.
съжителстват на семейни начала от 2009г., че имат две общи деца, които носят
имената на баща си, че живеят в къща, собственост на родителите на подсъдимия,
че св.К. е била и в момента е в лоши отношения с родителите си, като не
разговаря с тях, че през 2014г. е била настанявана в кризисен център поради
прояви на домашно насилие от страна на подс.А..Събрани са и безспорни
доказателства, за това , че на 14.06.2018г. свидетелката е напуснала дома си и
е отишла в къщата на родителите си, че подсъдимия е отишъл там на 14.06.2018г., както и в следващите дни,
като е настоявал свидетелката да се върне при него, настоявал е да види децата,
вдигал е скандали, отправял е заплахи и др.Доказано е още, че през 2018г. св.К. отново е била в кризисен
център с децата си, че по молба ,
подписана от нея е било образувано
гр.дело по реда на ЗЗДН, приключило с Решение № 3713/16.08.2018г ,с което е било прието, че подсъдимия е
извършил по отношение на свидетелката три прояви на домашно насилие- на
05.06.2018г., 13.06.2018г. и 14.06.2018г., изразяващо се в отправяне на
заплахи, удряне и блъскане, както и че
към настоящият момент подсъдимия и св.К. отново живеят заедно и имат трето
дете.
Спорният момент между обвинението и
защитата е дали на 14.06.2018г. подс.А.
се е заканил на св.К. с убийство и дали
тази закана е могла да възбуди основателен страх у нея.В тази връзка по делото
се събраха две групи гласни доказателства. В едната попадат обясненията на
подс.А., който отрича да е заплашвал или да е имал намерение да убива жена си,
децата си и себе си, и показанията на св.К., която в хода на съдебното
следствие също категорично отрича подсъдимият да я е заплашвал по начина,
описан в обвинителния акт.Св.К. обаче в показанията си от досъдебното
производство, приобщени на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК ,
заявява точно обратното- че подсъдимият на инкриминираната в обвинителния акт
дата й е казал, да се върне при него и ако не го направи щял « да убие мен, и децата, и себе си»/ л.40
от ДП/. Във втората група гласни доказателства попадат отчасти показанията на
св.Н.М. и тези на св. Н.М., които са родители на св.К.. От тях става ясно, че св.Н.М. не е бил
очевидец на случилото се на 14.06.2018г. пред дома му, а от думите на дъщеря си
е разбрал, че предната вечер тя е била заплашвана от подс.А..От съпругата си
разбрал пък , че на 14.06.2018г. подсъдимият е заплашил дъщеря му , че ще убие нея и децата и ще се самоубие, ако тя не
се върне при него / л.61 /.Св.Н.М. сочи още, че когато подсъдимият е отправял
заплахите, съпругата му е извикала полиция.Св.Н. М. от
своя страна, освен че описва
изключително негативно личността и поведението на подс.А., също заявява, че той е отправил заплахи към дъщеря й, както и че е подала сигнал на тел.112 , че на
място са дошли полицейски служители и че подсъдимия е бил толкова агресивно
настроен, че от блъскане сам си е счупил ръката.И двамата свидетели сочат, че от страх да не се случи нещо лошо на св. К. или на тях, тя за втори път е отишла в кризисен център.Те
са категорични и за това, че след като се е върнала от центъра, една нощ, без
видима причина и без да ги уведоми, дъщеря им просто си събрала багажа и заедно
с децата си отново се върнала при подс.А., с когото живее и към момента на
разглеждане на делото.
За да прецени кои показания да
кредитира, съдът ги съпостави с останалите доказателства по делото, а именно
с показанията на служебно установените
полицейски служители, които са незаинтересовани от изхода на делото, със съдържанието на приложените по делото
обяснения по реда на ЗСВ и докладните записки, свързани с личността на подс.А.,
със служебно изисканите справки от тел.112 и ІV РУ-Варна, както и със
заключенията на изготвените съдебно-психиатрични и психологическа експертиза на
св.К. и заявеното от вещите лица в съдебно заседание.Поради това и съдът
приема, че действително между подс.А. и св.К. вечерта на 13.06.2018г. е
възникнал скандал, който е продължил на 14.06.2018г. сутринта и че поради
поведението на подсъдимия св.К. е напуснала дома им и заедно с децата си е отишла в дома на родителите
си.В случая не може не се отчете обстоятелството, че тя не е разговаряла с родителите си от 9
години, поради което и търсенето на помощ точно от тях в този момент, може да
доведе до извод, че същата действително е преживяла значим стрес, свързан с
прояви на домашно насилие от страна на съпруга й.Безспорно е, че на
14.06.2018г. подс.А., след като се е завърнал в дома си и не е намерил там жена
си и децата си, е отишъл пред къщата на нейните родители, където е вдигнал
скандал и е искал тя да се върне при него.От всички събраните по делото
доказателства обаче не може обаче да се направи категорично заключение, че
именно в този ден подс.А. е заплашил св.К. с убийство. Св.К. в хода на
съдебното следствие отрича подсъдимият да я е заплашвал по какъвто и да е начин
и заявява, че е подавала жалби и е отишла в кризисен център за да угоди на
родителите си.Майка й от своя страна в показанията си описва отправянето на
заплахи към дъщеря й и предприетите от нея действия непосредствено след това,
но те не се подкрепят от останалите доказателства по делото.От служебно
изисканите справки е видно, че на тел.112 лице с имената на свидетелката на
14.06.2018г. не е подавало сигнал за инцидент, както и че на същата дата от ІV
РУ на адреса не са били изпращани полицейски служители.Районните инспектори
също не сочат да са били викани или информирани за инцидент, възникнал на
14.06.2018г. пред дома на св.М., както и че за тях подс.А. представлява
интерес, доколкото е криминално проявен.В приложените по делото докладни
записки също липсват данни за същия да са били подавани сигнали за осъществено
от него домашно насилие или отправяне на заплахи към св.К. и преди , и на
14.06.2018г.Не бива да се пренебрегва и обстоятелството, че св.Н.М. в
показанията си заявява, че цялото село знае, че подс.А. употребява и продава
наркотични вещества и че тормози дъщеря й когато е дрогиран / л.61/. Заявеното
от нея в тази насока обаче категорично се опровергава от приложената по делото
характеристична справка / л.102 от ДП/ , в която изрично е посочено, че спрямо
подс.А. в полицейския участък не са постъпвали сигнали за нарушаване на
обществения ред, че няма данни той да
употребява наркотици или други упойващи вещества, както и че се ползва с добро
име сред жителите на с.Гроздьово.На следващо място съдът взе предвид и
съдържанието на докладна записка от 29.08.2018г. / л.94/, в която св.Р. е посочил, че са били проведени комплекс от
оперативно-издирвателни мероприятия за установяване на лица, които са станали
свидетели и са възприели заканите от
страна на подс.А. към св.К., но такива не са били установени.В района не са
били установени монтирани камери за видеонаблюдение.Била е проведена беседа със
св.Н.М. именно с цел установяване на свидетели на отправените закани, като тя
не е посочила свидетели очевидци.Не на последно място, съдът съобрази
обстоятелството, че посещенията на подс.А. до дома на родителите на св.К. не са
били еднократни, а са били реализирани в периода от 14.06.2018г. до 18.06.2018г., когато св.К. е подала жалба
във ВРП.В нея свидетелката е посочила, че
подсъдимият е започнал да ходи посреднощ в
дома на родителите й и да я заплашва, като в жалбата и в
приложените към нея обяснения липсват твърдения за това, че заплахите са били отправени именно на 14.06.2018г.
Поради това, като съобрази , че св.Н.М.
има изключително негативно отношение към подс.А., което я прави заинтересована
от изхода на делото, като взе предвид, че показанията й относно случилото се на
14.06.2018г.не се подкрепят от писмените доказателства по делото, като отчете
от една страна личностовите характеристики на св.К. ,
която според заявеното от вещото лице в
съдебно заседание, е внушаема и манипулируема, и емоционалната й обвързаност както с подс.А.
, така й с родителите й, съдът намира, че показанията на св.Н.М. , дадени в
хода на съдебното следствие и тези на св.К. от досъдебното производство, за
това че на 14.06.2018г. подсъдимият е отправял заплахи за живота й, не следва
да бъдат кредитирани. Същевременно обаче,
с оглед данните за предходно настаняване на св.К. в кризисен център
поради прояви на домашно насилие , съобразявайки и влязлото в сила съдебно
решение и отчитайки състоянието на свидетелката по време на психологическото й
изследване, при което е било установено, че тя е преживяла значим стрес, страх
и уплаха, съдът намира, че действително
от страна на подсъдимия са били отправени заплахи, за това, че ако не се върне
при него ще убие нея, децата и ще се самоубие, доколкото точно тези заплахи се
сочат в показанията на св.К. и нейната майка.От тях свидетелката се е почувствала
застрашена и е била настанена в кризисен
център.Това обаче не е достатъчно да се приеме, че именно на 14.06.2018г. от
страна на подс.А. е било осъществено деяние по чл.144 ал.3 от НК, така, както
се сочи в обвинителния акт.
С оглед на изложеното до тук, съдът намери че не се доказа по несъмнен и
безспорен начин, както от обективна, така и от субективна страна, обвинението
срещу подс.А.А. за това че на 14.06.2018 г. в с. Гроздьово, обл. Варна, се е заканил на Н.Н.К.
с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, поради което и на основание чл.304 от НПК го
призна за невиновен и го оправда по така
възведеното му обвинение по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК.
Мотивиран от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: