РЕШЕНИЕ
№ 6862
гр. София, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20211110158404 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ОГН. ЕНЧ. К. против Ст. Общ..
Ищецът твърди, че ответникът не е собственик на ПИ с идентификатор (номер). За
имота била съставени три акта за частна общинска собственост: АЧОС № ****/01.12.2020г.
за 6 кв. м.; АЧОС № ****/01.12.2020г. за 95 кв. м. и АЧОС № ****/01.12.2020г. за 77 кв. м.
реални части от посочения имот. Поддържа, че владее имота от 1997г. При подаване на
молба декларация за извършване на обстоятелствена проверка за снабдяване с констативен
нотариален акт, установил, че за имота били издадени посочените актове за частна общинска
собственост. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че същият не е собственик на имот с идентификатор № (номер).
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че е
собственик на процесния имот. Поддържа, че реалните части, за които са били съставени
АЧОС са съставлявали част от имот с пл. № ****, който е бил общинска собственост. За
този имот било издадено решение № (номер)/(дата)г. за възстановяване право на
собственост на земи в стари реални граници. Процесният имот е земеделска земя и липсвали
данни да е бил заявен за възстановяване от страна на правоимащи лица, поради което и на
основание чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ е актуван като общинска собственост, като без правно
значение е, че актовете са били издадени през 2020г.
1
Софийски районен съд, като прецени всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен акт за частна общинска собственост № ****/01.12.2020г.,
като правно основание за актуване на имота като частна общинска собственост е посочен
чл. 2, ал. 1, т. 1, чл. 59, ал. 1 от ЗОС и чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Като доказателство по делото са
приети и акт за частна общинска собственост № ****/01.12.2020г., с правно основание за
актуване на имота като частна общинска собственост чл. 2, ал. 1, т. 1, чл. 59, ал. 1 от ЗОС и
чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, както и акт за частна общинска собственост № ****/01.12.2020г., с
правно основание за актуване на имота като частна общинска собственост чл. 2, ал. 1, т. 1,
чл. 3, ал. 2 , т. 1 и чл. 59, ал. 1 от ЗОС и чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 61, ал. 2 и 4 от ЗУТ.
Като доказателства по делото са приети разписен списък, скици, както и 3 броя
преписки за възстановени имоти, съседни на имот № ****.
По делото е приета съдебно техническа експертиза, неоспорена от страните, която
съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвена и от която се установява,
че процесният имот № **** и имоти с номера ****, ****, **** и **** попадат върху бивши
имоти № ***, **а и *** по неодобрен кадастрален план от (година).
Разпитан св. Т. М. твърди, че не знае как точно О.К. е придобил имота, знае, че го е
купил. Ищецът живее в имота от 26/27 години. Имотът е във формата на триъгълник,
заграден е и оградата не е местена във времето. Не може да каже с категоричност дали К.
владее имота от сграда № * надолу в южна посока на предявената на свидетеля
комбинирана цветна скица, представена от ищеца в проведеното съдебно заседание. Имотът
с форма на триъгълник над имот № * в северна посока, не е заградено и не е сигурен дали се
ползва от Огн..
Св. Ас. К., син на ищеца, поддържа, че живее на ул.”улица” от 5 – 6 годишен. Баща
му закупил имота от хора, които свидетелят не познава, тъй като бил много малък. Имотът е
в същото състояние, какъвто бил при закупуването му. Не са местени нито огради, нито
граници на имота. На предявената на свидетеля комбинирана цветна скица, представена от
ищеца в проведеното съдебно заседание, сочи, че оградата от едната страна минава
успоредно на имот № 1503, като продължава и в имот № ****. Твърди, че горната част на
триъгълника, представляващ имот № ****, над сграда № 3 в северна посока, не се владее от
ищеца.
Други доказателства, релевантни към предмета на спора, не са ангажирани от
страните.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
Видно от приетите като доказателства по делото актове за частна общинска
собственост № ****/01.12.2020г., № ****/01.12.2020г. и № ****/01.12.2020г., като правно
2
основание за актуване на имота като частна общинска собственост е посочен чл. 2, ал. 1, т.
1, чл. 59, ал. 1 от ЗОС и чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, а в акт за частна общинска собственост №
****/01.12.2020г. и чл. 61, ал. 2 и 4 от ЗУТ.
Фактът на актуването на имотите като държавни или общински не ги прави такива,
защото актуването няма конститутивно действие, а само декларативно /чл.5 ал.3 от ЗОС и
чл.5 ал.3 от ЗДС/. Тези актове, обаче, веднъж съставени, се ползват с т.нар. материална
доказателствена сила до установяване на противното и то само в образувано исково
производство, защото са официални свидетелстващи документи, на които самият закон
придава такава сила с оборима презумпция /чл.5 ал.2 от ЗОС, чл.38 ал.2 от ППЗОС, чл.5 ал.2
от ЗДС, чл.158 ал.1 от ППЗДС/.
Действително АДС, съответно АОС, нямат конститутивно действие и тяхното
съставяне не е основание за придобиване правото на собственост, но същите имат
констативен характер относно посочените факти, от които произтича правото на
собственост на държавата или общината. Предвид това и при заявен иск за собственост
срещу държавата или общината, в тежест на ищеца, който претендира собствеността върху
имота на лично основание е да установи правото си на собственост, оборвайки
придобивното основание на държавата, съответно общината, отразено по АДС или
АОС/решение №3/20.04.2012г. по гр.д.№724/2011г., ІІг.о./.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделската земя, която не принадлежи на
граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. Действително, видно
от представената скица от АГКК, по кадастралната карта, одобрена със заповед №
(номер)/09.03.2016г. на изпълнителния директор на АГКК, за трайно предназначение на
територията на процесния имот е посочено: „урбанизирана”. Видно от представените
преписки имотът е включен в строителните граници на гр. (град) със заповед №
(номер)/(дата)г. Установява се от приложените преписки обаче, че преди това имотите в
посочената местност, са имали статут на земеделска земя. Ето защо, съдът намира, че са
били налице основанията за издаване на АОС на посочените в акта основания, като без
значение е, че последствие имотът е включен в строителните граници. Видно от
представения разписен списък за имота няма вписан собственик. Отделно от това в акт за
частна общинска собственост № ****/01.12.2020г., като основание за издаване е посочен и
чл. 61, ал. 2 и 4 от ЗУТ – озеленените площи, собственост на държавата и общините, са
публична собственост.
Тъй като държавата, респективно общината стават собственици по силата на закона,
без правно значение е дали към АДС или АОС има други до-казателства за собствеността на
общината. Без значение е и обстоятелството, че за имота до 2020г. не е бил съставян акт за
общинска собственост, тъй като актът за общинска собственост
няма правопораждащо действие.
Понеже общината не може да докаже отрицателния факт, че даден имот не е имал
3
друг собственик към момента на актуването, в тежест на този, който оспорва констатациите
в акта за общинска собственост, е да установи, че към момента на актуването, имотът е имал
собственик. В случай, че успее да докаже това, имотът не се придобива от общината и за
него не действа забраната за придобиване по давност, която е установена с нормата на чл. 86
ЗС във всичките й редакции и не се прилага § 1 от ЗИД на ЗС ( Решение № 321 от 14.10.2011
г. по гр.д. № 1167/2010 г. I г.о., Решение № 269 от 03.08.2010 г. на ВКС по гр.д. № 643/2011
г., . I г.о. и др.).
В случая събраният по делото доказателствен материал не опровергава отразеното в
актове, че имотът е собственост на общината. Не се установява имотът да е имал друг
собственик. Ищецът не установи да е собственик на процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез
правна сделка, по давност или по други начини определени в закона. Действително
свидетелите посочват, че ищецът е придобил имота чрез покупко - продажба, но
доказателства в тази връзка липсват. Ето защо, не се установя процесният имот да е
придобит от ищеца чрез правна сделка или по закон. Следователно, за да е негова
собственост, той трябва да е придобит от ищеца по давност. Придобивната давност е способ
за придобиване право на собственост или други вещни права през период от време,
определен в закона. Давността е оригинерно придобивно основание – за придобиване на
вещното право е без значение на кого е принадлежала съответната вещ или имот.
За да се придобие по давност имот, съгласно чл.79, ал.1 от ЗС, необходимо е едно
лице да са упражнявало фактическа власт върху имота явно, необезпокоявано и
непрекъснато повече от 10 години с намерение да придобие собствеността и след изтичане
на срока да се е позовало на тази давност.
Ищецът твърди, че владее имота от пролетта на 1997г. С изменението на чл. 86 от ЗС
ДВ, бр. 33/1996г. не може да се придобие вещ, която е публична държавна или общинска
собственост. Следователно, с отпадане на ограничението по отношение на частната
собственост, от датата на изменението е започнала да тече придобивна давност по
отношение на процесния имот.
Съгласно § 1 от Закона за допълнение на ЗС /обн. в ДВ, бр. 46/2006г., в сила от
01.06.2006г./, давността за придобиване на частни държавни и общински имоти спира да
тече за срок от седем месеца, считано от 31.05.2006г. С изменението на §1 /ДВ,
бр.105/2006г./ е предвидено, че давността за придобиване на държавни и общински имоти
спира да тече до 31.12.2007г. Със следващото изменение на посочения параграф /ДВ, бр.
113/2007г., в сила от 31.12.2007г./ е предвидено, че давността за придобиване на държавни и
общински имоти спира да тече до 31.12.2008г. Със следващото изменение на посочения
параграф, /ДВ, бр. 109/2008г., в сила от 31.12.2008г./ е предвидено, че давността за
придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2011г. С последното
изменение на цитирания параграф, давността за придобиване на държавни и общински
имоти спира да тече до 31.12.2015 година.
4
Следователно за периода от 01.06.1996г. – датата, на която е отпаднала забраната за
придобиване по давност на имоти частна държавна или общинска собственост до
31.05.2006г. – датата, на която забраната отново е въведена, не е изтекъл законоустановения
10 – годишен период, макар и само за един ден.
Предвид изложеното и доколкото не се установи да е изтекъл предвидения в закона
срок, за придобиване на процесния имот по давност, то ищецът не се легитимира като
собственик и на основание придобивна давност.
Ето защо, след като не е установено имотът да е имал друг собственик, съдът приема,
че не е опровергано отразеното в актове, че имотът е собственост на общината.
С оглед на изложеното, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените по настоящето дело разноски в общ размер на
500 лв., от които 400 лв. депозит за САТЕ и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ОГН. ЕНЧ. К., ЕГН **********, с адрес: гр. (град),
ул.“улица“ № ** срещу Ст. Общ., гр. (град), у(улица) иск с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК, за признаване на установено, че ответникът не е собственик на „поземлен имот с
идентификатор № (номер) по кадастралната карта на район П., гр. (град), одобрена със
заповед № (номер)/09.03.2016г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр.
(град), ул.”улица” № **, с площ от ***кв. м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план:
****”, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ОГН. ЕНЧ. К., ЕГН **********, с адрес: гр. (град), ул.“улица“ № ** да
заплати на Ст. Общ., гр. (град), у(улица), на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 500
лв., представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5