№ 486
гр. Велико Търново, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛА М. И.А
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело №
20244110102430 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на *** в която се излагат твърдения, че между
*** и ответника е сключен Договор за банков потребителски кредит на физическо лице ***
като на последния е предоставена сумата от 6000 евро, която следвало да върне заедно с
начислените лихви и такси в срок до 09.04.2023г. на 120 месечни вноски. Навеждат се
доводи, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.06.2015г., вземанията по
кредита са прехвърлени на ищеца като първоначалният кредитор го упълномощил да
съобщи на длъжника за цесията. Изтъква се, че след изтичане срока на договора за кредит е
последвало неизпълнение на задължението на кредитополучателя като той дължи сумата от
5705,99 евро за главница като за част от нея в размер на 1000 евро по вноските от
25.05.2019г. до 25.10.2020г. е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело
***, по описа на Великотърновския районен съд, връчена по реда на чл. 47 от ГПК. Ищецът
твърди, че сумата е дължима, поради което отправя искане до съда за постановяване на
решение, с което да бъде установено съществуването на вземането както и за присъждане на
разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба чрез
назначения особен представител, в който оспорва исковата претенция. Излага твърдения, че
в договора за кредит не е предвидена възможност за прехвърляне на вземанията на трети
лица, поради което ищецът не е кредитор по него. Навежда доводи, че кредитополучателят
не е уведомен за цесията, че тя няма действие по отношение на него и че договорът за
кредит е недействителен тъй като не отговаря на изискванията за размер на шрифт, за
наличие на методика за изчисляване на референтния лихвен процент и за подписване на
всяка страница. Алтернативно заема становище за неизпълнение на задължението на
1
първоначалния кредитор за предаване на сумата по договора и за погасяване на
претендираното вземане по давност с оглед падежите на погасителните вноски. Поради
изложеното се отправя искане за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Между *** като кредитор и М. И. като кредитополучател е сключен Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице *** като на последния е предоставена сумата от
6000 евро, която следвало да бъде върната заедно с начислените лихви и такси от 3533 евро
в срок до 09.04.2023г. на 120 месечни вноски, съгласно приложен към договора погасителен
план. Договорът е сключен при годишен лихвен процент от 10 % /сбор от базов лихвен
процент от 0,211 % и надбавка от 9,789 %/ и при годишен процент на разходите от 11,9473 %
като ответникът се съгласил за прехвърляне на вземанията в полза на трето лице. На
22.06.2015г. между първоначалния кредитор в качеството на цедент и ищеца в качеството на
цесионер е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания, с който са
прехвърлени непогасените вземания от 11159,95 лв. за главница и от 2440,41 лв. за
договорна лихва по процесния договор за кредит. С договора цедентът упълномощил
цесионера да уведоми длъжника за цесията като изпратеното на последния съобщение в тази
насока е върнато с отбелязване, че не е потърсено от адресата. Последвало подаване на
заявление по чл. 410 от ГПК за част от прехвърленото вземане за главница, във връзка с
което е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело ***, по описа на
Великотърновския районен съд, връчена на ответника по реда на чл. 47 от ГПК. От
заключението на допуснатата съдебна счетоводна експертиза се установява, че сумата по
кредита е преведена по банкова сметка на кредитополучателя на 10.04.2013г., че за периода
от 09.04.2013г. до 26.08.2014г. той е платил 294,01 евро за главница, 555,93 евро за договорна
лихва и 150 евро за такси и че е останало непогасено вземане за главница от 5705,99 евро.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Възникнало е валидно заемно правоотношение, по което първоначалният кредитор е
изпълнил задължението си като е превел по банкова сметка на кредитополучателя сумата от
6000 евро. Договорът е действителен тъй като при сключването му не са нарушени
изискванията на чл. 22 от Закона за потребителския кредит. За базовия лихвен процент е
налице методика за определяне в договора и в общите условия, а изискванията за размер на
шрифт в чл. 10, ал. 1 от ЗПК и за подписване на всяка страница от общите условия в чл. 11,
ал. 2 от ЗПК са въведени след възникване на облигационното правоотношение. Изразено е
съгласие от длъжника за прехвърляне на вземанията по кредита в полза на трето лице, във
връзка с което е сключен договорът от 22.06.2015г. между първоначалния кредитор и ищеца.
Липсват доказателства за пълно и точно изпълнение на задължението на ответника като от
погасителния план се установява, че задължението за главница по вноските от 25.05.2019г.
2
до 25.10.2020г. е 1034,24 евро, от общо дължимата главница по договора от 5705,99 евро.
Същото валидно е прехвърлено съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗЗД като цесията е породила
действие по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД спрямо длъжника. Съгласно разпоредбите на чл.
99, ал. 3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето
на вземането и от този момент цесията има действие спрямо него и третите лица. Тъй като
прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария
кредитор, съобщението за прехвърлянето на вземането следва да бъде извършено от стария
кредитор, за да създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария
кредитор с нов. Затова и съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и
4 от ЗЗД действие. Това, обаче не възпрепятства цесионерът да уведоми длъжника за
прехвърлянето на вземането като представител на цедента. Съгласно чл. 36 от ЗЗД
представителната власт възниква по волята на представлявания като в закона не са
предвидени ограничения на тази власт относно уведомяването за цесията. Предвид
принципа за свобода на договарянето няма пречка старият кредитор да упълномощи новия
кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Това упълномощаване не противоречи
на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД като длъжникът може да се защити
срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за
представителната власт на новия кредитор. В разглеждания случай такова доказателство,
обективирано в договора за продажба и прехвърляне на вземания е надлежно връчено на
ответника чрез назначения особен представител с препис от исковата молба. Всичко това
води до извод, че ищецът е придобил качеството на кредитор на правата по договора за
кредит. Възражението за погасяване по давност на претендираното вземане също е
неоснователно. Предвид изискуемостта на всяка от вноските за процесния период, която за
първата от тях е настъпила на 25.05.2019г., срокът по чл. 110 от ЗЗД не е изтекъл към
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 16.05.2024г.,
когато давността е прекъсната съгласно чл. 116, б. „б” от ЗЗД, вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК. От
изложеното се достига до извод, че вземането от 1000 евро за главница по вноските от
25.05.2019г. до 25.10.2020г., представляващо част от главно вземане в размер на 5705,99
евро, за което е издадена заповедта за изпълнение по частно гражданско дело ***, по описа
на Великотърновския районен съд, е дължимо като предявеният иск е основателен и следва
да бъде уважен.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и възнаграждения за особен представител от
1089,12 лв., както и разноските за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение от
89,12 лв., направени в производството по издаване на заповед за изпълнение по частно
гражданско дело ***, по описа на Великотърновския районен съд.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
3
Приема за установено по отношение на М. Й. И. с ЕГН: ********** от ***, ул. ***, вх. А, ет.
3, ап. 11, че дължи на *** ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, ***, ***
сумата от 1000 евро /хиляда евро/ - главница по погасителни вноски за периода от
25.05.2019г. до 25.10.2020г., представляваща част от главно вземане в размер на 5705,99 евро
по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице ***, прехвърлено с Договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 22.06.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.05.2024г. до окончателното изплащане на задължението, за което е
издадена заповед за изпълнение *** по частно гражданско дело ***, по описа на
Великотърновския районен съд.
Осъжда М. Й. И. с ЕГН: ********** от ***, ул. ***, вх. А, ет. 3, ап. 11, да заплати на ***
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, ***, *** сумата от 1089,12 лв. /хиляда
осемдесет и девет лева и дванадесет стотинки/, представляваща направени по делото
разноски, както и сумата от 89,12 лв. /осемдесет и девет лева и дванадесет стотинки/,
представляваща направени разноски по частно гражданско дело ***, по описа на
Великотърновския районен съд.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
дело ***, по описа на Великотърновския районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4