№ 120
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:Петър В.. Сантиров
Петя Попова
при участието на секретаря Мария Д. Абаджиева Господинова
като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20221100604522 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 14.06.2022 г., постановена по н.ч.х.д. № 8909/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 121-ви състав, подсъдимият С. Е. М. е
признат за виновен в това, че на 10.10.2018 г. около 11:30 часа в пункт за изкупуване на
вторични суровини, находящ се в гр. Нови Искър, публично казал и извършил нещо
унизително за честта и достойнството на Ц. Г. С. чрез израза: „Ти си луда като оная
другата, ****!“, като размахвал среден пръст, поради което и на основание чл. 148, ал.
1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание глоба в размер на
1000,00 (хиляда) лева.
С присъдата подсъдимият С. Е. М. е признат за виновен и в това, че на
10.10.2018 г. около 11:30 часа в пункт за изкупуване на вторични суровини, находящ се
в гр. Нови Искър, се заканил с престъпление против личността на Ц. Г. С. чрез израза:
„Ще изпратя хора, които да ви изнасилят и да ви строшат кокалите, ще те накарам да
товариш и разтоварваш материали, докато ти се отлепят кокалите!“, като снимал С. с
телефона си, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на което
на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание
от три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК
е отложено за срок от три години, като на основание чл. 23, ал. 3 от НК е
присъединено изцяло наказанието глоба в размер на 1000,00 (хиляда) лева.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. С. М. е осъден да заплати разноските
по делото – 1000,00 (хиляда) лева на Ц. С. разноски за адвокатско възнаграждение и
1
380,85 (три и осемдесет лева и осемдесет и пет стотинки) лева разноски за експертиза
по сметка за СРС.
Срещу така постановената присъда е депозирана въззивна жалба и допълнение
към нея от подс. С. М. чрез защитника му, с които се иска нейната отмяна поради
неправилност и постановяване на нова оправдателна спрямо подсъдимия присъда. По
отношение на обвинението за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл.
146, ал. 1 от НК се изтъкват доводи, че същото е недоказано поради недостоверност на
показанията, които обосновават изводите, и се твърди обективна несъставомерност на
израза „и ти си луда“. Алтернативно се прави искане за прилагане на нормата на чл. 9,
ал. 2 от НК, респ. твърди се явна несправедливост на наказанието. За престъплението
по чл. 144, ал. 1 от НК се посочва, че изразите не са от естество да възбудят
основателен страх. Излагат се съображения, че не е направено разграничение на
престъпно поведение по чл. 144, ал. 1 от НК и битов конфликт.
В закрито съдебно заседание въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 от
НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
събирането на допълнителни доказателства.
В открито съдебно заседание пред СГС подс. С. М. и ЧТ Ц. С. редовно
призовани, не се явяват лично, но се представляват от защитника си, респ. повереника
си.
В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия прави искане за отмяна
на атакувания съдебен акт и постановяване на нов, с който подсъдимият да бъде
признат за невиновен по повдигнатите му обвинения. Поддържа, че в конкретната
ситуация заканата на подсъдимото лице не била реална, а в резултат на афектно
отреагиране.
Повереникът на частния тъжител счита, че от събраните в хода на
първоинстанционното производство по несъмнен и категоричен начин се доказва
извършването на двата престъпни състава от подсъдимото лице, по които му е
повдигнато обвинение, за което се излагат подробни съображения. Посочва конкретни
доводи по отношение липсата на афектно отреагиране от страна на подсъдимото лице в
процесния случай. Прави искане за потвърждаване на обжалваната присъда и
присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XVII-ти въззивен състав, след като обсъди
доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в
съдебно заседание от страните, взе предвид разпоредбите на закона и извърши
цялостна проверка на обжалваната присъда, намери за установено следното.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно
легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол,
поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, но по съображения
извън изтъкнатите.
Преди произнасянето си по същество въззивният съд намира за необходимо да
отбележи, че първоинстанционното производство е второ по ред, като първоначално по
внесена в съда тъжба с вх. №1025672/10.04.2019 г. е образувано н.ч.х.д. № 6172/2019 г.
по описа на СРС, НО, 98-ми състав, което завършило с присъда от 11.11.2020 г.,
съгласно която подс. С. М. е признат за виновен в това, че на 10.10.2018 г. около 11:30
часа в пункт за изкупуване на вторични суровини, находящ се в гр. Нови Искър, при
условията на продължавано престъпление се заканил с престъпление против личността
на тъжителката Ц. Г. С. и срещу личността на нейната сестра М. Г. С. с друмите:
„****!“ и „Ще изпратя хора, които да ви изнасилят и строшат кокалите!“, като тези
2
закани биха могли да възбудят основателен страх от осъществяването им, поради което
и на основание чл. 144, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК му е
наложено наказание пробация със следните пробационни мерки: 1. задължителна
регистрация по настоящ адрес при периодичност два пъти седмично за срок от шест
месеца; 2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест
месеца.
С присъдата подс. С. М. е признат за невиновен в това, че на 10.10.2018 г. около
11:30 часа в пункт за изкупуване на вторични суровини, находящ се в гр. Нови Искър,
при условията на продължавано престъпление, да се е заканил с престъпление против
личността на тъжителката Ц. С. с думите: „Ще те накарам да товариш и разтоварваш
докато ти се отлепят кокалите!“ и „Където те видя в града ще те пребия!“, поради което
и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл. 144, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С присъдата подс. С. М. е признат за виновен в това, че на 10.10.2018 г. около
11:30 часа в пункт за изкупуване на вторични суровини, находящ се в гр. Нови Искър,
при условията на продължавано престъпление, казал публично нещо унизително за
честта и достойнството на тъжителката Ц. С., като изрекъл думите: „И ти си луда като
оная другата“, поради което и на основание чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание глоба в размер на 1500,00
(хиляда и петстотин) лева.
С присъдата подс. С. М. е признат за невиновен в това, че на 10.10.2018 г. около
11:30 часа в пункт за изкупуване на вторични суровини, находящ се в гр. Нови Искър,
при условията на продължавано престъпление, да е извършил публично нещо
унизително за честта и достойнството на тъжителката Ц. С., като е размахал среден
пръст от отворения прозорец на автомобила си, поради което и на основание чл. 304 от
НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал.
1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Присъдата от 11.11.2020 г. в частта, с която подс. С. М. е оправдан по
повдигнатите обвинения за извършени престъпления по чл. 144, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1
от НК и чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК не е обжалвана от
частния тъжител и същата е влязла в сила на 26.11.2020 г. Присъдата в частта, с която
подсъдимият е бил осъден за извършване на престъпления по чл. 144, ал. 1 от НК и чл.
148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК е обжалвана от подс. С. М. и е отменена с
решение от 14.06.2021 г., постановено по в.н.ч.х.д. № 279/2021 г. по описа на СГС, НО,
X-ти състав, поради допуснати съществени процесуални нарушения, като делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС и било образувано н.ч.х.д. №
8909/2021 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав.
Установява се от фактическа страна, че подсъдимият С. Е. М. е роден на
09.04.1976 г. в гр. София, българин, български гражданин, женен, трудово
неангажиран, неосъждан.
През м. октомври 2018 г. частната тъжителка Ц. С., сестра й – М. Г. С., и
свидетелите В.С. и В.Н. работели в пункт за изкупуване на вторични суровини,
находящ се в гр. Нови Искър, ул. ****, стопанисван от „С.*” ООД.
На 10.10.2018 г. около 11:30 часа подс. С. М. посетил пункта с лекия си
автомобил марка „Джип“, модел „Чероки”, в багажника на който имало голямо
количество цветни метални отпадъци, които възнамерявал да продаде. Подсъдимият
започнал сам да разтоварва металните отпадъци, за да бъдат претеглени на кантара,
който се намирал в двора на пункта.
По същото време в посочения обект били ЧТ Ц. С., която изпълнявала
3
длъжността касиер-приемчик, и свидетелите В.С. и В.Н., които били общи работници.
Тъй като не одобрила материала, който подс. М. докарал и вече бил разтоварил, ЧТ С.
му казала, че трябва да го прибере обратно. Подсъдимият се ядосал от отказа й и
започнал да й крещи: „Ти си луда като оная другата, ****“. Под „оная другата”,
подсъдимият имал предвид сестрата на ЧТ С. – М. С., с която се бил виждал при
предходно посещение в пункта.
Подс. М. следвало сам да натовари металните отпадъци обратно в автомобила
си, което го ядосало още повече и отново се обърнал към ЧТ С. с думите: „Ще изпратя
хора, които да ви изнасилят и строшат кокалите!”, като я снимал с камерата на
мобилния си телефона. Уплашена от отправените й заплахи и обиди, тъй като същите
били придружени със снимането й, в отговор ЧТ С. също започнала да снима
подсъдимия с камерата на телефона си.
След случилото се подс. М. си тръгнал от пункта. ЧТ С. била силно разстроена
и се обадила на някого по телефона с молба да дойде друг човек да я замести на
пункта, след което си тръгнала.
На 13.10.2018 г. бащата на ЧТ С. – Т.И.С., а впоследствие и самата тя подали
сигнал до началника на 02 РУ – СДВР за случилото се. Въз основа на сигнала била
образувана пр.пр. № 50119/2018 г. по описа на СРП. В хода на същата бащата на
тъжителката с протокол за доброволно предаване от 30.10.2018г. представил на
полицейски служители към районното управление оптичен носител със запис от
10.10.2018 г. от видеокамери на територията на пункта в гр. Нови Искър.
С постановление на прокурор от СРП от 26.11.2018 г. е отказано образуването
на наказателно производство за престъпление от общ характер и прокурорската
преписка е прекратена, тъй като прокурорът приел, че деянията, които били предмет на
проверка, се преследват по тъжба на пострадалия. ЧТ Ц. С. и баща й Г.С. обжалвали
това постановление, като същото било потвърдено като правилно с постановление от
21.12.2018 г. на прокурор от СГП.
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд при второто
първоинстанционно производство е събрал всички възможни относими към предмета
на делото доказателства чрез гласните доказателствени средства чрез обясненията на
подсъдимия С. Е. М. (л. 66 от съд. д.) и показанията на свидетелите В.С.С. (л. 31-32 от
съд. д.), В.В.Н. (л. 33-34 от съд. д.), В.С.М. (л. 57-62 от съд. д., вкл. приобщените на
осн. чл. 281, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 2 – л. 63 от н.ч.х.д. № 6172/2019 г. по описа на СРС,
НО, 98-ми състав); чрез писмените доказателства: от пр. пр. № 50119/2018 г. по описа
на СРП: постановление от 26.11.2018 г. за отказ да се образува наказателно
производство за престъпление от общ характер и прекратяване на пр. пр. № 50119/2018
г. по описа на СРП (л. 26-27) и протокол за доброволно предаване от 30.10.2019 г. (л.
23); от н.ч.х.д. № 6172/2019 г. по описа на СРС, НО, 98-ми състав: справка за съдимост
на подс. С. М. (л. 28) и писмо от „С.*“ ООД от 31.10.2020 г. (л. 68) и чрез експертните
способи на доказване: видео-техническа експертиза по протокол № 81-Ф/2022 г. (л. 42-
53 от съд. д.).
Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие,
респективно не бяха представени и събрани нови доказателства. Въззивният съд
изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата,
събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция,
които намери за достатъчни по своя обем, за да позволят формиране на еднозначни
изводи по фактите. Не се констатират процесуални нарушения, с които да е
ограничила правата на страните да сочат доказателства и искат събиране на
доказателства, което е валидно и по повод искания на частното обвинение, които
мотивирани и законосъобразно са били оставени без уважение.
4
Така установената от въззивната инстанция фактическа обстановка не се
различава съществено от приетото за установено от страна на районния съд.
В основата на своите фактически изводи съдът постави показанията на
свидетелите В.С. и В.Н., които намира за обективни и достоверни, имайки предвид
извършения индивидуален и съвкупен анализ на приобщените по делото гласни
доказателствени средства и най-вече тяхната взаимна съпоставка. Показания на
двамата свидетели са подробни, последователни, логични и непротиворечиви, както
сами по себе си, така и с останалите доказателства по делото.
Така двамата свидетели пресъздават в пълнота създалата се ситуация и
отправените от подс. С. М. реплики спрямо ЧТ Ц. С., които напълно съвпадат с
изложените в тъжбата обстоятелства – последователността на стеклите се събития,
причината за скандала, отношението на подсъдимия към тъжителката и поведението на
тъжителката след кавгата. Тези свидетели са се намирали на достатъчно близко
разстояние, за да могат да възприемат обективно казаното от подс. М. спрямо ЧТ С.,
още повече, че инкриминираните думи били изречени на достатъчно висок и силен
глас, както и да възприемат обстоятелството, че подсъдимият снимал тъжителката с
мобилния си телефон. Показанията на двамата свидетели досежно процесните деяния и
тяхното авторство в лицето на подс. М. са взаимно допълващи се, поради което
въззивният съд, подобно на СРС, им даде вяра.
На следващо място въззивният съдебен състав също счита, че не следва да
бъдат кредитирани показанията на св. В.М., тъй като ясно личи тенденция за
надграждането им при последващия й разпит и изцяло се опровергават от изложеното
от свидетелите С. и Н.. Двамата свидетели са категорични, че по време на
разглежданите събития подсъдимият е бил сам, с оглед на което настоящият съдебен
състав не даде вяра на твърденията на св. М., че е била на задната седалка в
автомобила на съпруга си и е имала възможността да възприеме част от случилото се
между ЧТ С. и подсъдимия. Предвид изложеното след самостоятелен анализ на
показанията на св. М. въззивният съд, подобно на СРС, достигна до извод, че същите
обслужват единствено защитната теза и целят благоприятен за подсъдимото лице
изход от делото.
Настоящата инстанция се присъедини и към анализа на първоинстанционния
съд по отношение на обясненията на подс. С. М., отчитайки двойствената им природа
на гласно доказателствено средство, необвързано със задължение за изясняване на
истината, и на важно и ефективно средство за защита. Въззивният съд намира, че
районният съд внимателно и точно е обсъдил съдържанието на обясненията и правилно
е кредитирал същите в частта, че е имало конфликт между него и ЧТ С., тъй като
отказала да приеме представения от него материал, който след това трябвало да
натовари обратно в автомобила си. В посочените части обясненията на подсъдимия
кореспондират с показанията на свидетелите С. и Н.. В останалата им част обясненията
на подсъдимото лице представляват защитна версия, която не е достоверно отражение
на действително случилото се, а именно, че след като натоварил материала си тръгнал
и не са се случили нещата, в които тъжителката го обвинява.
Източниците по делото не подкрепят тезата, че ЧТ е отказала да издаде
бележка и това е основание за възникване на конфликт; нито пък удостоверяват, че от
страна на С. е била отправяна заплаха с полиция към полиция.
Фактически констатации за съдимостта на подсъдимия въззивният съд изведе
от приложената по делото справка за съдимост.
След самостоятелна проверка въззивният съд установи, че останалите
доказателствени източници не съдържат противоречия помежду си, поради което не е
5
необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3
от НПК.
С оглед изложеното и въз основа на възприетата фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав от правна страна намира, че при разглеждането на делото
не са допуснати съществени процесуални нарушения от вида обусловил отмяната на
предходно постановената присъда. В случая първата инстанция с разпореждането си от
07.09.2021г. е дала ход на тъжбата и правна квалификация на твърдените фактически
обстоятелства, като последното е трайно установена съдебна практика.
Споделя се изцяло направения от първата инстанция правен извод, че подс. С.
М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл. 148, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 146 от НК.
От обективна страна, подс. С. М. е осъществил обективните признаци на
престъплението обида, тъй като по делото се установи несъмнено, че на
инкриминираните време и място е изрекъл следните думи на ЧТ Ц. С. чрез израза: „Ти
си луда като оная другата, ****!“. Изпълнителното деяние е осъществено чрез думи –
изречена е квалификация, съдържаща негативна оценка по отношение на психическото
състояние на тъжителката и е отправена ругатня спрямо нея. Използваните изразни
средства са обективно годни да накърнят достойнството и честта на тъжителката, като
адресат на последните, като според обществения стандарт и морал са неприлични,
вулгарни и цинични. В случая употребените от подсъдимия думи непозволено
надхвърлят допустимите граници в общуването с тъжителката, като са насочени към
възрастен човек, който има оформено чувство за лична и обществена стойност. Целта
на подсъдимия е била именно да обиди пострадалата, която се е почувствала силно
засегната от изреченото. Безсъмнено е установено и че деянието е извършено в
присъствието на тъжителката, която е възприела обидните думи по съдържание.
Законосъобразно СРС е приел, че е налице квалифициращият признак на
инкриминираното престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК, доколкото обидата е
казана на публично място и в присъствието на свидетелите В.С. и В.Н., които лично са
чули и възприели думите на подсъдимия.
От субективна страна, престъплението е извършено при форма на вината пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК, с целени и настъпили
общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
Умисълът на подсъдимия за осъществяване на престъплението се обективира чрез
личните му действия – напълно съзнателно е използвал горепосочените обидни думи,
като ги е отправил спрямо тъжителката, съзнавайки техния ефект, значение и
отражението, което ще дадат върху душевния мир на последната.
Доводите на защита, че процесният случай следва да се оцени като
малозначителен и поради това е с явно незначителна обществена опасност, не се
споделят от настоящия съдебен състав. Преценката за малозначителност може да се
изведе при липса или изключително пренебрежимата степен на обществена опасност
на извършеното деяние. Действително, подс. С. М. не разкрива висока степен на лична
обществена опасност – към момента на деянието е с чисто съдебно минало.
Същевременно конкретното престъпно проявление е осъществено при квалифициращ
признак – публично - на място и в присъствието на трети лица, които лично са
възприели обидните думи спрямо тъжителката. Значителна е и степента на засягане на
обекта - оскърбителните изрази са два, което завишена степен на обществена
опасност на извършеното.
6
Действително, отказа от страна на тъжителката да приеме материалите,
разтоварени от подсъдимия и последващата нужда подсъдимият да ги натовари
обратно в автомобила си, е възможно основание да възникне у него раздразнение.
Това състояние обаче е ирелевантно за правната квалификация на извършеното от
подсъдимия, но следва да се отчита при индивидуализация на наказанието. От друга
страна, следва да се подчертае, че тъжителката не е имала правно задължение да
изкупува всеки донесен материал, а и данните са, че винаги е правена преценка за
съответствието на отпадъците с изискванията за изкупуване. Поради това основания
които да сочат липсваща или явно незначителна обществена опасност на деянието не
са налице, поради което се счете че хипотезите на чл. 9, ал. 2 от НК са неприложими .
За осъждането на подсъдимия за обида чрез действия по размахването на
среден пръст, лицето следва да се признае за невиновен и оправдае, като
съображенията ще се изложат по – долу.
На следващо място, въз основа на възприетите фактически обстоятелства,
въззивният съд достигна до извод, че подс. С. М. от обективна и субективна страна е
осъществил и състава на престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК.
От обективна страна, изричайки спрямо ЧТ С. инкриминираните реплики: „Ще
изпратя хора, които да ви изнасилят и да ви строшат кокалите“, подс. М. е изпълнил
деянието на чл. 144, ал. 1 от НК, защото се е заканил на тъжителката с престъпление
против нейната личност, при това – с поведение, което по обективното си проявление е
било годно да възбуди основателен страх от реално осъществяване на заканата.
Въззивният състав, подобна на първата инстанция, намира че вербалните
изрази, представляващи закана спрямо С. са в състояние да възбудят основателен
страх от осъществяването им. И това е така с оглед цялостното развитие на случая и
поведението на подсъдимия, започнало с обидните изрази посочени по - горе,
ескалирало в словесната агресия чрез отправени заплахи, съпроводени със
заснимането на пострадалата с телефон. Факта, че грубото и неуважително
поведение, както и заканата с действия срещу здравето и половата неприкосновеност
на пострадалата е реализирано в присъствието на трети лица не води до извод, че
заплахите не са от естество да възбудят основателен страх от осъществяването им. И
това се обосновава от състоянието, в което е бил подсъдимият, съчетано с действията
по снимане, което също е неправомерно, без разрешение навлизане в лична сфера, в
отговор на което и ЧТ също е започнала да снима с телефона си.
Ето защо настоящият състав намира, че обществената опасност на второто
деяние е такава, че да се квалифицира то в престъпление. Не се възприемат
защитните доводи, че се касае до обикновен битов конфликт, който не следва да се
регулира чрез способите на наказателната репресия. Макар да е ирелевантно за
наказателноправната квалификация, следва да се посочи , че поведението на
подсъдимия предизвиква негативна и страхова реакция у ЧТ, но и у свидетеля Н.,
който пред първия съд е заявил, че е се е уплашил.
По отношение на субективната страна, настоящият състав намира че начинът
на осъществяване на деянието разкрива и неговата субективна страна, защото при тази
картина на събитията е видно, че подс. М. е действал с пряк умисъл, съзнавайки
общественоопасния характер на поведението си (ползваните изразни средства и
тяхното предназначение), предвиждал е и е искал настъпването на негативните му
последици, свързани с това ЧТ С. да възприеме заканата и да изпита основателен страх
за реализирането й.
От първоинстанционния съд е допуснато нарушение на процесуалните
правила, което е съществено и отстранимо, като въззивният съд може сам да го
7
отстрани, като упражни съответни правомощия. Обжалваната присъда следва да се
отмени в частта, с която подс. С. М. е признат за виновен в това, че инкриминираните
време и място публично извършил нещо унизително за честта и достойнството на ЧТ
Ц. С., като размахвал среден пръст, както и в частта, с която е признат за виновен в
това, че на инкриминираните време и място, се заканил с престъпление против
личността на ЧТ Ц. С. чрез израза: „Ще те накарам да товариш и разтоварваш
материали, докато ти се отлепят кокалите!“,
Основание за това е факта, че при постановявяне на присъдата при първото
разглеждане на делото по нчхд № 6172/2019г. подсъдимият е признат за невиновен и
оправдан за посочените изрази и срещу тази част от акта, съответна жалба от страна на
частното обвинение /ЧТ/ не е имало, съгл. чл. 336, ал.1, т.2 НПК. Независимо, че
настоящото производство е второ по ред, забраната да се влошава положението на
подсъдимия е валидна и тук, поради което и съдът следва да коригира контролирания
съдебен акт.
Аналогичен порок е допуснат и при решаване на въпроса с наказването на
лицето. По нчхд № 6172/2019г. на СРС на М. са наложени наказания за обидата - на
осн. чл. 54 от НК – глоба в размер от 1 500 лева, а за заканата – на осн. чл. 55, ал.1 т.2
б. „б“ НК – пробация чрез първите две пробационни мерки за срок от шест месеца.
За престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК законът
предвижда наказание глоба от три хиляди до десет хиляди лева и обществено
порицания. Първоинстанционният съд е определил на подс. М. за това престъпно
деяние единствено наказание глоба под най-ниския предел, а именно 1000,00 (хиляда)
лева, но след като настоящото въззивно производство е образувано само по жалба на
подсъдимия, това означава, че в тази насока е допустимо единствено да бъде
извършвана преценка от втората инстанция относно това дали наказанието му е явно
несправедливо завишено, без да има правна възможност да се утежнява
наказателноправното положение на въззивния жалбоподател. Поради това присъдата в
частта относно определеното наказание на подсъдимия за извършеното от него
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК следва да бъде потвърдена.
За извършеното от подс. М. престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК законът
предвижда наказание лишаване от свобода до три години. С наложената от първия съд
санкция лишаване от свобода, недопустимо е влошено положението на единствено
обжалвалия предишната присъда М., поради което в тази понастоящем присъдата
следва да се коригира. Съобразявайки тази позиция при оразмеряване на
справедливото наказание въззивния съд намира, че същото следва да бъде определено
във вида и размера от първото разглеждане на делото, а то е и максимално най –
благоприятно за лицето. Ето защо при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК и
наказанието лишаване от свобода следва да бъде заменено с пробация със следните
пробационни мерки: 1. задължителна регистрация по настоящ адрес при периодичност
два пъти седмично за срок от шест месеца; 2. задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца. Наказанието пробация се намира и за
справедливо от въззивния съд, тъй като представлява адекватна по тежест форма на
държавна принуда спрямо подсъдимия, достатъчна, за да се постигнат целите на чл. 36
от НК и подсъдимият да бъде възпрян да извършва престъпления и превъзпитан.
Присъдата следва да се измени и в частта относно определеното общо
наказание по правилата на чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК. Вместо това въззивният съд
определя на подсъдимия едно общо най-тежко наказание пробация с посочените по-
горе пробационни мерки, и на основание чл. 23, ал. 3 от НК присъединява изцяло
наказанието глоба в размер на 1000,00 (хиляда) лева към така определеното общо
8
наказание.
Първоинстанционната присъда е правилна и следва да се потвърди в частта й, с
която подсъдимото лице е било осъдено да заплати в полза на ЧТ С. направените от
нея по делото разноски пред първата инстанция (в размер на 1000,00 (хиляда) лева), а в
полза на Софийски районен съд сумата от 380,85 (три и осемдесет лева и осемдесет и
пет стотинки) лева, представляваща направените разноски в хода на делото.
При извършената служебна проверка настоящият състав на въззивната
инстанция не констатира да са налице други основания за изменение или за отмяна на
присъдата извън посочените, поради което в останалата част присъдата следва да се
потвърди.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 3 от НПК във вр. с чл. чл. 337, ал. 1,
т. 1 и чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 136 от 14.06.2022 г., постановена по н.ч.х.д. №
8909/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 121-ви състав,
постановено спрямо С. Е. М. както следва:
в частта за престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, с
която е осъден и за това, че „размахвал среден пръст“, за което го признава за
невиновен и оправдава;
в частта за престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК, с която е осъден и за това,
че се е заканил с „Ще те накарам да товариш и разтоварваш материали, докато ти се
отлепят кокалите!“, за което го признава за невиновен и оправдава;
в частта на наложеното на подсъдимия С. Е. М. за престъплението по чл. 144,
ал.1 от НК наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от три месеца, чието
изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години, като
вместо него на осн. чл. 55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК налага ПРОБАЦИЯ със следните
пробационни мерки: 1. задължителна регистрация по настоящ адрес при периодичност
два пъти седмично за срок от шест месеца; 2. задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца;
в частта на наложеното на подсъдимия С. Е. М. на основание чл. 23, ал. 1 от
НК едно общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от три
месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три
години и присъединеното на основание чл. 23, ал. 3 от НК наказание ГЛОБА в размер
на 1000,00 (хиляда) лева, като вместо това, налага едно общо най-тежко наказание
ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки: 1. задължителна регистрация по
настоящ адрес при периодичност два пъти седмично за срок от шест месеца; 2.
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, и на
основание чл. 23, ал. 3 от НК присъединява изцяло наказанието ГЛОБА в размер на
1000,00 (хиляда) лева към така определеното наказание.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
РЕШЕНИЕТО в останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10