№ 60
гр. Велико Търново, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
Членове:Диана В.а
ХРИСТО ТОМОВ
при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова
в присъствието на прокурора Р. Ирм. Х.
като разгледа докладваното от Диана В.а Наказателно дело за възобновяване
№ 20234000600070 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искане на Главния прокурор на
РБългария за възобновяване на наказателното производство по внохд №
428/2022г. по описа на Окръжен съд- Плевен, на основание чл.422 ,ал.1, т.5
във вр.с чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК.
В искането се навежда довод за нарушение на материалния закон и
съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на
въззивното решение. Сочи се, че окръжният съд е нарушил процесуалните
правила при оценка на доказателствения материал и приетите за установени
факти и обстоятелства, въз основа на които е извел правните си изводи
относно съставомерността на извършените от подсъдимия деяния.
Относимите към предмета на доказване факти не са анализирани обективно,
като били игнорирани доказателствата, подкрепящи обвинението.
По отношение на деянието по чл.343в, ал.2 от НК се сочи, че изводът на
съда, че субект на престъплението по този текст от закона може да бъде само
лице, което е неправоспособно е незаконосъобразен. Посочената разпоредба
се прилагала, както по отношение на административно санкционираните
водачи на МПС, непритежаващи съответно свидетелство за управление, така
1
и за тези, на които същото е било отнето по реда на чл.171, т.1 и т.4 от ЗДвП.
В подкрепа на това твърдение се сочат решения на ВКС.
По отношение на деянието по чл.343в, ал.3 от НК било установено, че
Д. е управлявал лек автомобил в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление
на МПС за срок от 6 месеца със Заповед за прилагане на ПАМ от 18.09.2018г.
С решение от 04.01.2019г. тази заповед е била потвърдена от АС- Плевен.
Към датата на деянието- 12.08.2018г. Д. е имал СУМПС, но същото е било
временно отнето. Това временно отнемане ограничавало възможността на
водача да управлява МПС.
По отношение на деянието по чл.345, ал.2 от НК било безспорно
установено, че Д. е управлявал МПС, без регистрационни номера,
нерегистрирано по надлежния ред. Регистрацията е била прекратена със
Заповед за прилагане на ПАМ от 18.08.2018г., потвърдена с решение на АС-
Враца, като Д. е бил уведомен за прекратената регистрация, но въпреки това е
управлявал автомобила.
В искането се сочи, че за да оправдае подсъдимия по чл.343в, ал.3 и по
чл.345, ал.2 от НК съдът неправилно се е позовал на Решение №3/23.03.2021г.
на КСРБ, с което е обявена за противоконституционна нормата на чл.171, т.1
б.“д“ от ЗДвП. С разпоредбата на чл.151, ал.2 от Конституцията е прието като
правило, че решението на Конституционния съд, с което се обявява
противоконституционност на закон като нормативен акт, действа занапред.
Докато КС не обяви една норма за противоконституционна, се презюмира, че
той съответства на Конституцията и валидно регулира обществените
отношения. Ефектът от решението на Конституционния съд не можел да се
разпростре върху вече уредените правоотношения. В конкретния случай
възникналото правоотношение по ЗППАМ е приключило с влязлото в сила
решение на Административен съд Плевен от 04.01.2019г. и това на
Административен съд- Враца от 23.11.2018г.. Решението на КСРБ е
постановено и влязло в сила след тези дати, поради което не можело да
игнорира установените с влязъл в сила съдебен акт факти на отнетото
СУМПС на подсъдимия Д. и на прекратяване на регистрацията на автомобила
му. Незаконосъобразно окръжният съд бил приел, че настоящото наказателно
производства не е приключило и спрямо него е приложимо решението на
2
КСРБ, тъй като това производство имало съвсем друг предмет.
Прави се искане за възобновяване производството по внохд №
428/2022г. по описа на Окръжен съд- Плевен, отмяна на постановеното
решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
В съдебно заседание представителят на Великотърновска апелативна
прокуратура поддържа искането на Главния прокурор за възобновяване на
наказателното дело по съображенията, изложени в него и моли същото да
бъде уважено,като се отмени решението на въззинвния съд и делото се върне
за ново разглеждане.
Д. Д. и защитника му адвокат Г. С. оспорват искането и молят да се
остави без уважение, като се излагат подробни доводи за това.
Настоящият състав на АС- В.Търново, след като обсъди основанията,
изложени в искането на Главния прокурор, становището на страните и след
проверка на данните по делото, в рамките на правомощията си, намери за
установено следното:
С присъда по нохд № 413/2018г. на РС- Червен бряг подсъдимият Д. Д.
е признат за виновен за извършено на 12.10.2018г. престъпление по чл. 343в,
ал.2 от НК и му е наложено наказание от три месеца лишаване от свобода и
глоба в размер на 300лв.;
Признат е за виновен за извършено по същото време и място
престъпление по чл.343в, ал.3 от НК и е осъден на три месеца лишаване от
свобода и глоба от 300лв.;
Признат е за виновен и за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от
НК като му е наложено наказание от три месеца лишаване от свобода.
На основание чл.23 от НК на подсъдимия Д. е наложено общо
наказание от шест месеца лишаване от свобода и глоба от триста лева.
Приложен е чл.66, ал.1 от НК.
С решение по внохд № 828/19г. на ОС- Плевен е изменена присъдата на
РС-Червен бряг в частта относно определеното на основание чл.23 от НК
общо наказание, като същото е намалено на три месеца лишаване от свобода.
В останалата част е потвърдена присъдата.
С решение от 03.12.2020г. по КНД №828/2019г. на ВТАС е възобновено
наказателното производство по внохд № 828/2019г. на ПлОС, отменено е
3
постановеното въззивно решение и делото е върнато за ново разглеждане от
друг състав на съда.
При новото разглеждане на делото с решение по внохд 930/2020г. на
ПлОС е отменена присъдата на Районен съд- Червен бряг и делото е върнато
за ново разглеждане от друг състав на съда.
С присъда от 25.01.2022г. по нохд № 139/2021г. на РС- Червен бряг
подсъдимият Д. В. Д. е признат за невинен и оправдан по трите повдигнати
му обвинения- по чл.343в, ал.2, по чл.343в, ал.3 и по чл.345, ал.2 от НК.
След въззивна проверка, инициирана по протест на прокурора, с
решение №190/17.10.2022г. постановено по внохд № 428/2022г. по описа на
Плевенски окръжен съд е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда.
Именно това въззивно решение е предмет на настоящото производство.
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на
същото е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 и чл.422, ал.1, т.5
от НПК. Искането е направено от правоимащо лице и в установения срок по
чл.421, ал.1 от НПК.
Разгледано по същество, съдът намира искането за неоснователно, по
следните съображения:
Въззивният съд е установил фактическата обстановка по делото, въз
основа на цялостен анализ на събраните доказателства. Установено е, че на
12.10.2018г. подсъдимият Д. е управлявал лек автомобил м.“Хюндай Акцент“
без регистрационни номера. При извършена му проверка е установено, че той
няма свидетелство за правоуправление, както и свидетелство за регистрация
на МПС. При извършена служебна проверка било установено, че
управляваното МПС е с прекратена регистрация от 18.08.2018г., както и че му
е било налагано наказание за управление без съответно СУМПС в
едногодишен срок с наказателно постановление, влязло в сила на
27.06.2018г.. Актовете за установяване на административни нарушения,
издадените въз основа на тях наказателни постановления, както и заповедите
за постановяване на ПАМ по отношение на Д. са подробно описани във
въззивното решение и не е необходимо тяхното преповтаряне.
За горното деяние на Д. са повдигнати три обвинения, осъществени
според обвинението при условията на идеална съвкупност.
По повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.343в,
4
ал.2 от НК:
Настоящият съдебен състав намира, че правните изводи на въззивния
съд са правилни и законосъобразни. Изцяло се споделят аргументите на съда,
че инкриминираното деяние не осъществява състава на престъплението по
чл.343в, ал.2 от НК, поради липсата на правосубектност от страна на
подсъдимия да носи наказателна отговорност по този законов текст, тъй като
субект на това престъпление може да бъде само неправоспособен водач на
МПС, т.е. да не му е било издавано СУМПС, да е изгубил всичките си
контролни точки, не е провел обучение и не е издържал изпит за придобиване
на правоспособност. В настоящия казус безспорно е установено, че
свидетелството за правоуправление на подсъдимия е било отнето временно,
поради неплатени глоби. Правилни са изводите на въззивния съд, че това не
го прави неправоспособен водач на МПС, доколкото е налице само временно
отнемане на СУМПС.
Напълно се споделят доводите на въззивния съд, че не може да е налице
идеална съвкупност между престъпните състави на чл.343в, ал.2 и ал.3 от НК,
така както е прието от обвинението. Това е така, защото нормата на ал.3
инкриминира действия само на правоспособни водачи с временно отнето
свидетелство за управление на МПС, които не са загубили придобитата
правоспособност, която може да бъде възстановена само по надлежния ред,
предвиден в закона.
По отношение цитираните в искането решения на ВКС следва да се
отбележи, че на първо място същите са единични и не са задължителни, като
и че те са постановени преди да бъде криминализирано престъплението по
чл.343в, ал.3 от НК.
По отношение обвинението по чл.343в, ал.3 ат НК:
По делото безспорно е установено, че на инкриминираната дата
подсъдимият е управлявал МПС в срок на изтърпяване на ПАМ „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на
водач“ до заплащане на дължимата глоба, съгласно чл.171, т.1,б.“д“ от ЗДвП.
Това е станало със Заповед за ПАМ от 18.09.2018г., издадена от РУ-Кнежа,
която е била връчена на лицето на същата дата. С решение от 04.01.2019г. по
адм.д. №883/2018г. на АС-Плевен е отхвърлена жалбата на Д. срещу така
постановената ЗППАМ. Административният съд не е спирал изпълнението на
5
обжалваната заповед, поради което нейното действие е започнало с
връчването й на лицето.
За да оправдае подсъдимия по това обвинение въззивният съд се е
позовал на Решение №3 от 23.03.2021г. по к.д. №11/2020г на
Конституционния съд на РБългария, с което е обявена за
противоконституционна нормата на чл.171, т.1 б.“д“ от ЗДвП. Във въззивното
решение съдът е изложил много подробни и обосновани доводи защо приема,
че при наличието на висящ наказателен процес и обявяването на нормата за
противоконституционна, следва да се приеме, че деянието на подсъдимия е
несъставомерно по чл.343в, ал.3 от НК и е потвърдена оправдателната
присъда в тази й част. Настоящият съдебен състав намира изложените доводи
и правни изводи за обосновани и
законосъобразни.Действителнообявяванетонапротивоконституционността на
закон действа занапред, но с оглед бланкетния характер на нормата на
чл.343в, ал.3 от НК, правилно съдът е приел, че е налице висящо съдебно
производство, при което не следва да се приложи противоконституционния
закон.
Относно престъплението по чл.345, ал.2 от НК:
По отношение на посоченото обвинение настоящият съдебен състав
констатира следното:
За престъплението по чл.345, ал.2 от НК законодателят е предвидил
наказание до една година лишаване от свобода или глоба от петстотин до
хиляда лева. Съобразно нормата на чл.80, ал.1, т.5 от НК /приложима за това
престъпление/ наказателното преследване се изключва по давност с изтичане
на три години от датата на извършването му. В разпоредбата на чл.81, ал.3 от
НК е предвидено независимо от спирането или прекъсването на посочения в
нормата на чл.80 от НК срок наказателното преследване да се изключва с
изтичането на срок, който надвишава с една втора този, предвиден за
съответното престъпление. Анализът на тези разпоредби води до извод, че
погасителната давност за престъплението по чл.345, ал.2 във вр.с ал.1 от НК е
четири години и шест месеца. С изтичането на този срок се преклудира
възможността на държавата да ангажира и реализира наказателната
отговорност на подсъдимия. Деянието е извършено от подсъдимия на
12.10.2018г., което сочи, че погасителната давност за това престъпление е
6
изтекла на 12.04.2023г., непосредствено след образуване на настоящото дело
за възобновяване. При констатациите за изтекла абсолютна давност за
наказателно преследване по отношение на престъплението по чл.345, ал.2 във
вр.с ал.2 от НК, съдът намира за безпредметно обсъждането на въпроса за
това дали е налице основание за възобновяване на наказателното
производство с отмяна на въззивното решение в тази му част и връщане на
делото за ново разглеждане.
С оглед на изложеното съдът намира искането за възоббновяване на
наказателното производство за неоснователно, поради което следва да се
остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл.426 във вр.с чл.354, ал.1, т.1 от
НПК съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор за
възобновяване на наказателното производство по внохд № 428 по описа за
2022г. на Плевенски окръжен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7