Р Е Ш Е Н И Е
№ 2697 / 17.6.2019г., гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 17.05.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при
секретар АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4378
по описа за 2018 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от П.Я.Ч. ЕГН **********
и Ж.Я.П. ЕГН **********,***, със съдебен адрес *** 37, чрез адв.Г.З.,***,
с която е предявен отрицателен установителен иск за
признаване, че ответника не е носител на правото на собственост върху ЛОЗЕ с
площ от 450 кв.м., ПИ **и **/предходен КП/-9 /стари
граници съгласно помощния КП към ПНИ/ по ПНИ на местност „До Стадиона“,
земеделски земи землище Тополи, общ.Варна, с нов идентификатор №***, целият с
площ от 888 кв.м.
Обстоятелствата,
от които се твърди, чепроизтичат претендираните
права, се свеждат до следното: В исковата молба, ищците твърдят,
че са собственици на 450 кв.м. идеални части - Лозе от ПИ *** и ** /предходен КПУ - 9 /стари граници съгласно помощния КП към ПНИ/ по ПНИ
на местност „До стадиона" земеделски земи, землище Тополи, община Варна,
нов идентификатор № ***, целият с площ 888 кв.м., като имотът е придобит чрез договор за покупко-продажба, сключен
от наследодателя на ищците Янчо П.П., като купувач и
С**, като продавач, по силата на който
договор С***от с.Тополи, общ.Варна е продала на наследодателя им Янчо П.П. лозе от 450 кв.м., находящо се
в землището на с. Тополи, местност Ком лука, при съседи на изток - Т***, на
запад - път, на север П***, на юг Иван П.П.. Процесният имот е идентичен с ПИ № 40 по КП от 2004г.
От момента на закупуването на имота през 1986г. до 2013г., ищицте излагат, че имотът се е владял от наследодателите ним Янчо П.П. и Злата Добрева
Петрова. От 2013г. до 2015г., имотът се владеел от ищците и баща им, а след
неговата смърт и към настоящия момент го владеят само ищците.
Според изнесеното, в края на м.Януари 2015г., ищците предприели
процедура по реда на чл.587 от ГПК и чл.79 от ЗС за извършване на
обстоятелствена проверка на тази част от имота и признаване на правото им на
собственост, тъй като имота е в съсобственост с лицето Иван Иванов П. ЕГН **********.
След депозиране на молба-декларацията, Община Варна се
противопоставила, като съставила Акт за Общинска Собственост № 8117/2015г.
Считат, че те са собственици на процесния
имот - идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ 888
кв.м., идентичен с ПИ **и ** /предходен план/, които са част от имот № 9 /стари
граници съгласно помощния КП към ПНИ/ по ПНИ на местност „До стадиона"
земеделски земи, землището на с.Тополи, община Варна, който имот владеят и до
настоящия момент.
Молят съда да постановите решение, с което да приеме за
установено в отношенията между страните, че Община Варна не е собственик на 450
кв.м. - Лозе от ПИ ** - 40 и ** /предходен КП/ - 9
/стари граници съгласно помощния КП към ПНИ/ по ПНИ на местност „До
стадиона" земеделски земи, землище Тополи, община Варна, нов идентификатор
№ ***, целият с площ от 888 кв.м. Претендират разноски.
В срока за
отговор е постъпил такъв от ответната страна- Община Варна. Считат иска
за недопустим, алтернативно за неоснователен. Твърдят, че претенция е
недопустима, поради липса на правен интерес на ищците. Те не се легитимират
като собственици на имота, с оглед на което техният правен интерес от иска е
необоснован. Не е налице абсолютна процесуална положителна предпоставка,
обуславяща надлежното предявяване на претенцията, с оглед на което
производството следва да се прекрати.
В условията на евентуалност от горното, изразяват становище
за неоснователност на предявения отрицателен установителен
иск.
Сочи се, че Община
Варна се легитимира като собственик на процесния имот
по силата на издадения Акт за общинска собственост №8117/2015г. на основание
чл. 2, ал.1, т.7 от Закона за общинската собственост. Имотът е частна общинска
собственост на основание чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ, съгласно който земеделска земя,
която не принадлежи на физически лица, юридически лица или държавата е общинска
собственост, доколкото в съдържащите се в административната преписка по
издаването на горепосочения АОС, планове и регистри на кметство Тополи,
поземленият имот е записан като неидентифициран. Сочи се, че противно на твърдението на ищците, те не са придобили
имота на оригинерно основание чрез давностно владение, тъй като с §1 от Закона за допълнение
Закона за собствеността - ДВ, бр. 46/ 2006 год., изменен с ДВ бр.7/ 2018г. е
установен мораториум за придобиване по давност на имоти- частна общинска
собственост, считано от 01.01.2006г. до 31.12.2022г. Според ответникът, в качеството си на
земеделска земя процесният имот е подлежал на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не е бил заявен за реституция, нито е бил
изкупен от ползватели по смисъла на §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, с оглед на което имотът
попада в приложното поле на нормата на чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ. Предвид спецификата
на отрицателния установителен иск и необходимостта
ответникът да изчерпи всички придобий основания, по силата на които е придобил
правото на собственост на имота, от Община Варна се заявява, че е и собственик
на имота по силата на чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ. Имотът е останал след
възстановяването на правата на собствениците и не е заявен за реституция,
поради което е вписан като неидентифициран във влезлия в сила план на
новообразуваните имоти на процесната местност. По
аргумент от чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ, с влизането в сила на плана земята е станала
общинска собственост ех lege.
С придобиването на собствеността от Общината възможността имотът да се придобие
по давност също е отпаднала ех lege.
Оспорва се от ответникът, твърдението на ищците, те техните праводатели са владяли процесния имот с намерение за своене,
както и че те са присъединили владението по между си. Оспорва се твърдението,
че владението на праводателите на ищците е
присъединено към тяхното собствено владение. Възразява се, че до отмяната на
чл. 29 ЗСГ, имотът не е можел да се придобива по давност поради наличието на
предвидените в посочената норма пречки за това.
Предвид изложеното, молят съда да отхвърли иска. Претендират
разноски.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявената
искова претенция:
Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато
ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ
обект. Ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той
следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор,
като докаже фактите, от които то произтича /Тълкувателно решение № 11 от
21.03.2013г. на ВКС по тълк.д. № 11/2012 г., ОСГК/.
По наличието на правен интерес от провеждане на исковата
защита, съдът се съобразява с разясненията дадени с ТР № 8/2012г. на ОСГКТК на
ВКС, което застъпва разбирането, че
правен интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск за собственост или други вещни права е налице, когато ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва, когато се позовава на фактическо
състояние или има възможност да придобие права по реституция, ако отрече
правата на ответника. Да допустимостта на отрицателния установителен
иск е необходимо ищецът да установи фактите, от които произтича правния му
интерес.
Фактическите твърдения, на които се основава исковата
претенция са, че ищците са собственици на имота по наследяване от Янчо П.П./техен баща, починал на 28.10.2015г./, а последния го е придобил чрез договор за
продажба от 24.03.1986г. от продавача С***от с.Тополи/приложен на л.4 от
делото/. От 1986г. до 2013г. имотът се е владял от наследодателя им, а след
2013г. от наследодателя и от ищците, като след смъртта на наследодателя (2015г.) ищците са
продължили да осъществят непрекъсната фактическа власт по отношение на имота и
към датата на подаване на молбата. Във връзка с предприети от ищците действия
по снабдяване с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена
проверка за процесния имот, Община Варна съставила акт
за частна общинска осбственост № 8117/2015г./л.7 от
делото/ Твърди се от ищците, че този АОС не създава права в полза на общината,
но доколкото с него се възпрепятства възможността да се снабди с КНА за
собственост, те имат интерес да оспорят претендираните
от ответника права. Поради това предявявят настоящия иск за приемане за установено, че
община Варна не е собственик на процесния имот.
Предвид наведените твърдения за придобиване на процесния имот
на основание изтекла в полза на ищците придобивна давност, към която са присъединили и придобивната
давност, текла в полза на наследодателя им, до подаване на иска и при наличието на титул,
легитимиращ ответната община като собственик,
който изключва възможността ищците да се снабдят със свой
титул за собственост, за последните е налице интерес да установят непринадлежността на твърдяното право
в патримониума на ответника.
По основателността на иска:
По делото не се спори, а и с оглед на представените
доказателства, процесният имот е с характер на
земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ и за територията има одобрен план
на новообразуваните имоти съгласно заповед № РД-1-7706/22/ от 23.01.2004г. на
Областния управител на област с административен център Варна. Посоченият извод
е направен от заключението на вещо лице Ж.Б.Б., по
допусната и извършена СТЕ/л.115-125 от делото/, което съдът кредитира като
компетентно дадено и неоспорено от странтие по
делото. Видно в същото, вещото лице сочи относно отразяването на
спорния имот в плановете и регистрите към тях, същия
представляващ ПИ-40(кафяв цвят) с площ 434м2 по
КП/1997г. следното:
а) От КП/1997г и разписната книга към него се установява,
че спорния имот е записан като „лозе" в земеделска територия.
б) От КП(пкп)/2003г.
и регистъра към него се установява, че спорния имот(кафяв цвят) съответства на ПИ-**.40(син
цвят), който е записан там като
„лозе" в земеделска територия.
в) От ПСИГ(пкп)/2003г
и регистъра към него се установява, че спорния имот(кафяв цвят) съответства на част от стар
имот №9(зелен цвят), който е записан там като
„лозе" в земеделска територия.
г) От ПНИ72004г и регистъра към него се установява, че
спорния нмот(кафяв цвят) съответства на част от НИ-**.**(г/цианов цвят), който е записан там като
„лозе" в земеделска територия.
д) От ПНИ с актуалност към 2014г и регистъра към него се
установява, че спорния имот(кафяв цвят) съответства на част от НИ-**.**(че/5бен цвят), който е записан там като „лозе" в земеделска
територия.
е) От КККР/2015г и регистъра към него се установява, че
спорния имот{кафяв цвят) съответства на част от НИ-**.**(лилав
цвят), който е записан там като
„лозе" в земеделска територия.
При
изложеното е направен следният извод от вещото лице: от
гореописаното следва, че спорния имот с кадастрален №40(кафяв
цвят) с площ 434м" по КП/1997г - е представлявал и
понастоящем представлява земеделска земя, по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ.
За процесният
имот не е
установено да подлежи на възстановяване на реституиран собственик и съответно не е установено и да е предоставено право на
ползване, по силата на някой от
актовете, посочени в пар. 4, ал.
1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ. По делото няма доказателства да
са предприети действия по отчуждаване
и възстановяване на собствеността върху описания имот. От приетата
по делото СТЕ се установява, че в ПНИ /НИ № **.**/ имотът
е записан в регистъра към плана на неидентифициран/неустановен собственик. В договора за
продажба/24.03.1986г(л.4 от делото) с продавач С***и купувач Янчо П.П., е описан недвижим имот представляващ „лозе" с площ
450м2,
находящ се в м."Комлука",
з-ще с.Тополи, при граници/съседи: на запад - път; на север – П***; на изток -
Т***; и на юг - Иван П.П..
За имот с идентификатор - ***,
с площ - 888м2, вещото лице
отразява в заключението си следните данни: собственик по регистъра към плана -
неустановен; предназначение на територията -
земеделска; начин на трайно ползване -
лозе; и граници/съседи: на запад - територия от регулацията на
с.Тополи; на север - имот 187(на
Г. С**); на
изток — имот 189(на С***и М**); и на юг —
имот 220(на Р**). Според експерта така описания ПИ-*** е отразен в
комбинирана скица №5 към експертизата, където е очертан и надписан с
лилав цвят и за яснота е щрихован с лилави хоризонтални черти. Прави се въз
основа на изложеното извод от експерта, че от комбинирана скица №5 към експертазата, ясно се
установява, че между спорния имот, закупен от наследодателя на ищците с
договор/24.03.1986г, представляващ ПИ-40(кафяв цвят) с площ 434кв.м. по КП/1997. и имота, с идентификатор №***(лилав
цвят) с площ 888кв.м. по КККР, е налице частична
идентичност, изразяваща се в това, че площта на препокриване между същите е
427кв.м. и че първия(кафяв цвят) от имотите се ситуира в
северната част на втория(лилав цвят).
По предявената искова претенция,
в тежест на ответника по делото е да установи правото си на
собственост за процесния
имот, като следва да изчерпи в процеса всички основания, на които правото на
собственост е могло да се породи (Тълкувателно решение 8/2012 г. по
тълкувателно дело № 8 по описа за 2012 г. на ОСГТК на ВКС).
В случая, ответникът е посочил, че правото му на собственост
е възникнало по силата на закона - разпоредбата на чл. 25,
ал. 1 ЗСПЗЗ, съгласно която земеделската
земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. В представения от ответника АЧОС №
8117 от 18.03.201 г. е посочено правно основание чл. 2,
ал.1, т. 7 от ЗОС, като съгласно последната разпоредба, общинска
собственост са имотите и вещите,
придобити от общината чрез правна
сделка, по давност или по друг начин, определен в закон.
Доколкото АОС няма правопораждащо
действие, то цитираната в него като основание законова разпоредба не установява
фактическия състав на придобито право на собственост. В приложното поле на разпоредбата
по чл.25, ал. 1 ЗСПЗЗ се включват само онези земеделски земи, които са
подлежали на възстановяване, но не са заявени в предвидените в закона срокове,
респ. не са изкупени от ползватели по см. на §4 ЗСПЗЗ, частна хипотеза на която
норма е разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ. В обхвата на ЗСПЗЗ не са включени и
земеделски земи, които не са били обобществявани/отнемани
и които са останали собственост на физически лица в реалните им граници.
Следователно, за да се приеме, че процесният имот е
придобит от Община Варна по силата на чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ, е следвало от
Общината да се докаже, че имотът е подлежал на реституция по реда на този
закон, но в установените в него срокове не са били заявени реституционни
претенции. Това не е сторено от ответната страна по делото, поради което следва
да се приеме, че Община Варна не се легитимира като собственик на имот ЛОЗЕ с
площ от 450 кв.м., ПИ **и **/предходен КП/-9 /стари
граници съгласно помощния КП към ПНИ/ по ПНИ на местност „До Стадиона“,
земеделски земи землище Тополи, общ.Варна, с нов идентификатор № ***, целият с
площ от 888 кв.м., находящ се в землище с. Тополи, местност
«До стадиона», на основание чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, поради което и предявеният
срещу нея отрицателен установителен иск се явява
основателен.
С оглед гореизложеното, искът следва да бъде уважен.
По разноските:
Постановеният правен резултат,
обуславя основателност на искането на ищците за присъждане на направените съдебно-деловодни
разноски, съгласно представения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК
, приложен по делото, за които са представени доказателства за заплащането им.
Предвид горното, ответникът
следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски по делото, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, както следва: за държавна такса 50.00лв., за
депозит за СТЕ 350.00лв., за съдебни удостоверения 20.00лв.
Направено е от ответникът възражение
срещу размера на заявеното за присъждане адв.възнаграждение
от 1000.00лв., което съдът намира за основателно, предвид че с оглед размера на
исковата претенция/под 1000лв., съгласно цената на иска, определена на
основание чл.69 ал.1, т.2 ГПК/, на основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№1/2004г. за МРАВ минималното адв.възнаграждение в
случая възлиза на 300.00лв.
При изложеното в полза на ищецът
се следват за присъждане на основание чл.78, ал.1 от ГПК следните разноски: в
общ размер от 720.00лв., представляващи сбор от следните суми: за държавна
такса 50.00лв., за депозит за СТЕ 350.00лв., за съдебни удостоверения 20.00лв.,
за адв.възнаграждение в размер на 300.00лв.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК в
отношенията между ищците
П.Я.Ч. ЕГН ********** и Ж.Я.П. ЕГН **********,***, със
съдебен адрес *** 37, от една страна и ответника
ОБЩИНА ВАРНА, с административен адрес: гр. Варна, бул. Осми Приморски полк
№ 43, от друга страна, че ОТВЕТНИКЪТ
ОБЩИНА ВАРНА НЕ Е СОБСТВЕНИК
на идеална
част с площ от 450кв.метра от новообразуван имот № *** по плана
на новообразуваните имоти/ПНИ/,
одобрен съгласно заповед № РД-1-7706/22/ от 23.01.2004г. на Областния управител на област с административен
център Варна, идентичен с ПИ ** - 40 и ** по предходен КП,
целият с площ от 888кв.м., находящ се в местността
«До стадиона», в землището на с. Тополи, общ. Варна.
Комбинираната скица към заключението на вещото лице
Ж.Б.Б.
по
приетата съдебно-техническа експертиза,
приложена на л.115-125 от делото, приподписана от съда, представлява неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ОБЩИНА ВАРНА, с административен адрес: гр. Варна,
бул. Осми Приморски полк № 43, ДА ЗАПЛАТИ НА П.Я.Ч. ЕГН **********
и Ж.Я.П. ЕГН **********,***, със съдебен адрес *** 37, сумата от общо 720.00лв., представляваща сбор от сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски, както следва: за държавна такса 50.00лв., за депозит за СТЕ
350.00лв., за съдебни удостоверения 20.00лв., за адв.възнаграждение
в размер на 300.00лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се
обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС
от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: