№ 35
гр. София, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело
№ 20221001000613 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 33757/01.06.2022 г., подадена от „ГК България“ ЕАД,
гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ № 45, с ЕИК:********* чрез адвокат В.
П. от САК срещу решение № 441/21.04.2022 г., постановено по търг. дело № 1790/2021 г. по описа
на Софийски градски съд в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати на „Елос“ ООД,
гр. Благоевград, ул. „Димитър Солунски“ № 77А, с ЕИК:*********, както следва: - на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в размер от 32 161.23 лв., представляваща незаплатено
възнаграждение за предоставена услуга свързана с физическа охрана на обект в периода от м. юни
2020 г. до м. август 2020 г. вкл., въз основа на сключен договор от 20.03.2020 г. за физическа
охрана на обект, във връзка с която услуга са издадени три броя фактури с №
**********/09.06.2020 г., № **********/03.08.2020 г. и № **********/02.09.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от 30.08.2021 г. (датата на подаване на исковата молба в съда) до
окончателното плащане; - на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер от 2 848.18 лв.,
представляваща начислено обезщетение за забава върху главното вземане (32 161.23 лв.) за
периода от 25.08.2020 г. до 29.08.2021 г.; - на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД
сумата в размер на 18 356 лв., представляваща дължимо обезщетение за пропуснати ползи от
получаване на възнаграждение уговорено по договор от 20.03.2020 г. за периода от 01.09.2020 г. до
31.10.2020 г., вследствие разваляне на договор за физическа охрана от 20.03.2020 г., считано от
01.09.2020 г. без възложителя по същия да притежава основание за това, ведно със законната
лихва, считано от 30.08.2021 г. (датата на подаване на исковата молба в съда) до окончателното
1
плащане; - на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер от 4 320.11 лв., представляваща
разноски, направени от ищеца в исковото и обезпечително производства развили се пред
Софийски градски съд, изчислени съразмерно на уважената част от исковете.
Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за необосновано, неправилно и
постановено в противоречие на материалния закон.
Излага съображения в подкрепа на възраженията си: - че предвид установеното от
фактическа страна, решаващият състав при неправилна преценка на относимите към спора факти и
в нарушение на материалния закон приел, че били налице предпоставките за възникване на
предявените от ищеца главни претенции за заплащане на възнаграждение по процесния договор и
за обезщетение за пропуснати ползи от преустановяване действието на договора от страна на
ответното дружество, като неправилен бил изводът на съда, че подписването на протоколите за
отработени часове еднозначно установявало надлежно изпълнение на задълженията на ищеца,
представлявало приемане на работата съгласно уговорената в договора процедура и обвързвало
ответното дружество със заплащането на възнаграждение; - че по отношение не присъденото
обезщетение за пропуснати ползи от преустановяване действието на договора от страна на
ответното дружество, съдът не се съобразил с това, че било налице неизпълнение по договора от
страна на ищеца, при което и неправилно приел, че липсата на предупреждение с подходящ срок за
изпълнение по чл. 87, ал. 1 ЗЗД означавало, че ответното дружество не разполагало с правото да
развали договора като от друга страна първоинстанционният съд не изложил никакви мотиви
относно наличието на предпоставките за развалянето на договора на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД
при установено системно неизпълнение на задълженията на ищеца по договора, което можело да
се окачестви като пълно неизпълнение; - че решаващият състав неправилно определил размера на
присъдените в полза на ищеца пропуснати ползи и не съобразил правилата относно обхвата на
дължимото обезщетение с оглед законоустановените граници на гражданската отговорност – от
размера на неполучените възнаграждения по договора следвало да се приспаднат разходите по
предоставяне на услугата – заплащане на възнаграждение на ангажираните лица; - че поради
неоснователност на главните претенции на ищеца за заплащане на възнаграждение по договора и
за пропуснати ползи, то и неоснователни се явявали исковите претенции за заплащане на
обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД.
Поради това, жалбоподателят моли апелативния съд да отмени решението на градския съд в
обжалваната му част и постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявените искове.
Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Елос“ ООД чрез адвокат П. В. от САК
е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба и моли въззивния съд да я остави без
уважение като неоснователна и потвърди решението в обжалваната му част.
В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят „ГК България“ ЕАД чрез адвокат
В. П. поддържа въззивната си жалба и направените с нея искания, а от своя страна, въззиваемото
дружество „Елос“ ООД чрез адвокат П. В. поддържа отговора си на въззивната жалба и
направените с него искания.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата
по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за
обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за
2
неоснователна поради следните съображения:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба вх. №
14779/30.08.2021 г., подадена от „Елос“ ООД срещу „ГК България“ ЕАД, с която са предявени
обективно и кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: 1) Иск с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. І-во ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 32 281.20 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за предоставена услуга
свързана с физическа охрана на обект в периода от м. юни 2020 г. до м. август 2020 г. вкл., въз
основа на сключен договор от 20.03.2020 г. за физическа охрана на обект, във връзка с която
услуга са издадени три броя фактури с № **********/09.06.2020 г., № **********/03.08.2020 г. и
№ **********/02.09.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 30.08.2021 г., до окончателното издължаване; 2) Иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
ІІ-ро ЗЗД вр. чл. 82, изр. 1, пр. ІІ-ро ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
21 520 лв., представляваща дължимо обезщетение за пропуснати ползи, вследствие предсрочно
прекратяване на договор от 20.03.2020 г. без да се даде уговореното с него двумесечно
предизвестие, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
30.08.2021 г., до окончателното издължаване; 3) Иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3 185 лв., представляваща начислено
обезщетение за забава върху главното вземане (32 281.20 лв.) за периода от 10.07.2020 г. до
30.08.2021 г. и 4) Иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 1 990.60 лв., представляваща начислено обезщетение за забава върху главното
вземане (21 520 лв.) за периода от 04.09.2020 г. до 01.08.2021 г.
В исковата си молба ищецът твърди, че между „ГК България“ ЕАД в качеството му на
възложител и „Елос“ ООД като изпълнител бил сключен договор за физическа охрана на обект от
20.03.2020 г., по силата на който възложителят възлагал, а изпълнителят приемал срещу месечно
възнаграждение да извършва физическа невъоръжена охрана на обекта на възложителя, описан
подробно в договора и на материалните активи, находящи се във всеки един момент в обекта, при
условията на договора, плана за организация и извършване на охрана на обекта и Закона за
частната охранителна дейност. Услугите били извършени съобразно правилата на договора,
българското законодателство и били надлежно приети от ответната страна. Съставени били
необходимите протоколи за отработени часове, приети от възложителя, като също така били
приети и издадените фактури. Предоставяните услуги били надлежно фактурирани - фактури с №
**********/09.06.2020 г., № **********/03.08.2020 г. и № **********/02.09.2020 г., осчетоводени
и приети от ответната страна без забележки. Плащане на тези парични задължения обаче не било
извършено от длъжника по тях, въпреки настъпилата им изискуемост. В пределите на
изпълнението на договора възложителят се обърнал към изпълнителя с искане да бъде редуциран
обема на охраната без промяна в охранителния план и организацията на обекта, съответно
изпратил писмено уведомление, че се възползвал от правото си да прекрати договора за охрана с
изтичане на двумесечно предизвестие, считано от 26.08.2020 г. Последвало обаче ново изявление
за прекратяване на договора по инициатива на възложителя, в което не се съобразявала волята
изразена от тази страна в предходното такова, а се сочело, че договорът за охрана прекратявал
своето действие, считано от 01.09.2020 г. (момент преди изтичане на срока по даденото
двумесечно предизвестие). Същевременно, на 03.09.2020 г. възложителят осуетил достъпа на
изпълнителя до обекта, чиято охрана следвало да бъде изпълнявана съгласно договора от
20.03.2020 г., което било направено поради незабавно прекратяване на договора от страна на
3
възложителя.
Ищецът счита, че съобразно уговорените хипотези за прекратяване на процесния договор,
към началото на м.09.2020 г. ответното дружеството не разполагало с право едностранно без
предизвестие да прекрати учредената договорна връзка, а било длъжно да отправи с писмено
уведомление двумесечно предизвестие за намерението си да прекрати договора с изпълнителя.
Позоваването на възложителя, че охраната по договора не била изпълнявана с необходимото
качество според изпълнителя не отговаряло на обективната действителност и не могло да се
възприема, като основание за едностранно прекратяване на договора без отправяне на
предизвестие. Ищецът възразява и по хипотеза на системно неизпълнение на задълженията му като
изпълнител, като се посочва, че работата му била приемана периодично от възложителя без
забележки относно нейното изпълнение. С неправомерното си действие по прекратяване на
договорната връзка, считано от 01.09.2020 г. възложителят осуетил възможността изпълнителят да
изпълни надлежно възложената му работа за м. септември и октомври 2020 г. и да получи
уговореното месечно възнаграждение през този период на предизвестието, чиито размер възлизал
на 10 760 лв. месечно, или 21 520 лв. общо, за която сума възложителят следвало да отговоря под
формата на възникнало парично обезщетение за неправомерно извършено прекратяване на
договора от 20.03.2020 г., считано от 01.09.2020 г.
Ищецът претендира и да получи заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на
следващите му се вземания за възнаграждение по предоставена услуга и обезщетение за
неправомерно прекратяване на договора за охрана, като изтъква, че началният момент на
закъснението по отношение на първия главен дълг била датата - 10.07.2020 г., а този на втория
главен дълг - 04.09.2020 г. Обезщетението се търси за закъснение продължило до 30.08.2021 г.,
съответно до 30.08.2021 г.
Ответното дружество „ГК България“ ЕАД е подало отговор на исковата молба, с който
оспорва така предявените искове по основание и размер, поради което моли съда да ги отхвърли
като недоказани.
Признава, че на 20.03.2020 г. страните по делото са сключили договор за охрана на
имущество на ответника, като тази охрана била възложена на ищеца срещу заплащането на
определено месечно възнаграждение. В пределите на действие на това правоотношение на
21.08.2020 г. възложителят се възползвал от уредената правна възможност да прекрати действието
на договора преди изтичане на уговорения срок, като за целта отправил писмено предизвестие, че
прекратява договора с изпълнителя, считано от изтичане на 2 месеца от получаване на това
уведомление. На по-късен етап - 31.08.2020 г. „ГК България“ ЕАД изпратило до „Елос“ ООД ново
уведомление за прекратяване на договорната им връзка, като този път се позовавало на това, че
фактът на прекратяването настъпвал, считано от 01.09.2020 г. Позоваването за това прекратяване
без изчакване на определен срок било мотивирано от ответника с обстоятелството, че ищецът
допуснал неизпълнение на съществени свои задължения заложени в договора - такива по чл. 1.1,
чл. 3.1, чл. 3.6 и чл. 3.9, като към уведомлението за прекратяване били приложени два констативни
протокола от 18 и 24.08.2020 г., с които се установявали нарушения по изпълнението на договора
състоящи се в това, че едно от определените лица на което било поверена физическата охрана на
обекта спяло по време на своята смяна. Потвърждава, че договорът бил развален, считано от
01.09.2020 г. и в периода след това неговото изпълнение било преустановено. В този контекст не
било вярно заявеното от ищеца, че договорът бил прекратен едностранно от ответника, считано от
4
03.09.2021 г., когато представители на ангажираното с охраната дружество не били допуснати до
територията на обекта. Иначе действително „„ГК България“ ЕАД действително преустановило
допускането на служители на ищеца до обекта си, считано от 01.09.2020 г., защото поради
прекратяването на договора нямало основание такива лица да пребивават на територията на
обекта. Възразява по отношение правото на ищеца да получи присъждане на възнаграждение за
охрана в периода от м.06.2020 г. до м.08.2020 г. вкл., защото нямало доказване от ищеца услугата
по охрана да била изпълнена надлежно в този период от време по съображения за констатираните
и посочени по-горе нарушения от служител на „Елос“ ООД през м. август, което покривало
фактическия състав на съществено неизпълнение на поетите по договора за охрана договорни
задължения. Така изтъкнатите нарушения не можело да се опровергаят от приложените към
исковата молба констативни протоколи за приемане на работата за коментираните три месеца, тъй
като те съставлявали частни писмени документи, чиято преценка трябвало да се прави наред с
всички останали доказателства събрани по делото. Заради това, че главно вземане за заплащане на
възнаграждения изобщо не било възниквало за ищеца, то той нямал и право на обезщетение за
забава в плащането на тези главни вземания. Що се касаело до другото заявено за присъждане
главно вземане, чиито предмет било присъждане на парично обезщетение за пропуснати ползи от
настъпило неправомерно прекратяване на процесния договор, ответникът се позовава на това, че
съвсем правомерно и на възникнало за него годно основание упражнил правото си едностранно да
прекрати договора, считано от 01.09.2020 г. Предвид това за ищеца нямало основание да се счита,
че станал носител на материално право да получи подобно обезщетение за нереализирани приходи
от евентуално изпълнение за период от два месеца. Ищецът не доказвал, нито нарушение на
договора във връзка с упражненото право на разваляне от ответника, нито настъпването на вреди
за него, нито причинна връзка между вредите и допуснатото нарушение. Пропуснатата полза
следва да бъде всякога реална, а не хипотетична вреда, като за да бъде възприето нейното
съществуване било необходимо провеждането на доказване, че за носителя и била налице
възможност за сигурно увеличаване на имуществото му, съответно не можело да почива на
логически допускания за закономерно настъпване на увеличението. В този контекст нямало
доказване, нито на реално намаляване на актив на изпълнителя, нито на реална липса на
увеличаване на неговото имущество. Липсата на нови клиенти за изпълнителя след прекратяване
на договорната му връзка с ищеца, нямало как да се разглежда като закономерна последица от
настъпилото прекратяване на договора, защото причината за липсата на клиенти не била повлияна
от развалилия договора субект. Възразява, че липсата на главно вземане за обезщетение лишавало
ищеца и от правото да получи лихва за забава от закъснялото плащане на подобно обезщетение.
Поддържа в условията на евентуалност, че забавата която би настъпила в плащането на главното
вземане за обезщетение по чл. 79, ал. 1, пр. ІІ-ро ЗЗД не можело да се възприеме да има
произволно определената от ищеца дата - 04.09.2020 г., доколкото било необходимо отправянето
на покана, съответно най-ранният момент на забава би бил - 16.11.2020 г.
С допълнителна искова молба от 23.12.2021 г. ищецът пояснява и допълва твърденията си,
изложени в първоначалната такава, съответно становище по наведените в отговора на ответника
възражения. Сочените в отговора две нарушения на дейността по охрана не били осъществени от
служител на ищеца. Ищецът в достатъчна степен доказал факта на изпълнение на възложените му
дейности по договора за охрана за исковия период и приемане на работата от възложителя, а
същевременно ответникът не доказвал допускане на нарушения в изпълнението на договорните
задължения възложени на ищеца, оттам следвал извод, че упражненото субективно право на
5
разваляне на договора без даване на предизвестие не съществувало за възложителя, поради което
за ищеца се пораждало правото да бъде обезщетен за пропуснатата възможност да получи
уговореното по договора възнаграждение за месеците септември и октомври 2020 г.
В двуседмичния срок по чл. 373, ал. 1 ГПК ответното дружеството е подало отговор на
допълнителната искова молба, с който поддържа и доразвива първоначалните си възражения
срещу исковете.
Настоящият въззивен съдебен състав на Апелативен съд – София намира, че в случая така
предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. І-во ЗЗД
вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД; чл. 79, ал. 1, пр. ІІ-ро ЗЗД вр. чл. 82, изр. 1, пр. ІІ-ро ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
са процесуално допустими и правилно са били разгледани по същество от първоинстанционния
съд, с оглед на което решението в обжалваната му част се явява допустимо, а относно
законосъобразността му по същество на спора, на основание чл. 269 ГПК, въззивният съд извърши
преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от
фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства,
последователно цитирани по-нататък, се установява, че ищцовото дружество „Елос“ ООД е
лицензирано да извършва охрана на имуществото на физически или юридически лица на
територията на цялата страна съгласно издаден му на основание чл. 5, ал. 1 ЗЧОД (отм.) вр. § 4
ЗЧОД лиценз за извършване на частна охранителна дейност № 356/02.09.2004 г. (л. 39).
На 20.03.2020 г., в гр. София, между ищеца „Елос“ ООД в качеството му на изпълнител и
ответника „ГК България“ ЕАД в качеството му на възложител е сключен договор за физическа
охрана на обект (л. 10-17), по силата на който (чл. 1) възложителят възлага, а изпълнителят приема
срещу месечно възнаграждение да извърши физическа, невъоръжена охрана на обекта (УПИ 1-
239,242, 668, 6153 от кв. 2 и УПИ I-247, УПИ II, УПИ III-248 и УПИ IV-20, 658, от квартал 23, по
плана на гр. София, местност „Младост 3“) и материалните активи, находящи се към всеки един
момент в него, като при приемане на обекта се изготвя приемо-предавателен протокол с пълен
опис на находящите се в него активи.
Страните уговорили, че възложителят заплаща на изпълнителя възнаграждение за
физическата охрана в размер на 7,06 лв. без ДДС на час за един охранител като месечното
възнаграждение се изчислява на базата на реално отработените часове, умножени по часовата
ставка (чл. 2.1). Изпълнителят фактурира на възложителя съответното възнаграждение за всеки
изминал месец на базата на реално отработените часове като всяка фактура се придружава от
подробен отчет за отработените часове, който следва да бъде одобрен от възложителя, а на
заплащане подлежат само одобрени от възложителя отработени и отразени във фактурата и отчета
часове (чл. 2.2). Месечното възнаграждение по договора да се заплаща в срок до 10 дни след
получаване на фактура от възложителя за изминалия месец по банкова сметка на изпълнителя,
която е индивидуализирана в същия (чл. 2.3). В случая на забава на за заплащане на
възнаграждението от страна на възложителя, последният дължи на изпълнителя законната лихва
върху неплатената сума (чл. 2.5).
Страните по договора се споразумели и за това, че дейността по охрана се осъществява с
денонощен пост № 1, функциониращ седем дни в седмицата и осигуряван от един охранител,
както и с нощен пост № 2, функциониращ седем дни в седмицата и осигуряван от двама
охранители (чл. 3.8). Заложено е, че срокът на действие на договора е с продължителност от две
6
години, считано от 20.03.2020 г. С чл. 5.2 от договора са уговорени основанията за прекратяване
му, а именно: по взаимно съгласие, изразено писмено; едностранно от възложителя с писмено
уведомление до изпълнителя с двумесечно предизвестие, без да е необходимо посочване на
причина за прекратяването и без плащане не неустойка или обезщетение на изпълнителя;
едностранно от възложителя с писмено уведомление до изпълнителя с незабавен ефект при
отнемане на лиценза на изпълнителя за извършване на частна охранителна дейност, за което
изпълнителят е задължен незабавно да уведоми възложителя, както и при липса на валидна
застраховка „Професионална отговорност“.
На 21.03.2020 г. в изпълнение на задължението си по договора, възложителят осигурил на
изпълнителя достъп до подлежащия на охрана обект, за което обстоятелство е съставен
двустранно подписан от страните протокол (л. 38).
От събраните по делото писмени доказателства се установява и това, че ищецът-изпълнител е
издал три броя фактури (л. 46-48) с получател ответното дружество-възложител, както следва: №
********** от 09.06.2020 г. за сумата в размер на 10 760.40 лв. с вкл. ДДС с посочено основание -
услуга по физическа охрана - строителен обект „Младост“ за м. 06.2020 г.; № ********** от
03.08.2020 г. за сумата в размер на 10 760.40 лв. с вкл. ДДС с посочено основание - услуга по
физическа охрана - строителен обект „Младост“ за м. 07.2020 г. и № ********** от 02.09.2020 г. за
сумата в размер на 10 760.40 лв. с вкл. ДДС с посочено основание - услуга по физическа охрана -
строителен обект „Младост“ за м. 08.2020 г. Във всяка от фактурите е отразено, че плащането
следва да се извърши по банкова сметка на доставчика на услугата в „Райфайзенбанк“.
Страните по договора подписали шест броя протоколи (л. 40-45) за отработени часове на
охранявания обект в гр. София, ж.к. „Младост“, съгласно които отработените часове по охрана на
обекта са, както следва: 468 часа за месец 03.2020 г.; 1 240 часа за месец 04.2020 г.; 1 260 часа за
месец 05.2020 г.; 1 256 часа за месец 06.2020 г.; 1 300 часа за месец 07.2020 г.; и 1 284 часа - за
месец 08.2020 г. В нито един от съставените протоколи не е налице вписване на забележки относно
качеството на изпълнението на извършената в рамките на регистрираните отработени часове
охрана.
В два броя констативни протоколи (л. 105-106) от 18.08.2020 г. и 24.08.2020 г., изготвени от
Х. Т., се посочва, че при извършени от негова страна посещения на 18.08.2020 г. в 23.15 ч. и на
24.08.2020 г. в 23.33 ч. на охранявания обект на „ГК България“ ЕАД, разположен в гр. София, бул.
„Ал. Малинов“ № 45 и по-конкретно преминавайки покрай охранителната будка разположена до
хотел „Кабу“ е констатирано, че охранителят (М. И. Р.), ангажиран от наетата охранителна фирма
„Елос“ ООД, даващ нощно дежурство, спи в охранителната будка. Протоколите са придружени със
снимков материал изготвен при осъществените посещения (л. 107-108).
Ответникът-възложител е отправил до ищеца-изпълнител 2-месечно писмено предизвестие
от 21.08.2020 г. (л. 18-19) за прекратяване на процесния договор на основание чл. 5.2.2 от същия,
считано от датата на получаването му, която в случая е 25.08.2020 г., което не се оспорва от
адресата му.
На 24.08.2020 г. „ГК България“ ЕАД е отправило към „Елос“ ООД друго предизвестие за
прекратяване на процесния договор (л. 20-22), като с него възложителят е посочил пред
изпълнителя, че считано от 01.09.2020 г. прекратява едностранно действието на договора поради
съществено неизпълнение от страна на изпълнителя на задълженията му по договора, изразяващо
се в това, че негов служител на 18.08.2020 г. и на 24.08.2020 г. е спял по време на смяната му, което
7
представлявало системно неизпълнение на задълженията по договора.
С нотариална покана от 08.10.2020 г. (л. 49-52) ищецът-изпълнител е приканил ответник-
възложител в срок от 5 календарни дни, считано от получаване на същата да заплати задълженията
си по горепосочените 3 броя фактури, както и сумата от 21 520.80 лв., определено като неустойка
за неспазено предизвестие във връзка с прекратяване на процесния договор, а така също и законна
лихва върху посочените парични суми, изчислена към деня на тяхното заплащане. В поканата е
посочено, че задълженията са възникнали вследствие предоставена услуга по охрана във връзка
със сключен договор от 20.03.2020 г., както и предвид прекратяване на същия от възложителя
без да се даде 2-месечно предизвестие и при липса на основания за незабавно прекратяване. Видно
от отбелязване върху поканата същата е връчена на адресата й на 10.11.2020 г.
От своя страна, „ГК България“ ЕАД също е отправило нотариална покана до „Елос“ ООД от
17.11.2020 г., с която е формулирало писмен отговор по поканата на „Елос“ ООД от 08.10.2020 г.,
като с него се посочва, че сключеният между страните договор за физическа охрана от 20.03.2020
г. не е бил прекратен, поради отказ на възложителя да осигури достъп на изпълнителя до обекта
подлежащ на охрана, а е прекратен едностранно, считано от 01.09.2020 г. с предизвестие от
31.08.2020 г. поради наличие на системни и съществени нарушения на задълженията поети от
изпълнителя и именно поради това охранители, излъчени от изпълнителя не са били допуснати до
обекта, считано от 01.09.2020 г. С отговорът възложителят възразява да дължи така
претендираните от изпълнителя паричните, в т. ч. такива за възнаграждения по предоставени
услуги във връзка с издадени фактури, както и неустойка представляваща обезщетение за период
от 2 месеца за неспазено предизвестие за прекратяване на договора. Изтъква, че уговорка за
изплащане на подобна неустойка липсва в договора за охрана от 20.03.2020 г. и предвид това няма
основание за „Елос“ ООД да търси заплащането на подобно вземане „ГК България“ ЕАД. Няма
данни, дали и кога тази нотариална покана е била връчена на адресата й.
По делото е приета от съда и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице Д. Т., съгласно която приложените към исковата молба три броя
фактури са осчетоводени идентично и при двете страни, всяка от които за сумата от 10 760.40 лв. с
ДДС или общо за сумата от 32 281.20 лв. Фактурите са надлежно подадени към НАП от ищеца и от
ответника чрез справки-декларациите им по ЗДДС и съответно са намерили отражение в
дневниците за продажби и покупки със същите номера, дати и суми с ДДС, така както са
осчетоводени и предявени. По така издадените три броя фактури отсъстват извършени плащания
или счетоводни операции с погасителен ефект, което означава, че неизплатеният остатък по тях е
равен на сумата им така, както са издадени - 3 фактури по 10 760.40 лв. всяка = 32 281.20 лв.
Лихвата за забава в плащането на тази сума е калкулирана на стойност от 3 491.15 лв., като същата
е изчислена за период на закъснение обхващащ времето от 20.06.2020 г. до 30.08.2021 г.
По делото е разпитан като свидетел Х. К. Т., който твърди, че е бивш служител на „ГК
България“ ЕАД, в което е работил до м.09.2021 г. като лице с функции по безопасни условия на
труд. В това си качество той бил запознат със създадени отношения между страните по делото,
при които ищцовото дружество било ангажирано с охраната на строителен обект на ответника,
разположен в гр. София, ж.к. „Младост 3“, съответно свидетелят бил натоварен с това да
контролира как фирмата, на която била поверена охраната изпълнявала задълженията си. Има
спомен, че ставало дума за физическа денонощна охрана чрез служители разположени на
съответния вход на обекта. Служителите си имали изготвен 24-часов график за дежурства, който
8
те си съобразявали. За тях отговарял определен от „Елос“ ООД представител на име В..
Свидетелят бил наясно как изглеждат охранителите, като някои знае и по имена. Няколко пъти
месечно правел обход и проверки за охраната на обекта, като такива имало и през август 2020 г.
Касаело се за тъмната част на денонощието, като свидетелят целял да разбере, дали охранителят
бил на отреденото за това място, и дали си изпълнявал задълженията да следи за опазването на
обекта. Охранителите били позиционирани в специална остъклена кабинка, в която имало
разположен монитор с излъчване на кадри от различни места по охранявания обект. Това което
свидетелят констатирал при обходите си през м. август 2020 г. било, че дадени охранители спели
по време на дежурство, с което не осъществявали пълноценно възложените им задължения по
охрана. Няма спомен на кой конкретен охранителен пункт заварил такова нарушение. За тези
нарушения писал рапорти и протоколи, които изпращал за сведение на ръководството на „ГК
България“ ЕАД, както и на „Елос“ ООД, чрез излъчения отговорник - В.. Не търсил директни
обяснения от заварваните да спят на работното място охранители, а само установявал
неизпълнението им в съставян от него протокол. Уверявал се в това, че охранителят спи като
съобразявал позата, в която бил застанал, липсата на движения. Това което правил било да ги
заснеме с мобилния телефон, но не ги будел от съображения евентуално да не ги стресне. Извън
охранителите други лица нямали право да стоят и евентуално да спят в кабинките отредени за
охраната. Фирма „Елос“ ООД напуснала охранявания обект някъде в началото на месец -
септември 2020 г., като му обяснили, че договорът за охрана с тях бил прекратен. Ежемесечно по
време на действие на договора за охрана били подписвани протоколи за отработените часове,
които били съставяни от представител на „Елос“ ООД, а свидетелят проверявал информацията в
тях, като сравнявал неговите данни и също ги разписвал. В началото на м. септември 2020 г. би
трябвало също да подписал такъв протокол за работата на „Елос“ ООД по охрана на обекта за м.
август - 2020 г. В тези протоколи не отразявал евентуални свои забележки относно качеството на
изпълняваната работа по охрана. Основното предназначение на протокола било за отчет на
часовете на предоставяната през съответния месец услуга по охрана. Освен това резултатите от
проверките за начина на изпълнение на задълженията свидетеля отразявал в изготвяни от него
констативни протоколи. В протоколите за отчет на часовете нямало и място за отразяване на
подобни възражения и забележки. Проблемите, отразени в констативните протоколи били
коментирани от свидетеля устно с отговорника за охраната, излъчен от „Елос“ ООД, като
свидетелят не предоставял тази информация писмено на дружеството.
С оглед на така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав приема
следните правни изводи:
По делото е установено, което не е и спорно между страните, че между тях е било налице
валидно облигационно правоотношение въз основа на договор от 20.03.2020 г. за физическа
охрана на имуществен обект. Този договор по правната си същност е договор за услуга и като
такъв представлява подвид на договора за изработка (чл. 258-269 ЗЗД). По силата на чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД в случай, че длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска
обезщетение за неизпълнение, като за да му бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване, че е изправна страна по договора; че
ответникът не е изпълнил; както и размерът на дължимата сума.
В случая, исковата претенция на „Елос“ ООД по чл. 79, ал. 1, пр. І-во ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумите по горепосочените три броя фактури, издадени въз основа на
9
процесния договор между страните, се явява доказана по основание.
Достигайки до същия извод, първоинстанционният съд е изложил правилни и
законосъобразни правни изводи, съобразени с установените по делото обстоятелства, поради което
и на основание чл. 272 ГПК настоящият съдебен състав препраща към тях в тази им част, а намира
да отбележи и следното:
Макар и ответното дружество-възложител, чрез своя служител Х. Т. да е съставило
констативни протоколи от 18 и 24 август 2020 г. за извършени нарушения при изпълнение
работата на изпълнителя на същите дати (отделен въпрос е че от тези протоколи, а и от показанията на
посоченото лице, не може да се приеме, че действително такива нарушения са били налице, по изложените от
градския съд мотиви, към които настоящият съдебен състав препрати на основание чл. 272 ГПК), то
впоследствие възложителят и то чрез същия свой служител, в съответствие с установената в
договора процедура за отчет на извършената работа от изпълнителя по възложената физическа
охрана на обект (чл. 2.2) е одобрил изпълнение на договорената услуга ( физическа охрана на обект) за
месеците юни, юли и август 2020 г., подписвайки, наред с насрещната страна, представените по
делото протоколи за отработени часове на охранявания обект за посочения период. Следователно,
доколкото в случая се касае за договор за предоставяне на услуга, който, както бе отбелязано е
подвид на договора за изработка, следва да се приеме, че след като към момента на подписване на
въпросните протоколи, възложителят не е направил възражения за неправилно (лошо) изпълнение
съобразно чл. 264, ал. 2 ЗЗД, то на основание чл. 264, ал. 3 ЗЗД работата се счита за приета. Освен
това, съгласно константната практика на ВКС, отразена в множество решения по чл. 290 ГПК,
отразяването на фактурата в счетоводните регистри на двете страни по сделката, вписването й в
дневниците за покупко-продажба и в справките декларации по ЗДДС, както и ползването на
данъчен кредит по сделката от задължената страна, каквато е и настоящата хипотеза по отношение
на трите процесни фактури, съставляват признание за възникването на задължението и неговия
размер. Счетоводното отразяване на фактурите и ползването на данъчен кредит по тях следва да се
тълкуват като несъмнено признание на ответника-възложител за възникване на задължението за
плащане на цена.
Поради това, както и предвид уговорения начин по договора за определяне на месечното
възнаграждение (чл. 2.1), тази искова претенция на ищеца се явява основателна и доказана за
сумата от 32 161.23 лв. и следва да бъде уважена.
За настоящия съдебен състав основателен се явява и предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. ІІ-ро
ЗЗД вр. чл. 82, изр. 1, пр. ІІ-ро ЗЗД за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи, вследствие
предсрочно прекратяване на процесния договор без да се даде уговореното с него двумесечно
предизвестие.
Сложният фактически състав на този иск, изисква осъществяването на няколко кумулативно
дадени предпоставки: наличието на облигационна връзка – двустранна правна връзка, валидно
договорно задължение, от което да възниква задължение за изпълнение; виновно неизпълнение на
основните задължения от страна на длъжника; настъпването на вреди за изправната страна; пряка
и непосредствена причинно-следствена връзка между неизпълнението и вредите; страните да са
могли да предвидят, че от него може да последват ефективни вреди и пропуснати ползи; вредите
да не могат да бъдат избегнати от кредитора при полагане на дължимата грижа.
В случая тези предпоставки са осъществени.
Безспорно е установено, че между страните по делото е било налице валидно облигационно
10
правоотношение въз основа на договор от 20.03.2020 г. за физическа охрана на имуществен обект.
Съгласно уговореното с чл. 5 от договора, срокът му на действие е с продължителност от две
години, считано от 20.03.2020 г. като основания да прекратяването му са следните: по взаимно
съгласие, изразено писмено; едностранно от възложителя с писмено уведомление до изпълнителя с
двумесечно предизвестие, без да е необходимо посочване на причина за прекратяването и без
плащане не неустойка или обезщетение на изпълнителя; едностранно от възложителя с писмено
уведомление до изпълнителя с незабавен ефект при отнемане на лиценза на изпълнителя за
извършване на частна охранителна дейност, за което изпълнителят е задължен незабавно да
уведоми възложителя, както и при липса на валидна застраховка „Професионална отговорност“. В
случая, процесният договор е прекратен не поради изтичане на срока му или при някоя от така
уговорените в него хипотези, а едностранно от страна на възложителя „ГК България“ ЕАД с
изявление за развалянето му от 24.08.2020 г., считано от 01.09.2020 г., поради съществено
неизпълнение от страна на изпълнителя на задълженията му по договора, изразяващо се в това, че
негов служител на 18.08.2020 г. и на 24.08.2020 г. е спял по време на смяната му, което
представлявало системно неизпълнение на задълженията по договора. Поначало за всяка една от
страните по договор с насрещни права и задължения, какъвто е настоящия, съществува
преобразуващото право да развали договора на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД при виновно
неизпълнение на задълженията по него на насрещната страна. В случая обаче, за ответното
дружество-възложител не са били налице основанията по тази разпоредба да развали договора. От
една страна, от събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод, че
възложителят по договора ищецът „Елос“ ООД е допуснал нарушение на договорните си
задължения – поетата охрана на строителния обект да е била компрометирана от служител,
ангажиран с прякото и извършване на датите 18 и 24.08.2020 г., поради това, че същия спял по
време на дежурство, в каквато връзка по-горе са изложени съображения. От друга страна, за да
настъпи правното действие на изявлението за разваляне на договора (което изявление следва да е в
писмена форма, когато договорът е в писмена форма, каквато е настоящата хипотеза) кредиторът следва да
предостави на длъжника подходящ срок за изпълнение по чл. 87, ал. 1 ЗЗД или да са настъпили
предпоставките по чл. 87, ал. 2 ЗЗД, пораждащи право на разваляне без даване на срок за
изпълнение: виновно неизпълнение на длъжника и последвала от това невъзможност за
изпълнение, за която длъжникът отговаря или отпадане интереса на кредитора (безполезност) от
закъснялото изпълнение, или че се касае за фикс сделка. В случая се установи, че възложителят с
изявлението си за разваляне на процесния договор, не е предоставял на изпълнителя такъв срок,
нито пък е налице някое от обстоятелствата по чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Поради това, както и правилно е
приел първоинстанционния съд, „ГК България“ ЕАД не е разполагало с валидно възникнало
преобразуващо право да развали процесния договор.
От горното следва, че ответното дружество-възложител с изявлението си за разваляне на
двустранния договор за охрана, считано от 01.09.2020 г., неправомерно е преустановило
действието на облигационната връзка, създадена по смисъла на този договор преди изтичане на
уговорения срок на неговото действие или при наличие на някоя друг хипотеза за прекратяването
му. Тоест, налице е злоупотреба с право на разваляне на валидно учредена двустранна сделка,
което е довело до преустановяване изпълнение на задълженията, поети от страна на „Елос“ ООД, а
оттам и до изгубване на облигационното право за тази страна да получава уговореното с
процесния договор ежемесечно възнаграждение, при което е налице и пряка причинна връзка
между недобросъвестно упражненото от възложителя развалянето на договора, считано от
11
01.09.2020 г. и понасянето на имуществени вреди от изправната страна по разваления договор,
състоящи се в пропускането на възможността да инкасира приходи от осъществяване на
договорената услуга за периода, заявен от ищеца след преустановяване на договорната връзка.
Размерът на пропуснатата полза в случая следва да се определи, като за база се ползва
последното изчислено преди разваляне на договора за охрана възнаграждение, а именно сумата от
9 178 лв. (без ДДС), при което размерът на претендираната от ищеца пропуснатата полза по чл. 82
ЗЗД за периода от 01.09.2020 г. до 31.10.2020 г. е равен на сумата от 18 356 лв., като в такъв размер
следва да бъде присъдено обезщетение на ищеца, тоест да се уважи иска. Неоснователни са
възраженията по жалбата относно определяне размера на обезщетението, доколкото в случая се
претендират пропуснати ползи, които по естеството си представляват неосъществено увеличаване
на имуществото на ищеца вследствие на получени две месечни възнаграждения съгласно договора.
Основателни и доказани се явяват и акцесорните претенции по чл. 86 ЗЗД за заплащане на
лихви върху главниците, доколкото тяхната основателност е обусловена от уважаването на
основните искове, както е в случая.
Предвид гореизложените съображения, настоящият съдебен състав намира за неоснователни
възраженията по въззивната жалба на „ГК България“ ЕАД и поради съвпадение в изводите на
двете съдебни инстанции, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК решението на първоинстанционния съд
в обжалваната му част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
РЕШИ:
Потвърждава решение № 441/21.04.2022 г., постановено по търг. дело № 1790/2021 г. по
описа на Софийски градски съд в обжалваната му част – с която „ГК България“ ЕАД, гр. София,
ж.к. „Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ № 45, с ЕИК:********* е осъдено да заплати на
„Елос“ ООД, гр. Благоевград, ул. „Димитър Солунски“ № 77А, с ЕИК:*********, както следва: -
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в размер от 32 161.23 лв., представляваща незаплатено
възнаграждение за предоставена услуга свързана с физическа охрана на обект в периода от м. юни
2020 г. до м. август 2020 г. вкл., въз основа на сключен договор от 20.03.2020 г. за физическа
охрана на обект, във връзка с която услуга са издадени три броя фактури с №
**********/09.06.2020 г., № **********/03.08.2020 г. и № **********/02.09.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от 30.08.2021 г. (датата на подаване на исковата молба в съда) до
окончателното плащане; - на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер от 2 848.18 лв.,
представляваща начислено обезщетение за забава върху главното вземане (32 161.23 лв.) за
периода от 25.08.2020 г. до 29.08.2021 г.; - на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД
сумата в размер на 18 356 лв., представляваща дължимо обезщетение за пропуснати ползи от
получаване на възнаграждение уговорено по договор от 20.03.2020 г. за периода от 01.09.2020 г. до
31.10.2020 г., вследствие разваляне на договор за физическа охрана от 20.03.2020 г., считано от
01.09.2020 г. без възложителя по същия да притежава основание за това, ведно със законната
лихва, считано от 30.08.2021 г. (датата на подаване на исковата молба в съда) до окончателното
плащане; - на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер от 4 320.11 лв., представляваща
разноски, направени от ищеца в исковото и обезпечително производства развили се пред
12
Софийски градски съд, изчислени съразмерно на уважената част от исковете.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис
от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13