МОТИВИ:/към присъда №29
от 12.07.2017г. постановена по н о х
дело № 213 от 2017г. по описа на РС Велинград./
Обвинение против Н.И.Г.
***,в това,че,
на 03.03.2017г. в гр.Велинград, е
причинил средна телесна повреда на Й.Д.П. ***-ударил го е с дясната ръка по
лявата част на лицето,вследствие на което му причинил счупване на долната
челюст на две места/брадичката и десния артикулиращ израстък/,с което се
затруднява дъвченето и говоренето -престъпление по чл.129, ал.1 от НК.
Подсъдимия Н.И.Г. не
се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.129 ал.1 от НК,като пледира за признаването му за
невиновен,в който смисъл е и искането на неговия процесуален представител адв.М.А..В
направеното си изложение проц.представител на подс.Г. излага доводи и
възражения за липса на причинна връзка между деянието и настъпилия резултат,при
нанасянето на удара по пострадалия Й.П.,за поведение от страна на пострадалия
спрямо доверителя й за реална заплаха за неговия живот, което е в основата на
приложението на института по чл.12,ал.4 от НК,както и за недостатъчност на
доказателствата в подкрепа на обв.теза.
По
делото за изясняване на спора от фактическа страна е допусната и изслушана
съдебно медицинска експертиза,като е депозирано заключение от вещото лице д-р Б.П.,който
в съдебно заседание поддържа същото.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена
следната фактическа обстановка:
По делото не е спорно,че
междуличностните отношения между подс.Г. и пострадалия свид.П. не са били
добри,както и че преди време Н.Г. живеел на съпружески начала със свидетелката Р.К.
***,която в момента живеела с пострадалия свидетел П. , известен с прозвището „П.“. Двамата не са
сключвали граждански брак.
Установено е по делото,че на 02 срещу
03.03.2017г. пострадалия свидетел Й.П. отишъл със свои познати и приятели -
свидетелите Ц.В., Б.М., М.К., Б.М. ***,където всички играли карти и пили бира. Около
23,30 часа ,собственика на заведението заявил на свидетелите,че ще следва да
затваря,при което компанията излязла от барчето, като се чудели къде да вървят
, за да си допиват. Тогава свид.М.К. /“по прякор М.“/ предложил всички да
отидат до дома на подс.Н.Г., който му е шурей, за да поискат музикалната му
уредба. След полунощ в дома на подс.Н.Г. *** - влезли свидетеля М.К. ,а
останалите пострадалия П.,М. и М. останали извън имота на подс.Г.. Свид.К. взел
уредбата,но с останалите от компанията не могли да се разберат къде да
продължат да се веселят,при което свид.К. се върнал да върне на Г. неговата си
уредба. В този момент от къщата излязъл подс.Г., тръгнал към улицата, където
били свидетелите и се насочил точно към пострадалия свидетел Й.П.. С
отправените към пострадалия думи“защо ме псуваш“ и „като се караш с жената си
не ме меси“, подс.Г. нанесъл удар със свита в юмрук дясна ръка в лявата част на
лицето на свид.П.. Последният усетил много силна болка, от която паднал за
момент на земята, не можел да движи челюстта си и дори да изплюе насъбралата се
кръв в устата. Свидетелят Б.М. помогнал пострадалия П. да се изправи на краката
си и го отвел към дома му. По пътя ги пресрещнала свид. Р.К.,която живеела на
семейни начала с свид.П.,която виждайки неговото състояние,още същия ден
двамата посетили Спешния Медицински Център на гр.Велинград. Пострадалия Й.П.
бил насочен към Рентгеновото отделение на болницата в гр.Велинград от д-р С.Г.,
който му и издал на 03.03.2017г медицинско свидетелство амб.№94 . В
медицинското свидетелство д-р Г. лекар по дентална медицина/стоматолог/посочил,
че при прегледа установил счупване на челюстта на пострадалия П. на две места,
оток и хематом на челюстта.
Според заключението на извършената
по делото съдебно - медицинска експертиза,след нанасянето на травмата по главата
пострадалия Й.П. не е изпадал в безсъзнателно състояние,като е потърсил на
същия ден лекарска помощ и посетил кабинета на д-р С.Г. - лекар по дентална
медицина (стоматолог) от град Велинград.След направения преглед му е издал
Медицинско свидетелство за пред съда Амб. № 94/ 03.03.2017 година, в което е
описал неговите травматични увреждания- фрактура -счупване на долната челюст в
областта на брадата, фрактура -счупване на долната челюст в областта на десния
артикулиращ израстък, Оток и хематом /кръвонасядане/ в лява субментална област
5x8 см. Тази диагноза е била подкрепена и с направена рентгенова снимка на
черепа и долната челюст (диск с образно изследване) на пострадалия Й.П. и то е
потвърдило диагнозата на д-р Г..Вещото лице д-р Б.П. е категоричен,че гореописаните
травматични увреждания са причинени по механизма на действие на твърд, тъп
предмет чрез удар е или върху такъв и добре отговарят, да са получени при един
удар с юмрук в лявата част на брадичката на Й.П. към момента на инкриминираната
дата.Сочи,още че тези травми не могат да се получат при падане от собствен ръст
на терена,тъй като няма данни за охлузвания по носа, бузите и челото.
Счупването в областта на
брадичката е получено по директен
механизъм (мястото на удара с юмрук), а счупването на десния артикулиращ
израстък по индиректен механизъм.
По време на нанасянето на
травмите пострадалият Й.П. и подс.Г. са били прави и обърнати лице с лице един
към друг и ударът е нанесен с дясна ръка по лявата част на лицето на
пострадалия П..
Счупването на долната челюст
на две места-брадичката и десния артикулиращ израстък са причинили на
пострадалия Й.Д.П. - счупване на челюст, с което се затруднява дъвченето и
говоренето, по смисъла на чл. 129 от НК, за около 45-60 дни от датата на травмата.
Останалите травматични
увреждания-травматичен оток и кръвонасядане са причинили на пострадалия Й.Д.П.
- болка и страдание, по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, за около 3-6 дни от
датата на травмата.
Подсъдимия Н.И.Г. е с чисто съдебно минало, същия не е осъждан за
престъпления от общ характер и е с добри характеристични данни.В дадените си
обяснения подс.Г. по същество не отрича,че е нанесъл един удар с юмрук в лицето
на постр.П.,като твърди,обаче,че удара е направил с лявата си ръка по дясната
част на лицето му,тъй като е отблъснал удар от П. отправен му с неговата дясна
ръка и е бил провокиран с обидни думи и изрази от негова страна,както и че при
падането на П. са се получили тези травматични увреждания.Тези обяснения
са в основата на изразената от
пълномощника му адв.А. защитна позиция,която същата поддържа в с.з. и я счита
за достоверна и убедителна с оглед на анализа на събрания по делото
доказателствен материал.
За
възприемането на тази фактическа обстановка, съдът приема и обсъжда съвкупно
всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, както и без
противоречивото прието заключение на вещото лице д-р Б.П.. Всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по повдигнатото обвинение и
релевантни за неговата съставомерност, са установени с валидни, допустими и относими доказателства и доказателствени средства. По
безспорен начин е установено авторството на деянието, дееца и виновното му
поведение, при ясно установен приложим материален закон и очертана правна
квалификация на деянието. Тезата на адв.М.А. за недостатъчност на
доказателствената съвокупност ангажираща наказателната отговорност на подс.Н.Г.
и очертаваща липсата и на причинно следствена връзка между деянието и
настъпилия вредоносен резултат самото телесно увреждане е неоснователна и следва да се разглежда като
вид защитна теза в хода на съдебното дирене и процеса,която обаче разгледана и
преценена през призмата на цялостния анализ на тази съвокупност е изолирана и
не следва да се кредитира по съответния процесуален ред.Нещо повече,съдът
намира,че обвинението е доказано по един несъмнен от фактическа и правна страна
начин,като доказателствата обосновават както авторството на деянието,така и неговата
вина респ. наказателна отговорност.Съдът изхожда от спазването на процесуалния
принцип за анализ на събрания по делото доказателствен материал,съобразен както
с неговата достоверност,така и убедителност на изложените факти и обстоятелства
включени в предмета на доказване по повдигнатото с обвинителния акт обвинение,спрямо подс.Г..
Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на свидетеля Й.П.,
пострадал от извършената противоправност срещу него от страна на подс.Г.,както и на свид.Б.М.,М.К.,Б.М.,Ц.В.
и Р.К., тъй като същите показания са единствено възможните, които по един
несъмнен начин,непосредствено и последователно,без противоречиво установяват
всички тези факти свързани с непосредственото противоправно поведение на подс.Г.,както
и всички останали обстоятелства при които е била осъществена тази
противоправност,от гледна точка на място на извършване, време на
извършване,както и последвалите обстоятелства свързани с оказването на
медицинска помощ и извършено лечение на самия пострадал Й.П..Тези показания на
тези свидетели се подкрепят на второ място от представената писмена
документация, от издаденото от д-р С.Г.-стоматолог съдебномедицинско
удостоверение от №94 от 03.03.2017г.,както и от извършеното на П. ренгеново
изследване,така и установените телесни увреждания като обективни
находки,установени от извършения преглед и последвалото след това лечение в
медицинското заведение в гр.Велинград.На следващо място тези показания се
потвърждават и от заключението на вещото лице д-р П. ,което е прието от
страните за обосновано и компетентно и от което се установяват съществени
елементи касаещи отговорността на привлечения за това подсъдим Н.Г.,като от
това заключение се установяват съществените факти относно характера и вида на
телесното увреждане, както и въпроса с механизма на неговото причиняване,като
констатациите на вещото лице в тази насока са категорични и безспорно приети от
страните. Вярно е, че по начало позицията на пострадал в един наказателен
процес нерядко води до недобросъвестност на изложените от него факти, но в
случая тази позиция изразена и в
дадените непосредствено от него показания следва да се преценява през
призмата на останалите гласни
доказателства, доказателствени и писмени средства, като показанията на
посочените по- горе свидетели са последователни и обективни , и вътрешно
непротиворечиви, а същите са и достоверни с оглед съпоставката им с писмените
доказателства и с приетото по делото заключение на съдебно медицинската
експертиза.В тази връзка се установи,че на посочената дата подс.Г. е нанесъл
удар с юмрук върху лявата част от лицето на постр.П.,извън неговия
имот,непосредствено на пътя граничещ с него.Безспорно е установено,че на
пострадалия П. е причинено счупване на долната челюст на две места/брадичката и
десния артикулиращ израстък/,с което се затруднява дъвченето и говоренето,които
увреждания са били установени при
направения медицински преглед от д-р С.Г.
лекар по дентална медицина/стоматолог/.Вещото лице е категорично, че тези
увреждания са причинени по механизъм на действие с удар на твърд предмет и добре отговарят на
описанието направено от пострадалото лице свид.Й.П. относно начина на
причиняване на тези увреждания.Тези увреждания са били и отразени по надлежния
начин в представените писмени доказателства ,посочени по горе и същите са с
неоспорено съдържание от защита на подс.Г..Не без значение е и факта,че самия
подс.Г. не отрича нанесения от него удар,но по начин сочещ на друг механизъм на
причиняване и място на телесни увреждания.В този смисъл възражението ,му че е
нанесъл удара с лявата си ръка по дясната част от лицето на свид.П. не намира
опора в доказателствата по делото,отразените констатации за това в медицинските
документи и отразения механизъм на причиняване посочен от вещото лице д-р П..Категорични
са данните,че Г. е нанесъл удара с дясната си ръка по лявата част от лицето на
свид.П.,както и безспорен е факта,че такова увреждане не може да се причини от
падане на П. на земята.В защитната си позиция се взема отношение и от адв.А.,че
поведението на подзащитния й Г. е било провокирано от страна на самия постр.П.,чрез
отправени от негова страна обиди и закани и чрез опит да нанесе удар с бутилка по тялото на Г.,в който
смисъл са и доводите за приложението на чл.12 от НК.Съдът провери това
възражение,при анализа на събрания доказателствен материал и не намери опора в
него относно основателността респ. за наличието на института по чл.12 от НК. Всички
свидетели разпитани по делото не установяват нито закани или обиди изречени от свид.П.
към подс.Г.,нито пък противозаконни действия от негова страна,включително и
такива за опит за нанасяне на удар с бутилка в ръка.Нещо повече,включително и
свид.К.,който е зет на подс.Г. сочи,че само и единствено Г. е отправил думи към
постр.П.,от рода „недей да ми псуваш
децата“, респ. на свид.М.“ като имаш проблем с жена си не ме меси“,при което е
последвал удара от Г. върху лицето на П..Нещо повече, в мнозинството си
свидетелите не установяват,че в действителност
в ръката на свид.П. е имало бутилка от бира,но дори и свид.К., който твърди
този факт, сочи,че П. не се е опитал да удари с тази бутилка подс.Г..Освен това
от защитата на подс.Г. не са искани гласни доказателства,при който анализ съдът
да направи други фактически и правни изводи от тези направени по горе в
направеното изложение. Налице е и причинно следствена връзка между нанесения удар
с юмрук на дясната ръка над пострадалия П. в неговата лява част от лицето със
причинените му увреждания и в тази връзка съдът кредитира изцяло като обосновано
и компетентно и неоспорено от страните заключението на вещото лице д-р Б.П.,който
във връзка с приемането на заключението
е категоричен,че удара е причинил средната телесна повреда - счупването
на челюстта на две места,като изрично изключва твърдението на защитата за
увреждането в резултат на падане върху терена на тялото на постр.П..
Относно характера на телесните увреждания и правната квалификация,
следва да се приеме посочената от вещото лице по чл. 130, ал.2 от НК за
посочените в медицинската документация, тъй като са причинени болки и
страдания,счупването на челюстта на две места описана по горе е приетата
квалификация по медико биологичния критерий по чл.129 ал.1 от НК, като в този
смисъл е и тълкуванието на този критерий по право прилагането на закона – визирано и в постановление № 3 от 27.09.79 г.
на Пленума на ВС.
С
оглед на горното е видно, че подсъдимият Н.И.Г. *** от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 129, ал.1 от НК ,
а именно:
- на 03.03.2017г. в гр.Велинград, е причинил средна
телесна повреда на Й.Д.П. ***-ударил го е с дясната ръка по лявата част на
лицето,вследствие на което му причинил счупване на долната челюст на две
места/брадичката и десния артикулиращ израстък/,с което се затруднява дъвченето
и говоренето, поради което следва да носи наказателна отговорност.
От доказателствата по
делото събрани по предвидения в НПК ред в съвокупност от фактическа и правна
страна се установи по безспорен начин авторството на деянието,участието в
деятелността на подсъдимия Н.Г., виновното поведение и настъпилите вредоносни
последици, както и с оглед на това се установи приложимия материален закон и
възприетата правна квалификация на деянието. Фактите и обстоятелствата включени
в предмета на доказване по реда на чл.102 от НПК и залегнали в
обстоятелствената част на обвинителния акт са установени с валидни,относими и
допустими доказателства.Следва да се кредитират по изложените по горе
съображения изцяло, гласните доказателствени средства респ.показанията на
посочените там свидетели,тъй като същите
взаимно се подкрепят относно възприетата фактическа обстановка и са
безкритични и последователни относно установяването на съставомерните за
наказателната му отговорност факти.Следва да се зачетат като част от
доказателствената съвокупност и писмените доказателствени източници,както и
подкрепящите ги останали доказателства и заключението на д-р Б.П. като
обосновано и неоспорено от страните в процеса,и при която съвокупна преценка
също се налага посочения по горе извод за съставомерност на фактите включени
във осъществения фактически състав от нормата по чл.129 от НК,който с
проявеното поведение от страна на подс.лице е била осъществена,при проявление
на всички при това съставомерни елементи.
Деянието е извършено при п
р я к умисъл, тъй като подсъд.Н.Г. съзнавал обществено опасния характер на
деянието и е искал настъпването на обществено опасните последици. Този извод
следва от цялото волево поведение предмет на инкриминираната деятелност, тъй
като подсъдимия Г. е съзнавал всичките признаци на осъществения състав, искал и
е желаел настъпването на обществено опасните последици, т.е, в случая се касае
за единство на цел и на престъпен резултат.
При индивидуализирането на
наказанието съдът се съобрази с високата степен на обществена опасност на
деянието и с ниската степен на обществена опасност на дееца,с причините за
извършването му ниска житейска и правна култура и неспазването на установения
правен порядък,и с подбудите изразени в желанието да се саморазправи с пострадалия ,с липсата на отегчаващите вината
обстоятелства, и с смекчаващите такива-чисто съдебно минало и добри
характеристични данни,поради което при превес на последните му определи и
наложи наказание лишаване от свобода за срок от две години.
На осн.чл.66 ал.1 от НК о т л а г а
изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за с р о к от ПЕТ
ГОДИНИ,считано от влизане на присъдата в сила.
За да приложи института на
условното осъждане съдът се съобрази с размера на наложеното наказание до три
години лишаване от свобода, с чистото съдебно минало и добри характеристични
данни на подсъдимия Н.Г. и след преценка, че целите на наказанието по чл.36 от НК постигане на генералната превенция на закона и преди всичко на личната
такава – поправянето и превъзпитанието на подсъдимия биха били постигнати и без
да е наложително ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от
свобода.
В тежест на подс.Г. се възложиха и сторените по делото съдебно деловодни
разноски.
По
горните съображения бе постановена настоящата присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: