Решение по дело №1052/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 11
Дата: 22 януари 2020 г. (в сила от 22 януари 2020 г.)
Съдия: Георги Димов Пепеляшев
Дело: 20192100601052
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 9 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 Р    Е    Ш   Е    Н    И    Е  

 

 

 

190                                           22.01.2020 год.                                  град Бургас

  

 

      В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Бургаски окръжен съд                                                                 наказателен състав   На шести декември                                      две хиляди и деветнадесета година    В публично заседание в следния състав :

 

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕПЕЛЯШЕВ                                                                                                                                                                                                  

            ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛ МАРКОВ

                    МЛ.С. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА

 

 

Секретар: Жанета Кръстева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията  Г. Пепеляшев

ВНЧХД  № 1052 по описа за 2019 година, 

за да се произнесе,  взе предвид  следното:

 

С присъда № 138 от 12.09.2019 г. по НЧХД № 1809/2019 г., Районен съд, гр. Бургас е признал  подсъдимите В.Б.В. ***, с ЕГН ********** и С.Б. ***, с ЕГН ********** за невиновни в това, че на 26.03.2019 г. в гр. Бургас, чрез писмена молба с вх. № 2468/2019 г., подадена до РП – гр. Бургас, преписали на Р.А.К. престъпление – клевета с думите: „ с параноичните си пристъпи същата не спира да се жалва пред институции, като постоянно намесва мен и брат ми да даваме показания за клеветите й.“, „…готовност за деяния и тъмни сделки и обсебвания, за отнемане незаконни дялове от нашата съсобственост“ и „в тайни общности, пълномощница и попечители може да навреди на широк кръг от хора“, като и разгласили позорно обстоятелство за нея с думите: „с параноичните си пристъпи същата не спира да се жалва пред институциите“ и „с подобни раздвоения на личността и паранои прави съпричастни и други хора“, като клеветата е разпространена чрез писмена жалба до РП – Бургас, поради което и на основание чл. 304 от НПК ги е оправдал по обвинението да са извършили престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.

 С присъдата съдът е отхвърлил предявените от Р.А.К. граждански искове за сумите от по 2000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянията на двамата подсъдими.  

Осъдил е тъжителката да заплати на В.Б.В. сумата от 500 лева и на С.Б.К. сумата от 70 лева, представляващи  направени разноски за възнаграждение на адвокати.

Присъдата е обжалвана от повереника на тъжителката – адв. Петя Колева от БАК. С въззивната жалба се иска присъдата на БРС като неправилна, незаконосъобразна и постановена при съществени процесуални нарушения да бъде отменена и бъде постановена нова, с която подсъдимите В.Б.В. и С.Б.К. бъдат признати за виновни по чл. 148, ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, както и да бъдат уважени предявените граждански искове спрямо двамата в размер на по 2000 лева за всеки един от тях.

По делото е постъпило становище от В.Б.В. чрез защитника му – адв. Радостин Станчев от БАК, с което се излагат съображения за неоснователност на жалбата, като се моли присъдата на РС, гр. Бургас, като правилна, да бъде потвърдена.

Постъпило е и възражение от адв. Валерия Градинарска, защитник на подс. С.Б.К., с което се излагат съображения за правилност, обоснованост и законосъобразност на постановения първоинстанционен акт, както и за неоснователност на подадената въззивна жалба.

Тъжителката, редовно призована, се явява в съдебно заседание, като лично и чрез повереника й – адв. Аника Гъркова от БАК, преупълномощена от адв. Петя Колева, излага доводи в подкрепа на въззивната жалба. Претендират се направените по делото разноски.

Подсъдимият С.Б.К. се явява лично в съдебно заседание пред въззивния съд. Защитникът му - адв. Градинарка, поддържа изразеното в писменото възражение становище, като моли да бъде постановено решение, с което първоинстанционната присъда бъде потвърдена. Претендират се направените по делото разноски.

Подсъдимият В.Б.В. се явява лично Защитникът му – адв. Радостин Станчев моли да бъде постановено решение, с което първоинстанционната присъда бъде потвърдена.

В дадената последна дума подс. В.В. заявява, че не е виновен, като моли присъдата на БРС да бъде потвърдена, а подс. С.К. се присъединява към казаното от защитника му.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, становището на страните и като съобрази закона, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима, след като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК. По същество същата е неоснователна.

          При постановяване на своя съдебен акт, Бургаският районен съд е изхождал от една категорично, точно и напълно изяснена фактическа обстановка, от която е направил обоснован извод за липса на виновно поведение от страна на подсъдимите В. и К.. По делото по безспорен начин е установено, че двамата подсъдими са братя. С Р.К. те са първи братовчеди. На 10.01.2019 г. частната тъжителка К. подала молба до Началника на 01 РУ – Бургас с вх. № 431000-214/10.01.2019 г. /л. 69 от ЧХД № 1809/2019 г. на БРС/. Със заявлението било отправено искане за разпит на неин първи братовчед В.Б.В., с посочени ЕГН и адрес, относно изтичане на нейни лични данни в интернет и социалните мрежи.

Във връзка със заявлението на К. в 01 РУ – Бургас била образувана преписка, в хода на която били снети обяснения от подсъдимия В.. Последният е посочил, че заявеното в молбата е плод на нейното въображение. Също така е посочил, че и друг път е занимаван по подобни преписки, тъй като К. е обхваната от параноя. Посочил е, че той и брат му – подс. С.К. обмислят по какъв начин може да се потърси съдействие от компетентните органи, за да бъде К. прегледана и при нужда лекувана от специалист. След извършване на проверката, преписката била изпратена в РП – Бургас, където била образувана пр. пр. № 2473/2019 г. на БРП. С постановление от 28.03.2019 г. прокурорът преценил, че няма никакви данни за извършено престъпление и отказал образуване на досъдебно производство по молбата на К..

Междувременно двамата подсъдими решили да поискат съдействие с оглед установяване на психическото състояние на тъжителката. На 26.03.2019 г. те подали жалба до РП – гр. Бургас, с вх. № 2469/26.03.2019 г.

Във връзка с жалбата на В. и К. била образувана преписка, като с постановление от 01.04.2019 г. наблюдаващият прокурор дал указания на Ръководителя на ЦПЗ – Бургас да извърши проверка и да прецени дали са налице основанията по чл. 150 и чл. 154 от Закона за здравето, както и ако е нужно - да използва съдействие от органите на 05 РУ – гр. Бургас. В изпълнение на прокурорското постановление с писмо от 01.04.2019 г. управителят на ЦПЗ – Бургас, поискал съдействие от органите на 05 РУ – гр. Бургас да доведат К. в ЦПЗ за освидетелстване. Полицейските служители посетили дома на тъжителката и я транспортирали до медицинското заведение. Там К. била прегледана от д-р Сариев, който дал заключение, че същата е „ситуативно напрегната, със систематизирани параноидни налудности и кверулантни прояви, без данни за агресивни действия или риск от ООД“. Посочил, че лицето не отговаря на критериите за настаняване по спешност и  физическо ограничаване.

С оглед събраните в хода на извършената проверка БРП преценила, че не се касае за извършено престъпление и с Постановление от 13.05.2019 г.  отказала да образува ДП.

Така приетата за установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че се доказва от обясненията на подсъдимите, които освен средство за защита са годни доказателствени средства, които от своя страна се подкрепят и от събрания по делото доказателствен материал  – постановление на БРП от 28.03.2019 г., жалба от 26.03.2019 г., писмо до 05 РУ – Бургас, постановление на БРП от 01.04.2019 г., справки за съдимост, писмо от ЦПЗ – Бургас, постановление на БРП, писмо т ЦПЗ – Бургас, молба. От обясненията на подсъдимите, които съдът е кредитирал изцяло, се установява, че с оглед съмненията на двамата досежно здравословното състояние на тяхната роднина, те са пуснали жалбата в БРП. Тяхната цел е била да сигнализират компетентните органи, които от своя страна да проверят какво е здравословното състояние на К.. В конкретния случай, подписвайки сведението и адресирайки го до Районна прокуратура – Бургас, подсъдимите са изложили своите притеснения относно здравословното състояние на К., като молят за съдействие компетентните органи. Именно заявеното от К. в молба до 01 РУ – Бургас, както и поведението й, е дало основание на двамата братя да приемат, че тъжителката има проблем, който следва да бъде решен и именно с тази цел те са сезирали РП – Бургас.

Нещо повече. От доказателствата по делото и в частност заключението на д-р Т. Сариев, се установява, че действително тъжителката е „ … със систематизирани параноидни налудности“, което от своя страна доказва субективната преценка на двамата подсъдими.

Настоящата инстанция не споделя доводите на частното обвинение, изложени във въззивната жалба. От обективна страна е установено по делото, че тъжителката и двамата подсъдими са първи братовчеди, както и че на 10.01.2019 г. К. е подала до 01 РУ – Бургас молба с искане да бъде извършен разпит на неин първи братовчед В.Б.В. относно изтичане на нейни лични данни в интернет и социалните мрежи. Също така по безспорен начин е установено, че с оглед изложеното в молбата на тъжителката, двамата братя – подс. В. и К. са решили да сигнализират РП – Бургас, като за целта подали жалба. Именно в тази молба според тъжителката двамата подсъдими са й предписали престъпление с думите  „с параноичните си пристъпи същата не спира да се жалва пред институции, като постоянно намесва мен и брат ми да даваме показания за клеветите й.“, „…готовност за деяния и тъмни сделки и обсебвания, за отнемане незаконни дялове от нашата съсобственост“ и „в тайни общности, пълномощница и попечители може да навреди на широк кръг от хора“, като и разгласили позорно обстоятелство за нея с думите: „ с параноичните си пристъпи същата не спира да се жалва пред институциите“ и „с подобни раздвоения на личността и паранои прави съпричастни и други хора“.

Клеветата се определя като умишлено разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за другиго или приписването му на неизвършено от него престъпление. В съдебната практика, както и в правната доктрина, принципно се приема, че когато на лицето се приписва престъпление се изисква то да е за общественоопасно деяние, достатъчно конкретно по време, място, начин и обща характеристика на извършване, дори и без да е напълно конкретизирано, например относно целта на дееца.

Въззивната инстанция счита, че в конкретния случай съставът на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 НК не е осъществен от обективна и субективна страна. Клеветата е престъпление, което може да бъде осъществено само при пряк или евентуален умисъл. В интелектуалния аспект на умисъла се включва знанието на дееца, че обстоятелствата, които съобщава, са позорящи или приписват престъпление и са неистински, а във волеви аспект - желанието му да опозори личността на лицето, за което се разгласяват обстоятелствата, или да припише престъпление на същото. Настоящата инстанция счита, че в конкретния случай от доказателствата по делото не се установява по несъмнен и категоричен начин, че заявеното от подсъдимите в жалбата до БРП е било да се припише престъпление на тъжителката или да се опозори личността й. Както бе посочено по-горе, по делото са събрани доказателства точно в обратната насока.

По отношение на присъдата в гражданската й част, настоящият съдебен състав намира изводите на районния съд за обосновани и законосъобразни с оглед на така установеното от фактическа страна и предвид това, че подсъдимите са изцяло оправдани за извършването на престъплението, за което са обвинени. След като липсва противоправно деяние извършено от ответника, не би могло да се уважи и претендираното обезщетение за граждански деликт, за което са необходими предпоставките предвидени в закона.

Правилно първоинстанционния съд е възложил разноските по делото в тежест на тъжителя.

По отношение на разноските за въззивната инстанция, съдът констатира, че по отношение на подс. К. по настоящото дело е приложен договор за правна защита и съдействие. Видно от този договор, уговореното възнаграждение за защитник е 400 лева. При разглеждане на делото пред първоинстанционния съд са били заплатени, съответно присъдени само 70 лева. Останалата част, за която се претендира присъждане, също е заплатена в брой, за което се представят доказателства пред въззивния съд /л.50 от делото/, поради което на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, тъжителката следва да бъде осъдена да заплати на подс. К. сумата от 330 лева, представляващи разноски за възнаграждение на защитник.

При тези изводи Бургаският окръжен съд не намира основание за отмяна на обжалваната присъда. Същата е обоснована законосъобразно, постановена при спазване на процесуалните правила, поради което и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК следва да бъде потвърдена изцяло. 

Предвид изложеното, Бургаският окръжен съд

 

 

Р        Е       Ш       И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 138 от 12.09.2019 г., постановена от Районен съд, гр. Бургас по НЧХД № 1809/2019 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 190, ал. 1 от НПК частната тъжителка  Р.А.К., ЕГН ********** да заплати на С.Б.К., ЕГН ********** сумата от 330 лева, представляващи сторени и доказани от подсъдимия разноски в производството за възнаграждение на защитник.

Решението е окончателно.

На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение на страните, че въззивното решение е изготвено.

 

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                           2.