Присъда по дело №12700/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 115
Дата: 27 май 2022 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20211110212700
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 септември 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 115
гр. София, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И. М.
СъдебниК. Д.

заседатели:К. С.
при участието на секретаря М. М.
и прокурора Ил. Ал. Ч.
като разгледа докладваното от И. М. Наказателно дело от общ характер №
20211110212700 по описа за 2021 година



ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимите Д. Б. Ф., с ЕГН: ********** - роден на
...............г. в гр......................., българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, работещ, неосъждан и Д. Б. Ф., с ЕГН: ********** -
роден на ..................г. в гр.................., живущ в гр. ......................., българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, работещ, неосъждан
за ВИНОВНИ в това, че на 28.09.2020г., около 15:00ч. в гр.София, на
бул.,,Цариградско шосе", преди отбивката за кв.,,Горубляне", срещу
официалното представителство на марка ,,Тойота", в съучастие, като
извършители помежду си, причинили на повече от едно лице телесна повреда,
1
а именно чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на тялото и главата
на СТ. М. М. му причинили средна телесна повреда, изразяваща се в черепно -
мозъчна травма с кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и контузия на
мозъка, довело и до изпадане в безсъзнателно състояние с падане на корена на
езика, водещо до затрудняване на дишането, които увреждания реализират
медикобиологичният квалифициращ признак разстройство на здравето,
временно опасно за живота и чрез нанасяне на удари с ръце и крака в
областта на тялото и главата на ИВ. М. М. му причинили лека телесна
повреда, изразяваща се в закрито счупване на носните костици, травматичен
кръовизлив от носа, охлузвания и кръвонасядания, които увреждания
реализират медикобиологичният квалифициращ признак временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по
хулигански подбуди - на публично място и при липса на конкретен мотив във
взаимоотношенията с СТ. М. М. и ИВ. М. М. и без конкретни повокации от
тяхна страна, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на
установените от закона правила, които закрилят добрите нрави в обществото,
поради което и на основание чл.131, ал.1 т.4 пр.3 и т.12 във вр. с чл.129, ал.2
във вр. с ал.1 във вр. с чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с
чл. 55, ал.1 т.1 от НК ГИ ОСЪЖДА на по ЕДНА ГОДИНА лишаване от
свобода за всеки един от тях.
НА ОСНОВАНИЕ чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане в сила на присъдата.
ПРИЗНАВА подсъдимите Д. Б. Ф., с ЕГН: **********- роден на
.................г. в гр.София, живущ в ..............., българин, български гражданин,
със средно образование, неженен, работещ, неосъждан и Д. Б. Ф., с ЕГН:
********** - роден на ................г. в гр............, живущ в ...................., българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, работещ, неосъждан
за НЕВИНОВНИ в това, че на 28.09.2020г., около 15:00ч. в гр.София, на
бул.,,Цариградско шосе", преди отбивката за кв.,,Горубляне", срещу
официалното представителство на марка ,,Тойота", в съучастие, като
извършители помежду си и чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта
на тялото и главата на ИВ. М. М. му причинили лека телесна повреда,
изразяваща се в закрито счупване на носните костици, травматичен
кръовизлив от носа, охлузвания и кръвонасядания, които увреждания
2
реализират медикобиологичният квалифициращ признак временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на осонвание
чл.304 от НПК ГИ ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото им
обвинение в извършване на престъпление по чл.131, ал.1 т.12 във вр. с чл.130,
ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
НА ОСНОВАНИЕ чл.301, ал.1 т.11 от НПК ПОСТАНОВЯВА
веществените доказателства по делото - 1 брой биологична следа и 1 брой
компактдиск CD - R с надпис ,,MEDIA“, след влизане в сила на присъдата да
останат към кориците на делото.ш
НА ОСНОВАНИЕ чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА Д. Б. Ф., с ЕГН:
**********- роден на ....................г. в гр......................, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, работещ, неосъждан и Д. Б. Ф.,
с ЕГН: **********, роден на .................г. в гр...................., живущ в
......................., българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, работещ, неосъждан да заплатят по сметка на СДВР сумата в размер
на по 273.00 лева за всеки един от тях, представляваща възнаграждение за
вещи лица по назначената в хода на досъдебното производство по отношение
на СТ. М. М. и ИВ. М. М. и приета в съдебно заседание съдебно медицинска
експертиза, а по сметка на СРС и сумите от по 80.00 лева представляваща
възнаграждение за вещи лица по явяването в съдебно заседание и пътни
разходи, както и по 413.66 лева пътни разходи по явяване на свидетели в
съдебни заседания за всеки един от тях и по 05.00 лева в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Присъдата може да се обжалва и протестира в 15 - дневен срок от днес
пред Софийски градски съд.



Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


Мотиви към Присъда № 115/27.05.2022г. по НОХД № 12 700/2021г. по
описа на СРС, НО, 111 - и н.с.
Съдебното производство пред СРС е образувано по обвинителен акт на
прокурор от СРП против подсъдимите Д. Б. Ф., с ЕГН: ********** и Д. Б. Ф.,
с ЕГН: **********, с който двамата са обвинение за това, че на 28.09.2020г.,
около 15:00ч. в гр.София, на бул.,,Цариградско шосе", преди отбивката за
кв.,,Горубляне", срещу официалното представителство на марка ,,Тойота", в
съучастие, като извършители, чрез нанасяне на множество удари с ръце и
крака в областта на тялото и главата на СТ. М. М. му причинили средна
телесна повреда, изразяваща се в черепно - мозъчна травма с кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки и контузия на мозъка, довело и до изпадане в
безсъзнателно състояние с падане на корена на езика, водещо до затрудняване
на дишането, които увреждания реализират медикобиологичният
квалифициращ признак разстройство на здравето, временно опасно за живота
и чрез нанасяне на множество удари с ръце и крака в областта на тялото и
главата на ИВ. М. М. му причинили лека телесна повреда, изразяваща се в
закрито счупване на носните костици, травматичен кръовизлив от носа,
охлузвания и кръвонасядания, които увреждания реализират
медикобиологичният квалифициращ признак временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански
подбуди - на публично място и при липса на конкретен мотив във
взаимоотношенията с СТ. М. М. и ИВ. М. М. и без конкретни повокации от
тяхна страна, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на
установените от закона правила, които закрилят добрите нрави в обществото,
поради което и на основание чл.131, ал.1 т.12 във вр. с чл.129, ал.2 във вр. с
ал.1 от НК и по чл.131, ал.1 т.12 във вр. с чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от
НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение по
отношение и на двамата подсъдими. Счита, че в хода на цялото наказателно
производство са били събрани достатъчно по обем обвиняващи доказателства,
доказващи вината и авторството. Приема, че от показанията на разпитаните
пострадали, както и на останалите гласни и писмените доказателства и
доказателствени средства, се доказва по категоричен и несъмнен начин
наличието на инкриминирано деяние и неговото авторство в лицето на
двамата подсъдими. В заключение предлага на съда да признае същите за
виновни по така повдигнатите им обвинения като им наложи съответните
наказания лишаване от свобода, които да бъдат отложени с изпитателен срок
от пет години, като им бъдат възложени и направените по делото разноски.
Подсъдимите Д. Б. Ф. и Д. Б. Ф., редовно призован, се явяват лично и
чрез упълномощените си защитници, молят да бъдат оправдани. В
пледоарията си защитата акцентира на провокативните действия на
пострадалите, което е обусловило като ответна реакция на техните
1
подзащитни възникване на афективното състояние. След като двамата
подсъдими спрели управлявания от тях лек автомобил, слезли ,,за да се
разберат" със свидетелите И.М. и С.М., които безпричинно ги нападнали.
Поради тази причина подсъдимите били принудени да се защитават поради
което причинили телесните повреди на пострадалите при условията на
неизбежна отбрана. Излагат се подробни съображения в тази насока.
Съдът, като съобрази становищата на страните и като взе предвид
събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Д. Б. Ф. с ЕГН: ********** е роден на ..................г. в
гр..................., живущ в гр. ................., българин, български гражданин, със
средно образование, неженен, работещ, неосъждан.
Подсъдимият Д. Б. Ф. с ЕГН: ********** - роден на ....................г. в
гр................, живущ в гр. ................, българин, български гражданин, със
средно образование, неженен, работещ, неосъждан.
На 28.09.2020г., около 15:00ч. двамата братя и пострадали С.М. и И.М.
пътували с лек автомобил марка ,,Фолксваген", модел ,,Голф" рег.№ .............
по бул.,,Ал.Малинов" в гр.София. Автомобилът бил управляван от свидетеля
И.М., като до него се возила свидетелката Б.П., а зад тях – неговият брат
С.М.. Водачът на МПС - то М. бил млад и неопитен шофьор, който не
познавал добре маршрута си на движение и трудно се ориентирал в пътната
обстановка. При управлението на автомобила неволно засякъл лек автомобил
марка ,,Ауди А6" с рег.№ СВ 24 88РС, който бил управляван от подсъдимия
Д. Б. Ф.. До него се возел брат му Д. Б. Ф.. Това засичане от свидетеля И.М.
афектирало двамата подсъдими. Те започнали да обиждат свидетелите и да ги
засичали с управлявания от тях лек автомобил, като ту ги изпреварвали от
различни места, ту настъпвали спирачки, затруднявайки движението на
движещия се зад тях автомобил на свидетелите. Засичането продължило и по
бул. ,,Цариградско шосе" до отбивката за кв.,,Горубляне".
Поведението им на свой ред обусловило ответна реакция и на част от
свидетелите в лицето на С.М. и Б.П., които също започнали да отвръщат на
провокациите, като метнали по автомобила на подсъдимите празни кутии от
безалкохолни напитки. Това допълнително обусловило раздразнение у
двамата подсъдими, които, посредством управлението на автомобила си, ги
принудили да спрат. Преди отбивката за кв.,,Горублаяне" срещу официалното
представителство на марка ,,Тойота". Шофьорите и пасажерите и на двата
автомобила слезли от тях. Свидетелите Ивелин и С.М.и се опитали да се
разберат с подсъдимите като тръгнали към тях. Последните обаче директно
им налетели на удари с ръце и крака. Четиримата започнали да си разменят
взаимни удрари първоначално двама срещу двама, а впоследствие
подсъдимите заедно започнали да бият пострадалите поотделно. Докато
подсъдимият Д.Ф. се биел със свидетеля И.М., подсъдимият Д.Ф. започнал да
2
се бие със С.М.. След като И.М. изгубил схватката с подсъдимия Д.Ф., като
Д.Ф. нанесъл удар в главата на свидетеля С.М.. Вследствие именно на този
удар, пострадалият изгубил равновесие, паднал на земята по гръб и изгубил
съзнание. Брат му И.М. застанал над него, за да го предпази, като получил
множество удари с ръце и крака и от двамата подсъдими. На място
пристигнали свидетелите А.А. и М.Ч., които възприели нанасянето на ударите
от страна на четиримата. Свидетелят А. казал на подсъдимите да прекратят
побоя и последните го послушали. Казал им също така да не напускат
местопроизшествието докато не дойде полицията, което последните и
сторили. Позвънял и на телефон 112. Впоследствие свидетелката Ч. оказала
първа помощ на пострадалия С.М.. През цялото време свидетел на служилото
се била и возещата се при пострадалите свидетелка Б.П., която възприела
нанасянето на побоя от подсъдимите и оказването на помощ на свидетеля
С.М.. Двамата подсъдими поискали да си тръгнат от местопроизшествието, но
под давление на свидетеля А. останали до идване на полицията и изясняване
на случая.
По повод подадения сигнал на телефон 112 от свидетеля А. на място
пристигнали полицейските служители М. Г. и В.С.. Същите установили
участниците в инцидента, снели обяснения и от двете групи участници. След
като приключили процедурата по установяване на местопроизшествието и
участниците в него, пристигнал екип на ЦСМП, който откарал свидетелите
Ивелин и С.М. до МБАЛ ,,Света Анна" в гр.София. Там им били направени
медицински изследвания и били издадени съответните документи.
Подсъдимите и свидетелката Б.П. били задържани по разпореждане на
дежурния от свидетеля В.С. с нарочни заповеди от 28.09.2020г. за срок от
24ч. Свидетелката Б.П. обжалвала своята заповед, която била отменена с
решение на СРС по АНД № 13987/2020г., влязло в законна сила на
22.01.2021г.
По искова молба на свидетелката с Решение от 17.12.2021г.
Старозагорски административен съд осъдил СДВР да й заплати сумата от 1
000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на незаконното й задържане по отменената заповед от СРС. Били
извършени и обиск на задържаните лица, обективирани в нарочни протоколи.

По случая било образувано досъдебно производство с акт на първо
действие по разследването - оглед на местопроизшествие от 28.09.2020г. На
място била иззета биологична следа - 1 брой отривка с физиологичен разтвор
от петно с червенокафява материал и контрол с физиологичен разтвор.
В хода на разследването били разпитани двамата пострадали братя
Ивелин и С.М.и, Б.П., А.А., М.Ч. и М. Г. и В.С.. Било извършено
разпознаване на подсъдимите по снимков материал от страна на пострадалите
свидетели. Също така било извършено освидетелстване на самите подсъдими,
обективирано в нарочни протоколи след дадено изрично тяхно съгласие. Като
3
писмени доказателства били приобщени медицински документи свързани със
здравословното състояние на пострадалите като била назначена и нарочна
съдебно медицинска експертиза. В своето заключение вещите лица подробно
и мотивирано са описали здравословното състояние и на двамата братя М.и,
както и причините за нанесените им увреждания. Били изискани и приложени
към делото и справки за съдимост на двамата подсъдими.
Въз основа на събраните доказателства и с нарочни постановления от
02.06.2021г. двамата братя Д. Б. Ф. и Д. Б. Ф. били подведени под наказателна
отговорност па обвинение в извършени престъпления по чл.131, ал.1 т.12 във
вр. с чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК и по чл.131, ал.1 т.12 във вр. с чл.130,
ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК. Разпитани в качеството им на обвиняеми и в
присъствието на упълномощени защитници, те се възползвали от правото да
не депозират обяснения.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните в хода на наказателното производство гласни, писмени и
веществени доказателства и доказателствени средства.
В съдебно заседание двамата подсъдими депозират обяснения, в които
излагат своята версия за случилото се между тях и пострадалите. Излагат
твърдения, че са били провокирани от автомобила, в който са се движели
братята Ивелин и С.М.и, както и Б.П. посредством замергането им с кенчета
от безалкохолни напитки, отправяне на неприлични жестове и изрази.
Обясненията им са свързани и с непровокирано нападение от страна на
пострадалите, което о обусловило упражняването на активна защита спрямо
тях, изразяваща се в сбиването с другите двама братя. Същевременно
изложените от подсъдимите твърдения във връзка с възникналия конфликт
частично се подкрепят и от показанията на самите пострадали И.М. и С.М.,
както и от тези на Б.П., А.А. и М.Ч.. При своите показания свидетелите
потвърждават версията на подсъдимите, че при управление на двете моторни
превозни средства изначално е възникнало напрежение помежду им,
обусловено от очевидната неопистост и незнание на водача на лекия
автомобил ,,Фолксваген" свидетели И.М.. Именно от този начален момент са
започнали взаимните пререкания между водачите на двата автомобила и
лицата, намиращи се вътре в тях. При своите показания и прочетените такива
от досъдебното производство свидетелите С.М. и Б.П. признават, че са
отговорили на провокацията по засичането на техния автомобил от
подсъдимите, посредством хвърляне на празни кенчета по техния автомобил.
Това на свой ред допълнително афектирало подсъдимите, които принудили
пострадалите да спрат и да се стигне до саморазправата, прераснала в побой.
Съдът следва да кредитира обясненията на двамата подсъдими в частта им,
относно начина на възникване на конфликта със свидетелите Ивелин и С.М.и,
както и относно обстоятелството, че последните са отговорили на
провокацията от тяхна страна и също са нанасяли удари по тях. В тази им
част, изложените от тях твърдения се потвърждават частично и от самите
пострадали, както и от протоколите за освидетелстване, находящи се към
4
кориците на досъдебното производство. Независимо, че същото е било
проведено едностранчиво като не е била назначена съдебномедицинска
експертиза и на самите подсъдими, в протоколите изрично са описани следи
от телесни поражения, причинени вследствие на сбиването с пострадалите.
Ето защо и в тази им част, обясненията и на двамата подсъдими следва да
бъдат възприети като правдиви и подкрепящи се от останалите гласни и
писмени доказателствени средства. Съдът не споделя твърденията им относно
изначалната провокативност от страна на пострадалите, инициатори на
нападението, начина на провеждане на схватката ,,един срещу един" и
оказване на първа помощ на свидетеля С.М. от подсъдимия Д.Ф.. В тази им
част, същите следва да бъдат ценени единствено и само като защитна
позиция, целяща доказване на възражението за действия при силно афективно
състояние и неизбежна отбрана. От показанията на разпитаните пострадали и
тези на свидетелите Б.П. и частично от тези на А.А. се установява, че
изначално подсъдимите са били раздразнени от начина на управление на
моторното превозно средство от страна на свидетеля И.М., което обусловило
и тяхната вербална агресия спрямо тях.
Подсъдимите очевидно са хора с по - нисък праг на търпимост, което
съчетано с неволно им засичане от граждани с автомобил, чиято регистрация
не е софийска, допълнително е отключило чувството на неоправдано високо
самочувствие и стремеж да докажат своето превъзходство в родния им град.
Нелогично и при липсва на всякаква житейска логика е твърдението, че
пострадалите се опитват да провокират непознати лица, в чужд град и
движейки се по маршрут, който почти не познават. Именно в тази част следва
да бъдат кредитирани като достоверни показанията и на двамата пострадали.
В разпитите си пред съда и пред органите на досъдебното производство
свидетелят И.М. нееднократно признава, че ако е сторил някакво
противоправно действие като засичане на автомобила на подсъдимите, то
това не е било сторено съзнателно и нарочно. Пред съда признава, че е млад
и неопитен водач на МПС и е възможно да допуска и да е допуснал грешки
при управлявания от него автомобил. Също така изрично посочва, че той и
брат му са слезли от автомобила единствено благодарение на принудителните
действия с автомобила от страна на подсъдимите и за да избегне
възникването на ПТП. Свидетелят продължава в своите показания, че
изначалната му цел и намерение не са били да влиза в конфликт с
подсъдимите, а да им поиска обяснения за тяхното поведение.
По отношение на инициаторите на възникналите физически сблъсъци
следва да се приеме, че това са били именно двамата подсъдими. Изложените
от тях твърдения, че пострадалите безпричинно са ги нападнали, не намират
подкрепа в останалите доказателства по делото. Тъкмо в противоположения
смисъл са показанията на самите пострадали, които са били принудени да
спрат автомобила, което обстоятелство не се отрича от подсъдимите. В
случая не е налице самоволно спиране, а принудително действие от страна на
водача на ,,Ауди" - то в лицето на подсъдимия Д.Ф., с цел избягване на ПТП.
5
При своите показания и извършените впоследствие очни ставки помежду им
и с участието на свидетелката Б.П., свидетелите И. и С.М.и са единодушни и
категорични в твърденията си, че именно подсъдимите са започнали
нееднократно да ги засичат с автомобила си, отправяли са им
предупреждения, крещели са по тях нецензурни изрази и накрая са се
движили пред тях, набивайки спирачки на автомобила, с което са ги
принудили да спрат. Този съществен по своята същност момент обуславя
трайното реакционно състояние на подсъдимите и изначалното им намерение
са саморазправа с пострадалите. В показанията си пострадалите заявяват, че
след като били принудени да спрат и слезли от автомобила, отишли да
поискат обяснения от подсъдимите, които директно им налетяли на бой.
Също така от разпита на самия свидетел И.М. се установява, че той не е
засичал подсъдимите нарочно, бил е принуден да спре именно от техния
автомобил, слязъл е с брат си да поиска обяснения и да изкаже протеста си от
тяхното поведение, което довело до възникнала свада. Показанията му се
потвърждават и от тези на С.М. и частично от Б.П..
При своите показания в съдебно заседание от 17.11.2021г. и
прочетените такива от досъдебното производство пострадалите подчертават,
че не е имало никакви опити от страна на подсъдимите за провеждане на
диалог, а директно нападение от тяхна страна. Свидетелите потвърждават
изложеното от подсъдимите, че първоначално схватката помежду им е била
двамата подсъдими нападнали едновременно свидетеля С.М., впоследствие
започнали да се бият двама по двама и след като свидетелят С.М. паднал на
земята и изгубил съзнание, подсъдимите започнали да нанасят множество
удари с ръце и крака и върху свидетеля И.М. при опита да защити брат си.
Съдът не споделя изявлението на пострадалите, че не са нанасяли удари
върху подсъдимите. Както беше посочено по - горе обясненията на
последните в тази насока се подкрепят и от тяхното освидетелстване в хода
на досъдебното производство. Показанията на пострадалите свидетели следва
да бъдат ценени с необходимата степен на достоверност в посочените части
относно първоначалното им засичане от подсъдимите, инициираното
нападение от последните и оказването на първа помощ на свидетеля С.М..
При разпита си свидетелката Б.П. от същото съдебно заседание изрично
посочва, че ,,слизайки от колата си, подсъдимите започнаха да ги налагат".
Първоначално нападнали свидетеля С.М., започнали да удрят и бият и
свидетеля И.М., който се опитал да защити брат си. Именно в този момент на
място пристигнал и свидетеля А.А., който приканил подсъдимите да
престанат да бият пострадалите. Същевременно обаче свидетелката не
признава за хвърлянето на празните кенчета от нея и свидетеля С.М. по
автомобила на подсъдимите. Но по отношение на постоянното засичане на
автомобила, упраляван от подсъдимите, единодушието в показанията и на
тримата свидетели, е налице.
Възникналите противоречие между обясненията на подсъдимите и
6
показанията на свидетелите И.М., С.М. и Б.П. не бяха отстранени при
проведените очни ставки помежду им. Участниците в тях не наведоха факти,
различни от тези при първоначалните им обяснения и показания, а за други
такива заявиха че не си спомнят. Съдът следва да прецени с необходимата
критичност изложените твърдения и на петимата участници в очната ставка,
спрямо които тегне съмнение по отношение на тяхната обективност и
безпристрастност. Свидетелката П. първоначално си спомня целия бой, както
и поведението на подсъдимите и пострадалите при движението на двата
автомобила преди спирането им. В показанията си от досъдебното
производство обаче признава, че не видяла кой пръв е ударил другия, но
видяла как Стойчо и едното момче от другата кола, облечено с черен суичър
се бият и си разменят взаимно удари.
Същевременно при проведената очна ставка между нея и двамата
подсъдими, свидетелката отново признава че е не е видяла кой кого напада
първи, но че двамата подсъдими пребивали пострадалите почти до смърт.
Също така е видяла безпомощното състояние на свидетеля С.М., както и
нанасянето на удари от страна на подсъдимите по неговия брат И.М. до
намесата на свидетеля А..
Съдът намира, че показанията на свидетелката П. относно механизма на
нападението следва да бъде възприето на плоскостта на показанията на
пострадалите лица.
В тази им част изложеното от свидетелите И. и С.М.и за първоначално
нападение и от двамата подсъдими, потвърждават показанията на
свидетелката П. относно начина на възникване и протичане на физическия
конфликта между лицата.
Косвено посочените факти, относими към предмета на доказване и
обективирани в свидетелските показания на пострадалите и свидетелката П.,
се потвърждават и от тези на свидетелите А.А. и М.Ч.. В показанията си от
шести април две хиляди двадесет и втора година, дадени непосредствено пред
съдебния състав, свидетелят А. заявява, че когато е пристигнал на
местопроизшествието е възприел безпомощното състояние на свидетеля
С.М., както и сбиването между свидетеля И.М. и подсъдимите.
Същевременно от прочетените показания, дадени от А. на досъдебното
производство се установява, че свидетелят е възприел взаимното сбиване
между подсъдимите и пострадалите без да е бил очевидец на първоначалното
нападение. Същевременно в тези си показания, свидетелят признава, че е
възприел как след като свидетелят С.М. лежи на пътното платно, всички се
скупчват върху него. В показанията му липсват твърдения който и да е от
двамата подсъдими да е оказвал първа помощ. Свидетелят признава, че е
разтървал момчетата като е застанал между тях, без да е налице самоволно
прекратяване на нанесения побой от страна на двамата подсъдими. От друга
страна показанията на свидетелката М.Ч., дадени непосредствено пред съда и
в хода на досъдебното производство, потвърждават частично изложените
7
твърдения от свидетелите И.М., С. М., Б.П. и А.А., че видяла свадата и как
един мъж рита друг мъж, който е на земята.
Същевременно от прочетените от досъдебното производство показания
на свидетелката се установява, че същото е възприела непосредствено факта
на нанасяне на побоя от страна на двамата подсъдими върху пострадалите и
как свидетеля И.М. се е опитал да предпази брат си от сипещите се върху тях
удари. В показанията си тя също признава, че е подала сигнал на телефон 112,
подобно на свидетеля А., и заедно с брат му И.М., до идване на медицинската
помощ, е оказала първа помощ на С.М.. Свидетелката признава, че работи
като здравен работник и е констатирала безпомощното състояние на
изпадналия в безсъзнание свидетел. Нейните показания, наред с предходните
такива на останалите свидетели, следва да бъдат възприети като обективни,
верни и подкрепящи се от останалия доказателствен материал на
наказателното производство.
По отношение на показанията на впоследствие пристигналите на
местопроизшествието служители при 07 РУ - СДВР Мирела Г. и В.С. съдът
намира, че същите отразяват обстоятелства, установени от полицейските
служители след приключване на физическата разпра. Двамата не са били
очевидци на случилото се, а показанията им следва да бъдат преценявани на
плоскостта на установен конфликт между подсъдимите и пострадалите,
снемането на обяснения и установяването на безсъзнателното състояние на
свидетеля С.М.. В по - подробните показания, депозирани в хода на
досъдебното производство, свидетелите признават, че при проведените
разговори с двете страни в конфликта им била описана разнородна
фактическа обстановка относно възникналия побой. След снемането на
обяснения, пострадалите били откарани в МБАЛ ,,Света Анна" - гр.София.
Съдът намира, че доколкото въпросните свидетели са пристигнали след
приключването на спречкването между подсъдимите и пострадалите,
показанията им следва да бъдат кредитирани като достоверни и правдиви.
Здравословното състояние на двамата свидетели И.М. и С.М. е било
възприето както от оказалата първа помощ свидетелка М.Ч., но и от
приобщените към досъдебното производство като писмени доказателства
медицински документи. По случая е била назначена съдебномедицинска
експертиза, която е обосновала своите изводи въз основа на целия
доказателствен материал и чието заключение беше изслушано и прието от
съда без възражение на страните. В него подробно се описват причинените
телесни увреждания на пострадалите, техния характер и причини за
възникването им. Вещите лица са единодушни, че причинените наранявания,
изразяващи се в черепно - мозъчна травма на С.М. с кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки и контузия на мозъка, довело и до изпадане в безсъзнателно
състояние с падане на корена на езика, водещо до затрудняване на дишането,
които увреждания реализират медикобиологичният квалифициращ признак
разстройство на здравето, временно опасно за живота и в закрито счупване на
носните костици, травматичен кръовизлив от носа, охлузвания и
8
кръвонасядания, които увреждания реализират медикобиологичният
квалифициращ признак временно разстройство на здравето, неопасно за
живота спрямо И.М., са били получени по време, отговарящо на описаното от
свидетелските показания и добре отговарят да са вследствие на удари с или
върху твърди тъпи предмети, каквито са човешките крайници. Съдът приема
заключението на по назначената съдебномедицинска експертиза като
обективно и вярно. Същото се потвърждава от останалите доказателствени
средства, както и от приложеното в последното съдебно заседание
медицинско удостоверение, издадено от невролог във Виенска болница на
свидетеля С.М..
По отношение на останалите писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства - справки за съдимост, изискани личностни
характеристики на двамата подсъдими, медицински документи, биологична
следа и диск, съдържащ информация за здравословното състояние на
пострадалите, съдът намира, че същите имат отношение към съдебния статус
и характеристични данни на подсъдимите, както и за причинените
увреждания и лечение на свидетелите Ивелин и С.М.и. Съдебните актове
спрямо свидетелката Б.П. са ирелевантни към предмета на доказване. Същите
касаят нейното противоправно задържане от страна на служителите на 07 РУ
СДВР, като заповедта за задържането й е била отменена на процесуално
основание и без установяване на съпричастност от нейна страна за случилото
се. Подобни твърдения липсват и в обвинението, поради което и решението
на СРС няма отношение към настоящото дело. Със сходни аргументи е и
присъденото й обезщетение за незаконното й задържане от Старогазорския
Административен съд.
Съдът намира, че протоколите за разпознаване на двамата подсъдими
следва да бъдат изключени като годно писмено доказателствено средство.
Същите са били съставени при изначално опорочаване на извършеното
процесуално следственото действие. Разпоредбата на чл.171, ал.4 от НПК
регламентира като способ за разпознаване по снимка единствено в случаите,
когато не е възможно да се покаже самото лице. По настоящия казус двамата
подсъдими са били изначално известни като автори на престъпно
посегателство и дори са били задържани заедно със свидетелката Б.П..
Следователно не става ясно опради каква причина се били показани техни
снимки на разпознаващите за извършване на конкретното процесуално
следствено действие, вместо тяхното непосредствено осигуряване. Органите
на досъдебното производство са имали техните данни и възможността да се
свържат с тях и да ги осигурят при извършване на разпознаването.
Разпознаването по снимка на лице е специална хипотеза в процесуалния
закон, изключение от правилото за разпознаване на лице посредством
непосредственото му физическо присъствие по време на извършваното
спрямо него действие. Ето защо и съставените протоколи за разпознаване на
лице от 06. и 07.10.2020г. по досъдебното производство с разпознаващи лица
С.М. и И.М. следва да бъдат изключени от доказателствения материал като
9
като събрани в нарушение на предвидения процесуален ред.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства съдът намира,
че със своето поведение и двамата подсъдими са извършили престъпление по
чл.131, ал.1 т.4 пр.3 и т.12 във вр. с чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.130,
ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
Същите са причинили телесна повреда на повече от едно лице, в
съучастие, като извършители, по хулигански подбуди. Независимо, че
първоначално повдигнатото им обвинение не е отразило наличието на
квалифициращия признак по чл.131, ал.1 т.4 пр.3 от НК, изложените в
постановлението за привличане към наказателна отговорност и
обстоятелствената част на обвинителния акт факти посочват, че двамата
подсъдими са нанесли телесна повреда - средна телесна повреда на С.М. и
лека телесна повреда на И.М.. Следователно фактическите параметри на този
квалифициращ признак, макар и липсващ при първоначално повдигнатото
обвинение, не накърнява правото на защита на подсъдимите да узнаят за
какво са осъдени. В случая липсва пречка причинената телесна повреда на
повече от едно лице да бъде от различен характер за всяко едно от тях,
какъвто е и насотящия случай.
От друга страна съдът изцяло се консолидира с държавното обвинение
относно наличието на хулигански мотив при извършване на изпълнителното
деяние. Видно от възприетата фактическа обстановка, че изначалните
действия, свързани с неволното засичане на автомобила на подсъдимите от
страна на пострадалите, са били изцяло в поведението на първите.
Провокацията им от тяхна страна е обусловила съответния противоправен
отговор от страна на свидетелите С.М. и Б.П., но това не е дало основание за
възникване, а за увеличаване на афективното състояние на подсъдимите,
прераснало впоследствие в действия по спиране на двата автомобила и
нанасяне на побой на пострадалите. На следващо място дори и да се приеме
противното, двамата подсъдими познават града и мястото, където се е
извършило деянието - един от най - натоварените булеварди в страната,
поради което е следвало да осъзнават, че освен разправа с пострадалите,
извършват и непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
проявяващи неуважение към обществото.
Съдебната практика е единодушна относно приложението в тези случай
на т.нар. евентуален умисъл. Поведението на подсъдимите е било скандално
още преди започването на физическата саморазправа. В показанията си
свидетелите И.М., С.М. и Б.П. са единодушни, че същите са отправяли
нецензурни и обидни дума и изрази, както и жестове към тях по време на
движението на двата автомобила. Също така са започнали да ги засичат и да
ги принуждават да спрат.
Тези хулигански действия са продължили и след като автомобилите
преустановили движението и двамата подсъдими слезли от техния.
10
Конфронтацията между тях и пострадалите лица не е била инцидентно
възникнала, а търсена с акта на слизане от автомобилите и насочването към
свидетелите Ивелин и С.М.и.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в причиняване
на телесна повреда (средна и лека) на повече от едно лице и по хулигански
подбуди, извършена от подсъдимите в съучастие като извършители. Медико
биологичните признаци на причинените на пострадалите травматични
увреждания изцяло покриват признаците на телесните повреди по смисъла на
чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 и чл.130, ал.1 от НК.
Съдът не споделя направеното от защитата възражение за извършване
на инкриминираното деяние от страна на двамата подсъдими при условията
на т.нар. физиологичен афект. От данните по делото не се съдържат
твърдения, от които да е видно че двамата са действали в състояние, което да
им попречи да взимат правилни и адекватни решения и да ръководят
постъпките си. Видно от гласните доказателствени средства е, че изначален
инициатор на провокациите са били именно двамата подсъдими. Хвърлянето
на кенчета от безалкохолни напитки по техния автомобил от страна на
свидетелите С.М. и Б.П. е било вследствие именно на тяхното провокативно
поведение, изразяващо се в засичане на управлявания от тях лек автомобил и
отправяне на обидни думи и изрази по техен адрес. В обясненията и на
двамата подсъдими, депозирани пред съда, никъде не се съдържат каквито и
да било индикации, че действията им са били до такава степен извършени под
въздействието на афект, че цялостното им поведение да се е дължало на
силно, а не на обикновено раздразнение.
Също така не следва да бъде възприето и оплакването за действие на
двамата подсъдими при условията на неизбежна отбрана. Именно гласните
доказателствени средства установяват, че освен че именно подсъдимите
първи са налетели на бой на пострадалите, но и са продължили същия след
като пострадалия С.М. вече е бил в безпомощно състояние, а брат му И.М. е
бил върху него, опитвайки се да го предпази от попадащите върху тях удари.
Дори и да се приеме противното, то не може да има неизбежна отбрана,
след като нападението от страна на пострадалите /ако се приеме за правдива
защитната позиция на подсъдимите/ след като нападението е било прекратено
и няма опасност да бъде непосредствено възобновено. При наличие и на
двамата пострадали свидетели на земята, единият от които в безсъзнание,
няма как да бъде прието за основателно оплакването за действия, свързани с
неизбежна отбрана.
Показанията на разпитаните свидетели потвърждават обвинителната
теза, че намесата на свидетеля А. е предотвратила продължаването на побоя.
Липсват каквито и да било доказателства, освен твърденията на двамата
подсъдими, че Д.Ф. е оказал първа помощ на свидетеля С.М.. Гласните
доказателствени средства са точно в противоположния смисъл, а именно че
друго лице – брат му и свидетелката М.Ч. са оказали първа помощ.
11
Подсъдимите са нанесли удари и на двамата пострадали заедно и
поотделно, за което свидетелстват и част от разпитаните лица, като и двамата
са извършвали провокативни действия и впоследствие нанасяли удари по
пострадалите.
От субективна страна изпълнителното деяние е било извършено при
форма на вина евентуален умисъл по отношение на хулиганските подбуди на
причинената телесна повреда и пряк спрямо нанасянето им на повече от едно
лице.
В случая е ирелеватно кой от двамата подсъдими и с кой точно удар е
причинил средната телесна повреда на свидетеля С.М., тъй като умисъла за
извършване на престъплението при съучастие е общ по отношение и на
двамата дейци.
По отношение на вида и размера на наказанието законодателят е
предвидил за извършеното престъпление наказание лишаване от свобода от
две до десет години. Преценявайки отегчаващите и смекчаващи
отговорността обстоятелства при индивидуализацията на наказанието спрямо
двамата подсъдими съдът съобрази от една страна като смекчаващи
отговорността обстоятелства по отношение и на двамата подсъдими чистото
им съдебно минало, добри характеристични данни и процесуално поведение,
както и провокативното поведение на самите пострадали, довело до
обикновено раздразнение, а от друга - бруталното нанасяне на побой на
двамата пострадали дори и след прекратяване на оказаната от тях съпротива,
който не е бил прекратен самоволно, а под външно давление от свидетел,
умението в областта на бойните спортове, което очевидно е спомогнало за
причиняване на телесните повреди, ниското правно съзнание и незачитане на
установения в страната правов ред.

При този разбор на обстоятелствата съдът намира, че следва да бъде
наложено наказание по отношение и на двамата подсъдими при условията на
чл.55, ал.1 т.1 от НК под предвидения в закона минимум и при превес на
многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства. Като справедливо и
постигащо целите на наказанията по чл.36, ал.1 от НК редуцираното
наказание следва да бъде в размер на по една година лишаване от свобода на
всеки един от тях. Минимално предвиденото в закона наказание от две
години би било несъразмерно тежко и не би постигнало своя поправителен и
превъзпитателен ефект.
Предвид налагане на наказание лишаване от свобода съдебният състав
намира, че целите на наказанията биха били постигнати ако изтърпяването на
същото бъде отложено с подходящ изпитателен срок, вместо постановяване
на ефективно изпълнение. Поради тази причина и определеното наказание
следва да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от
три години, считано от датата на влизане в сила на присъдата.
12
Предвид признаване на подсъдимите Д. Ф. и Бисер Ф. за виновни по
квалифициращия признак за причинена телесна повреда на повече от едно
лице съдът намира, че следва да оправдае подсъдимите по първоначално
повдигнатото им обвинение в извършване на престъпление по чл.131, ал.1
т.12 във вр. с чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Това е
така, тъй като квалифициращият признак на чл.131, ал.1 т.3 от НК и средната
телесна повреда по хулигански подбуди поглъщат леката такава, поради
което и се явява безпредметно съществуването на обвинението в този му вид,
т.е. ако на пострадалите са причинени различни по степен на увреждане
телесни повреди, извършеното следва да се квалифицира като едно
престъпление и с оглед на по – тежкия резултат (в този смисъл т.18 от
Постановление № 3 – 79 – Пленум на ВС).
При този изход на делото и доколкото приобщените като веществени
доказателства по делото - 1 брой биологична следа и 1 брой компактдиск CD -
R с надпис ,,MEDIA“ не подлежат на унищожаване, след влизане в сила на
присъдата, същите следва да останат към кориците на делото.
По отношение на направените по делото разноски съдът съобрази
режима на разделена отговорност на двамата подсъдими, поради което и
същите следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на СДВР сумата в
размер на по 273.00 лева, представляваща възнаграждение за вещи лица по
назначената в хода на досъдебното производство по отношение на СТ. М. М.
и ИВ. М. М. и приета в съдебно заседание съдебно медицинска експертиза, а
по сметка на СРС и сумите от по 80.00 лева представляваща възнаграждение
за вещи лица по явяването в съдебно заседание и пътни разходи, както и по
413.66 лева пътни разходи по явяване на свидетели в съдебни заседания и по
05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
При тези мотиви съдът постанови присъдата си.










13
Съобщи за изтекли лични данни