№ 1495
(населено място) , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ в публично заседание на втори
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20201110144535 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по искова молба на (фирма) срещу ЕЛК. Г.
К., С. А.. К. и В. Г. В..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответниците, че всеки от тях му дължи по 1/3 от следните: сумата от 2253-56
лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената ТЕ за периода м.05.2016г. до
м.04.2019г., сумата от 345.27 лв. – законна лихва за забава върху ТЕ за периода от
15.09.2017г. до 04.06.2020г., сумата от 35.29 лв. главница за дялово разпределение и 6.42 лв.
лихва върху главницата за дялово разпределение. Ищецът претендира и законна лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението. Представя доказателства, прави доказателствени искания. Претендира
разноски в настоящето производство.
Ответниците, в срока по чл. 131 ГПК, оспорват предявените искове по основание и
по размер. Оспорват топломера да е преминал през метеорологична проверка. Оспорват
наличието на облигационна връзка, като твърдят, че не са собственици, нито ползватели.
Оспорват наличието на сключен договор с ФДР. Оспорват, че имотът е топлоснабдяван, че
са налични строителни книжа; претендираната проектна мощност. Оспорват количеството
на реално доставената ТЕ. Позовават се на изтекла давност за част от процесния период.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано (фирма), което не
изразява становище по предявените искове.
С определение от 05.05.2021г. производството по делото срещу Е.К. е спряно с
влязло в сила определение до приключване на гр. д. № 33901/2020г. на СРС, 118 с-в.
1
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 235, ал . 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №
номер/2006г. на нотариус Д. върху топлоснабдения имот, видно от който тримата ответници
са ипотекарни длъжници.
Представен е протокол за проведено Общо събрание на етажните собственици на
имота, където се намира и топлоснабденият имот, от който е видно, че Общото събрание на
етажните собственици е взело решение да се сключи договор с третото лице помагач за
въвеждане на дялово разпределение на топлинна енергия. Представен е и Списък на
Етажните собственици, който се явява приложение към Протокол от Общото събрание на
етажните собственици.
Представен е сключен договор между ФДР и ищеца.
Като доказателства по делото са приети извлечения от сметки за топлоснабдения
имот, както и извлечения за дялово разпределение. Тези документи съдът приема, че не
представляват доказателство за удостоверените в тях обстоятелства, тъй като представляват
частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 178, ал. 1 и чл. 180 от ГПК,
обективиращи изгодни за техния издател факти. Те имат само формална доказателствена
сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта,
сочен като техен издател, което не се оспор-ва по делото, но не и обвързваща съда
материална доказателствена сила. Същите се ценят съобразно останалия събран по делото
доказателствен материал.
Представени са по делото общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от (фирма) на потребителите в (населено място), приети от съвета на директорите на
ищеца, одобрени с решения на ДКЕВР (преди ДКЕР) и публикувани в централни
ежедневници.
По делото са изслушани и приети СТЕ и ССЕ, които съдът изцяло кредитира като
обективно и компетентно изготвени.
Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидените в
процесуалния закон срокове не са ангажирани.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По иска по чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
2
С оглед разпределената между страните доказателствена тежест в тежест на ищеца е
да докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е.
съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения период,
както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ,
която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също
и нейната стойност.
Видно от представения по делото нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
№ номер/2006г. на нотариус Д. върху топлоснабдения имот, тримата ответници са
ипотекарни длъжници. Ипотекарни длъжници могат да бъдат единствено собствениците на
имота. Ето защо, неоснователни са възраженията на ответниците, че представеният
нотариален акт не може да обоснове извод за собственост върху имота. В случай, че
твърдят, че има промяна в собствеността след 2006г., то в тежест на ответниците е да
установят такава промяна. В случая обаче липсват и такива твърдения, като ответниците
само поддържат, че е „възможно“ да има промяна в собствеността предвид датата на
съставяне на нотариалния акт.
С оглед на изложеното, съдът приема, че за процесния период между ищеца и
ответниците е съществувало облигационно правоотношение по доставка на топлинна
енергия, а възраженията на ответника в тази връзка са неоснователни.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР Общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ,
договорът за продажба се счита за сключен с конклудентни действия и общите условия
обвързват ответника. Тоест, се установява, че между страните е възникнало правоотношение
по договор за покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия, при правата и
задълженията, уредени в ОУ и ЗЕ /чл. 153, вр. чл. 149 ЗЕ/. По силата на посочената уредба
потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 30-
дневен срок от датата на публикуване на фактурата. Собственик на отоплен имот е страна в
правоотношението и дължи заплащане цената на потребената ТЕ ежемесечно, като щом е
предвиден срок, той кани, а не фактът на получаване на съответни фактури.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните в настоящото производство
съществува действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
съгласно ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при публично оповестените
общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като
съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
3
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват
топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събра-ние на етажната
собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилни-ка за упражняването, реда и
надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено, видно от
приложения по делото протокол на ЕС. Ето защо, третото лице помагач е поело
задълженията на топлинен счетоводител за про-цесната сграда по силата на сключен
договор. Отделно, следва да се посочи и че когато договорът с лицето по чл.139 б ЗЕ е
прекратен, съгласно чл. 61 от Наредба № 16-334/2007г., разпределението на топлинната
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва само от
топлопреносното предприятие или от доставчика, т.е., от ищеца, съобразно методиката по
приложението към наредбата. Следователно, липсата на договор с лице по чл. 139 6 ЗЕ няма
отно-шение към съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия.
От заключението на вещото лице – топлотехник по приетата съдебна екс-пертиза,
което съдът кредитира като обективно, изчерпателно и мотивирано, се установява, че ФДР е
разпределяло ежегодно ТЕ, след отчет на уредите за дялово разпределение. От техническа
гледна точка, наличието на метеорологична проверка, със заключение „съответства“ е дало
основание на вещото лице да заключи, че за този период ОТ е било годно средство за
техническо измерване за посочените от него периоди.
Съгласно СТЕ размерът на главницата, без изравнявания и без просроче-ни или
неплатени сметки, възлиза на 2253.26 лв., колкото претендира и ищецът.
Относно дължимата главница съдът възприема заключението на вещото лице по
СТЕ, тъй като главницата е изчислена без предишни просрочени или неплатени сметки и
без изравнявания за периоди извън процесния. В него не е включена и сумата за услугата
дялово разпределение. Вещото лице по СТЕ е установило реално потребеното количество
топлоенергия за процесния период и я е остойностило, а от друга страна ССЕ е работила по
счетоводни данни на ищеца.
Ответникът своевременно е направил възражение за погасяване по дав-ност за част от
процесния период, което е основателно.
Приложима в случая е кратката три годишна давност. Съгласно Решение №
168/22.12.2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по гр.д.№ 408/2009 г. и др./, вземанията на търговски
дружества – доставчици, произтичащи от неизпълнено задължение по договор, поради
еднородния и падежиран характер на задължението са перио-дични плащания и се погасяват
с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД.
Исковият период обхваща времето от м. 05.2016г. до м. 04.2019г. Заявлението е
подадено на 16.06.2020г.
4
За процесния период са в сила ОУ от 2014г./в сила от 12.03.2014г./, като съг-ласно чл.
33, ал. 2 от същите клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата в 30 дневен
срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача, както и
ОУ от 2016г. /в сила от м. 08.2016г./, като съгласно чл. 33 същите клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
Сумата за м. 04.2017г. е станала изискуема на 09.06.2021г., след изтичане на 45
дневен срок от периода, за който се отнася, а заявлението е подадено на 16.06.2020г., тоест
за м. 04.2017г. сумата е погасена по давност.
Следователно непогасената по давност главница за ТЕ за периода от м. 05.2017г. до
м. 04.2019г., след направените корекции от ФДР, възлиза на 1637 лв., съгласно приетата по
делото ССЕ.
С оглед на изложеното искът за главница е основателен и доказан до раз-мера на
1637 лв. С исковата молба ищецът е претендирал от всеки от тримата ответници по 1/3, като
в срока по чл. 131 ГПК ответниците не са оспорили притежаваните от тях идеални части в
съсобствеността. Ето защо, не следва да се взема предвид направеното едва в хода на
устните състезания възражение на процесуалния представител на ответниците, че не е
доказано кой от ответниците каква част от имота притежава. Именно и поради липсата на
оспорване от страна на ответниците, съдът не е давал указания на ищеца в тази връзка за
установяване на това обстоятелство.
Ето защо, искът за главница следва да бъде уважен за сумата от 545.67 лв. за всеки от
ответниците /1/3 от непогасената по давност главница в размер на 1637 лв./.
Съгласно разпоредбите на ОУ, чл.61, ал.1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 36 от Общите условия на договорите между (фирма) и търговец
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение. От приетите по делото СТЕ и ССЕ се установява,
че тази услуга е извършвана, както и нейната стойност. Тя се дължи от всички потребители,
независимо дали ползват ТЕ за отопление на имот или заплащат ТЕ единствено за сградна
инсталация.
Непогасената по давност главница за дялово разпределение възлиза на 31.54 лв.,
съгласно приетата по делото ССЕ, или всеки от ответниците дължи кумата от по 10.51 лв.
По иска по чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
5
Поради основателността на главния иск основателен се явява и акцесорни-ят такъв за
лихва върху уважената част от главницата.
Задълженията на ответника за заплащане на цена на доставената енергия са
възникнали като срочни, а съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпъл-нение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, поради което
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника.
Неоснователни са възраженията на ответниците, че липсват доказателства за датата
на изпадане в забава. Съгласно ОУ от 2016г, сумите са дължими в 45 дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят, а искът се уважава за периода от м. 05.2017г.
Основателни са обаче тези възражения на ответниците за периода преди влизане в сила на
ОУ от 2016, в сила от м. 08.2016г., доколкото липсват данни за датата на публикуване на
интернет страницата на продавача.
Съгласно ССЕ непогасената по давност лихва върху уважената част от главницата
възлиза на 180.07 лв. или всеки от ответниците дължи по 60.02 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва пред-виден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото липсват представени доказателства за
отправена и получена от ответника покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявление-то за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК, поради което акцесорна-та претенция в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК всеки от ответниците следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от по 207.09 лв. по настоящето дело, както и сумата от по 23.99 лв.
по заповедното производство, съразмерно на уважената част на исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на всеки от ответниците се дължат разноски в размер
на по 89.95 лв. в настоящето и по 89.95 лв. в заповедното производство.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. А.. К., ЕГН **********, с
6
адрес: (населено място), (адрес), че дължи на (фирма), ЕИК ........., със седалище и адрес на
управление: (населено място), (улица) по предявените искове с правно основание чл. 422
ГПК във вр. с чл.
79,
ал.1 ЗЗД сумата от 545.67 лв., представляваща главница за ТЕ за
периода м. 05.2017г. до м. 04.2019г., сумата от 10.51 лв., представляваща главница за дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху главниците от 16.06.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, както и по предявения иск с правно основа-ние чл. 422
ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД сумата от 60.02 лв., представляваща мора-торна лихва върху
главницата за ТЕ за периода 15.09.2018г. до 04.06.2020г., за кои-то е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 24663/2020г. на СРС, 35 с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
ТЕ над уважената част от 545.67 лв. до пълния предявен размер от 751.09 лв. и за периода
м. 05.2016г. до м. 04.2017г., иска за главница за дялово разпределение за разликата над
уважената част от 10.51 лв. до пълния предявен размер от 11.76 лв. и за периода м. 05.2016г.
до м. 04.2017г., иска за мораторна лихва за разликата над уважената част от 60.02 лв. до
пълния предявен размер от 115.09 лв., както и иска за лихва върху главницата за дялово
разпределение за сумата от 2.14 лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Г. В., ЕГН **********, с
адрес: (населено място), (адрес), че дължи на (фирма), ЕИК ........., със седалище и адрес на
управление: (населено място), (улица) по предявените искове с правно основание чл. 422
ГПК във вр. с чл. 79,
ал.1 ЗЗД сумата от 545.67 лв.,
представляваща главница за ТЕ за периода м. 05.2017г. до м. 04.2019г., сумата от 10.51 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху
главниците от 16.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и по предявения
иск с правно основа-ние чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД сумата от 60.02 лв.,
представляваща мора-торна лихва върху главницата за ТЕ за периода 15.09.2018г. до
04.06.2020г. за кои-то е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 24663/2020г. на СРС,
35 с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за ТЕ над уважената част от 545.67 лв. до пълния
предявен размер от 751.09 лв. и за периода м. 05.2016г. до м. 04.2017г., иска за главница за
дялово разпределение за разликата над уважената част от 10.51 лв. до пълния предявен
размер от 11.76 лв. и за периода м. 05.2016г. до м. 04.2017г., иска за мораторна лихва за
разликата над уважената част от 60.02 лв. до пълния предявен размер от 115.09 лв., както и
иска за лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата от 2.14 лв.
ОСЪЖДА С. А.. К., ЕГН **********, с адрес: (населено място), (адрес) да заплати
на (фирма), ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: (населено място), (улица), на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 207.09 лв., представляваща направените по
настоящето дело разноски, както и сумата от 23.99 лв., представляваща направените по ч. гр.
д. № 24663/2020г. на СРС, 35 с-в разноски, съразмерно на уважената част на исковете.
7
ОСЪЖДА В. Г. В., ЕГН **********, с адрес: (населено място), (адрес) да заплати на
(фирма), ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: (населено място), (улица), на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 207.09 лв., представляваща направените по
настоящето дело разноски, както и сумата от 23.99 лв., представляваща направените по ч. гр.
д. № 24663/2020г. на СРС, 35 с-в разноски, съразмерно на уважената част на исковете.
ОСЪЖДА (фирма), ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: (населено
място), (улица) да заплати на С. А.. К., ЕГН **********, с адрес: (населено място), (адрес),
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 89.95 лв., представляваща направените по
настоящето дело разноски, както и сумата от 89.95 лв., представляваща направените по ч. гр.
д. № 24663/2020г. на СРС, 35 с-в разноски, съразмерно на отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА (фирма), ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: (населено
място), (улица) да заплати на В. Г. В., ЕГН **********, с адрес: (населено място), (адрес),
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 89.95 лв., представляваща направените по
настоящето дело разноски, както и сумата от 89.95 лв., представляваща направените по ч. гр.
д. № 24663/2020г. на СРС, 35 с-в разноски, съразмерно на отхвърлената част на исковете.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач, конститутирано на
страната на ищеца – (фирма).
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8