№ 178
гр. София , 25.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на четвърти декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело №
20201001002387 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Зоп Консулт”ЕООД чрез
назначения му от съда особен представител адв. М.И. от САК, срещу решение
№ 951 от 6.07.2020 г., по т.д.№ 2200/19 г. на Софийския градски съд, VI т.о., 9
състав, с което по по иск с правно основание чл. 155, т. 3 от ТЗ, предявен от
Софийската градска прокуратура, е постановено прекратяване на
дружеството. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е недопустимо,
тъй като съгласно чл. 157, ал. 1 от ТЗ, едноличното дружество с ограничена
отговорност се прекратява по силата на закона със смъртта на едноличния
собственик на капитала, когато той е физическо лице, като за прекратяването
по този ред не е предвидено извършване на допълнителни действия - вземане
на решение, оповестяване чрез заявление или др. подобни, които да бъдат
осъществени от наследниците или от трето лице. Посочено е, че
прекратяването по чл. 157, ал. 1 от ТЗ е ограничено в два случая - когато е
предвидено друго в закона или в учредителния акт, или ако наследниците
поискат да продължат дейността. Изложено е, че в закона не е установен
срок, в който наследниците да заявят желанието си за продължаване
1
дейността на дружеството, като е оспорено становището на съда, че те следва
да упражнят това право в 3-месечен срок от смъртта на едноличния
собственик. Същевременно в жалбата се твърди, че такъв срок не е необходим
тъй като прекратяването настъпва по право. В о.с.з. по делото особеният
представител на дружеството е направил искане за отмяна на обжалваното
решение, евентуално за неговото обезсилване като недопустимо и за
прекратяване на производството по предявения иск.
Въззиваемата Софийска градска прокуратура не е подала отговор на
въззивната жалба по реда на чл. 263 от ГПК и не е изразила становище по нея.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във
връзка с доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във
връзка с чл. 273 от ГПК, приема следното :
Въззивната жалба е подадена в процесуално- преклузивния срок по
чл.259, ал.1 от ГПК и от надлежно легитимирана страна с правен интерес от
обжалването, поради което е процесуално допустима.
Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от
данните по партидата на дружеството в търговския регистър, че същото е
вписано на 23.02.2011 г. с капитал от 10 лв. и предмет на дейност
консултантски услуги и всяка друга незабранена от закона дейност, както и
че едноличен собственик на капитала му и негов управител е С. И. К. - Г..
Според разд. VII „Прекратяване и ликвидация“, чл. 11 от устава, дружеството
се прекратява : а) по решение на едноличния собственик; б) когато капиталът
му спадне под 2 лева ; в) по решение на съда, в случаите предвидени в закона
и г) при обявяване на дружеството в несъстоятелност. В цитираната клауза не
е предвидено продължаване на дружеството при смърт на едноличния
собственик на капитала, каквато възможност е предвидена в диспозитивната
норма на чл. 157, ал. 1 от ТЗ. Установява се от приетия като писмено
доказателство в първоинстанционното производство препис-извлечение от
акт за смърт, че С. И. К. - Г. е починала на 24.02.2019 г., а от удостоверение,
издадено от СО- р-н „Овча купел“- че тя е оставила за свои наследници по
закон преживял съпруг и низходящ от първа степен- син. По делото липсват
данни наследниците на починалия едноличен собственик да са предприели
2
действия за продължаване на дружеството, респ. да са направили искане за
вписването им като съдружници в дружеството, в качеството на негови
наследници по закон или такова за вписване на неговото прекратяване и
откриване на производство по ликвидация. Безспорно е също така, а липсват
и доказателства за противното, че предвид датата на смъртта на едноличния
собственик и управител - 24.02.2019 г., към датата на подаване на исковата
молба – 23.10.2019 г. „ЗОП Консулт”ЕООД е останало без управител за
повече от 3 месеца.
При горните данни, настоящият въззивен състав намира следното
:
В нормата на чл. 155, т. 3 от ТЗ е предвидено основание за прекратяване
на дружеството с ограничена отговорност с конститутивен иск, за чието
предявяване е легитимиран само прокурорът, когато в продължение на три
месеца дружеството няма вписан управител. С оглед конститутивния
характер на иска прекратяването настъпва ex nunc с влизане в сила на
съдебното решение, с което е постановено прекратяването. Същевременно в
разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от ТЗ е регламентирано специално основание за
прекратяване по право на дружеството с ограничена отговорност, в което
капиталът се притежава от едно физическо лице, с настъпване на посоченото
в нея юридическо събитие- смъртта на физическото лице- едноличен
собственик и при наличието на две алтернативно предвидени отрицателни
предпоставки- в учредителния акт на дружеството да не е предвидено друго,
или наследниците да не са поискали продължаване на неговата дейност. С
оглед инвокираните във въззивната жалба доводи за недопустимост на
обжалваното решение, ключов за изхода на спора е въпросът за
допустимостта, с оглед наличието на правен интерес като абсолютна
процесуална предпоставка, за чието наличие съдът следи служебно, на
конститутивния иск на прокурора за прекратяване на еднолично дружество с
ограничена отговорност по чл. 155, т. 3 от ТЗ, когато оставането му без
управител се дължи на смъртта на едноличния собственик на капитала, който
е осъществявал и органното му представителство като негов управител. В
обжалваното решение е даден положителен отговор на този въпрос по
съображения, че предвиденото в чл. 157, ал. 1 от ТЗ прекратяване на
3
едноличното дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния
собственик на капитала настъпва едва след вписването му в търговския
регистър, тъй като Агенцията по вписванията не е оправомощена да впише
това обстоятелство служебно, докато при успешното провеждане на иска по
чл. 155, т. 3 от ТЗ прекратяването ще бъде вписано въз основа на
постановеното по него конститутивното съдебно решение. Т. е., макар да е
приел, че в хипотезата на чл. 157, ал. 1 от ГПК настъпва по силата на закона,
съдът е предпоставил правното му действие от вписването в търговския
регистър. Настоящият състав не споделя това становище. От граматическото
и телеологично тълкуване на нормата на чл. 157, ал. 1 от ТЗ следва, че в нея е
регламентирано специално основание за прекратяване на едноличното
дружество с ограничена отговорност по право, с настъпване на юридическо
събитие- смъртта на едноличния собственик на капитала – физическо лице.
Основното действие на вписването е оповестителното такова, уредено в
нормата на чл. 7 от ЗТРРЮЛНЦ, според която се смята, че вписаното
обстоятелство е станало известно на третите добросъвестни лица от момента
на вписването, като до 15 дни от вписването то не може да се противопостави
на трети лица, които докажат, че им е било невъзможно да го узнаят, т. е. до
изтичане на този срок е налице оборима презумпция за знанието на вписаното
обстоятелство, което след неговото изтичане законът необоримо презюмира.
Общият принцип е, че вписването не е конститутивен елемент от фактическия
състав на възникване на вписаното обстоятелство, което съществува и
поражда правни последици и преди вписването му в търговския регистър,
което следва и от нормата на чл. 7, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, според която третите
лица могат да се позовават на подлежащо на вписване обстоятелство, макар
вписването още да не е извършено. В доктрината се разграничава
конститутивният ефект на вписването, какъвто е налице когато то е елемент
от фактическия състав на възникването на подлежащото на вписване
обстоятелство (напр. чл. 67 от ТЗ по отношение възникването на търговското
дружество от деня на вписването му в търговския регистър) от случаите, при
които то е само условие- conditio juris, обуславящо правното действие на
подлежащото на вписване обстоятелство, без което то се намира във висящо
състояние и не поражда правни последици, каквото е действието на
вписването по отношение на решенията на общото събрание по чл. 140, ал. 3 и
4 от ТЗ. Този ефект на вписването е уреден в нормата на чл. 7, ал. 2 от
4
ЗТРРЮЛНЦ, според която, ако закон предвижда подлежащо на вписване
обстоятелство да породи действие след вписването, третите лица не могат да
се позовават на него преди да е извършено вписването. Такова действие на
conditio juris е предвидено в нормата на чл. 140, ал. 3 от ТЗ само по отношение
на решението на общото събрание за прекратяване на дружеството, респ. на
едноличния собственик на еднолично дружество с ограничена отговорност,
съобразно ал. 2 на чл. 140 от ТЗ, което влиза в сила след вписването му в
търговския регистър. В хипотезата на чл. 157, ал. 1 от ТЗ обаче, основанието
за прекратяване на дружеството не е решение на неговия волеобразуващ
орган, като диспозитивен акт, а смъртта на физическото лице- едноличен
собственик на капитала, като юридическо събитие, от чието настъпване
непосредствено произтичат предписаните от закона правни последици. Затова
в тази хипотеза вписването не представлява условие за настъпване ефекта на
прекратяването на едноличното дружество с ограничена отговорност и в този
случай то има само оповестително, а не конститутивно действие, поради
което при наличието на останалите отрицателни предпоставки, третите лица
могат да се позовават на него, макар вписването му още да не е извършено,
съобразно първото предложение на чл. 7, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ. Ирелевантно е
и обстоятелството, че нормата на чл. 157, ал. 1 от ГПК не предвижда срок, в
който наследниците могат да заявят продължаване дейността на дружеството.
Предвиденото в чл. 25, ал. 2 от ЗЗД ретроактивно действие на сбъдването на
условието се отнася и за отрицателните условия, когато ефектът от
ненастъпването на определен положителен факт не е обусловено от
отлагателен срок. По делото няма данни, а не се и твърди наследниците на
починалия едноличен собственик на капитала да са подали заявление за
вписване на обстоятелства, свързани с продължаване дейността на
дружеството. Без значение е и обстоятелството, че в закона липсва изрична
регламентация на кръга на лицата, легитимирани да заявят за вписване
прекратяването на дружеството в хипотезата на чл. 157, ал. 1 от ТЗ. По
аналогия с чл. 60а, т. 2 от ТЗ такива следва да се считат наследниците на
физическото лице- едноличен собственик на капитала.
Ето защо настоящият въззивен състав намира, че „ЗОП Консулт”ЕООД
е прекратено със смъртта на едноличния собственик на капитала преди
предявяването на иска с правно основание чл. 155, т. 3 от ТЗ, което обуславя
5
неговата недопустимост, поради липсата на правен интерес от търсената с
него правна промяна. Искът по чл. 155, т. 3 от ТЗ не представлява своеобразен
сурогат за създаване на основание за вписване в търговския регистър на
прекратяването на едноличното дружество с ограничена отговорност, при
бездействие на наследниците на починалия едноличен собственик на капитала
да заявят за вписване вече настъпилото ex lege преди предявяването му
прекратяване на дружеството на основание чл. 157, ал. 1 от ТЗ. В случая не са
налице две конкуриращи основания за постигане на един и същ резултат, а
две различни основания за прекратяване на дружеството, като настъпилото по
силата на закона прекратяване изключва допустимостта на конститутивния
иск по чл. 155, т. 3 от ТЗ. В горния смисъл е постановеното по реда на чл. 290
от ГПК решение № 73 от 21.06.2019 г. по т. д. № 2413/2018 Г., Т. К., І т. о. на
ВКС.
Предвид горното и на основание чл. 270, ал. 3, изр. първо от ГПК,
обжалваното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, а
производството по предявения иск- прекратено.
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо, на основание чл. 270, ал. 3, изр.
първо от ГПК, решение № 951 от 6.07.2020г., по т.д. № 2200/19 г. на
Софийския градски съд, VI т.о., 9 състав и ПРЕКРАТЯВА производството по
предявения от Софийската градска прокуратура срещу „ЗОП Консулт”ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к.
„Овча купел“, ул. „Маньово бърдо“ № 12, ет. 2 иск с правно основание чл.
155, т. 3 от ТЗ за прекратяване на дружеството.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните чрез връчване на препис от него, при наличие на предпоставките по
чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7