№ 8381
гр. С., 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110161263 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86
ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, както следва: 685,87 лв., представляваща
стойността на водоснабдителни услуги за периода от 18.4.2017 г. до 12.1.2019 г., ведно
със законна лихва от 26.2.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 57,58 лв. за периода от 19.5.2017 г. до 12.1.2019 г.
Ищецът – „Софийска вода“ АД, твърди, че е в облигационно отношение с
ответника, по силата на което му предоставя водоснабдителни услуги за имот: ГР.С.,
ЖК М. 2, бл А, вх, ет., ап кл. №, като ответникът дължи заплащането на цената на
доставените водоснабдителни услуги. Сочи, че ответникът не е заплатил в определения
в общите условия срок стойността на доставената му услуга, поради което ищецът е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника
за сумите, както следва: 685,87 лв., представляваща стойността на водоснабдителни
услуги за периода от 18.4.2017 г. до 12.1.2019 г., ведно със законна лихва от 26.2.2020 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 57,58 лв. за периода от
19.5.2017 г. до 12.1.2019 г. Ответникът е подал възражение срещу издадената заповед
за изпълнение, поради което съдът е дал указания за предявяване на искове по чл. 422
ГПК. В изпълнение на дадените указания ищецът предявява искове по чл. 422, ал. 1
ГПК за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.07.2020 г. по ч.гр.д. № 10576/2020 г. по описа на СРС,
36 състав. Претендира разноските по производството.
Ответникът – Д. С. П., оспорва предявените искове, с твърдението, че ищецът не
е доставял реално претендираното количество вода в претендирания размер. Оспорва
данните, въз основа на които са начислени процесните суми, като твърди, че са
формирани по показания на несертифицирано средство за измерване. Оспорва се и
1
методиката, по която е определен размерът на задълженията за процесния период.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност на вземанията. Ето защо моли за
отхвърляне на исковете, като претендира и разноски по производството.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи, че ответника е потребител на ВиК услуги по
възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период
ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято
стойност възлиза на претендираните суми, респ. че са налице обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по
смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасила претендираните вземания.
С проекта за доклад съдът бе приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване
следното обстоятелство: че между страните е налице валидно облигационно
отношение по предоставяне на водоснабдителни услуги за процесния имот. Тази част
от доклада бе своевременно оспорена от ответната страна с твърдение, че това
обстоятелство е изрично оспорено с депозирания писмен отговор по реда на чл. 131
ГПК. Поради това, в проведеното на 22.03.2023 г. открито съдебно заседание
изготвения от съда доклад бе изменен в тази част и предвид становището на ответника
бе отменен в посочената част и обявен за окончателен.
С оглед изложеното, съдът намира, че по делото не се доказва наличието на
облигационно правоотношение между ищеца и ответника с предмет доставка на ВиК
услуги. Ищецът не е ангажирал никакви доказателства ответникът да е собственик или
ползвател на процесния недвижим имот, както и да е подавал заявление за откриване
на партида на негово име, въпреки указанията дададени му с доклада по делото.
Фактът дали определено лице е данъчно задължено за имот не установява наличието на
собственост/вещно право на ползване върху този имот и не може да се направи
обоснован извод, че ответникът е собственик на процесния апартамент, предвид
обстоятелство, че наличието на облигационна връзка се оспрова с депозирания от него
отговор.
Недоказването на наличие на облигационно правоотношение като елемент от
фактическия състав на иска води до извод и за неоснователност на същия. Поради
изложеното не следва да бъдат обсъждани останалите събрани по делото
доказателства.
Липсата на главен дълг води до неоснователност и на акцесорната претенция за
заплащане на мораторна лихва. По изложените съображения предявеният иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД също следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора право на разноски има ответника.
Пред исковия съд е предоставена безплатна правна помощ на ответника Д. С. П.
от процесуалния му представител адв. В. Ф. С. и предвид изричното искане в тази
насока, съдът следва да присъди адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. Вр.
чл.36, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба 1/2004г. вр. пар.2а, което е в размер на 400 лева.
Така мотивиран, съдът
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Софийска вода” АД, ЕИК .... със седалище и
адрес на управление; гр. С., ж.к. М. 4, Б.п. С., сграда срещу Д. С. П., ЕГН ....., със
съдебен адрес: гр. С., ул. „Г.т“ № 31, офис-партер искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
дължимост на сумите, както следва: 685,87 лв., представляваща стойността на
водоснабдителни услуги за периода от 18.4.2017 г. до 12.1.2019 г., ведно със законна
лихва от 26.2.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 57,58 лв.
за периода от 19.5.2017 г. до 12.1.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 02.07.2020 г. по ч.гр.д. № 10576/2020 г. по описа на СРС, 36 състав.
ОСЪЖДА „Софийска вода” АД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление;
гр. С., ж.к. М. 4, Б.п. С., сграда да заплати на адв. В. Ф. С., сумата в общ размер на 400
лв. за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на
ответника Д. С. П..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3