№ 21428
гр. София, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20231110155393 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца В. О. Н. срещу ответника Комисия за защита
на потребителите искове с правно основание чл. 344, ал. 1,т.1 КТ за
признаване на уволнението, извършено с Решение № 679 от 19.09.2022 г. на
Министерски съвет и Заповед № КВ - 781 от 20.09.2022 г. на Министър –
председателя Г.Д., за незаконно и неговата отмяна и с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност
„член на Комисията за защита на потребителите“.
Ищецът В. О. Н. твърди, че прекратяването на трудовото и
правоотношение с ответника като член на Комисията за защита на
потребителите, извършено с Решение № 679 от 19.09.2022 г. на Министерски
съвет и Заповед № КВ - 781 от 20.09.2022 г. на Министър – председателя Г.Д. е
незаконосъобразно, тъй като не са били налице законовите предпоставки за
извършването му – Министерският съвет не разполагал с правомощие да
освобождава членове на КЗП при започнал и неизтекъл мандат извън
предвидените в чл. 165, ал. 8 ЗЗП основания, каквито не били налице в
процесния случай, а издаденият от него акт бил немотивиран. В тази връзка и
процесната заповед била постановена извън рамките на предоставената на
органа компетентност, поради което била нищожна. Моли съда да уважи
предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът Комисия за защита на потребителите в срока по чл. 131
ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове, като твърди уволнението да е законосъобразно извършено. Излага
съображения, че съгласно чл. 19а, ал. 2 ЗА правоотношенията с членовете на
колегиални органи, какъвто се явява ищецът, могат да бъдат прекратени без
предизвестие от органа, който ги назначава, съответно определя, по негова
1
преценка, като прекратяването настъпва с издаването на решение на МС в
посочения смисъл. Счита, че с цитираната норма е въведено специално
основание за прекратяване на правоотношенията на членовете на колегиални
органи, чието приложение не е изключено от разпоредбата на чл. 165, ал. 8
ЗЗПК, предвиждаща основания за прекратяване на правомощията на
членовете на комисията. Доколкото освобождаването е по преценка на органа
по назначението, поддържа, че не е необходимо излагането на мотиви. Моли
съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Не се спори между страните, поради което с доклада по делото е прието
за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че по силата на
Решение № 331 от 25.05.2022 г. на Министерски съвет и Заповед № КВ – 364
от 27.05.2022 г. на Министър – председателя Кирил Петков е съществувало
трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал при
ответника длъжността „член на Комисия за защита на потребителите“. Не се
оспорва и обстоятелството, че трудовото правоотношение между страните е
прекратено с Решение № 679 от 19.09.2022 г. на Министерски съвет и Заповед
№ КВ – 781 от 20.09.2022 г. на Министър – председателя Г.Д..
В тежест на работодателя ответника по предявените искове е да докаже
по делото при условията на пълно и главно доказване, че законосъобразно е
упражнил потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение с
ищеца.
Съгласно чл. 61, ал. 2 КТ за длъжности, определени в закон или в акт на
Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо
работодателя орган. В тези случаи трудовото правоотношение се създава с
предприятието, в което е съответната длъжност.
С оглед задължителните разяснения, дадени с ТР № 1/2012 г. по тълк.
дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, надлежен ответник по исковете по чл. 344,
ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е
сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изречение първо КТ, е работодателят, а
не горестоящият спрямо него орган. Предвид изложеното се налага извод, че
възникналото с ищеца в качеството му на член на КЗП правоотношение има
характер на трудово, като негов работодател, респ. – надлежен ответник в
настоящото производство, се явява КЗП, който следва да установи, че
законосъобразно е упражнил потестативното си право да прекрати трудовото
правоотношение с ищеца.
От разпоредбата на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Устройствения правилник на
Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и
индустрията и на нейната администрация се установява, че Комисията е
юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и с регионални
звена на територията на страната. Съгласно чл. 165, ал. 2, изр. 1 ЗЗП, КЗП се
състои от трима членове, в т.ч. председател, които се определят за срок от пет
години с решение на Министерски съвет и се назначават от министър –
2
председателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4, т. 2 ЗА, за органи на
изпълнителната власт се считат и държавните комисии, като в чл. 50, ал. 1 ЗА
е посочено, че държавната комисия е колегиален орган към Министерски
съвет или към министър за осъществяване на контролни, регистрационни и
разрешителни функции по прилагането на закона или постановление на
Министерски съвет. Съгласно чл. 50, ал. 5 ЗА, министър – председателят
сключва, изменя и прекратява договорите с председателя и членовете на
държавната комисия.
От нормата на чл. 19а, ал. 1 ЗА е видно, че членове на колегиални органи
имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които
противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение, като в ал. 2
от същата разпоредба е посочено, че правоотношенията с членовете на
колегиални органи, могат да бъдат прекратени без предизвестие от органа,
който ги назначава, съответно определя, по негова преценка. Посочената
разпоредба разкрива специално основание за прекратяване на трудово
правоотношение с попадащите сред изброените лица, заемащи определена
длъжност.
От изложеното следва, че ищецът попада в хипотезата на чл. 19а, ал. 2
ЗА, доколкото е назначен като член на колегиален орган – държавна комисия
по смисъла на чл. 19, ал. 4 ЗА.
Настоящия съдебен състав не споделя становището на ищцовата страна
относно значението на ЗЗП и по – конкретно чл. 165, ал. 8 ЗЗП като специални
спрямо реда по чл. 19а, ал. 2 ЗА. Основанията за предсрочно прекратяване на
правомощията на член на КЗП, предвидени в ЗЗП, категорично не изключват
приложението на чл. 19а, ал. 2 ЗА, доколкото реда предвиден в ЗА има
значението на специален по отношение на прекратяване на трудовото
правоотношение с определен кръг длъжностни лица.
Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по смисъла
на чл. 19а, ал. 2 ЗА е свързано с преценката за целесъобразност на органа по
назначаването във връзка с изпълнението на функциите на лицата, попадащи в
обхвата на разпоредбата, като в чл. 165, ал. 8 ЗЗП са регламентирани
законовите основания, наличието на които може да обуслови предсрочното
прекратяване на правомощията на член на КЗП. В тази връзка, следва че
законоустановените възможности за предсрочно прекратяване на трудовото
правоотношение не са взаимоизключващи се, съответно намират приложение
в зависимост от конкретния случай. Нормата на чл. 19а, ал. 2 от Закона за
администрацията е специална и по отношение на основанията за прекратяване
на трудово правоотношение, предвидени в Кодекса на труда. Съгласно
съдържанието й работодателят не дължи излагане на мотиви относно
фактическите основания за уволнението, следователно същите не могат да
бъдат предмет на съдебен контрол. Законът изрично е дал възможност на
органа по назначението да прекрати правоотношението с изпълнителния
директор по своя преценка. Без правно значение са обстоятелствата, които са
довели до вземането на това решение. Проверката на съда в настоящото
3
производство, с оглед спецификата на прекратителното основание по чл. 19а,
ал. 2 ЗА, се свежда единствено до установяване спазването на формалните
изисквания на закона.
Не могат да бъдат споделени доводите на ищеца във връзка със
словесната формулировка на атакуваното решение и твърдяната „отмяна на
назначаването“. С решение № 679 от 19.09.2022 г. на МС на Република
България е отменена т.4 от решение № 331 от 25.05.2022 г. на МС на
Република България (т.1), с която е бил определен съставът на КЗП; Иван И.
Френкев е освободен като председател на КЗП (т.2), В. О. Николаева-Великова
и Николай Демирев Мравов са освободени като членове на КЗП (т.3) и е
определен нов състав на КЗП: Стоил Савов Алипиев – председател, Ангел
Георгиев Джалев и Константин Христов Арабаджиев – членове (т.4).
Следователно, налице е изрично освобождаване на председателя и членовете
на КЗП и определянето на нови председател и членове.
При съобразяване на изложеното от фактическа и от правна страна по
отношение на приложението на чл. 19а, ал. 2 ЗА, съдът намира, че в случая
процедурата по прекратяване на трудовоправната връзка с ищеца, в
качеството му на член на КЗП, е била надлежно проведена. Съдът дължи
проверка относно обстоятелството дали заеманата от ищеца длъжност попада
в обхвата на чл. 19а, ал. 2 ЗА, съответно дали прекратяването на трудовото
правоотношение е извършено от компетентния орган. В случая се касае за
прекратяване на трудовото правоотношение по целесъобразност, поради което
мотивите за това не подлежат на съдебна проверка. С оглед на това не е
необходимо заповедта по чл. 19а, ал. 4 ЗА да бъде изрично мотивирана,
доколкото изискването за излагане на мотиви е свързано със случаите когато
те подлежат на съдебен контрол и въз основа на тях може да бъде проверявана
законосъобразността на прекратяването на правоотношението. Поради това
съдът не е длъжен да изследва мотивите за прекратяване на трудовото
правоотношение по реда на чл. 19а, ал. 2 ЗА.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че
процедурата по прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца е
спазена, доколкото за освобождаването от длъжност е постановено Решение
№ 679 от 19.09.2022 г. на Министерски съвет, въз основа на което е издадена
Заповед № КВ – 781 от 20.09.2022 на Министър – председателя Г.Д., съгласно
изискванията на чл. 50, ал. 5 ЗА. С Указ № 212 от 1.08.2022 г. за назначаване на
служебно правителство от 2 август 2022 г., издаден от президента на
Република България, е назначено служебно правителство със служебен
министър-председател – Г.Д., като посоченото удостоверява обстоятелство, че
издадената заповед за освобождаване на ищеца като член на КЗП е от
компетентен орган, в рамките на законоустановените му правомощия.
Предвид изложените съображения съдът приема, че работодателят
законосъобразно е упражнил правото си на уволнение по чл. 19а, ал. 2 ЗА,
поради което искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна следва да бъде отхвърлен.
Представената от ищеца практика не е относима в случая и не разколебава
4
изводите на съда.
Основателността на предявения иск с правно основание по чл. 344, ал. 1,
т. 2 КТ предполага незаконност на уволнението. Съдът не достигна до такъв
фактически и правен извод, поради което искът за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност също се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от спора, право на разноски възниква в полза на
ответната страна, по аргумент на чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът е направил
искане за присъждане на извършените в производството разноски за
адвокатско възнаграждение, но не представя доказателства за реално
заплащане на такова, поради което не следва да се присъждат.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. О. Н., ЕГН ********** с адрес гр. София,
********** срещу Комисията за защита на потребителите, БУЛСТАТ
********* с адрес гр. София, ул. „Врабча“ № 1, ет. 3, 4 и 5 иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението, извършено с
Решение № 679 от 19.09.2022 г. на Министерски съвет и Заповед № КВ - 781
от 20.09.2022 г. на Министър – председателя Г.Д., за незаконно и неговата
отмяна като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. О. Н., ЕГН ********** с адрес гр. София,
********** срещу Комисията за защита на потребителите, БУЛСТАТ
********* с адрес гр. София, ул. „Врабча“ № 1, ет. 3, 4 и 5 иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на заеманата до датата на
уволнението длъжност „член на Комисията за защита на потребителите“ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5