РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 22.07.2009г.
В И М Е Т О
Н А
Н А Р О Д а
Русенският окръжен съд, наказателна колегия, в
публично заседание на двадесети юли две хиляди и девета година, в
състав:
Председател: Р.А.
Членове: П. Т.
К.Г.
при секретаря Е.Д. и в
присъствието на прокурора Н.Н., като разгледа докладваното от съдия К.Г. въззивно наказателно общ
характер дело № 361 по описа за 2009г., за да се произнесе, съобрази
следното :
Производството е по чл. 313 и сл.
от НПК.
Постъпила е въззивна жалба от подсъдимия И.И.А.,
срещу присъда № ***/15.06.*** на Русенски районен съд,
постановена по НОХД ***/2009г. по описа
на същия съд, с която жалбоподателят е бил
признат за ВИНОВЕН в това, че на 24.01.***. в гр.Р., отнел чужди движими вещи-
един брой мобилен телефон марка „Н.”, модел ***, с фабричен № ***, един брой
СИМ карта на „М.тел”-Прима, с остатък за разговори 4,60 лв., пари в брой на
стойност 4,00 лева, всичко на обща стойност 128,60 лв., от врадението на Л. Л. Г.
***, с намерение противозаконно да ги приосвои, като употребил за това сила и
заплашване, поради което и на основание чл.198 ал.1 от НК и чл.273 ал.2 вр. с
чл.371 т.2 НПК и чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание ДВЕ ГОДИНИ И ТРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален общ режим в затворническо заведение
от открит тип.
На основание чл.68 от НК е приведено в
изпълнение отложеното наказание по НОХД № ***/2008год. на РРС в размер на три
месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи отделно при първоначален общ
режим в затворническо заведение от открит тип.
На основание чл.59 от НК е приспаднато
предварителното задържане считано от 25.01.2009год.
Подсъдимият е осъден да заплати по сметка
на Държавата направените на досъдебното разноски от 329 лева.
В жалбата се твърди, че наложеното
наказание е завишено, като са изложени доводи свързани с оказаното съдействие
от страна на подсъдимия на органите на досъдебното и съдебното производство,
младежката му възраст и доброто процесуално поведение. Твърди се, че наложеното
наказание не съответства на извършеното престъпление и се явява несправедливо.
Иска се въззивната инстанция да намали наложения размер на наказанието.
Подсъдимият и защитникът му поддържат
жалбата и искат въззивния съд да измени присъдата, като се намали размера на
наложеното с нея наказание лишаване от свобода.
Прокурорът твърди, че жалбата е неоснователна и иска
въззивния съд да потвърди първоинстанционната присъда.
Русенския окръжен съд, след като
провери изцяло правилността на обжалваната присъда, констатира следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По делото е установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият И.И.А. е роден на 21.05.***.
в гр.Р., с постоянен адрес в гр.Р., български гражданин, неженен, безработен,
без образование-неграмотен, осъждан, ЕГН **********. С присъда по НОХД № ***/2008год.
по описа на РРС, за деяние по чл.195 ал.1 т.3 вр. с чл.194 ал.1 от НК му е било
наложено наказание ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.66 ал.1
от НК изтърпяването на наказанието било отложено с изпитателен срок от три
години. Присъдата влязла в сила на 24.05.2008год.
На 24.01.***. около обяд, св.Л. Г.
заедно с други две момчета- св.В.И. и св.В Х. излезли да карат велосипеди в
гр.Р. Движели се основно по централните улици на града. Около 17-18часа,
движейки се по ул. ***”, успоредно с тях започнали да карат велосипедите си
други три непознати момчета от ромски произход. Това били подс.И.А., св.Г.П. и
св.Ш.А.., които ги ограждали с велосипедите си, набивали спирачки пред тях,
блъскали гуми в техните велосипеди.
Св.Л.Г. спрял, за да отговори на телефонно обаждане на мобилния си
телефон и решил да се прибира, като тръгнал с велосипеда в посока дома си,
находящ се на ул. „***” в гр.Р. Подсъдимият и св.П. го последвали и го
настигнали. Подс.А. му казал заканително: „Карай, карай направо, да не те
смъкна ей сега!”. След това го хванал за качулката на суичъра и се опитал да го
повали на земята, но св.Л.Г. успял да избяга. В близост до блока, където живеел
св.Г. бил отново застигнат от подсъдимия, който го хванал за качулката и го
свалил от велосипеда. Повалил го на земята, като му подсякъл краката и
пребъркал джобовете на суичъра му. След това тръгнал към велосипеда си, но
после отново се върнал при св.Г., който все още лежал на земята. Подсъдимият го
ударил с юмрук в лицето, скъсал джоба на панталона му и от там взел мобилния му
телефон марка „Н.”, модел ***, ведно със сим карта на „М-тел”- „Прима”, с
остатък за разговори 4,60 лева и пари в общ размер на 4,00 лева, след което
тръгнал в неизвестна посока. Св.Л.Г. се прибрал в дома си и съобщил на майка
си- св.М. И. за случилото се. Тя позвънила на тел.112, от където й обяснили, че
е най-добре да отидат в Първо РПУ на МВР –Р. На 25.01.***. св.И. заедно със
сина си отишли в полицейското управление. Тъй като св.Г. не могъл да обясни на
полицейските служители къде точно е бил преследван и ограбен, служители на
управлението ги качили в служебен автомобил и обходили заедно маршрута, по
който бил минал пострадалия предишния ден.
На ул. „***” св.Г. разпознал нападателя си- подс.И.А. и последният бил
поканен да се яви в Първо РПУ-Р. за установяване самоличността му. По късно той
предал на органите на полицията мобилния телефон, който бил отнел от
пострадалия, но без СИМ картата, която бил изхвърлил. Мобилният терефон бил
върнат на св.М.И., тъй като пострадалият е малолетен. Стойността му съгласно
заключението на СЦИЕ възлиза на 120 лева, а общата стойност на отнетото
имущество възлиза на 128,60 лева.
Горепосочената фактическа
обстановка правилно е била приета за установена и от първоинстанционния съд в
съответствие с разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК. Разглеждането на делото от
РРС е станало по реда на гл. 27 от НПК, като съдът правилно е приел, че
направеното от подсъдимия самопризнание по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от
събраните по делото в досъдебното производство доказателства и на основание
чл.372 ал.4 от НПК е обявил с определение, че ще ползва самопризнанието, без да
събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
При така приетата за установена
фактическа обстановка, районният съд е направил единствено възможните и
правилни правни изводи, че с деянието си подсъдимият И.А. е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна състава на престъплението по 198 ал.1 от НК, за което му е
било повдигното обвинение с обвинителния акт на РРП.
От обективна страна на
инкриминираната дата подсъдимият е отнел от владението на пострадалия
инкриминираните вещи, които са чужди за подсъдимия, като за отнемането на
същите е употребил както сила, така и заплашване. От субективна страна
подсъдимият е сторил това с пряк умисъл, като е съзнавал противоправността на
деянието си и е действал с намерение противозаконно да присвои предмета на
престъплението.
Факта на извършеното от
подсъдимия престъпление не се оспорва от него и от защитника му. Оспорва се
само наложеното наказание, като се твърди, че то е явно несправедливо, защото е
несъразмерно тежко. Въззивната инстанция намира за неоснователни възраженията и
доводите във въззивната жалба и тези направени от подсъдимия и защитника му в
съдебно заседание относно наложеното му с присъдата наказание.
При определянето на наказанието
на подсъдимия първоинстанционния съд правилно е отчел като смекчаващи отговорността
обстоятелства- възстановяването на значителна част от имуществените вреди от
престъплението и социалния статус на подсъдимия. Към тях следва да се прибави и
младата му възраст. РРС обаче неправилно е отчел като смекчаващо обстоятелство
направените от подсъдимия самопризнания, тъй като същите в производството по
гл.27 от НПК са задължително условие за определяне наказанието му по реда на
чл.55 ал.1 т.1 от НК, поради което не следва да се отчитат и като смекчаващо
обстоятелство.
Като отегчаващи обстоятелства РРС
правилно е отчел миналото осъждане на подсъдимия, проявената агресивност в
действията му и упоритостта в осъществяване на замисленото. Към тях следва да
се прибави и малката възраст на пострадалия, която сочи на по-висока степен на
обществена опасност на деянието, предвид възможността за по-сериозно увреждане
на психиката му.
Въпреки горните корекции относно
смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че
определеното наказание на подсъдимия в размер на две години и три месеца
лишаване от свобода е законосъобразно и справедливо. То е определено при
условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК- под законоустановения минимум за
престъплението по чл.198 ал.1 от НК, който е 3 години лишаване от свобода, макар да липсват изключителни или многобройни
смекчаващи обстоятелства, като РРС е съобразил императивната разпоредбата на
чл.273 ал.2 от НПК. Първинстанционният съд правилно е постановил това наказание
да се изтърпи ефективно при първоначален общ режим в затворническо заведение от
открит тип, тъй като подсъдимият е осъждан в миналото на лишаване от свобода и
не са налице предпоставките за отлагане изпълнението на наказанието по реда на
чл.66 от НК.
Въззивната инстанция намира, че
наложеното от първоинстанционния съд наказание на подсъдимия не е явно
несправедливо, а е справедливо, законосъобразно и правилно индивидуализирано. С
наложеното наказание в максимална степен ще се постигнат целите на наказанието
посочени в чл.36 от НК, както по отношение на специалната, така и на генералната
превенция. С него ще се поправи и
превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави и ще му се
отнеме възможността да върши престъпления за определен период от време. С
наложеното наказание ще бъдат постигнати в най-голяма степен и целите на
наказанието свързани с генералната превенция, тъй като с него ще се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите членове на обществото, като по този начин ще
се предотврати извършването на подобни деяния от тях. Така определеното наказание
е и справедливо, тъй като то е съответно на обществената опасност на деянието и
на дееца, както и на всички налични смекчаващи и отегчаващи обстоятелства
посочени по-горе.
Правилно с присъдата си РРС е
постановил на основание чл.68 от НК подсъдимия И.А. да изтърпи отделно при
първоначален общ режим в затворническо заведение от открит тип и наказанието от
три месеца лишаване от свобода, наложено му с присъдата по НОХД № 865/2008год.
по описа на РРС, тъй като престъплението по настоящото дело е извършено в
изпитателния срок.
При извършената
цялостна служебна проверка на делото, въззивната инстанция не намери да са
допуснати в хода на досъдебното производство или при първоинстанционното
съдебно разглеждане съществени нарушения на процесуалните правила или нарушения
на материалния закон, които да обуславят
наличието на основания за отмяна или изменение на обжалваната първоинстанционна
присъда.
С оглед изложеното Окръжният съд намира,
че обжалваната присъда следва да се потвърди.
Мотивиран така и на основание чл. 338 от НПК,
съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда
№ *** от 15.06.***., постановена по НОХД ***/2009г. по описа на Русенски районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.