№ 4167
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110126916 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД
гр.София ,с която са предявени против В. К. Б. и Венета – Елена К. Б. , обективно съединени
осъдителни искове,с правно основание чл.59 от ЗЗД,вр. чл.86 от ЗЗД , при условията на
разделна отговорност – всеки по ½ част, да върнат на ищеца онова, с което са се обогатили
до размера на обедняването, а именно: сума в общ размер от 1349,46лв., от които
1063,53лв. –главница ,представляваща стойността на топлинна енергия за периода
м.10.2018г.-м.04.2020г., сумата 246,74лв. - обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД за периода
01.10.2018г.-20.04.2021г., сумата 33,40лв.,стойността на услуга за дялово разпределение за
периода м.07.2018г.-м.02.2020г. и сумата 5,79лв. обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД,за
периода 31.08.2018год. до 20.04.2021год. ,ведно със законната лихва върху главниците от
17.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумите.
Твърденията в исковата молба са, че ответниците са собственици на топлоснабден
имот – стаи 505 и 506,на адрес в гр.София,ул.”Леге”№10,ет.5. Съгласно нормативната
уредба и общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди всеки
собственик на топлоснабден имот, ползващ го за стопански нужди или ако имотът е
предназначен за такива нужди, е длъжен да сключи писмен договор с продавача
„Топлофикация София“ ЕАД. Във връзка с това ищецът твърди, че с ответниците не
сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия, въпреки което за исковия период
до посочения имот била доставяна такава без да е платена стойността й. Навежда
ответниците да са се обогатили неоснователно за сметка на „Топлофикация София“ ЕАД до
размера на обедняването, т.е. стойността на доставената топлинна енергия и услугата за
дялово разпределение. Поради забавата претендира обезщетение по чл.86 ЗЗД в размер на
законната лихва за периода посочен в исковата молба,като твърди да са изпаднали в забава с
изтичането на 20 дни от получаването на данъчна фактура ,съгласно чл.40,ал.1 от ОУ от
08.10.2007год.
Претенцията е заявена в условията на разделна отговорност, както следва:
В. К. Б. – 1/2 част от горепосочените суми, а именно: 531,77лв. –главница
,представляваща стойността на топлинна енергия за периода 01.10.2018г до 30.04.2020г.,
1
ведно със законната лихва от 17.05.2021 г. до окончателното й заплащане ,сумата 123,37лв.
- обезщетение за забава за периода 01.10.2018г.-20.04.2021г. върху главницата за топлинна
енергия, сумата 16,70лв.,стойността на услуга за дялово разпределение за периода
м.07.2018г.-м.02.2020г., ведно със законната лихва от 17.05.2021 г. до окончателното й
заплащане,сумата 2,89лв., обезщетение за забава върху главницата за услуга дялово
разпределение , за периода 31.08.2018год. до 20.04.2021год.
Венета Елена К. - Б. –1/2 част от горепосочените суми, а именно:
531,77лв. –главница ,представляваща стойността на топлинна енергия за периода
01.10.2018г до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 17.05.2021 г. до окончателното й
заплащане ,сумата 123,37лв. - обезщетение за забава за периода 01.10.2018г.-20.04.2021г.
върху главницата за топлинна енергия, сумата 16,70лв.,стойността на услуга за дялово
разпределение за периода м.07.2018г.-м.02.2020г., ведно със законната лихва от 17.05.2021 г.
до окончателното й заплащане,сумата 2,89лв., обезщетение за забава върху главницата за
услуга дялово разпределение, за периода 31.08.2018год. до 20.04.2021год.
По изложените съображения ,моли съда да постанови осъдително решение като
претендира деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът В. К. Б. не е подал отговор на исковата молба.В
с.з. ,редовно призован не се явява и не се представлява.
В срока по чл.131 ГПК ответницата Венета – Елена К. Б. ,чрез особен представител
е депозирала писмен отговор. Счита предявените искове за неоснователни. Оспорва
претенцията на ищеца за заплащане на ответницата сума в общ размер от 674,73 лв.,
включваща главница за топлинна енергия, законна лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия, сума за услугата дялово разпределение и законна лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение. Ищецът не бил представил доказателства, от които да
е видно начинът, по който са установени периодът и количеството на доставената топлинна
енергия в сградата и правилността на отчитане на потребената реално топлинна енергия,
както и какво именно представляват претендираните суми. Липсвали доказателства, че
претендираните суми са предявявани за плащане, поради което и ответницата не дължала
лихви за забава. Не били представени съобщения за издадени фактури или за суми за
плащане с оглед доставена или приравнена топлинна енергия. Обстоятелствената част и
петитума на исковата молба били неясни поради липса на фактическа и документална
обоснованост, както и че исковата претенция като претендирана парична сума била
неправилно изчислена, като липсвала възможност същата да бъде проверена с оглед липсата
на доказателства за нейния произход. Не били посочени данни въз основа, на които ищецът
е обосновал претенцията си. Липсвали данни за доставена и потребена топлинна енергия за
процесния имот. Счита, че голяма част от претендираните месечни суми за топлоенергия и
начислените лихви по тях били погасени по давност. Не били представени доказателства, че
ответницата е собственик на имота, за който се претендират процесните суми.
С определение от 13.09.2022год. е допуснато привличане на трето лице – помагач на
страната на ищеца „Бруната”ООД ,което представя писмени доказателства.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства ,намира за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно Договор за продажба на наследствени права по чл.212 от ЗЗД от
1997год.,Анна -Мария Нойман Б. е продала при равни права на В. К. Б. и В. К. Б. ,цялото си
наследство от съпруга си Кирил Георгиев Б..
Съгласно нотариален акт № 89 от 1947 г.,Кирил Георгиев Б. е закупил на
24.11.1947год. недвижими имоти ,като в тях са описани три кантори,описани в Списък на
собствениците на сградата на ул.Леге,10, разпределение на собственоста /към март 2001год./
като стаи 505,506 и 507,собственост на В. К. Б..
2
С Молба от 20.10.1998год. до „Топлофикация София”АД ,ответникът В. К. Б. е
поискал да бъде открита партида за имот на ул.Леге,№ 10, с отопляема кубатура от
112,28м3.
Със Заявление от 09.12.2012год. В. К. Б. е поискал от „Топлофикация София”АД да
сключи договор ,съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за
имот,на ул.”Леге” № 10,ет.5,стаи 505,506 и 507 като доказателства ,че такъв договор е
сключен по делото не са представени.
С определение от 02.02.2023год. съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се
от доказане обстоятелството ,че ответниците са били собственици на топлоснабден имот ,в
периода 01.10.2018год. – 30.04.2020год.
С решение от 14.01.2002год. на Общо събрание на ЕТ на сграда ,етажна
собственост на адрес в гр.София,ул.Леге,10 е направен избор на „Бруната България“ООД за
извършване на услуга дялово разпределение ,за сключване на договор за доставка и монтаж
на индивидуални разпределители и термостатни вентили и пломбиране на всички долни
кранове към отоплителните тела ,като е направено и разпределение на отопляемите обеми
по проект в жилищната сграда.
Въз основа на това решение е сключен Договор №1229/08.03.2002год между
„Бруната България“ООД и потребителите в сграда – етажна собственост на адрес
гр.София,ул.Леге ,10 ,по силата на който „Бруната България“ООд следва да достави и
монтира уреди за дялово разпределение на потребителите .
От третото лице –помагач са представени писмени документи относно отчитането и
дяловото разпределение за аб.№4169.Представени са индивидуална справка за използвана
топлинна енергия за период 01.11.2018год. – 30.04.2019год. , индивидуална справка за
използвана топлинна енергия за период 01.11.2019год. – 30.04.2020год. ,формуляр за отчет
от 12.06.2019год. и формуляр за отчет от 24.06.2020год.,подписани от клиент.
От заключението на приетата техническа експертиза на в. л. Бойка Валева-Тодорова
се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се
измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат
ежемесечно по електронен път,чрез преносим терминал.
Третото лице помагач е извършвало разпределението на ТЕ на адреса ,след отчет на
уредите за дялово разпределение,монтирани в имотите на абонатите в СЕС за периода
01.10.2018год. – 30.04.2020год..В имота има две отоплителни тела и съответно 2 монтирани
топлоразпределителя като не се ползва топла вода.
Процесният имот има отопляем обем 76м3,съгласно Акт за разпределение като на
базата на този отопляем обем се разпределя и енергията отдадена от сградната
инсталация.За периода 01.10.2018год. – 30.04.2020год. количеството топлинна енергия
,отдадена от сградната инсталация е изчислено съобразно вида и топлофизичните
особености на сградата и отоплителната инсталация – т.е. от общата инсталационна
мощност за отопление на сградата и денградуси за всеки отчетен период.Изчисленото
количество топлинна енергия ,отдадена от сградната инсталация е разпределено
пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект в сградата.
Съгласно техническата експертизата за процесния период по отношение на
процесния имот е начислена топлинна енергия за отдадена сградната инсталация в размер
на 222,77лв. и за индивидуално отопление в размер на 164,86лв.Стойността на
изравнителните сметки за периода 01.10.2018год. – 30.04.2020год. е в размер на 387,63лв.
като е налице разлика по прогнозни данни от 130,10лв. за връщане.
За год. за проверка на имота не бил осигурен достъп на ФДР ,за което са
попълнени протоколи за неосигурен достъп ,като е изчислен служебен разход .Ето защо
фактурираните суми по изравнителните сметки ,подадени от ФДР ,за периода от
3
01.02.2016год до 30.04.2017год. възлизат на 934,47лв. като е налице разлика от 1,45лв./за
доплащане/ с фактурираните суми по прогнозните данни .
Съгласно заключението на вещото лице Л. В. по ССчЕ, в процесния период са били
издадени фактури за топлинна енергия и дялово разпределение на името на В. К. Б.,като не
са регистрирани плащания от абоната.За отоплителния сезон м.10.2018- м.04.2020год.
ежемесечно са фактурирани ТЕ и издавани данъчни фактури като след отразяване на
постъпилата от Бруната ООД информация са издавани дебитни и кретидни
известия.Изравнителната сметка е подадена през м.08.2019год. ,а за следващия отоплителен
сезон през м.08.2020год.
Вещото лице е посочило ,че за периода м.10.2018год. – м.04.2020год. ,задълженията
,формирани съобразно неплатени фактури са : 1077,31лв. – главница за топлинна енергия
;244,09лв. – мораторна лихва за забавата до 20.04.2021год. ; 33,40лв. – главница за дялово
разпределение за периода м.07.2018год. – м.02.2020год. и лихва в размер на 5,79лв.
От правна страна съдът съобрази следното :
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД гр.София против В. К. Б. и Венета –
Елена К. Б. , обективно съединени осъдителни искове,с правно основание чл.59 от ЗЗД, при
условията на разделна отговорност – всеки по ½ част, да върнат на ищеца онова, с което са
се обогатили до размера на обедняването ,тъй като ответниците неоснователно са се
обогатила за сметка на ищеца като не са заплатили стойността на доставената и потребена
от ответника топлинна енергия до топлоснабден имот ,който е предназначен за стопански
цели и стойността на услугата дялово разпледеление.
Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.
По делото безспорно се установи ,че ответниците са съсобственици на стаи 505 и
506 ,на ул. Леге,10,ет.5 ,както и че поради тяхното предназначение – за търговски нужди ,те
се явяват „небитов” потребител. Не се установи да е сключен писмен договор между
ответниците и „Топлофикация София“ЕАД.
Установи се по делото , че през исковия период сградата по местонахождение на
процесния имот е била топлоснабдена, за имотите е открита партида с аб. № 4169, за
отчитане на количеството и стойността на доставената ТЕ, както и обстоятелството, че
услугата топлинно счетоводство през исковия период е извършвана от „Бруната ”
ООД.
При това положение следва да се приеме, че е допустим субсидиарния иск по чл. 59,
ал. 1 ЗЗД. За неговото уважаване е необходимо едновременно да са налице обедняване на
едно лице, обогатяване на друго, наличие на причинна връзка между обогатяването и
обедняването и липса на валидно основание за това имуществено разместване.
Обогатяването може да се изрази в спестяване на разходи, които обогатилото се лице е
следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. В
случая ответниците са спестили разходи от заплащане стойността на доставена услуга за
топлинна енергия ,поради което предявеният иск с правно основание чл.59,ал.1 от ЗЗД е
основателен.
От заключението на вещото лице по СТЕ ,прието като неоспорено по делото се
установи ,че за процесния период 01.10.2018год. – 30.04.2020год. ,размерът на реално
потребеното количество топлинна енергия за процесния топлофициран имот възлиза на
4
387,63лв.
Съдът възприема именно заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза ,а не това по ССчЕ,тъй като последното е дадено въз основа на издадените от
ищеца ,но незаплатени фактури ,докато заключението по СТЕ е базирано на данните за
реално потребеното количество топлинна енергия за процесните сати 505 и 506.
Поради изложените съображения искът за главница се явява основателен за сумата
от 387,63 лв. като до пълния размер от 1063,53лв. се явява неоснователен и недоказан.
Основателна е претенцията за заплащане на дължимата годишна такса за
извършваната услуга за дялово разпределение от 33,40лв.,доколкото разпределението на
топлинната енергия между потребителите в сградата е било извършвано от третото лице –
помагач.Цената за извършената услуга се заплаща от потребителите на ищцовото дружество
,което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение.
Предвид разделната отговорност на ответниците ,всеки един от двамата дължи ½
част от тези задължения или съответно 193,81лв. за ползваната топлинна енергия за периода
01.10.2018год. – 30.04.2020год. като до пълния предявен размер от 531,77лв. исковете са
неоснователни и подлежат на отхвърляне.Както и сумата от 16,70лв.-стойността на услугата
дялово разпределение за периода м.07.2018год. п- м.04.2020год.
Сумите се дължат ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете ,а
именно 17.05.2021год. до окончателното им заплащане.
По вързажението за погасителна давност:
Частичната основателност на иска за главница обуславя произнасяне на съда по
евентуално заявеното възражение за давност от ответницата В. Б..
Задължението за заплащане на доставка на топлинна енергия представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б. „в” от ЗЗД.Налице са
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения.Изпълнението на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, които имат
единен правопораждащ факт и падежът настъпва през предварително определени интервали
от време, а размерите са изначално определени или определяеми, без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви представляват периодични плащания по
смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД /ТР от 12.04.2012г., т.д. №3/2011г. ОСГК на ВКС/.
Следователно задълженията на ответницата за заплащане на стойността на топлинната
енергия се погасяват с тригодишната погасителна давност.
Съгласно правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. В случая се касае за претенция за неоснователно
обогатяване, като съобразно т. 7 от ППВС № 1/1979 г. – "Вземанията, произтичащи от
фактическите състави на неоснователно обогатяване, се погасяват с изтичането на
петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД или на тригодишна давност, когато вземането е срещу
държавата и държавните организации, или на едногодишна давност, когато се касае до
вземания между организации. По тези въпрос не съществува различие в съдебната практика.
Противоречиво обаче се разрешава въпросът за приложението на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, т. е. за
деня, от който вземането по различните хипотези е станало изискуемо и от който започва да
тече съответният давностен срок.
5
С оглед на това, че при първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието
не е налице при самото извършване на престацията, следва да се приеме, че давностният
срок започва да тече от деня на получаването й. От този ден е изискуемо вземането и при
общия фактически състав на чл. 59 ЗЗД, защото неоснователността на преминаването на
блага от имущество на едно лице в имущество на друго съществува при самото
преминаване, а не в някой последващ момент.
Исковата молба е постъпила в съда на 17.05.2021г., поради което погасени по
давност са всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 17.05.2018г. и доколкото
претенцията за е за вземания за периода 01.10.2018год. – 30.04.2020год. то вързажението за
погасявенето им по давност е неоснователно.
По исковете по чл. 86 ЗЗД
В случая липсват доказателства ответниците да са изпаднали в забава ,доколкото
съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД за изпадането на ответника в забава е необходима
покана. Следователно претенциите на ищеца за мораторни лихви ,както за задължението на
стойността за доставена ТЕ,така и за стойността на услугата дялово разпределение са изцяло
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
На основание чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца се следват разноски ,съобразно уважената
част от исковете.
Същия е доказал разноски в процеса в общ размер от 1000лв.,от които : 100лв. –
д.т.,500лв. – депозити за вещи лица,300лв. – депозит за особен представител и
100лв.,юрисконсултско възнаграждение ,на основание чл. 78, ал. 8 ГПК , в полза на
ищеца,юридическо лице,защитавано от юрисконсулт , в размер, определен от съда.
Предвид изложеното съдът приема, че ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят разделно /по 1/2 ид.ч. за всеки/ на ищеца сумата от 312лева, или по 156 лева, за
всеки един от тях .
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Венета – Елена К. Б., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж-
к.“Дървеница“, бл.9, вх.А, ет.16, ап.127 да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. Ястребец“ № 23Б,на
основание чл.59 от ЗЗД сумата в размер на 193,81лв.,представляваща стойността на
доставена топлинна енергия за периода 01.10.2018г до 30.04.2020г., с която неоснователно
се е обогатила, ведно със законната лихва от 17.05.2021 г. до окончателното й заплащане
,сумата в размер на 16,70лв.,представляваща стойността на услуга за дялово разпределение
за периода м.07.2018г.-м.02.2020г., с която неоснователно се е обогатила, ведно със
законната лихва от 17.05.2021 г. до окончателното й заплащане,както и на основание
чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на 156 лева,представляваща деловодни разноски
съобразно уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул. Ястребец“ № 23Б срещу Венета – Елена К.
Б., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж-к.“Дървеница“, бл.9, вх.А, ет.16, ап.127, обективно
съединени осъдителни искове ,с правно основание чл.59 от ЗЗД за разликата от уважения
размер от 193,81лв.,до пълния предявен размер от 531,77лв. ,представляваща стойността на
доставена топлинна енергия за периода 01.10.2018г до 30.04.2020г., с която неоснователно
6
се е обогатила, ведно със законната лихва от 17.05.2021 г. до окончателното й
заплащане,както и исковете в правно основание за заплащане на сумата 123,37лв. -
обезщетение за забава за периода 01.10.2018г.-20.04.2021г. върху главницата за топлинна
енергия, сумата 2,89лв., обезщетение за забава върху главницата за услуга дялово
разпределение , за периода 31.08.2018год. до 20.04.2021год. като неоснователни.
ОСЪЖДА В. К. Б., ЕГН ********** , с адрес гр. София, ж-к.“Дървеница“, бл.9,
вх.А, ет.16, ап.127 да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул. Ястребец“ № 23Б,на основание чл.59 от ЗЗД
сумата в размер на 193,81лв.,представляваща стойността на доставена топлинна енергия за
периода 01.10.2018г до 30.04.2020г., с която неоснователно се е обогатила, ведно със
законната лихва от 17.05.2021 г. до окончателното й заплащане ,сумата в размер на
16,70лв.,представляваща стойността на услуга за дялово разпределение за периода
м.07.2018г.-м.02.2020г., с която неоснователно се е обогатила, ведно със законната лихва от
17.05.2021 г. до окончателното й заплащане,както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в
размер на 156 лева,представляваща деловодни разноски съобразно уважената част от
исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул. Ястребец“ № 23Б срещу В. К. Б., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж-к.“Дървеница“, бл.9, вх.А, ет.16, ап.127, обективно
съединени осъдителни искове ,с правно основание чл.59 от ЗЗД за разликата от уважения
размер от 193,81лв.,до пълния предявен размер от 531,77лв. ,представляваща стойността на
доставена топлинна енергия за периода 01.10.2018г до 30.04.2020г., с която неоснователно
се е обогатила, ведно със законната лихва от 17.05.2021 г. до окончателното й
заплащане,както и исковете в правно основание за заплащане на сумата 123,37лв. -
обезщетение за забава за периода 01.10.2018г.-20.04.2021г. върху главницата за топлинна
енергия, сумата 2,89лв., обезщетение за забава върху главницата за услуга дялово
разпределение , за периода 31.08.2018год. до 20.04.2021год. като неоснователни.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца - “Бруната“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Братя Бъкстон” № 85.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7