Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                        10.12.2020г.                                       Гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                             XI  Граждански състав

На 02.12.2020г.

В публично заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Емилия Д., като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №994 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл.288а, ал.3 във връзка с чл.288, ал.12 КЗ /отм./, (чл.559, ал.3 КЗ /нов/) за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 19555,01лв., представляваща изплатени обезщетения за имуществени и неимуществени вреди на пострадал от ПТП, причинено от ответника без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, от които обезщетение по щета №220028/23.02.2015г. за неимуществени вреди в размер на 5918,67лв. и по щета №120178/23.02.2015г. за имуществени вреди в размер на 13636,84лв., ведно със законната лихва за забава върху сумата от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

Исковете са предявени от Гаранционен фонд гр.София срещу А.М.Й. ***. С исковата молба се твърди, че на 05.06.2014г. в гр………, е настъпило ПТП, при което ответникът, като водач на лек автомобил марка ……, не спира на знак „Стоп“ и настъпва челно-страничен удар с лек автомобил марка ….., управляван от ====. В резултат от ПТП на ==== са причинени имуществени и неимуществени вреди, които са били обезщетени от Националното бюро на .... Водачът на автомобила, причинил ПТП не е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Ищецът е възстановил изплатеното от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи на Националното бюро на ... обезщетение по щета №220028/23.02.2015г. за неимуществени вреди в размер на 5918,67лв. и по щета №120178/23.02.2015г. за имуществени вреди в размер на 13636,84лв. За общо изплатените 19555,01лв. ищецът е отправил регресна покана до ответника, но последният не е възстановил изплатеното обезщетение. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия иск.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 19555,01лв., представляваща изплатени обезщетения за имуществени и неимуществени вреди на пострадал от ПТП, причинено от ответника без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, от които обезщетение по щета №220028/23.02.2015г. за неимуществени вреди в размер на 5918,67лв. и по щета №120178/23.02.2015г. за имуществени вреди в размер на 13636,84лв., ведно със законната лихва за забава върху сумата от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

Тъй като ответникът не е намерен на постоянния и настоящия си адрес, нито има сключен трудов договор, съдът му е назначил особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК на разноски на ищеца. В срока за писмен отговор назначеният на ответника особен представител изразява становище, че искът е допустим, но неоснователен. Оспорва изложените в исковата молба обстоятелства за настъпилото ПТП, за виновността на ответника, за претърпените вреди, за изплатеното обезщетение. Оспорва основанието за встъпване на ищеца в правата на увреденото лице.

Оспорва представените към исковата молба писмени документи, представляващи приложения към преписката за изплатено застрахователно обезщетение, а именно: документ, озаглавен „Легион на карабинерите в Калабрия“, документ, озаглавен „Експертен доклад за „Интерюръп ...“, изготвен от „Елефеа“ ООД, документ, озаглавен „Списък с резервни части актуализиран към 01.01.2014г.“, документ от 25.11.2014г., изготвен във връзка със съдебно-медицинско изследване на ==== с посочен автор д-р Рафаеле Гонгале, документ, изготвен във връзка със съдебно-медицинско изследване на ==== с посочен автор д-р Рафаеле Гонгале. Оспорва се автентичността на посочените документи. Счита, че не са налице доказателства за изплатено обезщетение от страна на ищеца на  Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, нито от страна на Националното бюро на ... на увреденото лице.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

От приетите по делото като писмени доказателства: копия на Документи по щета №220028/23.02.2015г. и щета №120178/23.02.2015г.; Претенция за възстановяване на изплатено обезщетение от НББАЗ, Справки от базата данни на Информационен център за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, платежни нареждания, извлечения от банкова сметка, ***, Регресна покана с известие за доставяне, се установява по безспорен начин, че на 05.06.2014г. в гр….., ..., е настъпило ПТП, при което ответникът, като водач на лек автомобил марка ………, не спира на знак „Стоп“ и настъпва челно-страничен удар с лек автомобил марка ………., управляван от ====, при което ==== претърпява имуществени и неимуществени вреди. Към момента на причиняване на ПТП - 05.06.2014г., ответникът е управлявал увреждащото МПС, в нарушение на чл.249, във връзка с чл.259 КЗ /отм./, сега чл.461 във връзка с чл.483 КЗ - без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Това се установи от приетите по делото справки от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд, които удостоверяват, че към датата на настъпване на застрахователното събитие, ответникът е управлявал увреждащото МПС, без за него да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите /в  Решение №161/13.11.2012г. по т.д. №607/2011г., II т. о. на ВКС, се приема, че данните на Информационен център имат официално оповестително действие и до доказване на противното издадените въз основа на тях документи удостоверяват с обвързваща доказателствена сила съществуването и прекратяването на договорите за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“/.

Претърпените вреди са безспорно доказани от приложените към застрахователната преписка документи, касаещи лечението на пострадалото лице и ремонта на увреденото МПС. Съдът намира за неоснователни възраженията на особения представител на ответника относно автентичността и достоверността на приложените документи, тъй като същите са съставени по преписката за обезщетение на пострадалата в ..., по правилата на италианското застрахователно право и очевидно са ценени от Националното бюро на ..., предвид представените доказателства за изплатено застрахователно обезщетение на ====. Въпреки направеното искане от страна на ищеца, предвид изявлението на особения представител на ответника, съдът прие, че не е целесъобразно назначаването на съдебни експертизи за оценка на щетите, тъй като това би увеличило разноските по делото, предвид факта, че ПТП е извън границите на България. Следва да се отбележи и, че по силата на чл.105 КМЧП, задълженията, произтичащи от непозволеното увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили и компенсационният орган на държавата, където е настъпило събитието, е самостоятелно отговорен за компенсирането на потърпевшата страна, прилагайки правните й норми при определяне на отговорността и оценка на компенсациите. НББАЗ, респ. Гаранционен фонд, няма правомощията да прави преценка по същество, /по арг. от чл.285, ал.6 от КЗ (отм.), а е длъжен да се съобрази с определения размер на обезщетение от чуждестранния компенсационен орган. 

От приетото като писмено доказателство копие на Претенция за възстановяване на изплатено обезщетение от НББАЗ на UCI по щета, причинена от незастраховано МПС с българска регистрация с вх.№08-01-768/14 от 23.02.2015г. на Гаранционен фонд (лист 217 от делото) се установява, че общият размер на обезщетението и разходите по определянето му, изплатено на увреденото лице ====, възлиза на 9998,32 евро. Това обезщетение е изплатено от ищеца на НББАЗ с две преводни нареждания – от 06.03.2015г. за сумата от 5918,42лв. (лист 7 от делото) и от 06.03.2015г. за сумата от 13636,59лв. (лист 261 от делото). Общата сума, изплатена на НББАЗ от ищеца е в размер на 19555,01лв., каквато е и исковата претенция. И в двете преводни нареждания е посочен номера на щетата, по която се превеждат сумите, която съвпада с номера на щетата по останалите документи.

Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.1, т.2, б."а" от КЗ (отм.), Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка на ЕС или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.12 от КЗ (отм.), след изплащане на обезщетението по ал.1 и 2, фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал.8. Разпоредбата на чл.288, ал.12 от КЗ (отм.) урежда правната възможност Гаранционният фонд да предяви регресен иск за платеното от него обезщетение за вреди, причинени при ПТП, срещу причинителя на вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по аргумент от чл.288, ал.1, т.2, б. "а" КЗ (отм.). Независимо, че Кодексът за застраховането е отменен в тази му редакция и от 01.01.2016г. действа нов КЗ, следва да се приложат материалноправните разпоредби, действащи към момента на застрахователното събитие – 05.06.2014г., а именно разпоредбите на отменения КЗ. За да бъде уважен предявения иск е необходимо по делото да бъде установено от ищеца при условията на пълно и главно доказване наличието на определените в закона предпоставки, а именно: настъпило ПТП по вина на ответника, който е управлявал посоченото МПС без задължителна отговорност „Гражданска отговорност“, причинени щети на увреденото МПС и техния размер, причинната връзка между механизма на ПТП и нанесените щети, че е изплатил застрахователно обезщетение в посочения размер и полза на увредения. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, като следва да установи онези свои правоизключващи и правопогасяващи възражения, които са за положителни факти.

В случая е безспорно, че ищецът Гаранционният фонд е възстановил по щета №220028/23.02.2015г. за неимуществени вреди сумата в размер на 5918,67лв. и по щета №120178/23.02.2015г. за имуществени вреди сумата в размер на 13636,84лв. изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на ... обезщетение в общ размер на 9998,32 евро (19555,01лв.).

Съгласно чл.286, ал.3 от КЗ, при възникване на вземане към Компенсационния орган от компенсационен орган в държава членка Компенсационният орган възстановява пълния размер на платеното от този орган обезщетение, наред с всички допълнителни и съпътстващи разноски и такси и встъпва в правата на увреденото лице спрямо виновния водач или спрямо неговия застраховател.

След като чуждият компенсационен орган е преценил, че предпоставките за изплащане на обезщетение са налице и е изплатил обезщетение в посочения размер, то Гаранционния фонд е длъжен при отправено искане да възстанови изплатеното в чужбина обезщетение за причинено от български автомобил ПТП. Именно затова и самият законодател е предвидил, че националният компенсационен орган не прави преценка по същество - чл.285, ал.6 от КЗ (отм.), а възстановява платената от чуждестранния такъв сума в пълен размер, наред с всички допълнителни и съпътстващи разноски и такси.

По безспорен начин е доказано плащането на щетата от страна на ищеца на НББАЗ с посочените по-горе преводни нареждания. С оглед правото на регрес на ищеца, същият е изпратил до ответника регресна покана за възстановяване на платените суми. Регресната покана е получена от представител на ответника, но същият не е заплатил дължимото към ищеца.

Предвид гореизложеното настоящият състав намира, че от събрани в хода на производството писмени доказателства по безспорен и категоричен начин е установено, че исковата претенция на Гаранционен фонд е основателна и доказана и по размер.

При този изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по делото съдебни разноски, съгласно представения списък на разноските - за държавна такса в размер на 782,20лв. и за възнаграждение за особен представител – 1100,00лв.

Воден от гореизложеното и на основание чл.237 ГПК, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

ОСЪЖДА А.М.Й., ЕГН **********,***, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №2, ет.4, представляван от Борислав Михайлов и Стефан Стоилков, сумата от 19555,01лв. (деветнадесет хиляди петстотин петдесет и пет лева и 01 стотинка), представляваща изплатени обезщетения за имуществени и неимуществени вреди на пострадал от ПТП, причинено от ответника на 05.06.2014г. в гр.Амантеа, ..., без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, от които обезщетение по щета №220028/23.02.2015г. за неимуществени вреди в размер на 5918,67лв. и по щета №120178/23.02.2015г. за имуществени вреди в размер на 13636,84лв., ведно със законната лихва за забава върху сумата от подаване на исковата молба в съда – 02.03.2020г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото в размер на 1882,20лв. (хиляда осемстотин осемдесет и два лева и 20 стотинки), представляващи платената от ищеца държавна такса и възнаграждение за особен представител.

Присъдената сума може да бъде внесена по сметка на ищеца: IBAN: ***, BIC: ***.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                       

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: