Р Е Ш Е
Н И Е
№ 309
град Велико Търново, 23.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело 552/2020 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 13, ал. 6 от Закона за
социално подпомагане (ЗСП).
Образувано е по жалба от Г.С.К., с адрес ***, чрез *** К.
П., против Заповед № ЗСП/Д-ВТ/356 от 23.07.2020 г. на директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ – В. Търново, потвърдена по административен ред с
Решение № 04-РД06-0041/25.08.2020 г. на директора на РДСП – Велико Търново. Жалбоподателката оспорва заповедта като
нищожна, алтернативно – като незаконосъобразна. Сочи, че административният
орган се произнася за втори път след предходно произнасяне, което е било
обжалвано по съдебен ред. Вместо обаче да изпрати преписката до съда, органът в
нарушение на чл. 91 от АПК се е произнесъл с нов акт, с който отново отказал
отпускането на помощта, но на различно основание, с което се опитал да поправи
евентуални грешки в първоначалната заповед. По същество излага подробни доводи
за противоречие на оспорения административен акт с разпоредби от Хартата за
основните права на ЕС, Европейската социална харта и практиката на Съда на ЕС. По
тези съображения, доразвити от процесуалния й представител в съдебно заседание,
моли заповедта да бъде обявена за нищожна или отменена като незаконосъобразна,
като се отдели производството по първоначалната заповед №
ЗСП/Д-ВТ8356/05.06.2020 г., потвърдена с Решение от 03.07.2020 г. на директора
на РДСП – В. Търново. Претендира се адвокатско възнаграждение на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът
по жалбата, директор на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Велико Търново се представлява от *** Д.,
който моли съда да потвърди обжалваната заповед като правилна и
законосъобразна, тъй като от събраните доказателства се установявало липсата на
предпоставки за отпускане на социална помощ по реда на чл. 16 от ППЗСП.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Със заявление-декларация №
ЗСПД/Д-ВТ/356/19.05.2020 г. Г.К. е поискала отпускането на еднократна помощ,
като е посочила, че е самотен родител с дете на 13 г. в неплатен отпуск.
Изготвен е социален доклад от 05.06.2020 г., в който социалният работник е
посочил, че лицето не отговаря на условията по чл. 16 от ППЗСП, тъй като е
получило обезщетение за временна нетрудоспособност. Издадена е Заповед № ЗСП/Д-ВТ/356
от 05.06.2020 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – В. Търново,
с която е отказано отпускането на еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП. Като
мотив е посочено, че лицето не отговаря на условията по чл. 16 от ППЗСП във
връзка с обявеното на 13.03.2020 г. извънредно положение, тъй като г-жа К. е получила
обезщетение за временна нетрудоспособност.
Тази заповед е била
оспорена по административен ред с жалба вх. № 04-945-00-0299/19.06.2020 г. по
описа на ДСП – В. Търново пред директора на Регионална дирекция за социално
подпомагане – Велико Търново, който я е потвърдил с Решение № 04-РД06-0032/03.07.2020
г. На 17.07.2020 г. Г.К. е подала жалба до Административен съд – Велико Търново
против Заповед № ЗСП/Д-ВТ/356 от
05.06.2020 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – В. Търново,
потвърдена с Решение № 04-РД06-0032/03.07.2020 г. на директора на РДСП – В.
Търново.
Тази жалба не е изпратена
в съда ведно с административната преписка. Вместо това на 21.07.2020 г. директорът
на ДСП – В. Търново е издал заповед за извършване на проверка и установяване на
правото на подпомагане на лицето по ППЗСП на основание чл. 26, ал. 2 от
Устройствения правилник на АСП и чл. 91, ал. 1 от АПК. С нея е наредил комисия
от членове, определени в заповедта, да извърши проверка във връзка с
постъпилата жалба, като служителите следва да посетят адреса на г-жа К. и да
извършат социална анкета, за което да изготвят нов социален доклад и
предложение за отпускане/отказ на еднократна помощ. Извършено е посещение на
адрес и е изготвен социален доклад от 23.07.2020 г., с който е предложено да
бъде отказано исканото подпомагане.
В резултат на това е
издаден и обжалваният административен акт – Заповед № ЗСП/Д-ВТ/356/23.07.2020
г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Свищов, с който на
основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 от ППЗСП е отказано отпускането
на еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП. В
заповедта са изложени мотиви, че лицето не отговаря на условията на чл. 16 от
ППЗСП на основание чл. 12, ал. 2 от ЗСП във вр. с чл. 11, ал. 2 от същия, тъй
като не могат да бъдат изследвани всички обстоятелства, относими към доходите
на семейството, имущественото състояние; здравословното състояние; трудовата
заетост и всички останали, имащи отношение към преценката на правото на
подпомагане, тъй като социалните помощи се получават от лицата, след като са
изчерпани всички възможности за самоиздръжка и за издръжка от лицата по чл. 140
от Семейния кодекс. Заповедта е съобщена на жалбоподателката на 27.07.2020 г.
Недоволна от нея,
жалбоподателката я е оспорила по административен ред пред директора на
Регионална дирекция за социално подпомагане – Велико Търново, който я е
потвърдил с Решение № 04-РД06-0041/25.08.2020 г. Решението на горестоящия орган
е връчено на жалбоподателката на 31.08.2020 г. На 10.09.2020 г. Г. К. е подала
жалба срещу посочената заповед до Административен съд – Велико Търново.
В хода на съдебното
производство са приети доказателствата, съдържащи се в окомплектованата
административна преписка.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от
лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок, поради
което е допустима за разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на
проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е основателна, като
съображенията за това са следните:
Оспореният индивидуален
административен акт е нищожен. В решението на директора на РДСП се твърди, че
процесната заповед е резултат на преразглеждане на оспорен акт по реда на чл.
91 от АПК, като с нея се отменяла Заповед № ЗСП/Д-ВТ/356 от 05.06.2020 г. на
директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – В. Търново. Тези твърдения не
намират опора в събраните доказателства. В процесната Заповед № ЗСП/Д-ВТ/356 от
23.07.2020 г. не е посочено, че се издава в производство по чл. 91 от АПК, нито
пък в нея се съдържа волеизявление, че с нея се отменя/изменя предходната Заповед
№ ЗСП/Д-ВТ/356 от 05.06.2020 г. на същия орган.
Следва да се има предвид,
че съгласно чл. 91, ал. 1 от АПК в 7-дневен срок, а когато органът е колективен
- в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста административният
орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени
или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като
уведоми за това заинтересованите страни. По своята същност правото на отзив на
административния орган по чл. 91, ал. 1 АПК е определена от закона възможност
органът сам да оттегли, отмени или измени издадения от него административен акт
при наличие на предвидените за това предпоставки - жалба от заинтересована
страна и определен срок. Законодателят
предоставяйки правото на отзив на административния орган не е направил разграничение,
въпреки мястото на нормата, между сезирането с редовна жалба на по – горестоящ
орган или на съда. Ако не намери основание за преразглеждане, органът е длъжен
да изпрати жалбата или протеста на компетентния по – горестоящ административен
орган или съда. В случая една от кумулативните
предпоставки не е налице – преразглеждането на спорния въпрос не е извършено в
законовия 7-дневен срок от получаването на жалбата. Тази възможност е била
налице за административния орган до 27.06.2020 г. /когато са изтекли 7 дена от
подаването на жалбата по административен ред срещу Заповед № ЗСП/Д-ВТ/356 от
05.06.2020 г./, но не и след произнасянето на горестоящия административен орган.
Срокът по чл. 91, ал. 1 АПК е преклузивен – само в този срок може да бъде
упражнено правото за преразглеждане на административен акт. В конкретния случай
е налице упражняване на права, с които по принцип административният орган
разполага, но които са упражнени извън предвидения в закона срок. Това се
приравнява на липса на права. Отсъствието на правомощие за издаване на процесната
заповед към 23.07.2020 г., когато е издадена процесната заповед на директора на
ДСП – В. Търново означава само, че този акт се явява нищожен, поради липса на
компетентност във времето. Липсата на компетентност на органа представлява
съществен порок на административния акт, водещ до неговата нищожност.
Всъщност процесната
заповед не представлява упражняване на право на отзив по чл. 91, ал. 1 от АПК,
нито пък е оттегляне на издадения акт по смисъла на чл. 156, ал. 1 от АПК.
Видно от нейното съдържание, със същата отново е постановен отказ за отпускане
на еднократна помощ по подаденото заявление, но на различно фактическо и правно
основание, т.е. извършената корекция е единствено в мотивите на първоначалния
отказ. След като срещу Заповед № ЗСП/Д-ВТ/356 от 05.06.2020 г. е имало подадена
жалба до Административен съд – Велико Търново, то същата е следвало да бъде
изпратена в съда, а впоследствие издадената Заповед № ЗСП/Д-ВТ/356 от
23.07.2020 г. е в противоречие с императивната забрана на чл. 130, ал. 2 от АПК, съгласно която никой друг орган няма право да приеме за разглеждане дело,
което вече се разглежда от съда.
Констатираната липса на компетентност
на административния орган е особено съществено нарушение, което винаги води до
нищожност на административния акт, без да бъдат обсъждани останалите основания
за незаконосъобразност, наведени от жалбоподателката. По гореизложените
съображения съдът намира, че е налице основание по чл. 146, т. 1 от АПК, налагащо
прогласяване на нищожността на обжалваната заповед.
Преписката не следва да се връща на
административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление, а следва да
се отделят в отделно производство материалите по жалба с вх. №
0401-945-2213/17.07.2020 г. по описа на ДСП – В. Търново, подадена от Г.К. чрез
*** Кр. П. срещу Заповед № ЗСП/Д-ВТ/356 от
05.06.2020 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – В. Търново,
потвърдена с Решение №
04-РД06-0032/03.07.2020 г. на директора на РДСП – В. Търново, която жалба не е
била изпратена от административния орган в съда. В случая се касае за два различни административни акта, с
различен предмет, при които релевантните факти, съставляващи основание за
произнасянето не са общи. Поради
това и предвид липсата на предпоставките по чл. 210, ал. 2, изр. 2 от ГПК съдът
счита, че са налице предпоставките за разделянето му на основание субсидиарно
приложимата съгласно чл.144 от АПК разпоредба на чл. 210, ал. 2, изр. 1, пр. 2
от ГПК.
При този изход на делото съдът намира
за основателно искането на *** Кр. П. за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, според която
в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък
от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати. По делото е представен
Договор за правна защита и съдействие № 6571/10.09.2020 г. между Г.К. и *** К.П.
с предмет „Процесуално представителство и защита против заповед
ЗСП/Д-ВТ/356/03.07.2020 г. и заповед ЗСП/Д-ВТ/356/05.06.2020 г.“, като вместо
договорено възнаграждение е посочено „материално затруднено лице по чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА“. Предвид това за осъщественото процесуално представителство по
делото на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в полза на *** П.
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размера, определен в
наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА. Приложима за случая е разпоредбата на чл. 8,
ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, според която за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън
случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв. Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК
разноските следва да бъдат понесени от Агенцията за социално подпомагане гр.
София, като юридическото лице по чл. 5, ал. 2 от ЗСП.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОБЯВЯВА ЗА
НИЩОЖНА Заповед № ЗСП/Д-ВТ/356 от
23.07.2020 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – В. Търново,
потвърдена с Решение № 04-РД06-0041/25.08.2020 г. на директора на РДСП –
Велико Търново. ОТДЕЛЯ жалба вх. № 0401-945-2213/17.07.2020 г. по описа на ДСП – В.
Търново, подадена от Г.С.К., с адрес ***, чрез *** К. П., против Заповед №
ЗСП/Д-ВТ/356 от 05.06.2020 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“
– В. Търново, потвърдена с Решение №
04-РД06-0032/03.07.2020 г. на директора на РДСП – В. Търново, като същата
заедно със служебно изготвени преписи от материалите по делото, както и от
настоящото решение, се докладва на председателя на Административен съд гр.
Велико Търново за образуване на отделно административно дело и определяне на
докладчик. ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане гр. София да заплати на *** К.И.П.
***, със служебен адрес гр. Велико Търново, ул. „Цанко Церковски“ № 39, ет.
3, офис № 313, сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата |
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване на основание чл. 13, ал. 6, изр. последно от ЗСП.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: