Решение по дело №182/2021 на Административен съд - Кюстендил

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  №  236

гр.Кюстендил, 08.11.2021г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                Кюстендилският административен съд, в открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

Административен съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

и секретар Ирена Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№182/2021г. по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:

 

                  В.Г.И. *** в качеството й директор на СЕУ „Св.Паисий Хилендарски“ гр.Дупница, съдебен адрес ***  оспорва решение №412/21.04.2021г. на Комисията за защита от дискриминация в частта по т.І - с която е установено, че е осъществила пряка дискриминация по защитения признак „членуване в синдикална организация“ спрямо Х.К.К., по т.ІІ - за наложеното на основание чл.78, ал.1 от ЗЗДискр административно наказание „глоба“ в размер на 250 лв. и по т.ІІІ – препоръчано е с цел превенция за в бъдеще да не допуска дискриминационни действия по отношение на работещите в СЕУ „Св.Паисий Хилендарски“ гр.Дупница с оглед синдикалната им принадлежност. Развити са съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението, свързани с неправилно приложение на материалния закон. Претендират се разноски.

                 Ответната страна в писмено становище развива съображения за неоснователност на жалбата по т.І и т.ІІ от решението и за недопустимост – по т.ІІІ от решението. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на оспорващата страна над минимално предвидения размер по закон, поради това че случая не представлява правна и фактическа сложност.

                 Заинтересованата страна Х.К.К. оспорва жалбата и моли за оставане в сила решението на КЗД.

                 Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

                 Производството по издаване на оспореното решение №412/21.04.2021г. на КЗД е започнало по жалба на Х.К.К. ***-00-1335/22.05.2020г. срещу  директора на СЕУ „Св.Паисий Хилендарски“ гр.Дупница, с изложени оплаквания за по-неблагоприятно третиране по признак „членуване в синдикална организация“ при прекратяване на трудовото му правоотношение, доколкото е неравно третиран с други учители, които не са пенсионирани, доколкото са членове на КНСБ.

                  С разпореждане №716/29.05.2020г. председателят на КЗД е образувал преписка №420/2020г., разпределил е същата за разглеждане на втори специализиран заседателен състав, указал е да се избере председател и докладчик по преписката, разпределил е доказателствената тежест между страните. Взето е решение за определяне на председател и на докладчик. С разпореждане №749/08.06.2020г. на председателя на КЗД е определен служител от отдел „Специализирано производство“ на Дирекция „Специализирано производство, анализ и превенция“ да извърши необходимите действия по проучване на преписката. Изготвен е доклад-заключение от докладчик, с който е направено предложение да се насрочи заседание за разглеждане на преписката. Проведено е заседание на 16.02.2021г., на което са приети доказателствата, събрани по време на проучването, изслушани са страните и преписката е обявена за решаване.

Постановено е оспореното решение №412/21.04.2021г. на КЗД, с което е установено, че В.Г.И. в качеството й на директор на СЕУ „Св.Паисий Хилендарски“ гр.Дупница е осъществила пряка дискриминация по защитения признак „членуване в синдикална организация“ спрямо Х.К.К. ***; наложено й е на основание чл.78, ал.1 от ЗЗДискр административно наказание „глоба“ в размер на 250 лв. и е дадена препоръка на основание чл.47, т.6 от ЗЗДискр за в бъдеще да не допуска дискриминационни действия по отношение на работещите в училището с оглед синдикалната им принадлежност. По отношение твърденията за намаляване числеността на секцията на КТ „Подкрепа“ в училището след намесата на директора жалбата е оставена без уважение.

От писмените доказателства, събрани в хода на производството пред КЗД се установява, че Х.К. към момента на подаване на жалбата пред комисията е заемал длъжността „учител по физическо възпитание и спорт“ в СЕУ „Св.Паисий Хилендарски“ гр.Дупница. На 08.05.2020г. му е връчено предизвестие изх.№0578/08.05.2020г., с което е уведомен, че поради придобиване на необходимия трудов и осигурителен стаж за пенсиониране започва да тече двумесечен срок на предизвестие, след което считано от 09.07.2020г. трудовото му правоотношение ще бъде прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ.

Идентични предизвестия са връчени и на учителите Н.К. К. – В. с изх.№0577/08.05.2020г., на Й. Г. С. с изх.№0578/08.05.2020г. и на Б. Б.  Б. – Н. с изх.№0580/08.05.2020г.

По отношение на останалите учителите, за които КДС е приела сходно положение с жалбоподателя се установява следното: Н. П. Т. е освободена от длъжност поради придобиване право на пенсия и допълнително отново назначена, поради липса на кандидати за обявеното свободно място; В.К. не е придобила право на пенсия поради липса на изискуемия осигурителен стаж; Н. В. е пенсионер, назначена на ½ щат поради свободни часове по музика и неявяване на друг кандидат за заемане на длъжността; А. Т. е придобила право на пенсия, но не е пенсионирана. Оставена е на работа след извършен подбор с Б.Б. – Н.

От удостоверение изх.№19/05.06.2020г. на КТ „Подкрепа“ се установява, че Х.К.К. е член на синдикалната организация. Членове на същата синдикална организация са и Б. Б. – Н. /срав. списък на л.49/ и Н.В. /срав. списък на л.51/, а А. Т., В. К., Й. Г. С., Н. К. К. – В., Н. П. Т. – са членове на КНСБ /срав. списък л.56-57/.

С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за частично допустима, като подадена в срок, от процесуално легитимен субект на право на оспорване и пред компетентен да я разгледа съд.

След служебна проверка законосъобразността на решението по реда на чл.168 от АПК и на основанията по чл.146 от АПК, съдът счита следното:

Жалбата срещу решение №412/21.04.2021г. на КЗД в частта по т.ІІІ, с която е   препоръчано на жалбоподателката с цел превенция за в бъдеще да не допуска дискриминационни действия по отношение на работещите в СЕУ „Св.Паисий Хилендарски“ гр.Дупница с оглед синдикалната им принадлежност, е недопустима. В тази си част решението на КЗД няма белезите на годен за обжалване административен акт. Волеизявлението- препоръка, макар и формирано от административен орган, няма характер на властническо волеизявление. То има препоръчителен, а не правнообвързващ характер - с него не се засяга неблагоприятно правната сфера на оспорващата, тъй като евентуалното изпълнение на препоръката зависи единствено от нейната преценка, а несъобразяването с нея, за разлика от задължителните предписания, не е скрепено със санкция /срав. решение №820/26.01.2015г. на ВАС по адм.д. №3498/2014г.; решение №8146/13.06.2014г. на ВАС по адм.д. №16837/2013г./. Предвид изложеното жалбата в тази част следва да бъде оставена без разглеждане на основание чл.159, т.1 от АПК, а образуваното въз основа на нея съдебно производство да бъде прекратено.

Оспореният административен акт е постановен от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия по чл.47 от ЗЗДискр. Изпълнена е процедурата по чл.48, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.54 от закона, както и административно производствените правила по чл.55, чл.60 и чл.62, ал.1 от ЗЗДискр.

Решението е постановено в предписаната от закона форма и при спазване на изискванията за съдържание по чл.66 от ЗЗДискр. Уважени са исканията на страните за събиране на доказателствени средства, приложено е и служебното начало за попълване на преписката с относими към спора доказателства. В решението обаче не са изложени аргументирани съображения, обосноваващи постановеният правен резултат. КЗД не е анализирала в съвкупност и поотделно събраните по преписката доказателства съгласно чл.36, ал.3 от АПК и не е изпълнила задължението си по чл.35 от АПК да обсъди обясненията и възраженията на страните. Комисията е извела своите изводите на предположения, приемайки че липсата на обективно оправдани действия на директора на училището може да доведе до основание да се приеме, че е извършена дискриминация. В този смисъл съдът счита, че решението не съдържа изложение на фактически основания в достатъчна степен, за да обективират волята на органа.

По отношение приложението на материалноправните разпоредби съдът приема следното: Императивната разпоредба на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който РБългария е страна. По см. на ал.2 на същата норма пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал.1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сходни обстоятелства. В разпоредбата на  §1, т.7 от ДР ЗЗДискр е дадено определение на понятието "неблагоприятно третиране", а именно всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. Анализът на нормите сочи, че за да е налице проява на дискриминация е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма от обективна и субективна страна – деяние, което пряко или непряко засяга права или законни интереси на лицето /неблагоприятно третиране по см. на §1, т.7 от ДР ЗЗДискр/, това неблагоприятно отношение да се квалифицира като неравно в сравнение с действително проявено или вероятно бъдещо по-благоприятно отношение към друго лице при сходни обстоятелства и пряка причинно следствена връзка между неправомерния диференциран подход и защитен признак по чл.4, ал.2 от ЗЗДискр – в случая „членуване в синдикална организация“. В разпоредбата на чл.8, ал.3 от КТ пък  е посочено, че при осъществяване на трудовите права и задължения не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на народност, произход, пол, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно и материално положение, наличие на психически или физически увреждания, както и различия в срока на договора и продължителността на работното време.

Анализът на събраните доказателства по делото налага за съда извода за недоказаност на по-неблагоприятно третиране на Х.К. по признак „членуване в синдикална организация“ от директора на СЕУ „Св.Паисий Хилендарски“ гр.Дупница при прекратяване на трудовото правоотношение поради пенсиониране. Съгласно разпоредбата на чл.9 от ЗЗДискр страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, следва да докаже факти, от които да се направи извод, че е налице дискриминация. И едва след като бъде доказана извършената дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено.

Видно от предизвестията за прекратяване на трудовите правоотношения на Н.К. К. – В. с изх.№0577/08.05.2020г. и на Й. Г. С. с изх.№0578/08.05.2020г. е, че директорът на училището е осъществил еднакъв подход и действия спрямо двете учителки и Х.К. при пенсионирането им – и тримата са придобили право на пенсия и им е връчено двумесечно предизвестие.

Учителите Н. В. и Б.Б. – Н. са членове на КТ „Подкрепа“, поради което не може да се твърди за извършено неравно третиране на Х.К. спрямо тях по признака „членуване в синдикална организация“.

Учителите Н.  П. Т., В. К. и Н. В. съдът приема, че също не са лица, намиращи се в сходно положение с К. и с тях не може да се извършва сравнение в третирането, тъй като първата е с прекратено трудово правоотношение поради придобито право на пенсия и допълнително отново назначена, поради липса на кандидати за обявеното свободно място; втората не е придобила въобще право на пенсия поради липса на изискуемия осигурителен стаж; третата също е с прекратено трудово правоотношение, но назначена на ½ щат поради свободни часове по музика и неявяване на друг кандидат за заемане на длъжността. И тримата учители са такива по предмети, различни от този на К..

Учителката А. Т. е придобила право на пенсия, но не е пенсионирана. Същата е член на КНСБ, но само този факт не доказва извършването на дискриминация спрямо Х.К. по признака „членуване в синдикална организация“. Същата е учител по математика и информационни технологии и е оставена на работа при извършен подбор с колегата Б. Б. Б. – Н. /учител по същия предмет/. Анализирайки всички релевантни за спора факти и обстоятелства съдът намира, че КЗД не е формирала правилни изводи. Не следва да се отчита единствено членството на Х.К. и учителя Трайкова в различни синдикални организации, т.е. само синдикалната им принадлежност, а е необходимо да се вземат предвид и обстоятелствата свързани с предмета, по който преподават, както и наличието или отсъствието на кандидати за освобождаващото се място. Следователно твърдението на дискриминираното лице, че други учители са оставени на работа въпреки придобитото право на пенсия само поради факта, че членуват в КНСБ, не са доказани по никакъв начин чрез допустимите от закона доказателствени средства.

Всичко гореизложено обосновава крайния извод на съда за основателност на жалбата срещу решение №412/21.04.2021г. на КЗД в оспорената част по т.І и т.ІІ, поради наличие на основанията по чл.146, т.3 и т.4 от АПК.

Съдът не присъжда разноски на жалбоподателката, тъй като не са представени доказателства за тяхното заплащане – в пълномощното и договорът за правна защита и съдействие е предвидено договореното адвокатско възнаграждение да се заплати по банков път, а платежен документ не е представен по делото до приключване на устните прения. Съдът присъжда разноски по съразмерност на ответната страна, на основание чл.143, ал.3 от АПК, в размер на 33.33 лв. юрисконсултско възнаграждение, доколкото в една част оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството

                  Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.Г.И. *** срещу решение №412/21.04.2021г. на Комисията за защита от дискриминация в частта по т.ІІІ, с която й е препоръчано с цел превенция за в бъдеще да не допуска дискриминационни действия по отношение на работещите в СЕУ „Св.Паисий Хилендарски“ гр.Дупница с оглед синдикалната им принадлежност и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОТМЕНЯ решение №412/21.04.2021г. на Комисията за защита от дискриминация в частта по т.І и т.ІІ, с която е установено, че В.Г.И. *** в качеството й директор на СЕУ „Св.Паисий Хилендарски“ гр.Дупница е осъществила пряка дискриминация по защитения признак „членуване в синдикална организация“ спрямо Х.К.К. ***, пл.“Независимост“ №7 и й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 лв.

  ОСЪЖДА В.Г.И. *** да заплати на Комисия за защита от дискриминация, гр.София, бул.“Драган Цанков“ №35 разноски по делото в размер на 33.33 лв. /тридесет и три лв. и тридесет и три ст./.

   Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.

 

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: