РЕШЕНИЕ
№ 361
гр. Бургас, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Велкова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20222100502053 по описа за 2022 година
С решение №116/12.10.2022г. по гр.д.№ 314/2022г. на Районен съд
Средец, Главна Дирекция „Гранична полиция“ –МВР е осъдена да заплати на
В. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.“И. В.“ № **, сумата от 588,13лв.
главница, представляваща дължимо и неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд в размер на 70,5 часа, получени след
преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода
14.07.2019г.-09.07.2020г. 493 часа нощен труд в дневен, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 13.07.2022г. до окончателното плащане,
както и сумата от 137,62лв., представляваща лихва за забава върху главницата
за периода до 13.07.2022г.
С цитираното решение Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР е
осъдена да заплати на В. Д. К., сумата от 300 лева съдебно- деловодни
разноски, както и да заплати по сметка на Средецкия районен съд държавна
такса в размер на 100 лева и 200 лева разноски за експертиза.
Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Главна
дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез юрисконсулт Янка Табакова,
1
съдебен адрес: гр.Елхово, ул.“Морава“ № 1. Жалбата е подадена в срок, от
лице, имащо правен интерес, поради което е допустима.
Въззивникът твърди, че решението на БРС е неправилно поради
нарушение на материалния закон и е необосновано. Заявява, че за процесния
период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови смени,
съгласно месечни графици и при изчисляване на времето, което е отработил,
съответно при надвишаване на нормата работни часове, е заплащан
извънреден труд. Приложима е нормативната уредба по ЗМВР и не намира
приложение КТ, тъй като нито в ЗМВР, нито в ЗДСл има непряко
препращане към нормите на КТ, че за неуредените случаи се прилага
съответното този нормативен акт. Ако законодателят е счел, че материята
следва да се уреди идентично с тази в КТ, препращането е пряко, като се
посочват примери в тази насока. Въз основа на законова делегация са приети
подзаконови нормативни актове, които регламентират детайлно съответната
материя. На осн.чл.179, ал.2 ЗМВР и чл.187, ал.9 ЗМВР през периода
01.06.2016г. –31.03.2019г. са издадени няколко наредби на министъра на
вътрешните работи- Наредба №8121з-407/11.08.2014г.,Наредба №8121з-
592/25.05.2015г, Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Тези подзаконови нормативни актове
уреждат идентична материя с НСОРЗ, НРВПО и Наредбата за заплатите на
служителите в държавната администрация. Това означава, че служебното
правоотношение на ищеца, като държавен служител по чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР
се регламентира от разпоредбите на специалните спрямо КТ и ЗДСл
нормативни актове. За процесния период относими са Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018г.
Оспорен е изводът на съда, че по отношение на държавните служители
в МВР са приложими разпоредбите на НСОРЗ. Счита, че държавните
служители –полицейски органи имат по-високо заплащане и по-висока степен
на социална закрила, намиращи изражение в компенсирането на извънредния
труд, почивките, отпуските и други придобивки, по-благоприятни в
сравнение с тези за другите държавни служители и работещите по трудово
2
правоотношение.
Нормите на ЗМВР уреждат по-високо възнаграждение за служителите в
МВР, което включва и заплащане на нощния труд, независимо дали той е
положен или не, и на тези служители не се начислява допълнително
възнаграждение за положен нощен труд. Разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ не се
прилага към полицейските служители, тъй като не са налице две от
предпоставките за това: дневното и нощното работно време са с еднаква
продължителност и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми.
Предвиденото в чл.9, ал.2 от НСОРЗ превръщане на нощния труд в дневен
цели да установи дали в има положен извънреден труд в рамките на
определен отчетен период и тъй като в КТ е предвидена различна
продължителност на дневния и нощен труд, се използва математически
алгоритъм за приравняването на нощния труд в дневен. Тъй като
продължителността на дневното и нощното работно време за полицейските
служители е 8 часа, то коефициентът преобразуване на нощния труд в дневен
би бил 1. Това е причината разпоредба, идентична на чл.9, ал.2 НСОРЗ да не
е предвидена в наредбите по чл.187, ал.9 ЗМВР. Цитира относима съдебна
практика.
Иска от съда решението да бъде отменено и да бъде постановено ново, с
което исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски за
двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата от ответната
страна – В. Д. К., ЕГН **********, чрез адв.Митко Димитров, с който
жалбата е оспорена като неоснователна. Твърди се, че по фактическата
обстановка е напълно изяснена по делото. Направен е анализ на правната
уредба по Кодекса на труда и ЗМВР, като и издадените въз основа на
законовата делегация подзаконови нормативни актове. Счита, че липсата на
правило, което да определи методология за превръщането на нощните часове
в дневни по отношение на държавните служители – полицейски органи, води
до извод за непълнота на уредбата и следва да намери приложение чл.9 от
НСОРЗ, защото обратното би поставило в неравностойно положение
полицейските служители спрямо работниците и служители, чийто
правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ. Посочва Решение на СЕС от
3
24.02.2022г. по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване на РС
Луковит, в което е прието, че във всички случаи в националното
законодателство следва да има предвидени мерки за защита за работещите в
публичния сектор под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения, които да компенсират особената тежест на нощния
труд. Въззиваемият твърди, че подобни мерки не са предвидени в
българското законодателство, поради което се налага преизчисляване на
положения нощен труд. Посочва още, че съгласно т.23 от ТР № 6/06.11.2013г.
на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и
такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни
служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно
приложение. Съобразно разпоредбата на чл.67, ал.3 от ЗДСл, минималните и
максималните размери на основните заплати за държавните служители не
могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство, което
отново обосновава изводът на районния съд, че приложение в процесния
случай следва да намери НСОРЗ. Счита за неоснователни доводите на
въззивника, че коефициентът при приравняване на нощния и дневен труд за
полицейските служители е 1, излага подробни съображения. Видно от
заключението на вещото лице по допуснатата експертиза, с категоричност се
установяват положените от ищеца работни часове и съответно тяхното
заплащане. Цитира множество съдебна практика. Моли да се потвърди
обжалваното решение и да бъдат присъдени разноските по делото.
Съдът като съобрази доводите на страните, въз основа на закона и
събраните по делото доказателства , намира за установено от фактическа и
правна страна следното :
Производството е образувано пред първоинстанционния съд по
предявен от В. Д. К., съдебен адрес:гр.Свиленград, бул.“България“,№77,ет.2
чрез адв.Димитров против Главна дирекция „Гранична полиция“- МВР иск за
присъждане на сумата 699,20 лв, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за извънреден труд в размер на 76 часа, за периода от
14.07.2019г до 09.07.2020 година, получени при преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно мораторна лихва в размер
на 39,77 лв за горепосочения период от момента,в който сумите са станали
4
изискуеми и законната лихва от датата на предявяване на иска- 14.07.2022г
до окончателното изплащане на сумата.Твърди се, че ищецът през исковия
период е полагала труд на длъжност **** при РД“Гранична полиция“
гр.Елхово,на структурно подчинение на ГД „Гранична полиция“. Същата е
на структурно подчинение на ГД“Гранична полиция“ към МВР. Ищецът е със
статут на държавен служител. За положения извънреден труд от 76 часа,
получени след преизчисляване на положения нощен труд в дневен с
коефициент 1,143, съобразно чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, не е заплатено дължимото допълнително
възнаграждение. В хода на производството, размерът на претенцията за
възнаграждение за положен извънреден труд е намален на 588,13 лв за 70,5
часа извънреден труд.Увеличен е размерът на претенцията за мораторна
лихва на 137,62 лв.
Предявеният иск е с правно основание чл.178,ал.1,т.3,
вр.чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР /преди изменението с ДВ бр.60/2020г/.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор, с който ответната страна е
оспорила иска. Твърди, че ищецът има статут на държавен служител по
смисъла на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР и по отношение на него намират
приложение нормите, регулиращи работното време, съдържащи се в същия
нормативен акт.КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на
държавните служители, както тези работещи в МВР ,така и тези, за които се
прилага ЗДСл. През исковия период е действала Наредба
№8121з-776/29.07.2016г и наредба № 8121з-908/02.08.2018г на министъра на
вътрешните работи,които уреждат еднаква материя с НСОРЗ и НРВПО и
Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация.ЗМВР и
подзаконовите актове на министъра на вътрешните работи уреждат
изчерпателно основанието и реда за заплащане на възнаграждения за нощен
трудна държавните служители в МВР и по отношение на тях не са
приложими НЗОРЗ и НРВПО.Защитата на служителите в МВР ,полагащи
нощен труд се изразява в предвиденото в ЗМВР по-високо заплащане и по-
висока социална закрила.Не са налице предпоставките за прилагане на чл.9 от
НСОРЗ,тъй като дневното и нощното работно време са с една и съща
продължителност от 8 часа и не е налице работа на трудова норма.Разпоредба
,идентична с чл.9,ал.2 от НСОРЗ не е предвидена в наредбите по чл.187,ал.9
от ЗМВР,защото държавните служители имат еднаква продължителност на
5
дневното и нощното работно време и коефициентът би бил 1. Моли да се
отхвърлят предявените искове и да се присъдят разноски.
Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявените искове,
като е изложил мотиви, че в подзаконовите нормативни актове, издадени на
основание законова делегация, липсва норма, уреждаща преобразуването на
часовете положен нощен труд в коефициент 1,143, което обаче не би
следвало да се тълкува като законово въведена забрана, тъй като такава би
била противоконституционна и би поставила служителите в МВР в по-
неблагоприятно положение от другите държавни служители по отношение на
заплащане на допълнителни възнаграждения. Налице е непълнота в уредбата
на реда за компенсиране на работа извън работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките,което налага да се прилага
субсидиарно общата НСОРЗ и по-конкретно чл.9,ал.2 от нея.
На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението,а по допустимостта-в обжалваната част,по
останалите въпроси е органичен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка се констатира ,че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания от въззивника за неправилност на
решението, съдът намира следното :
Безспорно е по делото, че ищецът е служител в МВР, със статут на
държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Безспорно е също
така, че за периода от 14.07.2019г до 09.07.2020г е полагал труд на смени по
график, включително и за времето от 22 часа до 6 часа, като нощният труд е
493 часа /в този смисъл заключението на вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза/.Вещото лице е дало заключение, че след
преизчисление на положения нощен труд в дневен, с коефициент 1,143, той
възлиза на 563,50 часа.Разликата между отчетения нощен труд и
преизчисления е 70,50 часа, той не е заплатен, а дължимото възнаграждение
за положения извънреден труд след преизчислението е в размер на 588,13лв.
Съобразно заключението на вещото лице размерът на мораторната лихва е
137,62лв.
Основното възражение във въззивната жалба е, че по отношение на
служителите на МВР следва да се прилагат специалните правни норми в
6
ЗМВР и наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на
основание законовата делегация на чл.187,ал.9 ЗМВР, които уреждат реда за
организация и разпределяне на работното време,за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурствата , времето за отдих и почивки, а не
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като няма
непълнота на нормативен акт, която да бъде преодоляна чрез прилагане на
НСОРЗ.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения, едно от които е за извънреден труд
/чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/. Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно, 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица /чл.187,ал.1 ЗМВР, преди изменението с ДВ
бр.60/2020г /.Работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни –подневно ,а за работещите на 8- , 12- или 24-часови смени-
сумарно на тримесечие /чл.187,ал.3 ЗМВР, преди изменението с ДВ
бр.60/2020г /. Работата извън редовното работно време от 280 часа годишно
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа
на тримесечие –за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50%
увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр.
ал.6 ЗМВР, преди изменението с ДВ бр.60/2020г . Разпоредбата на чл.143,ал.1
КТ съдържа дефиниция на понятието“извънреден труд“- това е трудът, който
се полага от работника, със знанието и без противопоставянето на
работодателя, извън установеното за него работно време. В чл.50а от ЗДСл е
посочено ,че извънреден е трудът, който се полага от държавния служител,
извън установеното за него работно време, освен в случаите на чл.50 ЗДСл,
въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването.В ал.2
на същия законов текст е налице препращане към КТ относно
допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на
извънредния труд. При преценката дали служителят/работникът е положил
извънреден труд се изхожда от нормалната продължителност на работното
време. Безспорно ищецът има качество държавен служител –полицейски
орган по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Чл.187,ал.3 МВР/ преди
изменението с ДВ бр.60/2020г/ е предвидил, че при работа на смени е
7
възможно полагане на труд през нощта между 22 часа и 6 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Анализът на тази разпоредба сочи, че посочените 8 часа нощен труд
са максимално допустимите, но не и че това нормалната продължителност на
работното време през нощта. В подкрепа на това е и фактът, че законодателят
е използвал термина „средно 8 часа“ за всеки 24-часов период. Аргумент в
подкрепа на това е, че след изменението на ЗМВР, чл.187,ал.1/ДВ
бр.60/2020г/ вече нормативно е определена нормалната продължителност на
работното време през нощта на 8 часа. Поради това съдът не споделя тезата
на въззивника, че нормалната продължителност на работното време през
нощта за държавните служители –полицейски органи е 8 часа и е равна на
нормалната продължителност на дневното работно време, а счита, че в ЗМВР
не е фиксирана такава нормална продължителност на работното време през
нощта. За процесния период са действали Наредба № 8121з-908/02.08.2018г и
Наредба № 8121з-36/07.01.2020г на министъра на вътрешните работи,които
не съдържат норма, предвиждаща преобразуване на часовете нощен труд с
коефициент 1,143. Следва да се отбележи, че редът и начинът на отчитане на
работното време, при сумирано такова, не е уреден в КТ , ЗМВР или ЗДСл. То
е предмет на подзаконова нормативна уредба. По отношение на работещите
по трудови правоотношения това става чрез НСОРЗ и Наредбата за
работното време, почивките и отпуските/НРВПО/. Чл.9а, ал.4 от последната
предвижда, че когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по
графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява след превръщане
на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд, с
коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Съответно чл. 9г от НРВПО
предвижда отработените часове от работника/ служителя, които в края на
периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са
повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, да се отчитат за извънреден
труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда. Съгласно чл. 9, ал. 2
от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Тъй
като според КТ нормалната продължителност на дневното работно време е 8
часа, а на нощното- 7 часа, то отношението между двете величини формира
8
коефициент 1, 143. Подзаконовите нормативни актове, издадени на
основание законовата делегация на чл.187,ал.9 от ЗМВР/преди изменението
от 2020г/, с изключение на наредбата от 2014г, не съдържат регламентация,
аналогична на тази в подзаконовите нормативни актове, издадени по КТ и по
–конкретно НСОРЗ. С оглед на коментираната по-горе липса на законова
норма, уреждаща нормалната продължителност на работното време през
нощта за държавните служители , вкл.и тези по чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР, то
настоящият състав намира, че за неуредените случаи следва да се приложат
разпоредбите,които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта
на акта-чл.46,ал.2 ЗНА. В случая става дума за непълнота, а не за празнота на
законов акт, както изрично е посочено в цитираната разпоредба на Закона за
нормативните актове.След като е безспорно , че полицейските служители са
държавни служители, то за неуредените случаи в ЗМВР следва да се
приложи общия ЗДСл. Съгласно принципните разяснения, дадени в т.23 на
ТР №6/06.11.2013г на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по
трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората
група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира
субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на
другите държавни служители, а също и спрямо работниците и
служителите,работещи по трудови правоотношения. Макар в действащия
ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за
държавния служител /подобно на пар.1а-нов –ДВ,бр.69/2008г,отм.-ДВ-
бр.88/2010г от ДР на отменения ЗМВР/, доколкото няма изрично уредено
нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата
на чл.67,ал.3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните
заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за
получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат
да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.Чл.50а ,ал.2
от ЗДСл също препраща към КТ ,относно продължителността, отчитането и
заплащането на извънредния труд.При липсата на нормативно уредена
нормална продължителност на работното време през нощта за полицейските
служители, следва да се приеме за такава посочената в чл.140,ал.1 КТ -7 часа
при 5-дневна работна седмица.В цитираната във въззивната жалба на
9
ответната страна наредба на министъра на вътрешните работи безспорно
липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд се
превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното време.Тъй като
размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в
наредбите , издадени от министъра на вътрешните работи, при наличието на
непълнота на уредбата, следва да намери приложение Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на
чл.9,ал.2 от цитирания нормативен акт, при сумарно изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на съотношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, т.е.приложимият коефициент е 1,143.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по
трудово правоотношение и другите държавни служители, чийто
правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово
правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят
отчита работното време на конкретния работник или служител в края на
отчетния период - в случая на тримесечие. В случай, че нормата работно
време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд - часовете,
получени над определената норма часове (след превръщането на нощните
часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ), са извънреден труд.Поради
това съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата не намира приложение по
отношение на държавните служители в МВР.
Съдът намира ,че следва да изложи мотиви във връзка с решение на
СЕС от 24.02.2022г по дело С-262/20, образувано по преюдициално
запитване, отправено от РС –Луковит. В него е прието,че чл.8 и чл.12, буква
а/ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема национална правна
уредба, която да предвижда ,че нормалната продължителност на нощния труд
за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната
продължителност на труда през деня.Съдът е приел,че във всички случаи в
полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата
на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
10
придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на нощния
труд.В националното законодателство изобщо не съществува до 2020г /вкл. и
през исковия период/ норма, определяща нормалната продължителност на
нощния труд на държавните служители в системата на МВР, така ,че
отговорът на този въпрос не променя становището на настоящия състав.В
тази връзка са изложени мотиви в решението. От друга страна,
предвиденото заплащане на нощния труд от 1 лв за всеки отработен час и
ободряващи напитки, според съдът, не може да компенсира особената тежест
на нощния труд,по смисъла вложен в решението на СЕС. Следва да се има
предвид, че посочената ставка е определена и в чл.8 от НСОРЗ , и
работниците по трудово правоотношение също получават допълнително
възнаграждение в този размер за всеки отработен част нощен труд, което
води до извод,че в това отношение е налице равно третиране между
държавните служители в МВР и работещите по трудово
правоотношение.Остава обаче различното третиране на двете категории лица
по отношение на преобразуването на нощните часове в дневни.Това означава
,че посоченото допълнително заплащане от 1 лв на час не съставлява
компенсаторен механизъм за служители в МВР по начин, различен от
прилагания за работещите по трудово правоотношение.Налага се извод за
липсата на такъв механизъм за гарантиране на защитата на здравето и
безопасността на служителите в МВР, с оглед по –голяма продължителност
на нощния труд. Други придобивки- ранно пенсиониране, по-дълъг платен
годишен отпуск, допълнителни възнаграждения определени със закон или акт
на МС и др. съдът не счита като такива, компенсиращи конкретно тежестта
на полагания нощен труд.По отношение на приетото от СЕС ,че чл.20 и 31
от ХОПЕС допускат определената в законодателството на държава –членка
нормалната продължителност на нощния труд от седем част за работниците
от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, вкл.
полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на
обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на
посоченото законодателство и е съразмерна с тази цел, следва отново да се
има предвид, че до 2020г няма определена нормална продължителност на
нощния труд за полицаите,такава е определена по-късно.Специфичният
характер на работа на служителите в МВР, свързана със защита правата и
свободите на гражданите, противодействие на престъпността и опазване на
11
обществения ред не може да бъде възприет като обективен и разумен
критерий, свързан с допустима от закона цел за неприлагане на
преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен.Това е така, тъй
като посочените по-горе придобивки са свързани именно със специфичния
характер на длъжността.Показателно е,че до м.август 2016г наредбите на
министъра на МВР са предвиждали такова преобразуване и отпадането му
след този момент не е обосновано с никаква допустима от закона цел.Но дори
да се приеме,че такава е налице,както бе посочено по –горе в полза на
служителите в МВР не са предвидени мерки за защита за компенсиране на
особената тежест на положения нощен труд.
По разноските : с оглед изхода от спора следва да се присъдят
разноски пред първа и втора инстанция в полза на въззиваемата в размер на
400лв. Възражението за прекомерност на адв.възнаграждение, направено от
въззивника, е неоснователно, тъй като заплатеният адв.хонорар е в рамките на
минимума по чл.7,ал.2,т.1 от Наредба №1 от 2004г за минималните
адв.възнаграждения.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №116/12.10.2022г постановено по
гр.д.№314/2022г на районен съд –Средец.
ОСЪЖДА ГД“Гранична полиция“, адрес: гр.София, бул.“Княгиня
Мария Луиза“№46, да заплати на В. Д. К., съдебен адрес:гр.Свиленград,
бул.“България“, №77, ет.2, чрез адв.Димитров съдебно-деловодни пред
настоящата инстанция разноски в размер на 400 лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
12
2._______________________
13