№ 15137
гр. София, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. А.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110108647 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от К. А. Й.-Д., ЕГН
**********,с адрес гр.С***************, против „***************“ АД, ЕИК
***************, със седалище и адрес на управление гр. С***************,
представлявано от В*************** и Ф*************** М***************, с
искане да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че
ищцата не дължи сумата от 916,88 лева - главница, начислена и претендирана за
доставени ВиК услуги относно абонатен № *********, за периода от 03.04.2013 г. до
06.11.2016 г.
Исковата претенция се основава на твърдения, че спрямо наследодателката на
ищцата, е било образувано и прекратено съдебно производство за сумата от 798,62
лева, за периода 03.04.2013 г. – 06.2016 г. относно абонатен № **********. Било е
образувано и последващо ч.гр.д. № 70503/2019 г. по описа на СРС, 46 състав, за сумата
от 916,88 лева, което също е било прекратено. Ищцата твърди, че ответното дружество
служебно е сменило абонатния номер на нейно име, като междувременно получила
фактура за сума на стойност 971,08 лева по предходния абонатен номер. Твърди се,че
паричната сума по фактурата е недължима поради погасителна давност.
По делото е постъпил отговор от ответника „***************“ АД, с който се
твърди, че искът е частично недопустим поради липса на правен интерес, защото
ответникът нито е начислявал, нито е претендирал суми за плащане за периода
03.04.2013 г. – 24.03.2016 г.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди
представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност, при
спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :
Видно от определение от 24.06.2021 г.,постановено по ч.гражд.дело №
70503/2021 г. по описа на СРС,46 състав,заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е
обезсилена. Определението е влязло в сила на 27.08.2021 г.
Според фактура от 23.07.2019 г.,издадена от „***************“АД с получател
К. А. Й. – Д. общо дължимата сума е 932,68,в това число старо салдо,което възлиза на
1
916,88 лева.
От приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява,че
за периода 18.10.2013 г. до 28.02.2014 г. е начислявана вода на база,а за останалата част
от периода е начислявана вода въз основа на показания на водомери като фактурите са
издавани на титуляр С***************а Й.,общо начислените суми по фактури за
индивидуално и за общо потребление възлизат на 798,76 лева,а мораторната лихва
върху главницата,считано от датата,следваща падежа на задължението до подаване на
исковата молба е в размер от 575,46 лева. Според заключението няма извършени
плащания за процесния период,а начислената от „***************“АД лихва за
процесния период възлиза на 116,72 лева.
Представени са фискални Б.е относно заплатени вода и ВиК услуги за
период,последващ по време процесния период.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи :
По допустимостта на иска :
С оглед твърденията на ищцата Й. – Д.,че не е заплатила паричната сума,чиято
дължимост отрича,съдът намира,че предявеният отрицателен установителен иск е
допустим.
По основателността на иска :
Когато е предявен отрицателен установителен иск,ответникът носи
доказателствената тежест да докаже,че има основание да получи вземането,чиято
дължимост ищецът оспорва като докаже вземането – по основание и по размер.
Страните не спорят,а и от доказателствата по делото се установява,че за процесния
период клиент на водоснабдителни услуги е била майката на ищцата,т.е. договорно
правоотношение е съществувало между наследодателката на ищцата и ответното
дружество,не е спорно и обстоятелството,че за процесния период плащания не са
извършени – в този смисъл е приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза,а и този извод не се опровергава предвид представените от ищцата
фискални Б.е,защото с представените доказателства за плащане се установява,че са
заплатени парични суми,начислени за период,различен от процесния период.
Софийският районен съд приема,че за процесния период е начислена сума за вода и
ВиК услуги в размер на 798,76 лева предвид заключението по съдебно-счетоводната
експертиза и по същество спорът между страните е концентриран относно
обстоятелството дали паричната сума подлежи на изпълнение или е погасена по
давност. Вземанията за вода и ВиК услуги се погасяват при прилагане на тригодишна
давност,защото съгласно приетото Тълкувателно решение по тълк.дело № 3/2011 г. по
описа на ОСГТК на ВКС представляват периодични платежи. Давността се
изчислява,считано от настъпването изискуемост на вземането,а за да бъде възприето,че
вземането е погасено по давност е необходимо в определен период от време
кредиторът да е бездействал. Точното изпълнение на задълженията за заплащане на
начислените за вода и ВиК услуги за процесния период означава,че същите е следвало
да бъдат заплатени в предвидения по общите условия срок,което не е сторено. В
хипотезата на настъпване на наследствено правоприемство наследникът отговаря за
задълженията на наследодателя,които са възникнали приживе на наследодателя,ако не
са били изпълнени. Съдът приема,че исковата претенция подлежи на уважаване в
частта за сумата от 798,76 лева и следва да бъде отхвърлена за разликата над тази сума
до пълния претендиран размер от 916,88 лева,тъй като ответникът нито е
начислявал,нито е претендирал главница в размер,надвишаващ сумата от 798,76 лева.
За да счете,че отрицателният установителен иск е основателен за сумата от 798,76
лева,съдът взе предвид,че ответникът не доказва да е предприемал действия,които да
прекъсват давността,а същевременно изминалият период,считано от настъпване
изискуемост на вземанията е над три години,в която насока следва да бъде отчетено,че
2
с обезсилване на издадена заповед за изпълнение се достига до заличаване последиците
от подаденото заявление,т.е. счита се,че давността не е прекъсвана. Липсата на
проведено доказване ответникът като кредитор да е предприел действия,които да
прекъсват давността,както и предвид факта,че е оспорена дължимост на начислени
суми за вода и ВиК услуги в периода от 03.04.2013 г. до 06.11.2016 г. мотивираха съда
да приеме,че искът следва да бъде уважен до размера на 798,76 лева,представляваща
начислената за този период главница,докато за разликата над този размер до пълния
предявен размер искът подлежи на отхвърляне,защото не се доказва ответникът да е
претендирал парична сума за разликата над 798,76 лева до размера от 916,88 лева.
При този изход на делото и като съобрази,че и двете страни претендират
съдебноделоводни разноски съдът приема,че в полза на ищцата следва да бъдат
присъдени такива в размер от 43,50 лева – за държавна такса,а в полза на ответника –
58,50 лева – за депозит за експертиза и юрисконсултско възнагграждение.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124,ал.1 от ГПК по
отношение на „***************“ АД, ЕИК ***************, със седалище и адрес на
управление гр. С***************, представлявано от В*************** и
Ф*************** М***************,че К. А. Й.-Д., ЕГН **********,с адрес
гр.С*************** не дължи сумата от 798,76 лева ( седемстотин деветдесет и осем
лева седемдесет и шест стотинки ) – главница за вода и ВиК услуги за периода
03.04.2013 г. до 06.11.2016 г. поради настъпила погасителна давност,като отхвърля
иска в частта за разликата над 798,76 лева до пълния претендиран размер от 916,88
лева.
ОСЪЖДА „***************“ АД, ЕИК ***************, със седалище и
адрес на управление гр. С***************, представлявано от В*************** и
Ф*************** М*************** да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на К. А. Й.-Д., ЕГН **********,с адрес
гр.С***************, сумата от 43,50 лева ( четиридесет и три лева и петдесет
стотинки ) съдебноделоводни разноски.
ОСЪЖДА К. А. Й.-Д., ЕГН **********,с адрес гр.С*************** да
заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на „***************“ АД,
ЕИК ***************, със седалище и адрес на управление гр. С***************,
представлявано от В*************** и Ф*************** М*************** сумата
от 58,50 лева ( петдесет и осем лева и петдесет стотинки ) съдебноделоводни разноски
и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3