О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ VІ -434 13.03.2017 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, шести въззивен граждански състав
На: тринадесети март две хиляди и седемнадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ БЕЛЕВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 202 по описа за 2017 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 141/30.08.2016
г., постановено по гр.д.№ 136/2015 г. по описа на РС-Поморие, поправено с
решение № 3/13.01.2017 г. по същото дело е постановено:
- отхвърлен е иска на С.Д.Н. против Г.Д.П. и Д.Г.П., за делба на поземлен
имот с идентификатор 00833.501.377 по КККР на гр.Ахелой, с площ от 1015 кв.м. и
административен адрес гр.Ахелой, ул.“Цар Симеон“ № 17, ведно с изградените в
имота сгради с идентификатори 00833.501.377.1, 00833.501.377.2,
00833.501.377.3, 00833.501.377.4 и 00833.501.377.5;
- отхвърлен е иска на М.Г.М. и А.Д.Г. против Г.Д.П. и Д.Г.П.,
за делба на недвижими имоти – сграда с идентификатор 00833.501.377.3 и първи
жилищен етаж от сграда с идентификатор 00833.501.377.4, построени в поземлен
имот с идентификатор 00833.501.377 по КККР на гр.Ахелой;
- признато е за недоказано оспорването на С.Д.Н., М.Г.М. и А.Д.Г.
на истинността на документ – саморъчно
завещание от 27.09.2007 г. от Марийка Г. Пецова, починала на 18.10.2008 г.,
представено от Г.Д.П.;
- допусната е делба между ищците М.Г.М., А.Д.Г.
и ответниците Г.Д.П. и Д.Г.П. върху поземлен имот с идентификатор 00833.501.377 по КККР на гр.Ахелой, с
административен адрес гр.Ахелой, ул.“Цар Симеон“ № 17, с площ от 1015 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10м.), със съседи: ПИ 00833.501.376, 00833.501.468,
00833.501.380, 00833.501.378 и 00833.501.374, ведно с построените в имота сграда
с идентификатор 00833.501.377.1, със застроена площ
26 кв.м., предназначение – друг вид сграда за обитаване, сграда с идентификатор 00833.501.377.2, със застроена площ 14
кв.м., с предназначение – селскостопанска сграда, втори етаж от сграда с идентификатор 00833.501.377.4, със застроена
площ 68 кв.м., с предназначение – еднофамилна жилищна сграда и сграда с идентификатор 00833.501.377.5,
със застроена площ 65 кв.м., с предназначение еднофамилна жилищна сграда, при
квоти: 6/12 ид.ч. за М.Г.М., 1/12 ид.ч. за А.Д.Г., 3/12 ид.ч. за Г.Д.П. и 2/12
ид.ч. за Д.Г.П..
Настоящата инстанция е сезирана с две
въззивни жалби против цитираното по-горе първоинстанционно
решение, постановено по гр.д.№ 136/2015 г. по описа на ПРС.
Първата
въззивна жалба вх.№ 5635/26.10.2016 г. е
подадена от М.Г.М., А.Д.Г. и С.Д.Н., всички със съдебен адрес ***, чрез пълномощника
им адв.Д. Попов. Въззивниците изразяват недоволство от първоинстанционното
решение в частта му, с която е
отхвърлен иска за делба на първи етаж от сграда с идентификатор
00833.501.377.4, в частта относно квотите и съделителите в сгради с
идентификатори 00833.501.377.1, 00833.501.377.2 и 00833.501.377.5, с изключение
на участието и квотата на М.М., в частта относно квотите и съделителите на
втори етаж от сграда с идентификатор 00833.501.377.4, с изключение на участието
и квотата на М.М., не е допусната до делба цялата сграда с идентификатор
00833.501.377.4, не е прието, че сграда с идентификатор 00833.501.377.4 е
незаконен строеж. Считат решението в тези части за неправилно, постановеното в
нарушение на материалния закон и необосновано, като съдът неправилно е
анализирал събраните по делото доказателства и е формирал погрешни изводи. Оспорва
се като неправилен извода на районния съд, че ответникът Г.П. е собственик на
целия първи етаж от сграда с идентификатор 00833.501.377.4 и същият не следва
да се допуска до делба, поради погрешната преценка на ПРС, че дарените 35/99
ид.ч. от жилищната пристройка представляват описаната в нотариален акт №
25/07.02.1984 г. кухня с площ от 44 кв.м., като според въззивниците изричното
посочване в този нотариален акт за дарение на идеални части означава, че
дарението не се отнася до цялата жилищна пристройка. В тази връзка, се счита,
че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не е обсъдил и разгледал
заявеното от ищците възражение, че сградата с идентификатор 00833.501.377.4,
състояща се от два етажа, представлява незаконен строеж и издаденото за нея
удостоверение за търпимост е нищожен акт, поради което до делба е следвало да
се допусне цялата сграда като един обект, следвайки квотите върху земята, а
именно: за А.Г. – 1/12 ид.ч., за М.М. – 6/12 ид.ч., за Г.П. – 3/12 ид.ч. и за Д.П.
– 2/12 ид.ч. Но ако се приеме, че първият и вторият етаж от посочената сграда представляват
самостоятелни обекти, въззивниците считат, че съдът неправилно е определил
квотите и съделителите, като според тях квотите в първия етаж следва да са: 64/792
ид.ч. за А.Г., 212/792 ид.ч. за Г.П., 394/792 ид.ч. за М.М. и 122/792 ид.ч. за Д.П.,
а квотите и съделителите на втория етаж, който не фигурира в завещанието,
следва да са: 10/72 ид.ч. за А.Г., 4/72 ид.ч. за Султата Н., 22/72 ид.ч. за Г.П.
и 36/72 ид.ч. за М.М., като Д.П. не участва, тъй като не е получил по завещание
втория етаж. Оспорват се като неправилни и определените от районния съд квоти и
съделители по отношение на останалите допуснати до делба сгради, като според
въззивниците неправилно е изчислена частта на наследодателката Марийка Пецова,
която след нейната смърт се поделя между наследниците й (А., С. и Г.) и
съобразяването след това на завещанието в полза на ответника Д.П.. В тази връзка
считат, че делбата на сграда с идентификатор 00833.501.377.1 и сграда с
идентификатор 00833.501.377.5 следва да се допусне при квоти: 3/24 ид.ч. – за А.Г.
(придобити от баща й Д. Пецов), 12/24 ид.ч. – за М.М. и 9/24 ид.ч. – за Д.П.
(придобити по завещание), а делбата на сграда с идентификатор 00833.501.377.2,
която не е предмет на завещанието, следва да се допусне при квоти: 6/24 ид.ч. –
за А.Г., 3/24 ид.ч. – за С.Н., 3/24 ид.ч. – за Г.П. и 12/24 ид.ч. – за М.М.. По
горните съображения, молят въззивния съд да отмени решението в обжалваните му
части и да уважи въззивната жалба. Не се правят нови доказателствени искания.
Претендират се направените по делото разноски.
Първоинстанционното
решение е връчено на въззивниците-ищци М.Г.М., А.Д.Г. и С.Д.Н. на 14.10.2016 г., като въззивната им жалба е депозирана на 26.10.2016 г.,
т.е. в законоустановения двуседмичен срок по чл.259 ал.1 ГПК. Жалбоподателите
са лица, които имат правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение,
поради което въззивната жалба е допустима.
В срока по чл.263,
ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемите-ответници Г.Д.П. и Д.Г.П., подаден чрез пълномощника им адв.Д.П., с
който въззивната жалба се оспорва като неоснователна, като се излагат подробни
съображения и се моли решението на ПРС да бъде потвърдено в обжалваните части
като правилно и законосъобразно.
Втората въззивната жалба вх.№ 4635/19.09.2016 г. е подадена от
Г.Д.П. и Д.Г.П., двамата със съдебен адрес ***, чрез пълномощник адв.Д.П.. Постановеното
от районния съд решение се обжалва в
частта му, с която е допуснат до делба втория етаж от сграда с
идентификатор 00833.501.377.4, както и в частта относно квотите, при които са
допуснати до делба сгради с идентификатори 00833.501.377.1, 00833.501.377.2, 00833.501.377.5
и втори етаж от сграда с идентификатор 00833.501.377.4. Считат, че в
обжалваните части първоинстанционното решение е неправилно и необосновано,
постановено в нарушение на материалния закон, като изводите на съда не
съответстват на събраните по делото доказателства. В тази връзка се счита, че
презумпцията по чл.92 ЗС не е приложима относно придобиването от М.М. на дял от
построените в дворното място сгради и същата е оборена от доказателствата по
делото, тъй като предмет на даренията от 1988 г. и 2002 г. е само дворното
място, което се доказва не само от съдържанието на нотариалните актове за
дарение, но и от отразеното в тях таксуване на сделките само върху данъчната
оценка на мястото. Счита се също така за неправилен и необоснован извода на съда,
че покривът на сградата с идентификатор 00833.501.377.4 е бил изграден през
2005 г. и поради това съделителят Г.П. не е станал собственик на втория етаж от
сграда на основание придобивна давност, тъй като според въззивниците от събраните по делото
гласни доказателства е установено, че покриването на сградата е станало още
през 2003 г., през 2005 г.е правен основен ремонт, а през 2008 г. е изграден
изцяло нов покрив, което обаче не е взето предвид от ПРС. Отделно от това,
въззивниците посочват, че процесният втори етаж винаги е бил владян от
съделителя Г.П., тъй като този втори етаж е функционално свързан със собствения
на същия съделител първи етаж от сградата и е прилежаш към него, което изключва
възможността да е притежание на собствениците на терена. По горните съображения
молят въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части,
като се отхвърли иска за делба на втория етаж от сграда с идентификатор
00833.501.377.4 и се допусне делба на останалите сгради при следните квоти: за
сграда с идентификатор 00833.501.377.5 – по 1/8 ид.ч. за М.М. и за А.Г. (без С.Н.,
която е прехвърлила дела си на М.), 1/8 ид.ч. за Г.П. и 5/8 ид.ч. за Д.П., за
сграда с идентификатор 00833.501.377.2 – по 1/3 ид.ч. за С.Н., за А.Г. и за Г.П.,
за сграда с идентификатор 00833.501.377.1 – по 1/8 ид.ч. за М.М. и за А.Г. (без
С.Н., която е прехвърлила дела си на М.), 1/8 ид.ч. за Г.П. и 5/8 ид.ч. за Д.П..
Не са направени нови доказателствени искания. Претендира се присъждане на
разноски пред двете инстанции.
Първоинстанционното
решение е връчено на въззивниците-ответници Г.Д.П. и Д.Г.П. на 12.09.2016 г.,
като въззивната им жалба е депозирана на 19.09.2016 г., т.е. в
законоустановения двуседмичен срок по чл.259 ал.1 ГПК. Жалбоподателите са лица,
които имат правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, поради
което жалбата е допустима.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите-ищци
М.Г.М.,
А.Д.Г. и С.Д.Н., чрез пълномощника им адв.Попов, с който
въззивната жалба се оспорва като неоснователна, като се излагат подробни
съображения и се моли решението на ПРС да бъде потвърдено в обжалваните части
като правилно и законосъобразно.
Бургаският окръжен съд, след проверка
допустимостта на подадените въззивни жалби и отговори, намира, че делото следва
да бъде разгледано в съдебно заседание, поради което и на основание чл.267,
ал.1 ГПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 202/2017
г. по описа на БОС постъпилите въззивна
жалба от ищците М.Г.М., А.Д.Г. и С.Д.Н., въззивна жалба от ответниците Г.Д.П. и Д.Г.П.,
както и постъпилите писмени отговори
от същите лица в качеството им на въззиваеми по отделните жалби.
На всяка от страните да се връчи
препис от настоящото определение.
Въззивниците М.М., А.Г. и С.Н. да се уведомят чрез пълномощника им адв.Ч.П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.