Р Е
Ш Е Н
И Е
№
......................................., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ състав, в публично заседание на тридесети март
две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
при секретаря Деница
Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Ст. Стоева адм. дело № 2453 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на
„Поларис 8“ ООД, ЕИК ******, със седалище гр. Варна, -------представлявано от
управителя В.К.Р., чрез адв. С.Б., против Решение № РУ-10-П/2021 г. на
Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите гр. Русе, с което
е прекратена процедурата по Глава Шеста на Закона за опазване на околната среда
/ЗООС/ за инвестиционно предложение /ИП/ „Изземване на наносни отложения от
коритото на река Дунав в участък от км 386.000 до км 384.000, община Силистра“.
В жалбата са изложени твърдения
за съществени нарушения на административно-производствените правила, изразяващи
се в липса на собствени мотиви на Директора на РИОСВ Русе и противоречие с
материалноправни разпоредби – неправилно заключение, за недопустимост на ИП,
поради това, че участъкът попада в защитена зона, че ИП е в противоречие с мерките за опазване
на околната среда, заложени в План за управление на речните басейни /ПУРБ/ в
Дунавски район 2016-2021г, съгласно действие с код HY_7_5 на
мярка с код HY_7, че участъкът попада в буферна зона с радиус 1000
м. от водовземни съоръжения за питейно водоснабдяване. Направено е искане за
отмяна на решението и връщането му на административния орган със задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона.
В съдебно заседание чрез
процесуалния представител жалбата се поддържа.
Ответникът е депозирал писмена
молба, в която прави искане за конституиране на директора на Басейнова дирекция "Дунавски район",
доколкото оспорения в настоящото производство акт е постановен въз основа на
становище на този орган и ответникът действа в условията на обвързана
компетентност. Не са заявени доказателствени искания. Съдът приема, че не са
налице основания за конституиране на директора на БДДР, тъй като предмет на
оспорване е индивидуален административен акт, издаден от ответника, поради
което участието на други органи в това производство е недопустимо.
Делото се разглежда след като с Определение № 1692/07.07.2021 г. по адм.
дело № 1275/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, съдът е отхвърлил
жалбата.
С Определение № 11013/02.11.2021 г. по адм. дело № 9051/2021 г. по описа на
ВАС на РБ, е обезсилено постановеното определение от Административен съд –
Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав за
произнасяне по предмета на подадената жалба, съобразно указанията, дадени в
мотивите на определението.
Съдът, като съобрази становището на страните и в изпълнение на
задължителните указания, дадени в отменителното определение на ВАС, приема за
установено от фактическа страна следното:
„Поларис 8“ ООД е депозирало уведомление вх. № АО-1673/22.03.2021г. за
инвестиционно предложение „Изземване на наносни отложения от коритото на река
Дунав в участък от км 386.000 до км 384.000“. Инвестиционното
намерение предвижда изземване на наносни отложения от река Дунав посредством
плаващо техническо средство - дълбачка. Иззетите наносни отложения ще се
транспортират по реката посредством несамоходни баржи до собствено пристанище,
където ще се складират.
Изготвено е становище на РИОСВ - Русе по
отношение на изискванията на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/, съгласно което след
разглеждане на процесния участък се установило, че същият попада в границите на
защитена зона по смисъла на Закона за биологичното разнообразие - BG0000534
"Остров Чайка" за опазване на природните местообитания и на дивата
флора и фауна, определена съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗБР, обявена
със заповед № РД - 401/26.05.2020 г. на министъра на околната среда и водите /ДВ, бр. 55/19.06.2020 г./. Съгласно т. 8, подточка 8. 2 от горецитираната заповед за
обявяване на ЗЗ BG0000534 "Остров Чайка", е забранено изземване на
наносни отложения от реката в границите на местообитанията по т. 2.1 и на
отстояние по малко от 20 м. от тях, освен при установена необходимост за
поддържане на проводимостта й, както и за подобряване на състоянието на
природните местообитания и местообитанията на видовете по т. 2. След извършена
проверка в Единната информационна система за защитени зони от екологичната
мрежа на Натура 2000, в цитирания участък за добив не са установени природни
местообитания по чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗБР. Посочено е, че предвидената дейност
не противоречи на режима на дейности, определен от заповед за ЗЗ BG0000534
"Остров Чайка". Съгласно чл. 4а, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване
на оценка на въздействието върху околната среда, приета с ПМС № 59/2003 г. /Наредбата за ОВОС/, уведомлението било изпратено
по служебен път до Басейнова дирекция "Дунавски
район" /БДДР/ за становище по чл. 155,
ал. 1, т. 23 от Закона за водите.
Въз
основа на становището на БДДР с
изх. № ПУ-01-261-1/14.04.2021 г. и на основание чл. 2а, ал. 1 и ал. 2 от
Наредбата за ОВОС вр. с чл.
82, ал. 6 от Закона за опазване на околната среда с процесното Решение № РУ-10-П/2021 г. на директора на РИОСВ - гр. Русе е прекратена процедурата по глава VI от ЗООС,
вкл. съвместната процедура по чл. 31 от ЗБР, за инвестиционно предложение
"Изземване на наносни отложения от коритото на река Дунав в участък от км
386.000 до км. 384.000", община Силистра.
Жалбата е допустима, подадена в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК и от надлежна
страна, имаща право и интерес да оспори административния акт.
Разгледана по същество е основателна.
След подаване на уведомлението до Директора на РИОСВ за инвестиционното
предложение, тъй като същото засяга воден обект, същото е изпратено за
становище на Директора на БДДР, съгласно чл. 4а от Наредбата за ОВОС.
Оспореният в настоящото производство административен акт е постановен на
основание чл. 2а ал. 2 от същата наредба, като в него са
възпроизведени обективираните в становището на Директора на БДДР заключения,
както следва: 1. Заложените в инвестиционното предложение дейности е възможно
да доведат до влошаване на екологичния потенциал на повърхностното водно тяло и
до недостигане на поставената екологична цел, тъй като добивът ще се реализира
в зона за защита на местообитания с код BG0000534 "Остров Чайка"; 2.
Дейностите, свързани с удълбочаване на речното легло чрез изземване на
натрупани наносни отложения, не са съгласувани с ИАППД, която е компетентен
орган по обслужването, проучването и поддържането на условията за корабоплаване
по река Дунав; 3. Не може да се счита, че дейността е съобразена с действащото
законодателство по арг. от чл. 118з, т. 4 от Закона за водите /ЗВ/ – мястото за изземване на наносни отложения не се определя
като участък, където тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а,
ал. 1, т. 5 с изключение на участъците, за които по реда на чл. 140, ал. 6 е
установена необходимост от изземване; 4. Инвестиционното предложение е
недопустимо спрямо целите и мерките за опазване на околната среда, заложени в
ПУРБ 2016-2021 г. в Дунавски район, съгласно действие с код НY_7_ 5 на мярка с
код HY_7; 5. Реализирането на инвестиционното предложение е допустимо
спрямо мерките, заложени в ПУРБ 2016 – 2021 г. в Дунавски район; 6. Реализирането на инвестиционното предложение
може да окаже значително въздействие върху водите и водните екосистеми, тъй
като попада в зона за защита на водите съгласно чл. 119а, ал. 1 т. 5 от ЗВ. ИП
попада под забраните на чл. 118з т. 4 от ЗВ и е недопустимо спрямо ПУРБ
2016-2021 г. в Дунавски район.
Съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 2а ал. 2 от Наредбата за ОВОС, преценяването на необходимостта от ОВОС е част
от процедурата по оценка на въздействието върху околната среда и компетентният орган действа в условията на обвързана компетентност по
отношение на изразената от съответния специализиран орган недопустимост на
инвестиционното предложение. При отрицателно становище, каквото е налице в
процесния случай, е извън правомощията на административния орган да продължи процедурата
по ОВОС и той следва да прекрати процедурата на съответния етап. Това, съгласно становището на Върховният съд обаче, не може да лиши
жалбоподателя от възможността да опровергае преценката на Директора на БДДР.
Съобразно указанията на ВАС, съдът е допуснал съдебно-екологична експертиза,
която да установи дали участъкът, в който ще се реализира
инвестиционното предложение, или част от него попада в границите на защитена
зона „Остров Чайка“ или на друга защитена зона, респ. в зона и за защита на водите по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от
Закона за водите, да бъде установено в какво се изразява конкретното негативно
въздействие на извършваната дейност върху водите и водните системи и
противоречието ѝ с мерките и ограниченията в План за управление на речните басейни /ПУРБ/ 2016 - 2021 г. в Дунавския район.
От заключението на вещото лице, което съдът приема за
пълно, обективно и компетентно, се установява следното: Границите на 33 BG 0000534
„Остров Чайка“ са определени в Заповед № РД- 401/26.05.2020 г. на Министъра на
околната среда и водите, която е обнародвана в ДВ бр. 55/19.06.2020 г. Зоната
обхваща коритото на река Дунав в българска територия /между фарватера и
българския бряг/ и част от брега в участъка между езерото „Сребърна“ и гр.
Силистра. Защитена зона BG0000534 „Остров
Чайка“ в землищата на с. Айдемир и с. Ветрен, община Силистра, област Силистра,
с обща площ 5057,909 дка или 5 057 909 кв.м., а площта на участъка за добив е
175 985 кв.м., като той е разположен в коритото на р. Дунав, в района на остров
Чайка, на отстояние 50 м от фарватера и от брега на острова. Участъкът от км 386.000 до км 384.000 обхваща
водна територия - река Дунав и не засяга бреговата /сухоземна/ част на
защитената зона, но попада изцяло в
границите на ЗЗ „Остров Чайка“.
Според вещото лице участъкът не засяга и не попада в границите
на местообитанията по т. 2.1. от Заповед № РД-401 от 26 май 2020 г. и не е в
противоречие със забраните по т. 8.2. и по т. 8.3. от същата заповед – т. 4.2
от закл, тъй като забраната по т.
8.2. не е категорична, а се отнася само до участъци, попадащи в границите на
местообитанията по т.2.1. и на разстояние по-малко от 20 м от тях. Границите на
местообитанията обаче са динамични, но се развиват върху пресъхваща тиня и
наноси в близост или на брега и не засяга коритото на р. Дунав. Забраната по т.
8.3. не е категорична забрана за извършване на добив, а лимитира разрешения
период, в който той може да се извършва, а именно - извън периода на
размножаване на видовете, описани в т. 2.2.3. на заповедта. Също така участъкът
на добив не засяга местообитанията по т. 2.1 от
заповедта – т. 5.1 от закл., както е посочено подробно в т. 4.2 от същото.
По
отношение на въздействието върху водното тяло, което в решението е посочено
като противоречие спрямо целите и
мерките за опазване на околната среда, заложени в ПУРБ 2016-2021 г. в Дунавски
район, съгласно действие с код НY_7_ 5 на мярка с код HY_7, вещото лице категорично заявява, че
дейността не може да причини негативно въздействие. Описана е подробно
технологията на изземването на наносните отложения, като се твърди, че с този
вид механични драги или многокофови дълбачки, не може да се наруши дъното на
реката, тъй като отнемането на натрупаните инертни материали става плавно, без
да се образуват ями и участъкът се възстановява 2-3 месеца след преустановяване
на добива – т. 5.1 от закл. Използваните съоръжения, според вещото лице, не
могат да разрушат дъното на реката, тъй като не притежават способност за
разбиване или разрушаване на дъното. При достигане на скала, работата спира и
се коригира дълбочината на спускане на драгата. Конструкцията на дълбачката не
позволявала да се извършва копаене под наклон в посока на бреговете. Като
заключение, вещото лице счита, че добивът на инертни материали не може да
доведе до промяна на хидроложкия режим на реката, не може да засегне водоупора
на реката и да доведе до изменение на речното легло на р. Дунав.
Така приетото доказателство опровергава приетите
от органа изводи в оспореното решение за недопустимост на инвестиционното
предложение. Доколкото в него, както и в това на Директора на БДДР, липсват
подробни мотиви, а изложените такива се опровергават от становището на
експерта, съдът приема, че не е установено
нарушението на чл. 118з т. 4 от ЗВ. Съдът приема, че забраната която
съгласно посочената норма се визира в чл. 119а ал. 1 т. 5 от ЗВ, не е абсолютна,
доколкото със Заповед № РД-401 от 26 май
2020 г. са определени конкретните забрани с цел опазване на защитената зона.
Както вече бе посочено, от заключението на вещото лице, се установи, че
забраните по т. 8.2. и 8.3. от тази заповед не се нарушават, поради което съдът
приема, че не е налице недопустимост на инвестиционното предложение на това
основание.
Следва
да се отбележи също така, че в решението е налице противоречие относно изложените мотиви, което създава неяснота в акта, тъй
като сред изброените има както такива, които установяват допустимост, така и
обратно. Така – „Реализирането на
инвестиционното предложение е допустимо спрямо мерките, заложени в ПУРН
2016 – 2021 г. в Дунавски район“ и „Инвестиционното предложение е недопустимо
спрямо целите и мерките за опазване на околната среда, заложени в ПУРБ
2016-2021 г. в Дунавски район“, което съдът намира за съществено нарушение,
което не може да формира законосъобразност на крайния акт.
За пълнота на изложението съдът, по мотива за
недопустимост, поради липса на съгласуваност с ИАППД, тъй като с дейността
речното легло се удълбочава, счита следното. Не споделя становището на
жалбоподателя, че не отговаря на фактите твърдението, че е искано такова
съгласуване, но било отказано, потвърдено с влязло в сила Определение №
270/02.02.2021г. на Административен съд Варна. Приложеното отрицателно
становище на изп. Директор на ИАППД за съгласуване на схеми за изземване на
наносни отложения, по което се е произнесъл и съдът, е в друго
производство /л. 48 от прил. АД
№372/2021г. на Административен съд Русе/. Следва да се отбележи, че отказът е
мотивиран със становища на РИОСВ и БДДР, което указва на друга поредност на
произнасяне на органите. В настоящия случай ако такова становище следва да е
налично към момента на подаване на уведомлението за инвестиционното
предложение, компетентният орган е следвало да укаже на заявителя и да му даде
възможност да представи такова. По преписката няма данни на дружеството да е
указвана необходимост от представяне на допълнителни документи. Това също води
до извод за допуснато нарушение в хода на административното производство, което
се е отразило на крайния акт.
Тъй като естеството на акта не позволява
решаването на въпроса по същество, съдът следва да върне преписката на
административния орган за ново произнасяне при съобразяване на мотивите в
настоящото решение.
При този изход на спора
искането за присъждане на разноски от жалбоподателя е основателно. Съгласно
представения списък, освен разноските за настоящата инстанция включващи 50 лв.
държавна такса, 800 лв. депозит за ССЕ и 1920 лв. възнаграждение за адвокат, съгласно
чл. 226 ал. 3 вр. с чл. 236 от АПК, следва да се присъдят и разноските за
производството пред Върховен административен съд – 150 лв. държавна такса и
1440 лв. възнаграждение за адвокат, или обща сума в размер на 4360 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № РУ-10-П/2021 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите гр. Русе, с което е прекратена процедурата по Глава Шеста на Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ за инвестиционно предложение /ИП/ „Изземване на наносни отложения от коритото на река Дунав в участък от км 386.000 до км 384.000, община Силистра“. Връща преписката на административния орган за произнасяне съобразно мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА РИОСВ – Русе да заплати на „Поларис 8“ ООД, ЕИК ******, със седалище гр. Варна, -------представлявано от управителя В.К.Р., сумата от 4360 лв. /четири хиляди триста и шестдесет лева/, представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: