Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 16.01.2018
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично
заседание на тридесети ноември през две
хиляди и седемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 1123 по описа за
2017 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск с правно осн. чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 422 ГПК, вр. чл.240 и чл.86 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49,
бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника юриск. Г.С.С. - К., п р о т и в В.С.К., ЕГН: **********
***.
Предявен
е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК и
чл. 124, ал.1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответника дължи на ищеца заплащане на сумата от общо 3809.80 лв. /три хиляди
осемстотин и девет лева и 0,80 ст./, включваща: сумата от 2362.55 лв. -главница и 1447.25 лв. –
договорна неустойка, произтичащи от Договор за револриращ заем № **********/28.09.2012г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането.
Ищецът
твърди, че на 28.09.2012г. е сключен Договор за револриращ заем № **********,
между ищеца като кредитор, от една страна и ответницата като длъжник от друга
страна при следните параметри: Общо задължение по договора: 3878.56 лева,
включващо: сума на заема 950.00лв.; Брой погасителни вноски (срок на заема) -
48; Размер на месечната погасителна вноска: 80.00 лева; Дата на погасяване на
вноска по време на изплащането на заема: 15- то число на месеца; Лихвен процент
на ден: 0.27; Годишен лихвен процент: 98.78; Годишен процент на разходите (ГПР
%) 148.67.
Твърди
също, че е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като е превел
парична сума в размер на 950.00 лв. по посочената от длъжника банкова сметка, ***а
да погасява предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове,
според погасителния план, който е неразделна част от Договора за револвиращ
заем. Сочи, че е изготвен погасителен план с определени 48 вноски, като всяка
до 47 - мата е в размер на 80.00лв., а послената вноска е изравнителна и е в
размер на 118.56лв., вноските са с падежна дата - всяко 15-то число на месеца.
Твърди
се, че ответницата не е изпълнила задължението си по договора. Преустановила е
плащанията на погасителните вноски, изпаднала е в забава. Поради тази причина
ищецът на 27.06.2016г. е сезирал арбитър Б.Г., с искане за образуване на
арбитражно дело и постановяване на арбитражно решение. Арбитражното
производство приключило с решение № 119/25.07.2016г. на арбитър Б.Г., съгласно
което ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата, описана в исковата
молба до арбитър. Арбитражно решение е било атакувано от ответницата пред
Върховен Касационен Съд на Република България, като делото не е било върнато на
арбитражния съд за ново разглеждане предвид това, че арбитражно решение е било
обявено за нищожно, поради което е налице основание за водене на настоящото
производство.
Твърди
се, че ответницата все още не е изпълнила задължението, което е поела по
договора. Общата сума на направените плащания до датата на настоящия иск е в
размер на 1522.00 лева. С нея е погасена сума в размер на 1516.01 лв., съгласно
задължението на ответника по погасителен план. В общата сума на получените
плащанията са включени и начислените лихви за просрочие на вноските по
погасителен план. Поради плащане на вноските със забава са били начислени лихви
в размер на 5.99 лева, които към момента са заплатени изцяло. След направените
плащания, оставащото неизплатено задължение е в размер на 2362.55 лв. Предвид
обстоятелството, че длъжникът не е изпълнявал поетите договорни задължения и е
направил само 19 пълни погасителни вноски.
Твърди
се, че съгласно уговореното в Общите условия към Договора за револвиращ заем
след прекратяване на ответницата дължи неустойка в размер на 1447.25 лв., като
след прекратяването му размерът на кредита става предсрочно изискуем, начислява
се неустойка за неизпълнение на поетите договорни задължения и от страна на
длъжника, остава в сила задължението на клиента да заплати всички дължими суми.
Сочи, че след направените плащания от страна на отвеника, общият размер на
задължението по процесния договор възлиза на 3809.80 лв. Счита, че предявеният иск е основателен и
доказан и следва да бъде уважен. От представеният по делото Договор за
револвиращ заем е видно, че същият е сключен в размер съгласно исканите от
ответника параметри, посочени от същия в раздел V на Договор за револвиращ заем
„Параметри на искания револвиращ заем“. Съгласно ОУ, попълнената и подписана
бланка на проектодоговор за Договор за револвиращ заем е искане от ответницата
за отпускане на заем до размер на посочения или по-малък, одобрен от кредитора.
Ищецът е изпълнил точно задължението си като превежда по посочена от
ответницата в банкова сметка ***. Посочва се, че параметрите на договора са
зададени от ответника в искането за отпускане на заема в бланката и
впоследствие са били одобрени от ищеца, за които параметри ответницата е била
наясно, изразила е воля и съгласие да поеме задължение и е била запозната с
размера на общо дължимата в края на периода сума за връщане. Посочва се, че при
кандидатстване потребителят попълва желаните от него финансови параметри, в
това число размер на кредита, срок, размер на вноска, договорно възнаграждение
и на тази база кредиторът извършва необходимата оценка на кредитна способност,
като или одобрява или отхвърля искането. Видно от начина на сключване на договора,
е че още при подписване на искането за кредит, потребителят е бил информиран за
общо дължимата сума по Договор за револвиращ заем. Посочва се също, че ако
потребителят е желал е могъл да се откаже от кредита. Ответникът не е сторили
това, а е усвоил предоставената в заем сума, направил е плащания по заема,
което се счита за показателно относно наличието на съгласие за получаване на
заема при одобрените параметри. Ответникът се е съгласил с цената на кредита на
преддоговорния етап, а също така и със сключването на договора, към който
момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с необективане
на желанието си да се откаже от сключения договор, така и с погасяването на
кредита.
Въз
основа на така очерталата се обстановка се иска от съда да постанови решение, с
което да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза
на ищеца срещу ответницата, възникнало на основание неизпълнение на Договор за
револвиращ заем № **********/28.09.2012г. в общ размер на 3809.80 лв. /три
хиляди осемстотин и девет лева и 0,80 ст./, включващо главница в размер на
2362.55 лв. /две хиляди триста шестдесет и два лева и 0,55 ст./ и неустойка в
размер на 1447.25 лв. /хиляда четиристотин четиридесет и седем лева и 0,25
ст./, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането. Претендира и присъждане на направените по делото
разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва иска и се иска отхвърляне на исковата претенция.
Счита, че предявената искова молба е процесуално недопустима по следните
съображения. На първо място счита, че исковата молба е недопустима с оглед на
фактът, че вече между същите страни по инициатива на ищцовото дружество се е
водено производство за събиране на сумите по образувано Арбитражно дело № 119,
по което в законоустановения срок е
депозирано оспорване пред Върховен касационен съд гр. София по реда на
чл. 47 от Закон за международния търговски арбитраж, като е било образувано
Търговско дело №2227 по описа за 2016г., като с Решение 47/15.03.2017г. съдът
прие, че арбитражния съд е некомпетентен да се произнесе по спора и така
обезсилил решението. Сочи се, че когато решението е било обезсилено вече е
недопустимо да се образува ново дело, макар и пред държавния съд, за събиране
на сумите по ревулвиращия заем. На второ място ответницата счита, че молбата е
недопустима и поради фактът, че е подадена преждевременно. Сочи се съдебна
практика с тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по т.д.№4/2013г., в
което противоречието е отстранено, като е постановено, че за настъпването на
предсрочната изискуемост на кредита, независимо дали същата в договорите ще
бъде определена като автоматична или друга, със или без уведомяване на
кредитополучателя, е необходимо наличието на две условия - доказване на
настъпването на обективния факт на неплащането на месечните погасителни вноски
и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на кредита за предсрочно изискуем настъпва и има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, че ще счита
кредита за предсрочно изискуем. Тоест, независимо от уговорките в договора, за
да бъде обявен кредита за предсрочно изискуем безусловно е необходимо извършването
на активни правни действия от страна на кредитора, водещи до несъмнено
уведомяване на кредитополучателя, че обявява кредита за предсрочно изискуем.
Посочва се, че към исковата молба има приложено някакво уведомително писмо до
ответницата, но няма данни дали е получено, кога и от кой при положение, че
ответницата не е получавала такова. С оглед на изложеното счита, че преди да е
била уведомена за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита /заема/ е
образувано настоящото дело, което е недопустимо, а от своя страна това прави и
самата искова молба процесуално недопустима.
На трето
място се посочва, че искът е недопустим, тъй като не бил налице идентитет между
заповедното и настоящото исково производство. Сочи се, че като продължение на
заповедното установителното производство трябвало да има пълен идентитет във
връзка със спорното материално право, тъй като искът по чл. 422 ГПК се явявал
специален установителен. А при разлики между заповедното и исковото
производство установителния иск се явявал недопустим, поради липса на правен
интерес.
По тези
съображения се иска прекратяване на делото, като недопустимо.
По същество
на спора намира иска за неоснователен, тъй като е недоказан по следните
съображения: На първо място се твърди, че към исковата молба има приложено
копие от Договор за револвиращ заем с № **********. От този договор се
установявало, че банката отпуска на ответника сумата от 950 лева, като клиента
е поел задължение да се издължи на четиридесет равни месечни вноски всяка от по
80 лева, както и годишен процент на разходите в размер на 148.67 % и други,
като общото задължение възлизало на 3878.56 лева. Счита, че уговорената
неустойка е прекалено висока, като в конкретния случай прави и възражение за
прекомерност на неустойката. В процесния случай общия размер на неустойката,
претендирана с исковата молба била 1447.25 лева, която съставлява близо 2/3 от
размера на главницата и над 1/3 от общия претендирал размер. Сочи се също, че
определената с договора неустойка не само е прекалено завишена по смисъла на
чл. 91 ал. 2 ЗЗД, но и била в нарушение на чл. 9 ЗЗД и в противоречие с добрите
нрави. Освен това се заявява, че дори годишния лихвен процент, който е отразен
в договор, възлизащ на 98.78 % се явявал също прекалено висок в сравнение с
годишния лихвен процент, приет от БНБ за 2012г. Счита тази стойност на
договорна лихва за многократно завишена и не отговаряща на основната функция
която има, като в случа бил направен опит тя да се превърне във вид санкция за
клиента.
Твърди се,
че от представени писмени доказателства към исковата молба се установяват
различни пропуски и различия относно релевантни по спора факти. Така например
се сочило, че в декларацията за съгласие за извършване на проучването било
посочено, че ответника в качеството му на солидарен длъжник е дал съгласието си
да извършват проучването, както и има други такива пропуски, които били в явно
несъответствие с цялата фактическа обстановка. В тази връзка се иска на
основание чл. 190 ал. 1 ГПК да се задължи ищцовото дружество да представи в
оригинал представените Договор за револвиращ заем от 29.09.2012г.; Декларация
без дата, за съгласие за извършване на проучване на финансовото състояние; Общи
условия към договор за револвиращ заем; Карта на клиента от 27.09.2012г.;
Известие за одобрение 01.10.2012г.; Погасителен план към договор за револвиращ
заем от 01.10.2012г.; Преводно нареждане от 29.09.2012г.; Извлечение от сметка
към договор за потребителски кредит от 10.08.2017г.; Справка за начислени лихви
от 10.08.2017г.; Уведомително писмо без номер от 09.05.2013г. Заявява, че на
основание чл. 193 ал. 1 ГПК оспорва съдържанието на същите документи.
Настоява се
и на това, че в представеното извлечение от сметка към договор за потребителски
кредит от 10.08.2017г. било посочено, че самия документ се издава в отговор на
молба на ответника, но твърди такава молба ответника да не е подавал.
Ответника е
релевирал и възражение за изтекла погасителна давност на вземането предвид
това, че в справката бил посочен падеж - 15.05.2013г., а заявлението за
издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК било депозирано в съда
с вх. № 3613/20.07.2017г., т.е. от последния падеж били изминали повече от
четири години и два месеца.
На следващо
място сочи, че в исковата молба било посочено, че се иска заплащане на сума
поради настъпила предсрочна изискуемост на цялата сума по договора за
револвиращ заем. В конкретния случай счита, че такава предсрочна изискуемост не
е настъпила или ако е била настъпила, то ответника не е бил уведомен по
надлежния ред за това обстоятелство. Сочи съдебна практика. Настоява се и на
това, че уведомяването на кредитополучателя за обявената предсрочна изискуемост
на вземането на кредитора няма. Направен бил само опит да се уведоми длъжника,
но той е останал неуспешен, тъй като нямало представен по делото писмен
документ, доказващ фактът на получаване на уведомителното писмо. Твърди се, че
липсват данни кредитополучателят да е променил адреса си който е съобщил на
банката и вписан в договора за кредит, за което да не е уведомил кредитора,
съгласно изрична клауза от договора, за да се презюмира редовността на
връчването на уведомлението. Това, че длъжника не се е явил в куриерската
служба, за да получи пощенската пратка не можело да се свързва с настъпването
на неблагоприятни за него последици и да се приеме, че е налице редовно
уведомяване, още повече че данни за такава покана (служебно известие) за
явяване нямало. Счита, че в тежест на ищцовото дружество е да докаже надлежното
уведомяване на кредитополучателя за обявяването на предсрочната изискуемост.
Твърди също, че не било достатъчно да се изпрати по пощата или чрез съответната
куриерска служба уведомлението до кредитополучателя за обявяване на
предсрочната изискуемост, за да се приеме, че е налице валидно обявяване на
изискуемостта на кредита. Необходимо било и да се връчи надлежно този документ
на адресата. Така независимо, че към исковата молба имало приложено писмо от
09.05.2013г., в което се уведомявал кредитополучателя, че договорът е
едностранно прекратен, към него нямало изявление за настъпване на предсрочна
изискуемост на кредита. Същото писмо дори не било получено от
кредитополучателят лично. Оспорва като несъстоятелни твърденията, че е налице
редовно връчване на книжа по този начин. В случая кредитополучателят не бил уведомен
с писма с обратни разписки, т.е. чрез куриерска услуга, която по дефиниция
гарантира личното връчване на получателя или негов пълномощник. Дори и
връчването на лице, което е различно от получателя и не било отбелязано като
пълномощник, било равнозначно на нередовно връчване и неуведомяване на адресата
за пощенската пратка. На следващо място се заявява, че от приложените
доказателства не става ясно дали кредиторът е уведомил длъжника, че е упражнил
правото си да направи кредита изцяло предсрочно изискуем, поради което счита,
че съдът следва да приеме, че това е достатъчно основание за липсата на правен
интерес от инициирането на подобно гражданско производство.
Поради
което и се иска отхвърляне на иска. Претендира и разноски.
Съдът като
е намерил за неоснователни съображенията на ответника за недопустимост на
предявения иск, съображения изложени в доклада по делото, които към момента не
намира причини да преразгледа е оставил без уважение това възражение.
Правна
квалификация на възраженията: по чл. 26, ал.1, вр.ал.4 ЗЗД за нищожност на
клауза за неустойка, поради противоречие с добрите нрави при договарянето й и
прекомерното й завишаване; по чл.111, букви „б“ и „в“ ЗЗД за недължимост поради
изтекла погасителна давност на вземането за лихви и нейстойка; по чл.92, изр.2 ЗЗД за намаляване поради прекомерност на договорна лихва и неустойка.
В
о.с.з. ищеца с писмена молба подържа иска, чрез пълномощника си юриск.С.-К. иска уважаване на същия и оспорва
възраженията на ответника, с подробни съображения в писмена защита изложени в
тази молба и отделно в писмени бележки.
В
о.с.з. ответника, чрез пълномощника си адв.Димитров, подържа възраженията си с
подробни съображения в писмена защита.
Съдът,
като разгледа събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед
на наведените от ищеца доводи и възраженията на ответника, намира за установено
следното:
От
приложеното ч.гр.д. № 999/2017г. на ВлРС, с постановеното по същото Заповед №
692/20.07.2017г. се установява да е разпоредено В.С.К., ЕГН ********** ***, да
заплати на ищцовото по настоящето дело дружество следните суми: сумата от 2362,55
лева – главница по Договор за потребителски кредит № **********/29.09.2012г.,
сумата от 1447,25 лева - неустойка по договора, ведно със законна,
считано от 20.07.2017г. до окончателно изплащане на вземането както и разноски
от 76,19лв. за държавна такса и 150лв. за юриск. възнаграждение. Посочено е също, че
вземането произтича от Договор за потребителски кредит №
**********/29.09.2012г. , който е прекратен автоматично от заявителя на 08.05.2013г.
поради просрочване на месечна вноска с повече от 30 кал.дни, поради което и е
начислена неустойка за предсрочното му прекратяване.
Изрично
в заявлението си по чл.410 ГПК ищеца е посочил, че претендира сума в размер на
общо 3809,80лв., включващо главница от 2362,55лв. и неустойка в размер на
1447,25лв.
Издадената
ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 999/2017г. на ВлРС е връчена на длъжника К. лично
на 21.07.2017г. На 25.07.2017г. е постъпило Възражение по реда на чл.414 ГПК. В
него длъжника К. заявява, че не дължи изпълнение по издадената заповед, но не
обосновава това си възражение.
Във
връзка с това възражение ищеца е уведомен да предяви иск за установяване на
вземането си по издадената в негова полза ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
999/2017г. на ВлРС в едномесечен срок. Съобщението е получено от него на
03.08.2017г., а настоящия установителен иск е предявен на 11.08.2017г.
Изложеното сочи, че установителния иск е допустим.
Видно
от представените по настоящото дело доказателства : Договор за револвиращ заем
с № ********** от 28.09.2012г., Общи условия на ПРОФИ КРЕДИТ БЪГЛАРИЯ ЕООД към
Договори за револвиращ заем: версия 02.07.2012г., Декларация за обработка на
лични данни; Карта на клиента към договор № ********** от. 27.09.2013г.
Уведомително писмо за одобрение на към този договор от 01.10.2012г. с приложен погасителен план и Преводно
нареждане от 29.09.2012г., както и Извлечения по сметка към Договор за
потребителски кредит № **********, между страните е сключен въпросния договор
за заем със следните параметри: Сума
на кредита: 950 лв.; Срок на кредита - 48
месеца и до 15.10.2016г.; Размер на вноските по кредита –
80,0 лв.; Лихвен процент на ден – 0,27; Годишен лихвен процент - 98,78% и ГПР -
148,67%; общо задължение – 3878,56лв.
Сумата от
950лв. е преведена на заемополучателя В.К. на 29.09.2012г. по банков път.
Въпросът
за това дали ответника е сключил с ищеца точно този договор, и в частност дали
го е подписала, вече е разрешен с водената по жалба на К. прокурорска преписка
вх.№1657/2016г., приключила с Постановление от 30.11.2016г. на РП -Велинград
/л.71/ за отказ за образуване на наказателно производство, поради установено
подписа да е изпълнен от К..
Съгласно
погасителния план кредитополучателят е
следвало да преведе 47 погасителни
вноски, всяка на стойност 80 лева, както и последна 48 вноска на стойност
118,56лв. Видно от Извлечението по
сметка приложено към исковата молба
кредитополучателят е погасил изцяло 18 месечни вноски, както и частично
до 76,01лв. 199та вноска, дължима на 15.05.2014г. като всички вноски са правени
със закъснение. Така още третата вноска е била дължима на 15.01.203г., но е
платена на 18.03.2013г. и с 62 дни закъснение.
Съгласно
т. 10.4 от ОУ към договора след прекратяване на договора, на което и да е от
основанията по чл. 10.3. от ОУ остава в сила задължението на кредитополучателят
да заплати всички дължими суми, като в този случай върху целият размер на заема
се начислява неустойка в размер на 50 %. А в т. 10.3.1. от ОУ е предвидено, че
в случай, че кредитополучателят просрочи една вноска с повече от 30 календарни
дни настъпва автоматично прекратяване на договора, без да е необходимо
кредитодателят да изпраща на кредитополучателя уведомление, покана,
предизвестие или други.
С оглед
на това и съобразно чл.10.3.1 от Общите условия към Договор за потребителски
кредит на ПРОФИ КРЕДИТ БЪГЛАРИЯ ЕООД, договорът е едностранно прекратен,
считано от 08.05.2013г., за което ищеца е издал уведомително писмо /л.22/.
А и на същото осн.чл. 10.4 от
Общите условия е начислена неустойка върху остатъчния размер на плащанията,
която според ОУ е 50% от непогасената част и в размер на 1447.25 лева.
Посоченото по-горе уведомително писмо за
едностранно прекратяване на договор с № **********, считано от 08.05.2013г.
няма данни да изпращано, респективно получаван от ответника К., а не се и
твърди от ищеца това да е било направено. Видно от него, към дата 09.05.2013г. му и до този момент задължението по
този договор възлиза на общо 5365,06лв., в това число непогасена част от
3575,02лв. и лихви за забава -2,53лв.
Представено е
извлечение по сметка към процесния договор за зазем, е частен свидетелстващ
документ, който не е оспорен. Същото представлява и признание за неизгоден
факт, а именно погасените суми от кредитополучателя, като в тази част има
обвързваща за ищеца сила. Съдът кредитира изцяло същото при определяне на
размера на дължимата сума. От него се установява, че ответникът не е заплатил
дължимите вноски относно главницата по процесния заем за периода 15.06.2014 г.
- 15.10.2016г.
В случай, че
непогасената част е 3575,02лв., както е посочено в уведомителното писмо, то
неустойката от 50% е следвало да е 1787,51лв. А ако се отчетат внесените след
прекратяване на договора от ответника 19бр. вноски, чийто размер е общо
1516,01лв., то остатъка от задължението ще е 2362,50лв. А неустойката от 50%
върху тази сума би следвало да е 1181,28лв.
Така напълно неясно
е как точно ищеца е изчислил размера на дължимата от ответника неустойка, като
е определи същата да е в размер на 1447.25 лева.
В случая съдът
намира също, че посоченият годишен процент на разходите, включващ договорната
лихва е 148,67% и е по висок от на максималната стойност, съгласно действащото
законодателства към момента - чл. 19, ал. 4 на ЗПК - "Годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България", а към момента тази стойност е
50%. Всъщност по висок е и годишния лихвен процент от 98,78%.
Безспорно ищеца "Профи
Кредит България" ЕООД представлява финансова институции по смисъла на чл.
3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като
кредитор по смисъла на чл.9, ал. 4 ЗПК. Независимо дейността на ищеца да е
регламентирана в ЗКИ, то това дружество е финансова институция, но не е банка,
тъй като банката събира средства от влогове на клиенти, което не прави
финансовата институция.
В този смисъл
напълно неоснователни са твърденията на ищеца, че по отношение на ищцовото
дружество следвало да намери приложение разпоредбата на т.18 от ТР № 4 на
ОСВКС, досежно задължението за уведомяване за настъпила предсрочна изискуемост
на заема. Това е така тъй като не само т.18 от ТР визира вземания на банки, но
касае случаите на подадено заявление за издаване на ЗНИ по чл.417 ГПК, за постановяването
на която съдът проверява дали е настъпила изискуемост на вземането. Настоящия
случай не е такъв, а и в полза на ищеца е издадена ЗИ по чл.410 ГПК.
На следващо място
дори и на ответника да не било изпратено и респективно той да не получил
изявлението на ищеца, обективирано в Уведомителното писмо от 09.05.2013г., то
ответника е узнал за него още по време на воденото между страните арбитражно
дело № 119/2016г. при арбитър Газдова, по което е постановено решени на
25.07.2016г. – прогласено за нищожно от ВКС. Този момент предшества дата на
подаване на заявление за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК, което е постъпило в съда
на 20.07.2017г.
По
делото е приета и неоспорена от страните ССЕ изготвена от в.л. Т.. Видно от нея
по процесния Договор за револвиращ заем с № ********** от 28.09.2012г., размерът на задължението на ответника по този
договор възлиза на 3878,56лв. Ответника е извършил плащания в размер на общо 1522лв.,
като последно е внесъл сума от 80лв. на 08.03.2016г. С това плащане е са
погасени лихви от 5,99лв. и задължени от 1516,01. А е останало неизплатено от
ответника задължение в размер на 2362,55лв., в това число неплатена главница от
872,45лв., а останалото представлява договорна лихва. Дължимата неустойка по
договора била в размер на 1787,51лв., от която се претендирала само част от
1447,25лв. Според т.5 от заключението неплатената главница по погасителен план
е 872,45лв.
По отношение на
релевираното от ответника правопогасяващо възражение за изтекла в негова полза
погасителна давност за вземанията за лихви и неустойка, съдът намира следното:
На първо място ищеца основава претенцията си на настъпила автоматична предсрочна
изискуемост на задължението произтичащо от Договор за револвиращ заем с №
********** от 28.09.2012г., която твърди да е настъпила по силата на чл.10.3 от
ОУ, а в случая на 08.05.2013г. От тази дата и до депозиране на заявлението по
чл.410 ГПК, постъпило в съда на 20.07.2017г. е изтекъл срок от повече от 4
години. И тъй като именно по силата на чл.10.3
от ОУ е начислена на ответника за заплащане неустойка, която става изискуема
при прекратяване на договора, то и съгласно чл.111, б.“б“ от ЗЗД с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземания за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор. В случая е без значение кога е
изтекъл срока на договора, тъй като неустойката се дължи при неизпълнението му.
Ето защо и съдът намира, че претенцията на ищеца за заплащане на неустойка от 1447,25лв.
е погасено по давност, поради изтичане на тригодишната давност предвидена в
чл.111, б.“б“ от ЗЗД и поради това е недължима.
Предвид
основателност на това правопогазядащо възражение на ищеца, не е необходимо да
се обсъжда възражението за прекомерност на неустойката, тъй като това не би се
отразило на крайния извод.
По възражението за
недължимост на лихви, смесени от ищеца с неустойката, съдът намира следното: Всъщност
в заявлението по чл. 410 ГПК, заповедта за изпълнение, както и в настоящата
искова молба, ищецът константно поддържа искането си за установяване
дължимостта на вземане, представляващо дължима главница по пороцесния заем.
Никъде не е претендирана възнаградителна лихва. С оглед диспозитивното начало
без никакво значение са останалите дължими суми по заеми, доколкото същите не
са претендирани. В рамките на претенцията съдът намира за установено по делото,
че от ответника е дължим остатък от главницата предоставено му по револвиращия
заем в размер на 872,45лв. съгласно ССЕ А остатъкът от дължимия годишен лихвен
процент е ирелевантен и извън предмета на делото.
Само за пълнота на изложението следва да се
отбележи, че възражението на ответника за давност за вземания за договорна
лихва съдържащо отговора е неоснователно. Крайният срок на договора е
15.10.2016 г. При договора за заем е налице общо плащане и договореното връщане
на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични
платежи, а представлява уговорка за частични плащания по договора.
Разсрочването на плащането на цената на отделни вноски не му придава характер
на периодични платежи по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Касае се до
едно механично сумиране на единни задължения, което не променя характера им и
не ги прави периодични./виж решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. №
523/2011 г., III г. о., решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010
г., IV г. о., решение № 103 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1200/2011 г., II
т. о., решение 93 от 27.10.2016 г. по т. д. 1882/2015 г. на 1 ТО и др./.
Приложим е общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, поради което
вземанията дори да са се превърнали в предсрочно изискуеми от 08.05.2013г. не
са погасени по давност, доколкото заявлението е подадено на 20.06.2017 г., а давността
би изтекла най- рано на 08.05.2018г.
Ето защо претенцията за главница ще се
уважи до сумата в размер на 872,45лв., като за разликата до пълния предявен
размер на иска от 2362,55лв. за главница и 1447,25лв. – договорна неустойка, ще
се отхвърли като неоснователна. Като законна последица върху сумата в размер на
872,45лв. ще се присъди и законната лихва от датата на подаване на заявлението
- 20.07.2017г. до окончателното изплащане.
Предвид изхода на делото ищеца има право на разноски съобразно
уважената част от иска, като е представил доказателства за направени разноски в
размер на общо 556,20 лв., съобразно списък по чл.80 ГПК /като заплатената
доп.ДТ е 76,20лв. а не 152,39лв./. При което и ще му се присъдят разноски за
настоящото производство в размер на 127,37лв. по съразмерност с уважената част
от иска, която сума ще се осъди ответника да му заплати. До колкото видно от ЗИ
постановена по ч.гр.д. № 999/2017г. на ВлРС на ищеца са присъдени разноски в
размер на общо 226,19лв., а искът се
уважава частично, то и следва на ищеца да се присъдят разноски за заповедното
производство в размер на 51,80лв., която сума ответника ще се осъди да му
заплати.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК ищеца който е представляван от
адвокат и е представил доказателства за договорени и направени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.,съобразно списък по чл.80 ГПК, ще
се присъдят по съразмерност с отхвърлената част от исковете разноски в размера
на 385,50лв., която и сума ще се осъди ищеца
да му заплати.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, че
В.С.К., ЕГН: ********** ***, му ДЪЛЖИ следните суми: сумата от 872,45лв. /осемстотин
седемдесет и два лева и 45ст./ - главница по Договор за револвиращ заем № **********/28.09.2012г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 20.07.2017г. до окончателното плащане, Част от КОиТО СУМи е разпоредено В.К. да заплати със Заповед № 692/20.07.2017г. по чл.410 ГПК издадена по ч.гр.д.№ 999/2017г. на Велинградски РС, като Отхвърля иска над
тези суми и до пълния размер на претендирана такава от 2362,55 лева за главница за 1447,25лв. –
неустойка, както и за законната лихва върху разликата, като неоснователен поради недължимост погасяването по
давност.
ОСЪЖДА В.С.К., ЕГН: ********** ***, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е,
вх. В, Сумата
от 51,80лв. /петдесет и един лева и 50ст./, представляваща разноски направени в
заповедното производство по съразмерност, както и Сумата от 127,37лв.
/сто двадесет и седем лева и 37ст./,
разноски направени в исковото производство по съразмерност.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В,
да заплати на В.С.К., ЕГН: **********
***, Сумата от 385,50лв. /триста осемдесет и пет лева и 50ст./, разноски за настоящото
производство по съразмерност.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да
се изпрати на страните заедно със съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)