Р Е Ш Е Н И Е
№ 248
гр. Горна Оряховица, 17.08.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, трети състав, в публично съдебно заседание
на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Цветелина Цонева
при
секретаря Снежана Георгиева като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 24 по описа на Районен съд – Горна
Оряховица за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно чл. 422, ал. 1 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а от Закона за
енергетиката и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
Искова молба от « Енерго-Про
Продажби» АД против А.Р.А..
Ищецът
твърди, че ответникът е негов клиент на посочения клиентски и абонатен номер.Съгласно чл. 17, т. 2 от ОУ на сключения между
страните договор, потребителят следва да заплаща стойността на потребената
ел.енергия в срока и по начина, определен от ОУ.Срокът е посочен в чл. 26 от
ОУДПЕЕ.След настъпване на падежа потребителят изпада в забава и не е необходимо
да се изпраща покана, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва
за всеки просрочен ден.Неполучаването на фактурата не освобождава клиента от
задължението му да плати.Пред ГОРС е подадено заявление по чл. 410 ГПК и е
образувано ч.гр.дело № 1869/2019г.Незаплатените задължения са в общ размер 359,42
лева/ главница в размер на 351,33 лева , период 20.05.2019г.-22.07.2019г. и
лихва за забава 8.09 лева/ сбора от мораторната лихва по всяка фактура от
падежа й до 19.09.2019г.
Отправя се
искане да бъде постановено съдебно решение, с което да се приеме за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от общ размер 359,42 лева/ главница в
размер на 351,33 лева, период 20.05.2019г.-22.07.2019г. и лихва за забава 8.09
лева/ сбора от мораторната лихва по всяка фактура от падежа й до 19.09.2019г.
Претендират се разноски за исковото и заповедното производство.
В законоустановения срок е постъпил
писмен отговор от назначения особен представител на ищеца – адв. И.. Счита, че
ИМ е редовна.Ответникът твърди, че не се сочат доказателства от ищеца за изложените
твърдения в ИМ. Сочи се, че предявените обективно кумулативно съединени искови
претенции са неоснователни. Излагат се подробни съображения относно приложимите
ОУ към датата на депозиране на писмения отговор и към момента на прекъсване подаване на ел.енергия.Инвокират се доводи,
че клаузата чл. 21, ал. 1 от ОУПЕЕ от 2007г., предвиждаща задължението на
потребителя да заплати всички направени разходи за прекъсване и за
възобновяване на снабдяването , противоречи на чл. 122-124 ЗЕ Клаузата е
неравноспоставена по смисъла на чл. 143, т. 2 ЗЗП, доколкото ограничава правата
на потребителя, произтичащи от закона, в този смисъл нищожна. Отправя се искане
да се прогласи нищожност, като решението на съда бъде съобразено с това
възражение.
Претендират
се разноски.
С писмено
становище ищецът заявява, че ответникът
е заплатил процесните задължения за главница и лихва на 06.04.2020г. след
депозиране на исковата молба, като моли да се отхвърли исковата молба поради
плащане, като предвид, че плащането е извършено след депозиране на исковата
молба се моли да бъдат присъдени разноски.
В съдебно
заседание, предвид представените доказателства, отразяващи плащане на
задълженията, назначеният особен представител на непребиваващия на постоянния и
настоящия си адрес ответник,моли претенциите да бъдат отхвърлени, като
ответникът бъде осъден да заплати единствено разноските по делото съобразно
фактите за извършените плащания и предприетите процесуални действия.
Според
заключението на вещото лице по назначената СИЕ към датата на подаване на ИМ и
към датата на депозиране на заявлението е съществувало задължение на ответника
към ищеца по процесните фактури. Към 29.06.2020г., тези задължения са погасени
изцяло.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: по делото са представени „Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.Он България
продажби“ АД“, одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране (понастоящем КЕВР). Според чл. 4, ал. 1,
потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице –
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа, което ползва електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и
закупува същата от дружеството. В чл. 17, т. 2 от ОУ е предвидено задължение за
потребителя да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия
в срок и начин, подробно уредени в общите условия. Съдът констатира, че
ищцовото дружество издало фактура № ********** от 20.05.2019 г., фактура №
********** от 20.06.2019г., фактура № ********** от 22.07.2019г., за сума в общ размер 370,33лв. за консумирана енергия .Във всички описани
фактури, като получател е посочен А.Р.А. за обект аб. № **********, находящ се в с. Д.,
общ. Г. О., ул. ..., кл. № **********. Видно от изготвеното
заключение на СИЕ е, че към 29.06.2020г., тези задължения са погасени изцяло
ответникът е платил претендираните в
настоящото производство суми, представляващи главница и лихви.
От приложеното
ч.гр.д. № 1869/2019 по описа на ГОРС се установява, че ищецът „Енерго-про
продажби“ АД подал на 10.10.2019 г. по реда на чл. 410 от ГПК заявление, по което
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2303/11.10.2019
г. за сумите, частично претендирани в настоящото исково производство , ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане и за разноски в общ размер 75,00 лв. Същата е връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК.
При
така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
По
допустимостта на исковете:
Исковете
са предявени от „Енерго-про продажби” АД гр. Варна по реда и в срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово
заявление в качеството му на кредитор срещу ответника А.Р.А. качеството му на
длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2303/11.10.2019
г. по ч.гр.д. № 1869/2019 г. на ГОРС, и след връчване на заповедта по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по
настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания,
съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо,
настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство,
приема, че исковете са допустими.
По
основателността на исковете:
Съдът е сезиран с положителни установителни искове за
признаване за установено, че съществуват вземания в полза на ищеца срещу
ответника за следните парични суми: 359,42 лева/ главница в размер на 351,33 лева , период
20.05.2019г.-22.07.2019г. и лихва за забава 8.09 лева/ сбора от мораторната
лихва по всяка фактура от падежа й до 19.09.2019г. за обект аб. № **********,
находящ се в с. Д., общ. Г. О., ул. ..., кл. № **********.
Предявяването
на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава
пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на
посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение.
Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази
насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно
производство по ч.гр.д. № 1869/2019 г.
на ГОРС, общите условия, при които е
сключен договорът за продажба на електрическа енергия и горепосочените фактури.
Ищецът,
чрез пълномощника си по делото прави признание на обстоятелството, че в хода на
производството ответникът платил претендираните суми – предмет на настоящото
производство.
Ето
защо, съобразявайки настъпилите факти след предявяване на исковете, намира, че
депозираните искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, поради
извършено от ответника погасяване на задълженията му чрез плащане.
При
направеното искане от ищеца, с приложен списък по чл. 80 от ГПК, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
„Енерго-про продажби” АД направените разноски в настоящото исково производство
в размер на 675,00 лв., както и разноските по заповедното производство в размер
на 75,00 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, представлявано от П.С.С., Я. М. Д. и Г. К., действащи заедно,
чрез пълномощника юрисконсулт В.М. против А.Р.А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес ***, иск с правно основание чл. 422, ал.
1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 98а от Закона за
енергетиката, за признаване за установено съществуването на вземането за
парична сума в размер на 351,33/
триста петдесет и един лева и тридесет и три стотинки/ ,
представляващи цена за консумирана електрическа енергия за обект аб. №
**********, находящ се в с. Д., общ. Г. О., ул. ..., кл. № ********** за период
20.05.2019г.-22.07.2019г.; 8,09 лв.
(осем лева и девет стотинки), представляващи мораторна лихва,
определена като математически сбор от мораторните лихви по всички фактури,
посочени по-горе в табличен вид, за периода от падежа на всяка фактура до
19.09.2019 г. вкл.; законната лихва
върху главницата. за времето от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение 10.10.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението; за което претендирано
частично вземане е издадена заповед № 2303/11.10.2019г.
по ч.гр.д. № 1869/2019г. по описа на Районен съд – Г.Оряховица, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
поради извършено плащане.
ОСЪЖДА А.Р.А., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***, да заплати на ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна 9009, район „Владислав Варненчик”,
Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, представлявано от П.С.С., Я.
М. Д. и Г. К., направените в настоящото исково
производство деловодни разноски в размер на 675,00 лв. (шестстотин седемдесет и пет лева).
ОСЪЖДА А.Р.А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, да заплати на ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, представлявано от П.С.С., Я. М. Д. и Г. К., направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 1869/2019 г. по описа на ГОРС
в размер на 75,00 лв.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд – Велико Търново.
Районен
съдия: