№ 290
гр. С., 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20222200500387 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба депозирана от адв.М., пълномощник на
М. К. Г., ЕГН **********, от гр. С., кв. „Д.“, № 36 – И - 6, против решение №
589/20.07.2022 г. по гр.д. № 128/2022 г. на С.ския районен съд, с което на
основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 430, ал.1 от ТЗ е било признато за установено
в отношенията между въззивника М. К. Г., в качеството му на поръчител и
„Първа инвестиционна банка“ АД, със седалище и адрес на управление гр.С.,
ул. „ Д.Ц.“, № 37, че по договор за потребителски кредит и договор за
поръчителство от 25.05.2011г. дължи
Главница в размер на 11 474.79 евро, ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение – 24.06.2021г.;
Просрочени договорни лихви в размер на 645.36 евро, за периода
24.06.2018г. – 12.03.2020г.;
1
Договорна лихва в размер на 376.11 евро, за периода 13.03.2020г. –
13.05.2020г.;
Непогасена договорна лихва в размер на 104.00 евро, за периода
14.03.2020г. – 25.05.2020г.;
Просрочена наказателна лихва в размер на 2 557.07 евро, за периода
24.06.2018г. – 12.03.2020г.;
Просрочена наказателна лихва в размер на 2 297.99 евро, за периода
14.05.2020г. – 23.06.2021г.
С обжалваното решение въззивникът е бил осъден да заплати и
деловодни разноски в размер на 1824.88лв.
Решението е обжалвано изцяло като неправилно и незаконосъобразно и
като постановено при нарушение на материалния и процесуален закон. Освен
това то било и немотивирано в частта касаеща възражението за изтекла
погасителна давност.
По отношение наличието на договор за кредит, договор за
поръчителство, размера на изтеглената сума и извършените плащания по
кредита, страната посочва, че няма спор и тези данни са установени от
доказателствата по делото, включително изготвената съдебно - счетоводна
експертиза. Спорен бил въпросът кога е настъпил падежът на целия договор?
Твърди се, че тъй като в договора ( чл. 30) се е предвиждало автоматично
настъпване на предсрочна изискуемост на цялото вземане ако
кредитополучателят или солидарният длъжник не са платили изцяло или
частично, което и да е от паричните задължения по договора в продължение
на 150 дни, то не следвало да се вземе предвид тълкуването дадено в
Тълкувателни решения № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ВКС и № 5/2019г. от
21.01.2022г. на ВКС, а да се приеме че приоритет имат договорните
отношения и постигнатото съгласие в клаузите на договора. В случая се
твърди, че предсрочната изискуемост е настъпила без тя да бъде обявена на
длъжника от банката кредитор и съответно срокът по чл. 147 от ЗЗД е изтекъл
на 26.04.2012г. По този начин предявеният иск на 23.06.2021г. се явявал
неоснователен. Неправилно съдът бил приел, че погасителната давност за
всяка отделна вноска не настъпва с оглед падежа и, а с настъпването на
2
падежа на целия договор.
Моли се да се отмени обжалваното решение и предявените искове да
бъдат отхвърлени. Претендират се деловодни разноски за двете инстанции.
Страната не е направила нови доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от юрисконсулт Р. – пълномощник на въззиваемата страна „Първа
инвестиционна банка“ АД, с който въззивната жалба е оспорена като
неоснователна. Посочено е, че при постановяване на решението съдът е взел
предвид задължителната съдебна практика на ОСГТК на ВКС и по специално
решението и обективирано в т.18 от ТР 4/2013г. по тълк.д. № 4/2013г., според
което за настъпването на предсрочната изискуемост е необходимо
уведомяването на длъжника. От друга страна в Тълкувателно решение №
5/21.01.2022г. по т.д. № 5/2019г. на ОСГКТ на ВКС , при уговорено
погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с
различни падежи, 6 – месечният срок по чл. 147 от ЗЗД започва да тече от
настъпването на изискуемостта на целия дълг ( в случая от 25.05.2021г.).
Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се
деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Страната не е направила доказателствени искания.
В с.з.въззивникът редовно призован, не се явява и не се представлява. В
писмена молба процесуалният му представител заявява, че поддържа
въззивната жалба и моли същата да се уважи. Претендира разноски.
В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се явява и не се
представлява. В писмено становище процесуалният и представител заявява,
че поддържа отговора на въззивната жалба и моли да се потвърди
първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 28.07.2022г. и
в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 10.08.2022 г.
е била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
3
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Както е посочено във въззивната жалба между страните не съществува
спор относно наличието на договор за кредит, договор за поръчителство,
размера на изтеглената сума и извършените плащания по кредита. Тези данни
са установени от доказателствата по делото, включително изготвената
съдебно - счетоводна експертиза. Спорни са два въпроса. Първият е кога е
настъпил падежът на целия договор ( и трябва ли съдът да съобрази
разпоредбата на чл.30 от сключения между страните договор, съобразно която
разпоредба предсрочната изискуемост настъпва автоматично ( без да е
необходимо уведомяването на длъжника за обявяването и от кредитора), при
неплащане на определен брой вноски, за определен срок) или не. Вторият
въпрос, който страната счита за неправилно разрешен от районния съд е от
кога тече погасителната давност по чл147 от ЗЗД.
И по двата поставени въпроса е налице задължителна съдебна практика,
която съдът не може да не вземе предвид при постановяване на решението си.
Тази практика е взета предвид при постановяване на първоинстанционното
решение и обжалваното решение е в духа на възприетото в тълкувателните
решения на ОСГТК на ВКС.
По въпроса кога е настъпил падежът на целия договор е постановено ТР
4/2013г. по тълк.д. № 4/2013г., в т. 18 от което е посочено, че „за вземане,
произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става
предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да
уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или
настъпването на 55 обстоятелствата, след като банката е упражнила правото
си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост“. Настоящият случай е абсолютно идентичен.
Съдът не може да допусне да не се съобрази със задължителната за него
практика, защото така би постановил едно неправилно решение, което би
било отменено на касационна инстанция.
4
По същия начин стои въпросът и за изискуемостта на задължението и
настъпването на погасителната давност за поръчителя по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД.
Отново е налице задължителна съдебна практика обективирана в
Тълкувателно решение № 5/21.01.2022г. по т.д. № 5/2019г. на ОСГКТ на ВКС,
според което „ при уговорено погасяване на главното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл.147, ал. 1
ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг,
включително в хипотеза на предсрочна изискуемост“.
Тъй като аргументите на въззивника се изчерпват с разгледаните две
твърдения, съдът намира че правните изводи на настоящата инстанция
съвпадат напълно с тези на първоинстанционния съд, поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Според правилата на процеса на въззиваемата страна следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 150.00лв.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № № 589/20.07.2022 г. по гр.д. № 128/2022
г. на С.ския районен съд.
ОСЪЖДА М. К. Г., ЕГН **********, от гр. С., кв. „Д.“, № 36 – И - 6 да
заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, със седалище и адрес на
управление гр.С., ул. „ Д.Ц.“, № 37 100.00 ( сто и петдесет ) лева
юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.
5
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред ВКС на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6